Р Е Ш Е Н И Е № 75 гр. София, 03.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март, 2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.160/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С оправдателна присъда №2/16.01.19 г., постановена от ОС-Габрово /ГОС/ по В.Н.О.Х.Д. 120/18 г., е отменена изцяло присъда № 550/12.11.18 г., постановена от РС-Габрово /ГРС/ по Н.О.Х.Д.225/18 г., с която подсъдимият В. Т. Т. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.227 Б, ал.2 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. Срещу въззивния съдебен акт е постъпил протест от представител на ОП-Габрово, в който, макар и да не е посочено изрично цифрово, предвид изложените доводи и искане, се прави извод за релевирано касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав от второстепенния на основание чл.354,ал.3,т.3 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста. Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Неговият защитник моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК намира за установено следното: Въпреки че прокурорът от ВКП не поддържа протеста, поради факта,че не го оттегля, тази инстанция се счита задължена да отговори на основни повдигнати в него възражения. Тук трябва да се направи уточнението, че доколкото става дума за касационно разглеждане на делото и статусът на върховната съдебна инстанция по наказателни дела е на съд по правото, който не се занимава с пряка доказателствена дейност и установяване на фактология, касационният състав ще се фокусира накратко единствено върху допустимите за обсъждане аргументи, изтъкнати в прокурорския документ. Всъщност, спор по изведената фактология липсва, както и принципен такъв досежно оценката на доказателствената съвкупност. Генералното възражение се състои в това, че неправилно е изведена правната преценка на поведението на дееца. Накратко казано, въззивната инстанция е приела,че макар и подсъдимият Т. като управител да е знаел за възникналите и изискуеми задължения към „Е. Б.”АД, не е имал възможност нито да се информира за актуалното състояние на дружеството „В.”Е., нито да извършва разпоредителни действия с неговите финансови активи в тази връзка. И това е така, тъй като към процесния момент свидетелят К., управител след залагане на търговското предприятие по Закона за особените /ЗОЗ/, е не само единственият, разполагащ със спесимен за разпореждане с особените сметки в лева и евро в банката-кредитор. Той е и единственият, за когото е установено да е имал цялостен поглед върху средствата, с които са захранвани тези сметки и разходите по дружествените задължения. Няма спор, че К. е назначен като управител на 25.10.12 г.и оттогава до инкриминирания период -30 дневен срок от 31.08.15 г., все е заемал този пост. Чрез неговото управление и представляване на дружеството банката кредитор е съхранявала интересите си в заложеното търговско предприятие. Деецът е останал да се занимава с оперативно подпомагане на дейността и е бил с ограничени права в качеството му на управител- най-важно по отношение на точно познание за движение на сметките, каквото обвинителната власт не е доказала несъмнено по делото. Казаното не се променя от обстоятелството, че Т. е знаел и приел изготвеното споразумение за разсрочване на налични задължения на дружеството му към „Е. Б.” АД, което е станало в края на 2013 г. Все пак К. остава този, който е имал пряк контрол върху сметките на предприятието и е бил в течение с движението по тях. Той е следвало да уведомява дееца за задълженията му да подходи по съответен начин при възникнала неплатежоспособност. Именно затова в мотивите на ГОС подробно и задълбочено е разяснено защо е налице субективна несъставомерност на възведеното обвинение. Разисквани са нормите на чл.46,ал.4 и чл.49,т.2 ЗОЗ в актуалния към съответния процесуален момент вариант, както и по-късните промени на този закон /бр.50 на Д.в-к от 01.07.16 г./ в обсъжданата част, които утвърждават логиката на съдебната теза. Липсва реално противопоставяне на заетата позиция в касационния протест, което да стане основа за обсъждане от страна на висшата съдебна инстанция по наказателни дела. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2/16.01.19 г.,постановена от ОС-Габрово по В.Н.О.Х.Д.120/18 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/