Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * Иск за недействителност на договор за продажба на одържавен имот * нищожност на договор за продажба * одържавени недвижими имоти * преклузивен срок * допустимост на иск * принудително изпълнение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

С., 01.02.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№211 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.295 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. Г. и М. Д. Г. срещу решение №222 от 05.07.2010г. по гр.д.№771/09г. на Русенския окръжен съд. По насрещната касационна жалба на П. К. М. не е допуснато касационно обжалване.
Жалбоподателите поддържат, че съдът неправилно е отхвърлил предявения от тях иск по чл.108 от ЗС по отношение на ½ ид.част от процесния имот. Ответниците владеят тази част без основание, тъй като сделката, от която черпят права, е изцяло нищожна по смисъла на чл.7 от ЗВСОНИ; невъзстановената ½ ид.част от имота се връща в патримониума на държавата и това ги лишава от основание да владеят имота.
Ответникът П. К. М., действащ като ЕТ „333 П. К.”-Р., оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно, тъй като е запазил собствеността си върху ½ ид.част от спорния имот.
Ответниците П. П. К. и М. К. К. не вземат становище по жалбата.
С определение №899 от 05.10.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК поради противоречива съдебна практика по следния въпрос: дали при уважаване на иск по чл.7 от ЗВСОНИ само за ½ ид.част от имота собствеността върху другата ½ ид.част се връща в патримониума на държавата, като последица от нищожността на атакуваната сделка.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че след като в предходен процес искът по чл.7 от ЗВСОНИ е бил уважен само за ½ ид.част от процесния апартамент, то другата ½ ид.част не се връща в патримониума на държавата, а остава собственост на купувача по оспорената продажба, съответно – на неговия частен правоприемник, какъвто се явява ответникът П. К. М., действащ като ЕТ „333 П. К.”-Р.. Затова предявеният срещу него иск по чл.108 от ЗС е неоснователен по отношение на тази ½ ид.част.
В същия смисъл е и следната съдебна практика: решение №187 от 16.04.09г. по гр.д.№1577/08г. на ВКС, ІІ ГО, решение от 05.03.1993г. по гр.д.№123/93г. на Русенския окръжен съд /описано в решението по гр.д.№246/99г. на ВКС, ІV ГО/, както и влязлото в сила на 29.07.10г. решение №449/22.03.10г. по гр.д.№6517/09г. на Русенския районен съд.
В обратния смисъл са следните решения – решение 1148 от 23.11.93г. по гр.д.№475/93г. на ВС, ІІ ГО, както и влязлото в сила на 30.12.08г. решение №93/08.04.08г. по гр.д.№308/07г. на Русенския окръжен съд /по делото е приложено първоинстанционното решение №220 от 19.01.07г. по гр.д.№4380/05г. на Русенския районен съд/. В тях най-общо се приема, че макар искът по чл.7 от ЗВСОНИ да е уважен само за ½ ид.част от процесния имот, ответникът - купувач по оспорената продажба няма права върху другата ½ ид.част от имота, тъй като продажбата е изцяло нищожна /първото решение/, а и не би могъл да придобие тази част по давност, тъй като тя е държавна собственост /второто решение/.
Настоящият състав намира за правилна практиката в първата група съдебни решения.
Съгласно т.3 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС, предмет на иска по чл.7 от ЗВСОНИ е валидността на основанието, по силата на което трето лице е придобило от държавата имот по чл.1 или чл.2 от ЗВСОНИ. Искът е обвързан с преклузивен едногодишен срок за предявяването му. В съдебната практика се приема, че когато част от правоимащите лица са пропуснали този срок, искът се уважава само за лицата, които са го предявили в срок, в съответната идеална част според правата им. В този смисъл са например решение 405 от 16.05.2000г. по гр.д.№1556/99г. на ВКС, ІV ГО, решение №1181/20.01.09г. по гр.д.№4938/07г. на ВКС, ІІ ГО и др. Спорен е въпросът какво става с другата идеална част, за която искът по чл.7 от ЗВСОНИ не е предявен. Настоящият състав счита, че за тази идеална част купувачът по оспорения договор запазва правата си. Действително, договорът е нищожен изцяло, но с оглед спецификите на реституционния закон и в частност - на чл.7 от ЗВСОНИ, тази нищожност не рефлектира върху имуществените права на държавата-продавач. Идеята на законодателя не е била да връща в патримониума на държавата имотите по чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ, които са били прехвърлени на трети лица с недействителни сделки. По правило правата, придобити от тези сделки се запазват, освен ако не бъдат предявени исковете по чл.7 от ЗВСОНИ. Затова, когато част от правоимащите лица не са предявили в срок иск по чл.7 от ЗВСОНИ, следва да се приеме, че за тяхната част сделката остава в сила, въпреки прогласяването и за нищожна по иск на другите правоимащи. Аргумент в подкрепа на това становище е и приетото в мотивите на т.3 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС, че по исковете с правно основание чл.7 от ЗВСОНИ не следва като контролираща страна да се конституира Министерство на финансите, тъй като изходът на процеса няма да се отрази върху патримониума на държавата.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Русенския окръжен съд, след частична отмяна на решение №32 от 19.03.07г. по гр.д.№4381/05г. на Русенския районен съд, е отхвърлил предявените от Д. Ц. Г. и М. Д. Г. срещу П. К. М., действащ като ЕТ „333-П. К.”, както и срещу П. П. К. и М. К. К. искове по чл.108 от ЗС само за част от процесния имот – ½ ид.част от апартамент в [населено място], [улица], ет.2. Решението на районния съд е оставено в сила в останалата част, с която искът по чл.108 от ЗС е бил уважен за другата ½ ид.част от процесния апартамент.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел следното:
Процесният апартамент е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС /отм./, а впоследствие, през 1971г., е продаден на А. Д. Х.. С влязло в сила решение по чл.7 от ЗВСОНИ собствеността върху ½ ид.част от апартамента е била възстановена на Г. Г. М. - един от наследниците на бившия собственик, а ответникът П. К. М., който през 1993г. е закупил апартамента от А. Х., е бил осъден да предаде на ищеца владението на целия апартамент на основание чл.108 от ЗС.
През 2005г. ищцата в настоящото производство М. Д. Г. е закупила възстановената ½ ид.част от апартамента, по време на брака си с другия ищец Д. Ц. Г.. Въпреки осъдителното решение по предходното дело, П. К. М. не е предал владението на апартамента нито на бившите, нито на новите собственици, напротив – допуснал е в него своя син П. К. и снаха си М. К.. Прието е също, че правото на принудително изпълнение на предходното решение по чл.108 от ЗС е погасено по давност, съгласно влязлото в сила решение по гр.д.№1955/2001г. на Русенския районен съд. Погасяването на това право е настъпило преди М. Г. да закупи ½ ид.част от апартамента.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че повторно заведеният от правоприемниците на възстановения собственик иск по чл.108 от ЗС срещу същия ответник П. К. М. е процесуално допустим, тъй като погасяването на правото на принудително изпълнение на първото решение по чл.108 от ЗС е нов юридически факт, който дава основание за завеждането на нов иск със същия предмет. Въз основа на първото решение по чл.108 от ЗС новите собственици не биха могли да реализират правата си, произтичащи от придобивната сделка от 2005г. по закупуване на имота.
По съществото на правния спор е прието, че ищците М. Г. и Д. Г. са собственици само на ½ ид.част от процесния имот въз основа на придобивната сделка от 2005г. Ответникът П. К. М., който е закупил другата ½ ид.част през 1993г. от купувачите по обявения за нищожен договор, я владее на правно основание, доколкото за тази ½ ид.част сделката не е прогласена за нищожна по реда на чл.7 от ЗВСОНИ и по отношение на нея собствеността не се връща в патримониума на държавата. Затова повторно заведеният иск по чл.108 от ЗС е уважен само за ½ ид.част от спорния апартамент.
Решението е правилно.
Ищците се легитимират като собственици само на ½ ид.част от процесния апартамент – толкова, колкото са закупили от бившия собственик Г. Г. М., чиито права върху ½ ид.част от апартамента са били възстановени след успешно проведен иск по чл.7 от ЗВСОНИ. За другата ½ ид.част от апартамента, за която не е бил проведен иск по чл.7 от ЗВСОНИ, се запазват правата на купувачите по оспорената продажба, респ. – на техния частен правоприемник П. К. М., действащ като ЕТ „333 П. К.”-Р.. Той има основание да владее процесния апартамент, като собственик на ½ ид.част от него. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не се е съобразил с указанията на ВКС, дадени с отменителното решение. Тези указания са само за събиране на доказателства по делото, но не и за това как следва да бъде приложен материалният закон. Мотивите на обжалваното въззивно решение са изцяло в съответствие със смисъла, който произтича от т.3 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС.
По изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация П. К. М., действащ като ЕТ „333 П. К.”-Р., направените разноски пред ВКС – 1000лв. по договор за правна помощ от 19.01.12г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №222 от 05.07.2010г. по гр.д.№771/09г. на Русенския окръжен съд в обжалваната му част, с която са били отхвърлени предявените от Д. Ц. Г. и М. Д. Г. срещу П. К. М., действащ като ЕТ „333-П. К.”, както и срещу П. П. К. и М. К. К. искове по чл.108 от ЗС за част от процесния имот – ½ ид.част от апартамент в [населено място], [улица], ет.2.
ОСЪЖДА М. Д. Г. и Д. Ц. Г., двамата от [населено място], [улица], вх.2, ет.3, да заплатят на П. К. М., действащ като ЕТ „333 П. К.”-Р., [улица], сумата от 1000лв., представляваща разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: