Р Е Ш Е Н И Е № 365 С о ф и я, 25 с е п т е м в р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 с е п т е м в р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1238/2013 година. Производство по Глава 33 от НПК. С искане на главния прокурор се претендира отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила протоколно определение № 195/21.03.2012 г., постановено по НОХД № 1891/2011 г. от окръжен съд-Варна в частта му относно приложението на чл.70, ал.7 от НК за изтърпяване на остатък от наказание от 1 месец и 25 дни лишаване от свобода, наложено на осъдения А. Г. П. от ... по НОХД № 6124/2009 г. на районен съд-Варна и от което е бил условно предсрочно освободен с определение № 358/18.05.2010 г. по ЧНД № 822/2010 г. от окръжен съд-Варна на основание чл.70, ал.1 от НК с изпитателен срок от 6 месеца, но считан от датата на постановяване на определението, когато е произвело действие и откогато реално осъденият е бил на свобода и е започнало, съобразно константната съдебна практика, изчисляването на изпитателния срок, в чийто рамки не е извършил друго престъпление, включително това, за което е бил осъден по НОХД № 1891/2011 г. на окръжен съд-Варна, по което е постановено атакуваното с искането определение, като е ангажирано основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК заради неправилното приложение на материалния закон, която отмяна е в интерес на осъдения. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено. Осъденият П., редовно уведомен, не се явява в производството пред касационната инстанция, като служебно назначеният му защитник адв.А. Т. от ... се солидаризира с искането на главния прокурор. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното определение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното: С протоколно определение № 195 от 21.03.2012 г. по НОХД № 1891/2011 г. на окръжен съд-Варна е извършено групиране на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК на две наказания, наложени на осъдения А. Г. П. от Варна по същото дело и по НОХД № 1137/2011 г. на районен съд-Варна, като му е наложено общо най-тежко наказание от 4 години лишаване от свобода, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 600 лв, като част от наказанието по присъдата по НОХД № 1891/2011 г. На основание чл.25, ал.2 от НК е била приспадната изтърпяната част от групираните наказания лишаване от свобода. На основание чл.70, ал.7 от НК е било постановено изтърпяване и на неизтърпяната част от 1 месец и 25 дни лишаване от свобода, наложено на осъдения по НОХД № 6124/2009 г. на районен съд-Варна и от което е бил условно предсрочно освободен с определение № 358/18.05.2010 г. по ЧНД № 822/2010 г. от окръжен съд-Варна на основание чл.70, ал.1 от НК с изпитателен срок от 6 месеца, в чиито рамки бил извършил деянията, за които са му били наложени така групираните наказания. Определението не е било атакувано и е влязло в законна сила на 06.04.2012 г. В искането на главния прокурор се излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон – на разпоредбата на чл.70, ал.7 от НК, тъй като, съобразно утвърдената съдебна практика, началото на изпитателния срок, определен на осъдения при условно предсрочното му освобождаване, следва да се изчислява от 18.05.2010 г., когато е постановено определението на съда по ЧНД № 822/2010 г. на окръжен съд-Варна и когато реално е бил освободен от затвора, като по-късното влизане на това определение в законна сила не се отразява на тази начална датата. Съобразно това становище, срокът е бил изтекъл на 18.11.2010 г., докато деянията, за които П. е бил наказан с групираните наказания, са били извършени след 21.11.с.г., т.е. извън изпитателния срок, позволяващ постановяване изтърпяването на неизтърпяната част от наказанието, обхванато от хипотезата на чл.70, ал.1 от НК. И тъй като същата не била налице се иска отмяна на атакуваното определение в тази му част. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено извън срока по чл.421, ал.1 от НПК, но е в полза на осъдения, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет определение, което не е било проверено по въззивен или касационен ред, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Проблемът с изчисляването, т.е. за началото и края на изпитателния срок по чл.70, ал.6 от НК при условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатък от наложено на осъден наказание лишаване от свобода, от значение за приложението на чл.70, ал.7 от НК при извършване от него в този срок на ново умишлено или непредпазливо престъпление, не е законодателно уреден. И ако за края на този срок действа разпоредбата на чл.183, ал.3 от НПК, то относно началото му празнотата в закона следва да се запълни от съдебната практика. В случая е невъзможна аналогия с утвърденото разбиране за началото на изпитателния срок при „условното” осъждане на лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК, тъй като той започва да тече от влизане на осъдителната присъда в законна сила, т.е. от тогава деецът се счита за осъден и възниква опасността да изтърпи реално наложеното му „условно” наказание, съгласно приложимите разпоредби на чл.68 или 69 от НК, ако извърши ново престъпление от общ характер, било умишлено или непредпазливо, или ако не изпълнява без основателни причини постановена на основание чл.67, ал.3 от НК като допълнителна мярка за контрол и въздействие една от предвидените в чл.42а, ал.2, т.1-4 от НК пробационни мерки. Уреденото в Глава 35, раздел І от НПК производство относно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание лишаване от свобода на основание чл.70 и чл.71 от НК установява произнасяне по предложението на съответния прокурор или на председателя на комисията по чл.17 от ЗИНЗС от състав на окръжния съд по местоизпълнение на наказанието с мотивирано определение, което може да бъде обжалвано от прокурора с частен протест по реда на Глава 22 от НПК (чл.440 вр.чл.341, ал.2 от НПК), като не се спира изпълнението на атакуваното определение, „освен ако първата или въззивната инстанция не постанови друго”. Съгласно чл.180, ал.1 от ЗИНЗС, „определенията за условно предсрочно или предсрочно освобождаване .... се изпълняват в деня на получаването им в затвора или поправителния дом”, а ако те се получат в неработен ден, освобождаването се извършва „в първия работен ден”, за разлика от освобождаването при изтичане на срока на наказанието и ако то е в неработен ден, се извършва в „предходния работен ден” - чл.177, ал.2 от ЗИНЗС. От друга страна, ако съдът е постановил прилагане на някоя пробационна мярка през изпитателния срок, на основание чл.70, ал.6 от НК, съгласно чл.184, ал.1 от ЗИНЗС началникът на затвора изпраща незабавно определението за изпълнение на съответната пробационна служба, а съгласно ал.2 осъденият е длъжен да се яви в службата в 3-дневен срок от освобождаването му. Всичко това насочва към извод, че определението за предсрочно или условно предсрочно освобождаване подлежи на незабавно (предварително) изпълнение, освен ако то (изпълнението) не е спряно по реда на чл.343 от НПК, поради което върху осъдения тежи задължението за правомерно поведение – както да не извършва ново престъпление, така и да се яви в законния срок в пробационната служба и да изпълнява постановената му пробационна мярка. Противното разбиране, че за да произведе действие определението на съда следва да е влязло в законна сила означава, че осъденият хем не търпи наказание в затвора, защото е освободен (но не на някое от основанията за прекъсване на изпълнението по чл.447 от НПК), хем няма да търпи ограниченията на допълнително наложена му от съда пробационна мярка и няма да е налице основание да изтърпи остатъка от наказанието му при извършване на ново престъпление, извън това по чл.27 от НК. От друга страна, ако определението следва да се изпълнява след влизането му в законна сила, би се стигнало до абсурда осъденият да изтърпи изцяло наказанието си и да няма остатък от него, за който е постановено той да бъде предсрочно освободен, с или без постановена допълнителна пробационна мярка. Или, основателността на искането на главния прокурор предопределя уважаването му и отмяна на определението в атакуваната му част, като окръжният съд е дължал обосноваване на извода му за наличие на основанието по чл.70, ал.7 от НК за постановяване изтърпяването на остатъка от наказанието на П. от 1 месец и 25 дни лишаване от свобода, към което е насочвала констатацията на ВКС в решението му № 572/15.06.2012 г. по н.д.№ 1918/2012 г.- І н.о., но каквато преценка по същество не е сторена. Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила протоколно определение № 195/21.03.2012 г., постановено по НОХД № 1891/2011 г. от окръжен съд-Варна в частта му относно приложението на чл.70, ал.7 от НК за изтърпяване на остатъка от наказание от 1 месец и 25 дни лишаване от свобода, наложено на осъдения А. Г. П. от ... по НОХД № 6124/2009 г. на районен съд-Варна и от което е бил условно предсрочно освободен с определение № 358/18.05.2010 г. по ЧНД № 822/2010 г. от окръжен съд-Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :