Р Е Ш Е Н И Е № 379 гр.София, 14.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Теодора Стамболова със секретар Р. Виденова при участието на прокурора А. ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Л. СТОЯНОВА наказателно дело под № 350/2010 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия С. С. А. против решение № 74/18.03.2010 год. по въззивно нохд № 53/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, първи състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането му по предявеното обвинение. Прави се искане за отмяна и оправдаване и алтернативно - за връщане на делото за ново разглеждане, или за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода, тъй като в определения му размер е завишено и явно несправедливо. Поддържат се доводи и за необоснованост на фактическите изводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Мотивира липса на конкретизираните в жалбата нарушения и искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 53/2010 год. потвърдил присъда № 299/26.09.2009 год. по нохд № 2509/2009 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 27 състав, с която признал подсъдимите М. М. А. и С. С. А. за виновни в това, че на 27.12.2008 год. в гр.София в съучастие като извършители и при условията на опасен рецидив, отнели чужди движими вещи на обща стойност 125 лева от владението на св.Ир.Димитрова като употребили сила. На основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 пр.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.Б вр.чл.54 НК ги осъдил на по 5 години лишаване от свобода и определил наказанията да бъдат изтърпени в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим. Приложил чл.59, ал.1 НК по отношение на предварителното задържане и осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Въззивното производство е образувано по жалбите и на двамата подсъдими като в тази, поддържана и в съдебното заседание, подсъдимият С. А. лично и чрез служебния си защитник е оспорил авторството на деянието, но е поддържал и искане за намаляване размера на наложеното наказание с определянето му при предпоставките по чл.55 НК. Въззивният съд по повод доводите в жалбите и процесуалните задължения съобразно разпоредбата на чл.314 НПК е проверил изцяло обжалвания съдебен акт. Изложил е приетата от него за установена фактическа обстановка, която не се различава от изложената в мотивите на първоинстанционния съдебен състав. Обосновал е решението си да оцени събраните по делото доказателства като достатъчно и възможните, а оценката им - като съответстваща на действителния им смисъл. Изложил и самостоятелни съображения защо отхвърля обясненията на подсъдимия М. А. като недостоверни и опровергани от конкретно посочения доказателствен материал-показанията на свидетели, писмени доказателствени средства, както и защо определя оспорването на авторството от подсъдимия С. А. като съответстващо на позицията на защита, но не и на установените по предвидения процесуален ред фактически обстоятелства. Съдържанието на решението отговаря на изискването по чл.339, ал.2 НПК – даден е отговор на всички доводи и възражения и са изложени мотиви за тяхната неоснователност, включително и по искането от подсъдимия С. А. да се приложи друг закон – чл.55 НК, и се определи по-леко по размер наказание. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила така, както са конкретизирани в жалбата, са изцяло неоснователни. Подсъдимият е привлечен да отговаря за извършено престъпление, за което съгласно предвиденото наказание защитата не е задължителна. Независимо от това във всички фази на наказателното производство не е нарушено правото му на защита, предвидено в чл.55, ал.1 НПК. Съобразявайки се с искането му и възраженията за финансова невъзможност да организира сам защитата си и да упълномощи адвокат, както на досъдебното производство, така и от инстанциите по същество му е била осигурена служебна защита от адвокат, както и възможност чрез него и лично да упражни и останалите, предвидени в посочената норма, права. Неоснователно е възражението за неправилна оценка на неговите и обясненията на подсъдимия М. А., който е направил признание, че е единствения извършител. От данните по делото се установява, че действително има признание, но че то е съпоставено с показанията на свидетелите Ц., Д., С., Г., Ш., с данните в протоколите за разпознаване и след цялостен и задълбочен анализ е изведен извод за недостоверност както на съдържащото се в признанието, така и в обясненията на С. А., че не е участвал в извършване на престъплението. Оценката на показанията на свидетеля Ш., който е бил заедно с двамата подсъдими, но не на местопрестъплението, също са оценени не самостоятелно и само доколкото подкрепят обвинението, а в съответствие с установеното с другите доказателствени средства за неговото конкретно поведение. Определени са като логични и последователни, поради което са оценени и като достоверни. Изводът, че няма участие в извършване на престъплението, е основан на показанията на св.