13 Р Е Ш Е Н И Е № 194 София, 02 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 396/2014 година Производството по делото е образувано по жалба на подсъдимите М. Г. М. и Г. Д. Д. срещу въззивно решение № 211/15.01.2014 г., постановено по ВНОХД № 380/2013 г. от Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъда № 62/07.06.2013 г. по НОХД № 1849/2012 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С последната подсъдимият М. Г. М. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 3 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание от седемнадесет години лишаване от свобода, подсъдимият Г. Д. Д. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание тринадесет години лишаване от свобода, като е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 116, ал.1, т. 6 от НК. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимите, които са осъдени да заплатят на гражданските ищци Р. Б. В., З. Б. В. и Р. Б. В. сумата от по 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В жалбата на подсъдимия М. се отправя упрек към дейността на разследващите органи, довели до ограничаване на процесуалните му права, в детайли се разискват показанията на свидетеля В., за да се обоснове претенцията за порочност на доказателствения анализ, извършен от съдебните инстанции. Изтъква се, че обвинението е останало недоказано, поради което и подсъдимият М. следва да бъде оправдан, но се излагат и доводи за възможни правни квалификации по чл. 118 и по чл. 124, ал.2 от НК. Оспорена е справедливостта на наложеното наказание и на присъдените обезщетения, счетени за завишени по размер. Правят се алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или смекчаване на наказателната и гражданската отговорност. Жалбата на подсъдимия Д. се позовава на касационните основания на чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. Твърди се, че изводите на апелативния съд са необосновани и в тази връзка се оспорва дадената от съда квалификация на извършеното по чл. 115 от НК, вместо по чл. 124 от НК. Доводите, представени в подкрепа на оспорването, се свеждат до противопоставяне на отделни части от мотивите на решението, които според жалбоподателя водят до вътрешната им противоречивост. Под съмнение е поставена достоверността на показанията на свидетеля В. В., като в писмените бележки на защитата се поддържа довод за ненадлежен доказателствен анализ на същите, нарушение на чл. 14, чл. 305, ал.3 от НПК. Сочи се още, че наложеното наказание е явно несправедливо, а присъдените обезщетения за неимуществени вреди в полза на гражданските ищци -завишени. Отправеното искане е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. В съдебното заседание подсъдимите Д. и М. и техните процесуални представители поддържат жалбите по съображенията, изложени в същите. Частните обвинителни и граждански ищци Р. Б. В. и Р. Б. В. не се явяват, редовно призовани, явява се З. Б. В.. Представляват се от повереник, който поддържа становище за правилност на атакувания съдебен акт. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. По доводите за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Преди всичко следва да се отбележи, че съдържанието на двете жалби и формулираните в тях касационни основания налагат известни уточнения, важни за рамките на касационната проверка. Фактическата необоснованост не е касационно основание, поради което доводите, изложени в тази връзка, не могат да бъдат обсъждани. 1. По жалбата на подсъдимия М.. В жалбата се съдържат твърдения за допуснати нарушения, ограничили процесуалното право на подсъдимия да сочи и представя доказателства. Възражението е последвано от уточнението, че те са допуснати в хода на досъдебното производство, а упрекът към съдебните инстанции е, че са пропуснали да отразят и съответно да оценят тези нарушения. Така разтълкувани възраженията са неоснователни. Вярно е, че при предявяване на разследването защитникът на подсъдимия М. е отправил доказателствени искания за повторен разпит на свидетелите В. и М., за събиране на данни относно психичното здраве на първия, както и че тези искания са оставени без уважение от прокурора с постановление от 16.10.2012 г. Дори и да се приеме, че е реализирано процесуално нарушение с отказа да се уважат исканията на защитата то е отстранимо в съдебната фаза на процеса. Необходимо е още да се припомни, че съгласно разпоредбата на чл. 7 от НПК съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното има само подготвителен характер. Събирането на нови доказателства, проверката на същите се прави от съда по фактите, поради което и не е имало необходимост от връщане на делото на прокурора. Освен това, съдът не може да търпи критика, защото не негова е отговорността за проявеното според жалбоподателя бездействие на органите по разследване. Още повече, че в конкретния случай окръжният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, като за изясняване на свидетелската годност на В. е назначил и изслушал комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. За преодоляване на противоречията между показанията на свидетеля В. и свидетеля М. съдът е използвал законосъобразно процесуалната техника на чл. 143 от НПК, последвал е и надлежен доказателствен анализ на всички гласни доказателствени източници. Неубедително е възражението, че не е иззет от разследващите органи видеоматериал от охранителна камера, поставена на сградата. Такъв материал е снет, но и самият жалбоподател поставя под съмнение процесуалната екзактност на извършените действия в тази насока, които съмнения очевидно са приети от съда за основателни, довели до изключване от доказателствената съвкупност на приложения към делото диск. Касаторът аргументира своята позиция за неправилно установена фактическа обстановка, оспорвайки изводите на предходните инстанции за достоверност и убедителност на показанията на свидетеля В.. Последният е очевидец на инцидента, поради което и показанията му са били от съществено значение за възстановяване хронологията на инкриминираното събитие, довело до смъртта на пострадалия. Предходните инстанции не са пренебрегнали значението на това обстоятелство и са положили дължимите усилия да установят свидетелската годност на В.. Както вече се посочи, съдът е назначил комплексна експертиза, чиито изводи сега се оспорват с аргументи, които няма как да бъдат приети за основателни. В състава на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза са били включени психиатър и психолог. При изследването не са пренебрегнати констатираните при В. психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол, но експертите са заключили, че същите не са повлияли върху способността му да възприеме и възпроизведе фактите и да дава достоверна информация за тях както към момента на деянието, така и към момента на освидетелстването. Експертизата е изслушана и приета в съдебното заседание в присъствие на страните по делото, които не са направили възражения относно пълнотата, обосноваността и правилността на заключението. Апелативният съд е изложил убедителни съображения защо кредитира информацията, съобщена от В.. От мотивите на решението личи, че съдът е подходил обективно и задълбочено при анализа на същата преди да основе фактическите си и правни изводи върху нея. В показанията на свидетеля В. предходните инстанции са установили последователност, убедителност и логичност относно фактите, предмет на доказване. Показанията му, депозирани и в двете фази на процеса, както и след проведените в първата инстанция очни ставки с част от свидетелите, са останали непроменени относно съществените обстоятелства за инкриминираното деяние и неговите автори. Апелативният съд е отбелязал, че констатираните несъществени противоречия в показанията на свидетеля се отнасят до отделени детайли на възпроизвежданите обстоятелства и не разколебават убедителността на съобщената от него информация. В жалбата пространно се разискват показанията на свидетеля В., за да се обоснове претенцията за недостоверност на същите. Пропуска се обаче, че въззивният съд е проверил обективността на показанията на свидетеля чрез подробно и детайлно съпоставяне с информацията, съдържаща се в останалите доказателствени източници. Противопоставяйки показанията на свидетеля В. (за осъществен вербален контакт с пострадалия след побоя) на експертните изводи по тройната съдебномедицинска експертиза, защитата на М. поддържа тезата, че той също може да е причастен към смъртта на пострадалия. Тази версия е била обстойно изследвана от въззивния съд, който на базата на целия доказателствен материал не е открил обстоятелства, които да я подкрепят. В тази връзка, съдът е коментирал разясненията на вещите лица при разпита им в съдебното заседание. Те ясно са заявили, че безсъзнателното състояние (имащо различни степени), в което е изпаднал пострадалия в резултат на черепно-мозъчната травма, не изключва възможността той да издава звуци и стонове. Следва да се отбележи също така, че данни за употребата на предмет (счупен стол) в побоя върху пострадалия, се съдържат в обясненията на подсъдимия Д., разбира се пречупени през призмата на защитния им характер. Такава вещ е описана и иззета при извършения оглед на 14.03.2012 г. Механизмът на получаване на описаната разкъсно-контузна рана в лявата теменна област на главата се свързва от вещите лица с удар, нанесен с твърд, тъп предмет, който има продълговата форма или заоблен ръб. Съпоставяйки характеристиките на раната и счупването на черепните кости, експертите са приели, като много вероятно черепно –мозъчната травма да е с ръба на седалката на описания предмет, който е годно средство за причиняване на подобни травматични увреждания. Съдът, вземайки предвид всички установени обстоятелства, основателно е заключил, че установената черепно-мозъчна травма, която наред с гръдната травма е в причинна връзка със смъртта на пострадалия, е получена при нанесения му побой от подсъдимите. Неубедително, все в подкрепа на поддържаната версия, в жалбата се поставя акцент върху „ненормалното поведение на свидетеля В.” след напускането на подсъдимите, който вместо да се „обади по телефона е легнал да спи”. Да се правят изводи на базата на очаквано човешко поведение е твърде несигурен подход, още повече, че по делото присъстват данни, които опровергават твърденията за незаинтересованост на свидетеля към състоянието на пострадалия, тъй като след тръгването на подсъдимите, с оглед възможностите си, той е направил опит да потърси помощ. Нарушения на принципната норма на чл. 305, ал.3 от НПК относно противоречивите материали по делото не са допуснати, защото съдът е изследвал цялата доказателствена съвкупност, откроил е конфронтиращите се свидетелски показания, съпоставил е същите, а заключението кои от тях да приеме за достоверни е резултат на съвкупната им оценка със заключенията на приобщените по делото съдебномедицински експертизи. Основателност на оплакването за едностранчиво обсъждане на доказателствата по делото не може да се обоснове и с доводите на защитата за неоснователно игнориране на обясненията на подсъдимите. Обясненията им, дадени в двете фази на процеса, са обсъдени като важно доказателствено средство и са проверени чрез оценка на вътрешната им логичност и последователност. Въззивният съд (а преди това и първата инстанция), е изложил съображения в коя част те могат да се ползват като достоверен източник на доказателства, детайлно разглеждайки всеки елемент от съобщената от тях информация и нейната съвместимост с останалите безспорни доказателствени източници. Доводът за игнориране на обстоятелството, че свидетелят В. е укрил дрехите си, с които е бил по време на инцидента с пострадалия, поддържан с позоваване на показанията на свидетеля М., е правен и пред въззивния съд, който е дал отговор, съответстващ на процесуалните изисквания. Конкретно се възразява, че върху предадените от свидетеля дрехи не е установено зацапване от кръв, което било невъзможно, след като е извършил действия по преместване на пострадалия. Така направеното възражение очевидно не държи сметка за резултатите от извършеното изследване на множеството веществени доказателства, между които е и предадената от свидетеля В. блуза. Що се отнася до показанията на свидетеля М., правилно въззивният съд не ги е кредитирал в тази им част, откривайки белези на избирателност и непоследователност при съобщаване на фактите. Въззивната инстанция е аргументирала позицията си защо не дава вяра на съобщеното от свидетелите М. и П., позовавайки се както на зависимостта им от подсъдимия, така и на установената нелогичност и противоречие в показанията им. Накрая, неоснователно е и възражението, че съдът не е изследвал въпроса дали свидетелят В. е предал носените от него чорапи при инцидента. От протокола за доброволно предаване се установява кои вещи свидетелят е предал, а търсената в тази връзка подкрепа на тезата за неизясненост на фактическата обстановка е неубедителна. 