Р Е Ш Е Н И Е № 60112 гр. София, 01.12. 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 1221 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. П. Н. срещу решение № 31 от 6. 01. 2020 г. по в. гр. д. № 1744/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 135 от 7. 01. 2019 г. по гр. д. № 790/2018 г. на Софийски градски съд, І ГО, 17 състав предявеният от Я. П. Н. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 20. 08. 2017 г., е отхвърлен за разликата над 9 800 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. Касационният жалбоподател Я. П. Н. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил доводите му относно поредната операция, на която е бил подложен след постановяване на първоинстанционното решение, претърпените от него нови болки и страдания с интензивен характер и определената му с ЕР на ТЕЛК 50 % неработоспособност във връзка травматичните увреждания при ПТП, както и събраните във въззивното производство доказателства – заключение на съдебномедицинска експертиза и писмени доказателства. Излага оплаквания, че решаващият състав неправилно е приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и като последица е определил обезщетение, което не е достатъчно да репарира причинените на касатора неимуществени вреди. Сочи, че въззивният съд неправилно е преценил установените обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението - тежестта на получените от ищеца увреждания, преживените от него болки, продължителния период на възстановяване, създадените битови неудобства, дългата неработоспособност и наличието на трайни последици. Ответникът „Дженерали застраховане“ АД e депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 20. 08. 2017 г. ищецът е претърпял ПТП като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Фиат Стило“ с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от Д. М., като произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК [рег.номер на МПС] Г. И., чиято гражданска отговорност към датата на произшествието е била застрахована при ответника. Счел е, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания, причинени при ПТП на 20. 08. 2017 г., възлиза на 35 000 лв., като от същата сума следва да бъде приспадната доброволно заплатената от застрахователя сума от 25 200 лв. При произнасянето по размера на обезщетението решаващият състав е съобразил характера и тежестта на уврежданията на здравето на ищеца – установените многофрагментно счупване на дясната раменна кост в долния край с разместване на костните фрагменти, травматичната пареза на десния лъчев нерв, довели до трайно затруднение на движението на дясната ръка за срок от около 2 месеца, търпените от него интензивни болки за период от около 10-15 дни, направените му две операции за период от около 2 години, както и предстоящата трета за отстраняване на поставена синтеза, възлизащият на около 2 години възстановителен период и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП. Изводите на съда относно дължимия размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди са формирани при отчитане доводите на въззивниците – ищец и ответник по иска след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с релевантните за определяне на обезщетението обстоятелства. Въз основа на тази преценка решаващият състав е заключил, че основателни се явяват само въззивните доводи на застрахователя, поради което определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението – 50 000 лв. като завишен следва да бъде намален на 35 000 лв. С определение № 296 от 13. 05. 2021 г. по т. д. № 1221/2020 г. на ВКС, I т. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос: за задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: По въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които са решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. По същество на касационната жалба: Върховният касационен съд намира, че е налице въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК с оглед на възприетото разрешение на процесуалноправния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване. Основателни са оплакванията за необсъждане от въззивния съд на всички доводи и доказателства във връзка с определяне на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца при ПТП. С молба, депозирана на 14. 05. 2019 г. пред въззивния съд, въззивникът, ищец е въвел твърдения, че на 6. 02. 2019 г. /след подаване на въззивната жалба – на 23. 01. 2019 г./ е бил подложен на поредната операция, при която поради установен фиброзен капсул, който депериостира, и като е открит дефект на костта, лекарите са извършили автоостеопластика; след изписването си от болницата Н. е продължил лечението си, като изложеното е довело до нови продължаващи болки и страдания с интензивен характер, срив в нервната система на ищеца и негативни психични изживявания; с ЕР на ТЕЛК на 14. 03. 2019 г. ищецът е освидетелстван с 50 % намалена работоспособност по повод уврежданията. Въззивният съд, като е процедирал в съответствие с процесуалното правило на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, е уважил направените от Н. във връзка с посочените доводи искания по доказателствата, като във въззивното производство са приети заключение на съдебно-медицинска експертиза и писмени доказателства – експертно решение на ТЕЛК и епикриза. При определяне размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществените вреди на ищеца, причинени при ПТП, въззивният съд не е съобразил допустимите твърдения на ищеца за нововъзникнали обстоятелства и не се е произнесъл по тях, като не е обсъдил събраните във въззивното производство доказателства във връзка с тези доводи. Основателни са и касационните доводи, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съгласно задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 52 ЗЗД, между които са решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 215 от 3. 02. 2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., II т. о. и много други, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на следните общи критерии: характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност. В случая с оглед установените съществени нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждането на допустими доводи на въззивника, ищец и събрани във въззивното производство доказателства, както и неоценяване в достатъчна степен на релевантните установени със събраните в първоинстанционното производство доказателства обстоятелства във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, се е достигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По-конкретно не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието увреждания, продължителността и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания, проведените му оперативни интервенции на няколко етапа и необходимостта от извършването на още една операция, остатъчните белези и последици от увреждането, отражението на травмите на живота на ищеца и възрастта му към момента на увреждането. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде разрешен по същество. Уврежданията на ищеца – многофрагментно счупване на дясна мишнична кост в долния край и травматична пареза на десния лъчев нерв са били причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20. 08. 2017 г., към който момент той е бил на 41 г. Видно от заключенията на съдебномедицинската експертиза, приети в първоинстанционното и въззивното производство, травматичното увреждане и парезата на нерв при ищеца, както и забавеното зарастване на фрактурата /псевдоартроза/ са наложили оперативно лечение в няколко етапа – провеждане на първоначална операция за открито наместване и фиксиране на фрагментите с плака и винтове, последващи две операции – костна аутопластика с тъкан от дясната хълбочна кост на таза, медикаментозно лечение и рехабилитационни процедури, като предстои операция за изваждане на металната остеосинтеза. Установява се, че оздравителният период при пострадалия е почти две години, като през този период същият е търпял болки и страдания с особена интензивност след произшествието и след проведените му операции. Предвид необсъждането на събраните във въззивното производство доказателства, въззивният съд е пропуснал да оцени последиците за здравословното състояние на ищеца от уврежданията, включително трайните такива – трайната хипотрофия на дясната мишница при намален обем на мускулите с 1/3 в сравнение с лявата ръка, остатъчен груб оперативен белег от 22 см на предната повърхност на дясната мишница и друг белег от третата операция, трайно намаления обем от 10 градуса на движенията на дясната лакътна става и частичното отзвучаване на парезата на лъчевия нерв, както и определената намалена работоспособност от 50 % на ищеца поради уврежданията за срок до 1. 03. 2020 г. /ЕР на ТЕЛК от 14. 03. 2019 г./. Съдът не е съобразил, че според гласните доказателства уврежданията и ограниченията в движението на ищеца са наложили подпомагането му в ежедневното битово обслужване от сина му, не са му позволили да упражнява професията си на тенекеджия и са се отразили на поведението му – станал е затворен и не общувал активно, както преди инцидента. В резултат на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ е било занижено. Съобразявайки гореизложените обстоятелства и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /чл. 492, т. 1 КЗ в редакцията, ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 1. 01. 2016 г./, съставляващи отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП – 20. 08. 2017 г., настоящият състав приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата от 60 000 лв. При определяне на този размер съдът отчита и обстоятелствата, че уврежданията с траен характер са причинени на ищеца в активна и трудоспособна възраст – 41 години, наложили са продължително лечение при необходимост от още една оперативна интервенция, обусловили са съществени болки и страдания и негативни физически и психически последици, промяна в социалния живот на пострадалия и невъзможност да упражнява професията си. Поради това, при съобразяване на заплатената на ищеца от ответника сума от 25 200 лв. за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди на 30. 01. 2018 г., преди получаване на препис от исковата молба, след частичната отмяна на въззивното решение, ответникът „Дженерали застраховане“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца Я. П. Н. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 7. 01. 2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В случая касаторът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на 5. 10. 2017 г., поради което последният дължи законната лихва върху обезщетението от посочената дата. При зачитане на диспозитивното начало на процеса, с оглед искането на ищеца за заплащане на законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 7. 01. 2018 г., лихвата следва да бъде присъдена от таза дата. Въззивното решение, при извода досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се отмени и в частта, с която Я. П. Н. е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 196 лв. държавна такса за въззивното производство. В останалата отхвърлителна част обжалваният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Изходът на делото налага ответникът да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател част от направените разноски за въззивната инстанция и касационната инстанция, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 300 лв. за въззивното производство и 2 076, 41 лв. за касационното производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „М. и Д.“, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер общо на 1 561, 28 лв. за първоинстанционното и въззивното производство. На ответника по касация трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. съобразно изхода на касационното производство На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 2 000 лв., определена върху уважената в касационното производство част от иска. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 31 от 6. 01. 2020 г. по в. гр. д. № 1744/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 135 от 7. 01. 2019 г. по гр. д. № 790/2018 г. на Софийски градски съд, І ГО, 17 състав предявеният от Я. П. Н. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 20. 08. 2017 г., е отхвърлен за разликата над 9 800 лв. до 34 800 лв., както и в частта, с която Я. П. Н. е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 196 лв. разноски, като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Я. П. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лв./, разликата над присъдените 9 800 лв. до дължимите 34 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20. 08. 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 7. 01. 2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2 376, 41 лв. /две хиляди триста седемдесет и шест лв. и 41 ст./ разноски за производството във въззивната и касационната инстанция. ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Адвокатско дружество „М. и Д.“, Булстат[ЕИК] сумата от 1 561, 28 лв. /хиляда петстотин шестдесет и един лв. и 28 ст./ адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. ОСЪЖДА Я. П. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК. ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/ – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от 6. 01. 2020 г. по в. гр. д. № 1744/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.