Р Е Ш Е Н И Е № 50042 гр. София, 10.05.2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 342 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. С., действаща лично за себе си и като законен представител на Кристина Д. С. и от А. В. А. срещу решение № 131/02.11.2021г. по в.т.д. № 203/2021г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №260307/04.12.2020 г. по т.д. № 2091/2019 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на исковете на касаторите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу ЗК „Уника“АД, както следва: за разликата над 100 000 лв. до 200 000 лв. на Г. Ц. С., за разликата над 150 000 лв. до 250 000 лв. на Кристина Д. С., действаща чрез своята майка и законен представител Г. Ц. С. и за разликата над 100 000 лв. до 200 000 лв. за А. В. А. и в частта на разноските. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението на ВнАС в обжалваната му част поради необоснованост, допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита за необоснован изводът на въззивния съд за приетия размер на обезщетение при неотчитане в достатъчна степен на конкретно претърпените неимуществени вреди и отражението им върху касаторите – съпругата не иска да обитава семейното жилище, неимоверно страда по прекъснатата щастлива и пълноценна семейна връзка; детето основно е било обгрижвано от бащата, ниска възраст към момента на ПТП и претърпяна сериозна психологическа травма; всестранните грижи, които приживе пострадалият е полагал за майка си. Формално е посочил, че следва да съобрази лимитите на застрахователни обезщетения, но не е мотивирал с оглед на тях крайната присъдена сума. Иска се отмяна на обжалваното въззивно решение в атакуваната част и постановяване на друго за уважаване на исковете за детето - за разликата над 150 000 лв. до 250 000 лв. и за съпругата и майката– над 100 000 лв. до 200 000 лв. с присъждане на разноски по спора. Ответникът по касационната жалба – ЗК „Уника“АД оспорва основателността на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, е починал съпругът, респ. бащата, респ. синът на ищците. Отчел е, че спорът пред въззивната инстанция се свежда единствено до приложението на чл.52 ЗЗД и определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди за всяка ищца. ВнАС е преценил младата възраст на починалото лице, което е обезпечавало в резултат на полагания от него труд финансово семейството. Изследвал е естеството на сложилите си приживе взаимоотношения с ищците. Разгледал е и отражението на смъртта му върху психиката на роднините му. Изрично е съобразил специфични обстоятелства като внезапността на загубата за всяка ищца; изключителната близост между баща и дъщеря, възрастта на детето и ранимостта на личността й. Съобразил е и нивата на застрахователно покритие, а оттук и икономическата конюнктура в страната към момента на деликта. При така установените обстоятелства е определил и обезщетенията от 100 000 лв. за съпругата и майката и 150 000 лв. за детето. С определение № 50080/07.02.2023 г. по т.д. № 342/2022 г. е допуснато касационно обжалване на решението на ВнАС при условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за критериите за определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД за проверка на съответствието му със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68 г. и постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о.решение № 88/09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, I т.о. и мн.др. За да даде отговор на поставените правни въпроси настоящия състав на ВКС съобрази следното : Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г. и постоянната практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК и посочено от касатора Решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и в служебно известните на настоящия състав на ВКС: Решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с § 27 ПЗР КЗ /отм./. При предявен иск по чл. 288 КЗ /отм./ срещу Гаранционния фонд и определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди възприетите нива на застрахователно покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. По основателността на касационната жалба: С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при несъответствие със задължителната съдебна практика по чл.52 ЗЗД, при неточно прилагане на критериите за определяне размера на справедливото обезщетение при деликт, и същото се явява необосновано. Въззивният съд е посочил предпоставките, въз основа на които е направил заключение относно размера на пълното обезщетение: начин на извършване на деликта, възрастта и личността на пострадалия, конкретно претърпените увреждания, съществуващи приживе отношения между пострадалия и ищците, интензитет и продължителност на търпените неимуществените вреди, икономическата конюнктура в страната. Преценката за конкретните обществено икономически условия в страната не е направена при отчитане на релевантнте лимити на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ въз основа на чл. 492 КЗ, че същите са значително завишени - минималната застрахователна сума за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, която е приложима към датата на деликта – 22.06.2018 г. Следва да се приеме, че приетото от въззивния съд обезщетение на съпругата и майката на починалия от 100 000 лв. и на детето от 150 000 лв. са несъразмерни с претърпените вреди и занижаването им е в нарушение на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. ВнАС не е съобразил възрастта на Г. С. и на Кристина С. към датата на процесното ПТП – 22.06.2018 г., конкретно сложилите се отношения между тях и починалия и въздействието на трагедията върху живота им. Същите са живели в изключително обгрижвано от съпруга семейство, изцяло поел ежедневните нужди на дома и детето, поради възможността да работи от вкъщи и съответно отсъствието на съпругата поради работни ангажименти. Били са съответно на 38 г. за съпругата и 10 г. за детето, т.