2. По жалбата на подсъдимия Д.. Част от възраженията са идентични на разгледаните по повод жалбата на подсъдимия М., поради което повторението им е ненужно. В жалбата се твърди, че изводите на въззивния съд относно причинителската дейност на подсъдимия Д. са необосновани. При казаното по-горе, такъв аргумент не би подлежал на преценка, но доколкото жалбоподателят свързва тази претенция и с противоречивост в мотивите на решението, нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК, с оспорване на достоверността на показанията на В., същата ще се разгледа в рамките на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Непредубеденият прочит на въззивното решение лишава от основание поддържаното възражение за допусната противоречивост при отразяване на релевантните факти. Въззивната инстанция е възприела установената фактическа обстановка от първостепенния съд и е мотивирала становище, че решаващите изводи за фактите по делото и правната им оценка са законосъобразни и обосновани. За да приеме, че деянието е извършено от двамата жалбоподатели в съучастие, действащи като съизвършители, макар да са нанесени различни по брой и средства удари върху тялото на пострадалия, съдът е обсъдил наличната доказателствена съвкупност и е мотивирал подробно извода си, че в обективно отношение и двамата подсъдими са участвали в побоя. Изложени са съображения за наличието на причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите и настъпилия резултат, а от субективна страна за общност на умисъла. Съдът не може да бъде упрекнат, че се е позовал на устойчивата съдебна практика, защото дадените в същата разяснения са коментирани в контекста на установените по делото факти, а те сочат, че действията на подсъдимия Д. са част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат. Посочените в жалбата цитати от решението, включително и тези, в които е аргументирано квалифициращо обстоятелство по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 3 от НК по отношение на подсъдимия М., не сочат на „уеднаквяване на действията” на двамата подсъдими, още по – малко очертават липсата на съпричасност на подсъдимия Д. към нанасянето на удари върху тялото на пострадалия, така както се претендира с жалбата. Възражението срещу приетата от предходните инстанции достоверност на показанията на свидетеля В. е декларативно заявено и се изразява единствено в твърдението, че при очевидната съмнителност на дадените от този свидетел показания, наложили да бъде освидетелстван, съдът е кредитирал показанията му. По – горе се посочи, по повод жалбата на подсъдимия М., че касационната проверка не констатира порок в процесуалната дейност на съда при изграждане на вътрешното му убеждение при преценката на достоверността на показанията на свидетеля В.. Допълнително, в отговор на възражението в жалбата, следва да се добави, че съдебнопсихиатрична и психологична експертиза има за задача да изясни въпросите по чл. 144, ал.2, т. 5 от НПК. Фактът на назначаването на такава експертиза по делото, съответно експертното заключение, не компрометира достоверността на показанията на свидетеля В.. Не се оправдава от данните по делото и претенцията за нарушение на разпоредбата на чл. 339, ал.2 от НПК и това добре е видно от мотивите на решението, съдържащи обстоен отговор на възраженията на защитата. Обобщено казано, касационната проверка не установи съществени нарушения на процесуалните правила, поради което искането на жалбоподателите за отмяна на постановената присъда на основание чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК следва да се отхвърли. ІІ. По доводите за нарушение на материалния закон, присъстващи и в двете касационни жалби. Предходните инстанции аргументирано са отказали да преквалифицират деянието по чл. 124 от НК. Както е известно за умисъла на дееца, при убийство се съди по използваните средства, насоката, броя на ударите, мястото на нараняването, продължителността на упражненото насилие, които характеризират изпълнителното деяние. Въззивният съд не се е отклонил от тези принципни положения при обсъждането на искането за преквалификация на деянието, поради което и преценката за неговата неоснователност е съответна на закона и на установената съдебна практика. Умисълът за убийство, а не за причиняване на телесна повреда, е изведен на базата на конкретните факти, в които е обективиран. В атакувания съдебен акт подробно са обсъдени броят и силата на насените удари, тяхната локализация в жизнено важни телесни зони, използваните средства, продължителността на побоя, тежестта на черепно –мозъчната и гръдна травми, все обстоятелства, които изключват непредпазливата форма на вина и приложение на по-леко наказуемия състав на чл. 124, ал. 1 от НК, съответно по чл. 124, ал.2 от НК, така както се претендира в жалбата на подсъдимия М.. Искането на подсъдимия М. за преквалификация на престъплението по чл. 118 от НК също е било предмет на оценка от страна на двете предходни инстанции, като последните са изложили съображенията си, поради които го отхвърлят като неоснователно. С идентични на въззивните доводи и сега се настоява, че пострадалият е отправил „тежка обида” към М., без да се държи сметка, че касационната проверка се осъществява в рамките на установените фактически положения, а те, предвид отсъствието на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, са тези, които са отразени в проверявания акт. По делото не е установено наличие на каквато и да е вербална и/или физическа провокация по отношение на подсъдимия от страна на пострадалия, която да е довела последния до състояние на силно раздразнение, обусловено от действия, изрично посочените в нормата на чл. 118 от НК. Въззивната инстанция допълнително е аргументирала отсъствието на данни, позволяващи да се обмислят предпоставките на цитирания престъпен състав, позовавайки се на изводите по съдебно психиатричните и психологични експертизи за двамата подсъдими. ІІІ. По доводите за явна несправедливост на наказанията, наложени на подсъдимите Д. и М.. В касационните жалби не се откриват нарочни доводи, изразени в подкрепа на третото от касационните основания. Наказанията са определени в рамките на пределите, предвидени от закона, съобразно приетата правна квалификация по отношение дейността на всеки един от подсъдимите и конкретното му участие в причинителската дейност. Наказанието на подсъдимия М. е определено по първата алтернатива на чл. 116 от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, при което е приет баланс между тях, намерил отражение в продължителността на определената санкция. Така отмерена тя съответства на установените обстоятелства, характеризиращи степента на обществена опасност на извършеното престъпление и личността на подсъдимия. Наказателната санкция за подсъдимия Д., определена в размер на тринадесет години лишаване от свобода, е ориентирана близо до легалния минимум. Изчерпателното обсъждане на всички обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието и правилното им съотношение, съгласно правилата на чл. 54 от НК, извършено още с първоинстанционния съдебен акт, не дават основание за намеса на касационната инстанция. Не са налице данни, а и такива не се сочат от касатора, налагащи смекчаването на санкцията. Отмереният обем на наказателната принуда по отношение на всеки един от подсъдимите прави постижими целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на генералната превенция. ІV. По гражданските искове. Не са допуснати нарушения при ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимите, които да налагат промяна на въззивното решение в исканата от жалбоподателите насока – отхвърляне на предявените искове или намаляване на техния размер. Твърденията, че без мотиви са уважени гражданските искове, са неоснователни и затова е достатъчно да се препрати към съдържанието на съдебните актове. Гражданските искове са доказани по основание, поради което не могат да бъдат отхвърлени, а по размери не са явно завишени. Предходните инстанции са изследвали понесените болки и страдания от гражданските ищци вследствие на загубата на техния баща и са оценили техните измерения, съобразявайки установените данни по делото за привързаност, взаиморазбирателство и взаимопомощ. Данни за тези обстоятелства се намират не само в показанията на гражданските ищци, а и в показанията на свидетелите В. и Х.. Представеното писмено доказателство относно получателя на изпращаните от гражданската ищца З. В. парични средства съвсем не опровергава факта, че те са достигали до пострадалия, така както е установено от разпита на свидетелите. Ето защо възражението на подсъдимите за неустановеност на сочените обстоятелства е неоснователно. Гражданските ищци са изживели болезнен шок от смъртта на своя родител, а болките и страданията от загубата му и начина, по който е настъпила, са намерили съответен паричен еквивалент при определяне размера на присъдените обезщетения. Затова не са налице основания за намеса на касационната инстанция по реда на чл. 354, ал.2, т. 5 от НПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 211/15.01.2014 г., постановено по ВНОХД № 380/2013 г. от Апелативен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.