Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 416                                                        Гр.София, 26 октомври 2009 г.                                                                                           В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет и първи октомври,  две хиляди и девета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  И в присъствието  на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.453/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:     Производството е по реда на възобновяването по силата на разпоредбата на чл.422, ал.1,т.5 НПК. Постъпила е молба за възобновяване от осъдения А. К. И.. С присъда №2/07.01.09 г.,постановена по Н. О. Х. Д. 146/ 2008 г.по описа на РС-Белоградчик, потвърдена в частта досежно осъдения И. с присъда № 49/ 16.04.09 г.,постановена по В. Н. О. Х. Д.42/09 г.по описа на ОС-Видин, А. И. е признат за виновен за извършено от него в съучастие с А. А. и Ж. Ж. престъпление по чл.196,ал.1,т.2 вр.чл.195,ал.1,т.3,4 и 5 вр.чл.29,ал.1,б. А и Б вр.чл.26,ал.1 НК,поради което и вр.чл.55, ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, търпимо при първоначален строг режим. При касационно разглеждане на производството по К. Н. Д.325/09 г.по описа на І наказателно отделение на ВКС на РБ, с решение № 325/30.07.09 г.е оставена без разглеждане касационната жалба на подсъдимия И като недопустима и касационното производство по отношение на нея е прекратено. В личната молба за възобновяване, приета като искане по смисъла на НПК, И. се оплаква от това,че са осъдени три, както е казал по-рано, вместо твърдените от него в самата молба за възобновяване като извършители четири лица. Затова желае да обясни всичко на съда, поради което настоява делото да бъде върнато за преразглеждане по същество. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият поддържа искането си. Назначеният му служебен защитник разширява основанията,поради които се налага възобновяване на наказателното производство, от една страна позовавайки се на обстоятелството,че И. сам е изготвил искането си за възобновяване, а от друга- предвид съзряното от самата защита съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,ал.3,т.1 НПК,изразяващо се в неприсъствие на служебен защитник на И. при разглеждане на производството пред въззивен съд, въпреки че лицето е било конвоирано от затвора в гр. В.. Набляга се на задължителност на професионалната защита по силата на нормата на чл.94,,ал.1,т.6 НПК. Развити са оплаквания и за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Алтернативно,ако не се приеме становището за наличие на основания за нарушения на материалния и процесуалния закон, налагащи отмяна на съдебни актове на долустепенни съдилища и възобновяване на производството, се моли присъдата да бъде изменена и да се намали до минимум наложеното на И. наказание, което е в негова полза- възможност,установена с разпоредбата на чл.425,ал.1,т.3 НПК. Представителят на ВКП моли да не се уважава искането за възобновяване. ВКС, Второ наказателно отделение, като прецени искането и допълнителните аргументи към него, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото по повод процедурата, в която е сезиран, намира за установено следното:   В личната си молба до ВКС, приета като искане за възобновяване на производството, осъденият И. заявява,че не е дал вярно обяснение, като е признал съизвършителство на вменената му престъпна дейност с още две /другите осъдени/ лица. Истината била,че лицата били три,освен него. Видно от производството пред първостепенния съдебен състав, обвинителният акт е изготвен срещу три обвиняеми лица, обвинени за извършване на инкриминираното им престъпно посегателство в съучастие- И. , А. и Ж. В съдебно заседание пред Белоградчишкия районен съд на 07.01.09 г., и тримата подсъдими са били представлявани от един защитник. Това е допустимо,предвид липсата на данни за наличие на съществени противоречия в техните интереси, водещи до активиране на изискването, залегнало в чл.94,ал.1,т.5 НПК всеки от обвиняемите да има отделен защитник, ако поне един има такъв. Формалността на проведената защита, твърдяна от служебния защитник на И. пред настоящата инстанция, не намира опора в материалите по делото и не прави реализираната защита неефективна. Съдържанието на протокола от посоченото съдебно заседание пред РС-Белоградчик дава възможност да се направи категоричен извод за разглеждане на производството по диференцираната процедура,залегнала в глава 27 НПК, и по-точно за втория й вариант-по чл.371,т.2 и сл. НПК. И тримата подсъдими, сред които и И. , са признали фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства по тях. Изведеното от съда оттук насетне е свързано с принципна преценка на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, потвърждаваща участието в инкриминираното деяние на три, а не на четири лица. В коментирания смисъл личното оплакване на осъдения И. , описано в молбата му за възобновяване на производството, може да се изведе като такова за допуснато нарушение на процесуалния закон, водещо до съществено ограничаване на правото на този обвиняем за участието му в процеса- тъй като решаващият съд неправилно е преминал в процедура по чл.371,т.2 и сл. НПК при неотговаряне на доказателствата на фактите,описани в сезиращия съда прокурорски документ. При признаването на фактологията обаче,залегнала в обвинителния акт, и вярната преценка на РС-Белоградчик за точна установимост на тази фактология съгласно депозирания от досъдебното производство доказателствен материал, третираното оплакване е несъстоятелно. На следващо място, все в светлината на заявеното от самия И. и предвид обстоятелството,че той лично е изготвил искането си до ВКС на РБ, служебният му защитник доразработва същото, намирайки, че е нарушен материалният закон. Според него този порок на присъдата се извежда, тъй като И. е осъден за извършено престъпление по чл.196 вр.чл.195,ал.1,т.5 НК, а от мотивите на присъдата не става ясно от кои доказателства точно въззивният съд извежда аргументи в тази насока. По-нататък се засяга и недоказаността на предварителния сговор. В процедура като процесната /по чл.371,т.2 и сл. НПК/, в мотивите на присъдата съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, ПОЗОВАВАЙКИ се на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани на досъдебното производство и подкрепящи самопризнанието. Цитираната норма на чл.373,ал.3 вр.чл.372,ал.4 вр.чл.371,т.2 НПК дава възможност да се направи извод, че доказателствата трябва да са ясни и еднопосочни, за да се премине в разглеждане на производството при съкратено съдебно следствие от обсъждания вид. Затова се изисква позоваване,а не задълбочено обсъждане на доказателствения материал. Когато обаче не е покрит минимумът от изисквания при изготвяне на мотивите /което в конкретния случай относно присъдата на РС-Белоградчик не може да се приеме безрезервно/, нарушението няма да бъде на материалния закон, а на процесуалния такъв. Казаното е така, защото по същество се атакува съдебната преценка на доказателствения материал, извеждащ невярност или неясно мотивиране на волята на решаващия орган, а не неправилно прилагане на материалния закон при ясни факти и доказателства. Служебният защитник заостря вниманието на касационната инстанция на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на разглеждане на производството пред въззивния съд- ОС-Видин. Според материалите по делото, И. е бил с взета и изпълнявана мярка за неотклонение по настоящото производство ПОДПИСКА. Същевременно, видно от протокола от съдебно заседание пред ВдОС от 16.04.09 г., той “се явява лично,доведен от Затвора гр. Враца”. Следователно, лицето е било задържано на някакво основание, явяващо се без значение за това производство-дали със Задържане под стража като мярка за неотклонение по друго дело или в изпълнение на влязла в сила присъда по друго производство. За защита на правата и законните интереси на И. пред ВдОС не му е бил назначен служебен защитник, нито има данни да му е отправяно питане дали сам не желае да ангажира адвокат. И цялото производство,макар и по жалба на И. , е протекло, без той да има защитник-адвокат. Основателно е в този смисъл отправеното пред ВКС възражение за грубо потъпкване на правото на защита на лицето, предвид категоричността на актуалната към момента на провеждане на съдебно заседание пред ВдОС редакция на нормата на чл.94,ал.1,т.6 НПК- участието на служебен защитник е задължително, когато обвиняемият, респ. подсъдимият е задържан. Законовото разрешение е резонно, предвид ограничаване възможностите на едно задържано в арест или в място за лишаване от свобода лице да организира професионалната си защита. Затова законодателят е възприел разрешението, че в такива случаи ДЪРЖАВАТА следва да се ангажира активно в ефективното реализиране на конституционно закрепеното право на защита на обвиняемите лица, чрез назначаване от страна на оторизираните от нея органи- тези на досъдебното производство или съда- на служебни защитници. Неизпълнението на това съдебно задължение повлиява несъмнено съществено върху правото на защита на И. в конкретния случай, като същото не е отстранено. Иначе казано, допуснато е процесуално нарушение от категорията на съществените такива, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиненото лице- чл.348,ал.3,т.1 вр-ал.1,т.2 НПК. Дори и служебният защитник на осъдения да не бе активирал вниманието на касационната инстанция върху обсъжданото обстоятелство, този съдебен състав стои на становището, че би бил изправен пред служебна преценка, доколкото иде реч за флагрантно нарушение на правото на защита на лице, което е било подсъдим към съответния разглеждан момент; и направеният процедурен извод е в негова полза. Предвид изложеното, по силата на чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.422,ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.1 вр ал.1,т.2 НПК, ВКС, второ наказателно отделение, следва да възобнови производството по В. Н. О. Х. Д. 42/09 г.по описа на ОС-Видин, да отмени присъда № 49/16.04.09 г.,постановена от ВдОС по В. Н. О. Х. Д.42/09 г.в частта, в която е потвърдена присъда № 2/07.01.09 г., постановена от РС-Белоградчик по В. Н. О. Х. Д.146/08 г. досежно А. И. , както и да върне делото на ОС-Видин за ново разглеждане от друг състав, в отменената част, от стадия на съдебното заседание. Няма пречка, разбира се, в хода на новото разглеждане на делото пред въззивния съд, да се вземе отношение по твърдяното нарушение за явна несправедливост на наложеното наказание, което е възможно, включително в рамките на процедурата по глава 27 НПК. Предвид същността на тезата на касационната инстанция, застъпена по-горе, същата не взима отношение по визираното току-що оплакване.   Водим от изтъкнатите доводи, ВКС, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА производството по В. Н. О. Х. Д. 42/09 г.по описа на ОС-Видин.   ОТМЕНЯВА присъда № 49/16.04.09 г.,постановена от ВдОС по В. Н. О. Х. Д. 42/ 09 г. в частта, в която е потвърдена присъда № 2/07.01.09 г.,постановена от РС-Белоградчик по В. Н. О. Х. Д.146/08 г. досежно А. К. И..   ВРЪЩА делото на ОС-Видин за ново разглеждане от друг състав, в отменената част, от стадия на съдебното заседание.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1/       2/