е. трагедията е настъпила след десет щастливи и пълноценни години, в началото на израстването на детето и реализирането на съвместните надежди за дълги години пълноценен и открояващ се с взаимност и сигурност, осигурена от Д. С., живот. На този фон психологическата реакция на най-близките от внезапната загуба на техния съпруг и баща не е преценена в разкритата от свидетелските показания степен на интензивност – пълно отричане от съпругата на възможността за ново начало, заживяла е с майка си и детето в друг апартамент и категоричен отказ да посещава семейното жилище. Съответно детето е изпаднало в състояние на пълно отрицание на трагедията- затваряне и несподеляне на мъката, страх и нежелание да говори за най-близкия и обичан от нея човек – баща й. По отношение на майката на починалото лице присъденото обезщетение в размер на 100 000 лв. също не съответства на устновеното съдържание на връзката със сина й, проекцията на същата в бъдещите й представи за сигурен и подкрепен живот. Действително тя е живяла отделно от него и семейството му, имала е и друго дете, което също й е оказвало помощ, но смъртта на сина й, който приживе я посещавал ежеседмично и винаги е откликвал на нуждите й, я изправя пред липсата на искрена синовна обич и пред неизвестността от новия етап в живота й с оглед наближаването на пенсионна възраст – била е на 62 г. към момента на събитието. Съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, настоящият състав на ВКС приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 130 000 лв. за съпругата на пострадалия, на 180 000 лв. за детето и 110 000 лв. за майка му. Поради изложеното въззивното решение е частично неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в обжалваната част за разликата над 150 000 лв. до 180 000 лв. за детето; над 100 000 лв. до 130 000 лв. за съпругата и над 100 000 лв. до 110 000 лв. за майката, ВКС следва да постанови решение по същество, с което се уважи искът по чл. 432, ал.1 КЗ за тези размери и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция. В останалата част решението на ВнАС – за отхвърляне на исковете за разликата над 180 000 лв. до 250 000 лв.за детето, респ. над 130000 лв. до 200 000 лв. за съпругата и над 110 000 лв. до 200 000 лв. – за майката следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора застрахователят дължи държавна такса както следва: допълнително върху уважената част от исковете за разглеждане на исковата молба – 2 800 лв., за разглеждане на въззивната жалба – 1400 лв., за допускане и разглеждане на касационната жалба – 1430 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК. В полза на адв.Б. на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение върху уважената част от исковете както следва: 804,14 лв. – допълнително за първа инстанция, 2 471 лв. – за въззивната инстанция, 2 471 лв. – за касационна инстанция. В полза на Г. С. следва с оглед изхода от спора да се присъдят и 142,80 лв. за направени разноски пред първа инстанция. Касаторите дължат заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска за касационната инстанция в размер на 100 лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 131/02.11.2021г. по в.т.д. № 203/2021г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него решение №260307/04.12.2020 г. по т.д. № 2091/2019 г. на Варненски окръжен съд в частта за отхвърляне на исковете на Г. Ц. С., Кристина Д. С., действаща чрез своята майка и законен представител Г. Ц. С., А. В. А. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу ЗК „Уника“АД, както следва: за разликата над 100 000 лв. до 130 000 лв. на Г. Ц. С., за разликата над 150 000 лв. до 180 000 лв. на Кристина Д. С., действаща чрез своята майка и законен представител Г. Ц. С. и за разликата над 100 000 лв. до 110 000 лв. за А. В. А. и в частта на разноските, дължими от ищците в полза на ЗК„Уника“АД за разликата над 100 лв. до 240 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК„Уника“АД да заплати на допълнително на Г. Ц. С., ЕГН[ЕИК], сумата от 30 000 лв. /разликата над 100 000 лв. до 130 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 22.06.2018 г., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 09.08.2018 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗК„Уника“АД да заплати на допълнително на Кристина Д. С., ЕГН [ЕГН], действаща чрез своята майка и законен представител Г. Ц. С., сумата от 30 000 лв. /разликата над 150 000 лв. до 180 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 22.06.2018 г., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 09.08.2018 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗК„Уника“АД да заплати на допълнително на А. В. А., ЕГН [ЕГН], сумата от 10 000 лв. /разликата над 100 000 лв. до 110 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 22.06.2018 г., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 09.08.2018 г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131/02.11.2021г. по в.т.д. № 203/2021г. на Варненски апелативен съд в останалата обжалвана част, с която се потвърждава решение № 260307/04.12.2020 г. по т.д. № 2091/2019г. на Варненски окръжен съд в частта за отхвърляне на исковете срещу ЗК„Уника“АД на Г. Ц. С. за разликата над 150 000лв. до 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 22.06.2018 г., на осн. чл.432, ал.1 КЗ; на Кристина Д. С., действаща чрез своята майка и законен представител Г. Ц. С., за разликата над 180 000 лв. до 250 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 22.06.2018 г., на осн. чл.432, ал.1 КЗ и на А. В. А. за разликата над 110 000 лв. до 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 22.06.2018 г., на осн. чл.432, ал.1 КЗ. ОСЪЖДА ЗК„Уника“АД да заплати на адв. Е. Б. сумата от 5746,14 лв., на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. ОСЪЖДА ЗК„Уника“АД да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 360 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК. ОСЪЖДА Г. Ц. С., действаща лично за себе си и като законен представител на Кристина Д. С. и от А. В. А. да заплатят на ЗК„Уника“АД на сумата от 100лв., представляваща сторените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете пред касационна инстанция, на осн. чл.78, ал.8 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: