Р Е Ш Е Н И Е № 456 София, 25 март 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и втори октомври 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров .............................. .. Антоанета Данова ............................ при секретар .. Илияна Петкова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. Севдалин Мавров ................................ НОХД № .. 1480 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срока по чл. 421, ал. 3 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е постъпило искане от осъдената Е. Д. Г. за възобновяване на неподлежащо на проверка по касационен ред и влязло в сила решение № 7 от 08.03.13 год. по ВНОХД № 1297/2012 год. на Бургаския окръжен съд, с което изцяло е потвърдена присъда № 1709 от 18.10.12 год. по НОХД № 1246/2012 г. на Бургаския районен съд. Сочат се основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Излагат доводи за неправилна оценка на доказателствения материал за авторството на деянието. Иска се възобновяване на делото с отмяна на решението и постановяване на ново, с което осъдената да бъде оправдана. Алтернативно се иска намаляване на наказанието на три месеца лишаване от свобода. Искането се поддържа в съдебно заседание от двамата защитници на Г.. Прокурорът намира искането за допустимо, но неоснователно. Пледира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, а наложенoтo наказание за престъплението определено по чл. 55 НК е справедливо, поради което следва искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените доводи и основания и становищата на страните, намира следното: Искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С цитираната присъда осъдената Г. е призната за виновна в това, че на 08.02.12 год. в [населено място], при условията на повторност, в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство – ножица, е направила опит да отнеме парична сума в размер на 698.00 лв. от владението на Г. С., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено, по независещи от осъдената причини - залавянето и на място, поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на ШЕСТ месеца лишаване от свобода. Съдът на осн. чл. 69, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на Г. по НОХД № 742/11 год. на РС – [населено място]. Произнесъл се е по типа затворническо общежитие и първоначалния режим за изтърпяване на двете наказания, разноските и веществените доказателства по делото. С въззивното решение първоинстанционният акт е потвърден изцяло. В искането за възобновяване се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, предвид позоваването на съда на доказателства, произтичащи от свидетелските показания на очевидци на деянието, като са игнорирани такива, депозирани от свидетелката Е. Г., както и обясненията на самата осъдена, че не е извършител на инкриминираното престъпление. Твърдението за допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата, не може да бъде споделено. Контролираните съдилища в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Районният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията, както и защо дава вяра на едни доказателства за сметка на други. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които е приела за правилна първоинстанционната присъда. Отговорила е на всички релевантни доводи. Мотивите към съответните съдебни актове са достатъчно изчерпателни, съгласно предмета на доказване по конкретното престъпление. На базата на приетите фактически обстоятелства законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на осъдената по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Извършеното от Г. деяние и използваната ножица за срязване на чантата на пострадалата пряко е наблюдавано от свидетелите М., К. и А.. Осъдената е възприета като по-ниската жена, облечена в карирано палто, която се е навела с ножицата към чантата, където възрастните хора са поставили инкриминираната сума. Самата Г. в съдебно заседание е потвърдила, че е била облечена с карирано палто /л. 37/, след като законосъобразно са прочетени обясненията й на осн. чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК от досъдебното производство. Във връзка с това, свидетелските показания на Е. Г., реабилитирана по право за предходно осъждане, се явяват изолирано доказателствено средство и инструмент да се оневини Г.. В искането не са посочени доводи по основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5 НПК. В съдебно заседание се изтъква, че деянието е останало във фазата на опита и тежкото здравословно състояние на детето на осъдената. Видно от постановените съдебни актове, посочените обстоятелства са отчетени в достатъчна степен, като наказанието е определено при условията на чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК, поради което съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства, но и на отегчаващите такива, като се отчете, че осъдената е посегнала на пенсията на възрастни и болни хора. При изложените съображения искането за възобновяване на делото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Е. Д. Г. за възобновяване на ВНОХД № 1297/2012 год. на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното решение, с което изцяло е потвърдена присъда № 1709 от 18.10.12 год. по НОХД № 1246/2012 г. на Бургаския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................