Д., която установява присъствието само на двамата подсъдими и конкретните действия на всеки един от тях, на показанията на св.Цонов-че от площадката, където се е намирала пострадалата, са слезли само двама души и това са били подсъдимите, както и че подсъдимият М.А. го е блъснал, за да избягат, от проведеното процесуално-следствено действие – разпознаване, направено от този свидетел при стриктно спазване на предписанията по чл.169 и сл.НПК. Обсъдено е и възражението на подсъдимия С.А., че чантата на пострадалата не се е намирала в него. Оценката на показанията на св.Цонов като достоверни се отнасят и за това обстоятелство. Взети са предвид показанията и на останалите свидетели, че от този подсъдим при задържането му е иззета чантата, която се е намирала скрита под якето му. В оценъчната дейност на съда няма нарушение на предписанията в чл.107, ал.3 НПК както за това, така и за другите обстоятелства, които е приел за установени. Неоснователно се поддържа в жалбата, че е нарушено правото на подсъдимия да представя доказателства. Поначало право на съда е да реши кои и колко доказателства, за каквито е направено искане от страна в процеса, да приеме. Основанието за отказ е когато не са конкретизирани, когато не се отнасят за обстоятелства, относими към предмета на доказване или са за същите, но се установяват от други, вече събрани по предвидения процесуален ред. По делото няма данни подсъдимият лично или чрез защитника си да е правил искане за допускане и събиране на нови доказателства и да е получил отказ, с което да му е нарушено процесуално право от предвидените в НПК. Събраният, проверен и оценен от инстанциите по същество доказателствен материал е достатъчен с оглед обема на необходимите за установяване конкретни обстоятелства, относими към предмета на доказване. Законосъобразно е квалифицирано поведението на подсъдимия като престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.Б НК. Той е участвал в изпълнителното деяние като извършител по смисъла на чл.20, ал.2 НК - упражнил е сила, за да издърпа чантата на пострадалата след като другият подсъдим е успял да я събори на земята, да я задържи по начин, че да не може да се противопостави на действията по отнемането. Предходните осъждания и времето на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, за които се съдържат данни в приетите бюлетини за съдимост, издадени на негово име, включително и справките за съдимост, са основанието да се направи верния извод, че извършеното е при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.Б НК. След като са установени всички признаци (обективни и субективни) на престъплението, въззивният съд по изложените правни съображения правилно е потвърдил като законосъобразни изводите за приложимия материален закон. Неоснователно се поддържа, че са налице предпоставките на чл.55 НК за определяне на наказание под предвидения минимум. Въззивният съд е изложил подробни съображения за отказа си да приеме, че установеното за извършеното от подсъдимия, данните за неговата личност, за подбудите, за обществената опасност на личността му, за характера и тежестта на престъплението може да е основание за определяне на наказанието съобразно предвиденото от законодателя като изключение правна възможност по чл.55, ал.1, т.1 НК, т.е. под предвидения минимум. Настоящият състав изцяло споделя изложените във въззивното решение съображения за липсата на основание за решение в такъв смисъл, защото ще бъде в противоречие с изискванията на чл.35, ал.3 НК и целите по чл.36 НК. Не следва да се обсъжда поддържания довод за необоснованост на въззивното решение. Законодателят не е предвидил такова самостоятелно касационно основание, поради което фактическите положения, приети от инстанциите по същество, не подлежат на касационен контрол и вътрешното им убеждение не може да бъде заменено. Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.357, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74/18.03.2010 год. по въззивно нохд № 53/2010 год. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: