3 Р Е Ш Е Н И Е № 756 [населено място], 30.06.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д. О. К. при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията Д. гр.дело №419 по описа за 2010 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ц. А. С. и Г. С. И., двамата от [населено място], общ.К., против решението от 03.07.2009г., постановено по гр.д. №338/2009г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решението от 12.01.2009г. по гр.д.№195/2008г. на Районен съд-гр.К., е отхвърлен предявения от Ц. А. С. и Г. С. И. срещу Т. Г. К. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №898 от 06.08.2010г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за доказателственото значение на пълномощното като доказателство по чл.165 от ГПК-нов /чл.134, ал.2 ГПК-отм./, който е решен противоречиво с въззивното решение и приложеното Решение №1047 от 07.06.2004г. по гр.д.№373/2003г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието самото пълномощно като писмено доказателство, иницииращо привидността. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Ответникът по жалбата Т. Г. К. оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Ц. А. С. и Г. С. И. срещу Т. Г. К. иск за нищожност на сключения между страните договор с н.а.№91/2007г. за замяна на недвижим имот с движими вещи, поради привидност на упълномощаването. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е представено доказателство по чл.165 от ГПК. Решението е правилно. Установено е, че с нотариално заверено пълномощно рег.№3440 от 03.09.2007г. Ц. А. С. и Г. С. И. упълномощават Т. Г. К.: да ги представлява и от тяхно име да продаде, дари или замени на лица или с лица по неин избор, за цена или насрещна престация за каквато се споразумеят, собствените им идеални части от придобити по наследство от И. С. Матов земеделски земи, като може да договаря и сама със себе си. На 05.09.2007г. с н.а.№91/2007г. е сключен с договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, с който Ц. А. С. и Г. С. И., чрез пълномощника си Ц. А. С., заменят притежаваните от тях идеални части от земеделски земи, на Ц. А. С., като в замяна получават правото на собственост на движими вещи – описани видове и количества строителни материали. В чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожни са обявени привидните договори. Няма съмнение, че симулативна може да бъде и едностранната сделка, предвид разпоредбата на чл.44 от ЗЗД. Простото голословно твърдение на страната, че сделката е привидна, не може да измени съдържанието на акта в този смисъл. Той трябва да докаже привидността. Когато участвалото в сделката лице не разполага с писмено доказателство, което разкрива истинското положение, остават свидетелските показания. Съгласно разпоредбата на чл.165 от ГПК /чл.134, ал.2 ГПК-отм./, която намира приложени както при абсолютната, така и при относителната симулация, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие /волеизявлението в едностранната сделка/ е привидно, свидетелски показания се допускат само при наличието на писмени доказателства, изхождащи от другата страна /ползващото се лице при едностранните сделки/, които правят вероятно твърдението, че съгласието/волеизявлението/ е привидно. Това е едно отстъпление от законовата забрана на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК /чл.133, ал.1, б.”е” от ГПК-отм./ страната да опровергава със свидетелски показания съдържанието на подписания от нея документ /освен ако има изрично съгласие на другата страна/. В смисъла на чл.165, както и на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК страна е лицето, което е участвало в сделката лично или чрез представител. Пълномощното би могло да служи като начало на писмено доказателство, но преценено в конкретиката на правоотношенията, възникнали между страните по него. В разглеждания случай пълномощното е дадено за извършване на много правни действия на разпореждане с имотите, но така дадено не прави вероятна твърдяната симулация; не създава колебание дали явната сделка изразява действителното съгласие на страните. Съдържанието на пълномощното не дава основание да се допусне, че замяната е симулативна, поради което пълномощното не е достатъчно като начало на писмено доказателство, за да може да се допуснат свидетелски показания за опровергаване съдържанието на подписания от страната документ. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съгласно чл.293, ал.1 от ГПК въззивното решение трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 03.07.2009г., постановено по гр.д. №338/2009г. на Софийски окръжен съд, в допусната до касационно обжалване част, с която след отмяна на решението от 12.01.2009г. по гр.д.№195/2008г. на Районен съд-гр.К., е отхвърлен предявения от Ц. А. С. и Г. С. И. срещу Т. Г. К. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 3 Р Е Ш Е Н И Е № 756 [населено място] 30.06. 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д. О. К. при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията Д. гр.дело №419 по описа за 2010 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ц. А. С. и Г. С. И., двамата от [населено място], общ.К., против решението от 03.07.2009г., постановено по гр.д. №338/2009г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решението от 12.01.2009г. по гр.д.№195/2008г. на Районен съд-гр.К., е отхвърлен предявения от Ц. А. С. и Г. С. И. срещу Т. Г. К. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №898 от 06.08.2010г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за доказателственото значение на пълномощното като доказателство по чл.165 от ГПК-нов /чл.134, ал.2 ГПК-отм./, който е решен противоречиво с въззивното решение и приложеното Решение №1047 от 07.06.2004г. по гр.д.№373/2003г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието самото пълномощно като писмено доказателство, иницииращо привидността. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Ответникът по жалбата Т. Г. К. оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Ц. А. С. и Г. С. И. срещу Т. Г. К. иск за нищожност на сключения между страните договор с н.а.№91/2007г. за замяна на недвижим имот с движими вещи, поради привидност на упълномощаването. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не е представено доказателство по чл.165 от ГПК. Решението е правилно. Установено е, че с нотариално заверено пълномощно рег.№3440 от 03.09.2007г. Ц. А. С. и Г. С. И. упълномощават Т. Г. К.: да ги представлява и от тяхно име да продаде, дари или замени на лица или с лица по неин избор, за цена или насрещна престация за каквато се споразумеят, собствените им идеални части от придобити по наследство от И. С. Матов земеделски земи, като може да договаря и сама със себе си. На 05.09.2007г. с н.а.№91/2007г. е сключен с договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, с който Ц. А. С. и Г. С. И., чрез пълномощника си Ц. А. С., заменят притежаваните от тях идеални части от земеделски земи, на Ц. А. С., като в замяна получават правото на собственост на движими вещи – описани видове и количества строителни материали. В чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожни са обявени привидните договори. Няма съмнение, че симулативна може да бъде и едностранната сделка, предвид разпоредбата на чл.44 от ЗЗД. Простото голословно твърдение на страната, че сделката е привидна, не може да измени съдържанието на акта в този смисъл. Той трябва да докаже привидността. Когато участвалото в сделката лице не разполага с писмено доказателство, което разкрива истинското положение, остават свидетелските показания. Съгласно разпоредбата на чл.165 от ГПК /чл.134, ал.2 ГПК-отм./, която намира приложени както при абсолютната, така и при относителната симулация, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие /волеизявлението в едностранната сделка/ е привидно, свидетелски показания се допускат само при наличието на писмени доказателства, изхождащи от другата страна /ползващото се лице при едностранните сделки/, които правят вероятно твърдението, че съгласието/волеизявлението/ е привидно. Това е едно отстъпление от законовата забрана на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК /чл.133, ал.1, б.”е” от ГПК-отм./ страната да опровергава със свидетелски показания съдържанието на подписания от нея документ /освен ако има изрично съгласие на другата страна/. В смисъла на чл.165, както и на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК страна е лицето, което е участвало в сделката лично или чрез представител. Пълномощното би могло да служи като начало на писмено доказателство, но преценено в конкретиката на правоотношенията, възникнали между страните по него. В разглеждания случай пълномощното е дадено за извършване на много правни действия на разпореждане с имотите, но така дадено не прави вероятна твърдяната симулация; не създава колебание дали явната сделка изразява действителното съгласие на страните. Съдържанието на пълномощното не дава основание да се допусне, че замяната е симулативна, поради което пълномощното не е достатъчно като начало на писмено доказателство, за да може да се допуснат свидетелски показания за опровергаване съдържанието на подписания от страната документ. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съгласно чл.293, ал.1 от ГПК въззивното решение трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 03.07.2009г., постановено по гр.д. №338/2009г. на Софийски окръжен съд, в допусната до касационно обжалване част, с която след отмяна на решението от 12.01.2009г. по гр.д.№195/2008г. на Районен съд-гр.К., е отхвърлен предявения от Ц. А. С. и Г. С. И. срещу Т. Г. К. иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: