Р Е Ш Е Н И Е   №. 84   гр.София, 08.03.  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на десети февруари  две хиляди и десета година в  състав:                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН СТОЕВ                                        ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                               СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                                                                                                                                                                   със секретар    ТОДОРКА КЬОСЕВА   и с участието на прокурора   изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под №  1190/2009 г       Производството е по чл.307, ал.2, изр.второ във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Районния к. съюз-гр. Перник за отмяна на влязлото в сила решение № 77 от 18.02.2009 г. по гр.д. № 5790/2007 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. с което е оставено в сила въззивното решение № 231 от 07.07.2006 г. по гр.д. № 230/2006 г. на П. окръжен съд. С последното било оставено в сила решение № 825 от 10.11.2005 г. по гр.д. № 5946/2004 г. на П. районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителя искове: по чл.108 ЗС-за установяване спрямо ЕТ „В”, гр. П. правото на собственост върху мазе, представляващо част от масивен склад, действащо като механа „К” в гр. П., ул.”М”, построено върху парцел **** в кв. 301 по плана на града, със застроена площ от 746 кв.м., и за предаване владението върху него, по чл.93 ЗС във връзка с чл.59 ЗЗД-за сумата 48044 лева-обезщетение за лишаване от ползите от имота за периода от 15.11.2001 г. до 15.11.2004 г., както и по чл.86 ЗЗД-за сумата 9354 лева изтекла лихва върху главницата за периода от 05.12.2001 г. до 31.12.2004 г. Поддържа, се че след подаване на касационната жалба срещу въззивното решение, молителят се снабдил със следните удостоверения, установяващи според него съществени за изхода на делото обстоятелства, а именно: а/ № 8*/от 03.05.2007 г. на П. областен управител, съгласно което за УПИ № V „З” в кв.375 по плана на гр. П. район”, няма съставен акт за държавна собственост; б. № 07/СЛУ-8256 от 21.03.2007 г. на Община П., според което за посочения по-горе УПИ няма съставен акт за общинска собственост и в/ № 0* от 30.01.2007 г. на Община П., съгласно което имотът, описан в З. № РД-16-282/20.12.1993 г., т.1 на Министерство на търговията от 1250 кв.м. в кв.1 по отменения план, одобрен със заповед № ІІІ-36/24.01.1983 г. е идентичен с част от имот пл. № 4* в кв.301 по плана, одобрен със З. № 1822/31.08.1993 г., описан в нотариален акт № 1* т.ІІІ, нот.дело № 1826/1997 г. и е идентичен с част от УПИ V-за ресторант, търговия и складова база в кв.375 по действащия регулационен план на гр. П., кв.”П”, одобрен със З. № 1822/31.08.1993 г. и З. № 1086/07.06.2001 г. Ответницата по молбата за отмяна ЕТ „В” – Д. С. Г. от гр. П. е на становище, че липсват предпоставки по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна и в тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК-на 18.05.2009 г. /срвн. пощенското клеймо върху плика/, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се установи истината по време на висящността на делото. Основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т.е. от тях зависи възникването, изменението прехвърлянето или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. В случая, за да потвърди отхвърлителното решение на въззивната инстанция, съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е приел, че в полза на ОКС П. /праводател на молителя/ е било отстъпено по реда на ПМС № 66/1966 г. само безвъзмездно право на ползване върху процесния недвижим имот, но не е прехвърлено правото на собственост върху него. Прието е, че не е установено имотът да е представлявал негодно или излишно основно средство на ОТП П. , нито че е бил спазен предвидения в чл.29 и сл.от ПДИ /отм./ ред за продажба на държавни имоти на кооперации, нито че е налице акт на Министерския съвет за прехвърляне на собствеността. ВКС,ІІ г.о. е приел по-нататък, че изявленията на министъра на финансите и на председателя на ЦКС, съдържащи се в протокола от 02.11.1977 г., за извършени прихващания на насрещни вземания не касаят процесния имот, тъй като по реда на ПМС № 66/1966 г. се отстъпва само право на ползване и освен това същото е извършено безвъзмездно, а по отношение на престации по безвъзмездна сделка прихващане не би могло да бъде направено. Прието, че заповед № РД-16-282/20.12.1993 г. на министъра на търговията е непротивопоставима на трети лица, които не са участвали в производството по издаването й и по отношение на тях не представлява доказателство за наличие на възстановено право на собственост. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., състав на ІІ г.о. намира, че с представените с молбата за отмяна удостоверения не се установяват нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. По делото не е съществувал спор, че за процесния имот не са съставяни актове за държавна и общинска собственост, а и с исковата молба е било представено писмо изх. № 3121/96 г. от 04.09.1997 г. на кмета на Община П. до ответната страна /л.10/, с което се уведомява, че обектът механа „К” не може да бъде закупен по реда на чл.35 ЗППДОбП /отм./, тъй като не е общинска собственост. В допълнителното си заключение /л.л.131-133 от гр.д. № 5946/2004 г. на РС П. / вещото лице инж. П се позовавало и на писмо на О. управител на Софийска област изх. № 94-Д-262/14.10.1998 г., според което било видно, че няма новоиздаден акт за държавна собственост. Следователно, обстоятелството, че за процесния имот не са съставени актове за държавна и общинска собственост не е новооткрито и представените с молбата за отмяна удостоверения в този смисъл не са нови доказателства, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, за да послужат като причина за отстраняване на силата на пресъдено нещо на атакуваните съдебни актове и да оправдаят необходимост от преразглеждане на спора от въззивната инстанция. Не се установява новооткрито обстоятелство и с удостоверение № 07/СЛУ-58 от 30.01.2007 г. на Община П., доколкото с удостоверение изх. № 05/СЛУ-824 от 14.03.2005 г., на Община П..111 от гр.д. № 5946/2004 г. на РС- П. / е засвидетелствано, че имотът, описан в З. № РД-16-282/20.12.1993 г. е идентичен с част от УПИ V-„за ресторант, търговия и складова база” в кв.375 по действащия регулационен план на гр. П., кв.”П”, одобрен със З. № 1822/31.08.1993 г. и З. № 1086/16.07.2001 г. на кмета на Община П., с което е одобрено преномерирането на част от кв.301 в кв.375. Отделно от това, въпросът за идентичността на имота не е бил спорен по делото и не е относим пряко към изхода на процеса. В обобщение, не са налице основания за отмяна на влезлите в сила решения по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение, а молителят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски за настоящето производство сумата 300 /триста/ лева заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Районния к. съюз-гр. Перник за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 77 от 18.02.2009 г. по гр.д. № 5790/2007 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. и потвърденото с него решение № 231 от 07.07.2006 г. по гр.д. № 230/2006 г. на П. окръжен съд. ОСЪЖДА Районния к. с. –гр. Перник, ул.”Б” № 6, да заплати на Д. С. Г., като ЕТ „В”, гр. П., ул.”Г” бл. 26, ап.2, сумата 300 /триста/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: