Р Е Ш Е Н И Е №39 гр. София, 16 февруари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Л. Гаврилова и прокурора Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №3022 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения Б. Н. Д. за възобновяване на производството по НОХД №307/2010 г. по описа на Районен съд- гр.Своге. С присъда №3 от 17.02.2011 г., постановена по НОХД №307/2010 г. по описа на Районен съд- гр.Своге осъденият Б. Н. Д. е бил признат за виновен в това, че за периода от края на месец април 2010 г. до средата на месец май 2010 г. в гр. Своге при условията на продължавано престъпление отнел от владението на различни граждани чужди движими вещи на обща стойност 261, 90 лева без тяхно знание и съгласие, като деянията са извършени при условията на опасен рецидив и за извършването им са били използвани технически средства и са били повредени прегради, здраво направени за защита на имот, като на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2-ро, т.4, пр.2-ро, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58а, ал.1 НК на осъденият е било наложено наказание три години и шест месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл. 61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. С присъдата на основание чл.59 НК е било приспаднато времето, през което Б. Д. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 29.05.2010 г. Присъдата на първостепенният съд е била изцяло потвърдена с решение от 28.04.2011 г., постановено по ВНОХД №198/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.София. Искането на осъдения Д. е на основание чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.1 НПК. В него се твърди, че първостепенният съд е определил наказанието, като е нарушил разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК и не го е редуцирал с една трета, както тази законова разпоредба предвижда. Предлага наказателното производство, водено срещу него да бъде възобновено, а отмереното му наказание намалено по начин, предвиден в посочената по- горе законова разпоредба. Защитата на осъдения поддържа искането, като предлага то да бъде уважено. Твърди, че наказателното производство срещу Д. е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие и наказанието му е било неправилно определено. В хода на касационното производство осъденият Д. твърди, че неправилно му е било определено наказанието и моли то да бъде намалено. Представителят на държавното обвинение моли молбата да не бъде уважавана и поддържа, че не е допуснато нарушение на материалния закон при определяне на наказанието и не са налице основанията за възобновяване на приключилото наказателно производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираната молба за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдения Б. Д. и изменение на присъда №3 от 17.02.2011 г., постановена по НОХД №307/2010 г. по описа на Районен съд- [населено място] в частта, досежно отмереното наказание е допустима. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. При прегледа на постановената присъда, с която осъденият Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, пр.2-ро, т.4, пр.2-ро, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58а, ал.1 НК и му е било наложено наказание три години и шест месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл. 61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип касационната инстанция прецени, че не е допуснато отразеното в искането нарушение на материалния закон. Действително в диспозитива и мотивната част на посочения по- горе съдебен акт съдът не е отразил кое е наказанието, което е отмерил на осъдения Д. и което по реда на чл.58а НК е редуцирал с една трета, за да определи окончателно определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на три години и шест месеца. Въпреки допусната грешка при изготвянето на съдебния акт, от мотивната му част е ясна волята на съда и конкретно това, че посоченото наказание е получено след редукцията, изискуема по чл.58а НК. Това е видно от 7 стр. на мотивите, където изрично е отразено, че при определянето на наказанието на осъдения съдът е съобразил, че производството се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие и е приложил разпоредбата на чл.58а НК, като отмереното наказание от три години и шест месеца „лишаване от свобода” е получено след намаляването с една трета, предвидено в чл.58а НК. Предвид изложеното, касационната инстанция прецени, че оплакването на осъдения Д. за допуснато нарушение на материалния закон е неоснователно, като той е правилно приложен. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че при прегледа на обсъжданата присъда от въззивната инстанция съдебният състав е приел по категоричен начин, че отмереното наказание от три години и шест месеца „лишаване от свобода” е определено след редукцията по чл.58а НК и при спазване на тази материално- правна норма. Същият извод е направен и от съдебните състави, постановили съдебни актове по НЧД №126/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Сливница и по ВНЧД №435/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.София, с което на основание чл.25, във вр. с чл.23 НК е определено общо най- тежко наказание по отношение на осъдения Д. за осъществени от него при условията на съвкупност престъпления. И двамата съдебни състава са отчели, че определеното по НОХД №307/2010 г. по описа на Районен съд-гр.Своге наказание на Д. е било след като е приложена разпоредбата на чл.58а НК. Ето защо касационният съдебен състав прецени, че в хода на воденото срещу осъдения Б. Д. наказателно производство не е било допуснато нарушение на закона и липсват основания за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановените и влезли в сила съдебни актове, постановени по НОХД №307/2010 г. по описа на Районен съд- Своге и по ВНОХД №198/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.София. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Н. Д. за възобновяване на производството по НОХД №307/2010 г. по описа на Районен съд- гр.Своге. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.