1 Р Е Ш Е Н И Е № 29 гр. София,10 юли 2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №22/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от адв. М. Я. – защитник на подсъдимите Р. С. А. и Ж. П. И. срещу решение № 202 от 14.11.2018г. по внохд № 133/2018г. по описа на Апелативен съд - Варна. С присъда № 5 от 12.03.2018г., постановена по нохд № 216/2018г. по описа на Окръжен съд Силистра, подс. Р. С. А. е признат за невиновен в това на 16.02.2016г., в дома си в [населено място], обл. Силистра, [улица], противозаконно да е държал оръдия - 1 бр. окомплектован металдетектор „MINELAB S.", 1 бр. сонда за металдетектор „MINELAB" - „MONO C., 1 бр. сонда за металдетектор марка „S.E.F." „Coil“ "DETECH, за които знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдаван по обвинението по чл. 277а, ал. 7 от НК. Същият подсъдим е признат за невиновен и в това, на 16.02.2016г., в [населено място], обл. Силистра, в л.а. „Форд Ескорт" с per. [рег.номер на МПС] , да е държал 2бр.археологически обекти- Фрагмент от бронзов пръстен- X - XII в. - ОБЕКТ III. 1. и Бронзова домонетна форма във формата на стреличка-VII - VI в.пр.Хр. – ОБЕКТ III.2., които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - Наредба № Н- 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на за идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдаван по обвинението по чл. 278, ал. 6, предл. първо от НК. Подсъдимият Р. С. А. е признат за виновен в това, че на 16.02.2016г. в землището на [населено място], обл. Силистра, в съучастие с Ж. П. И. като съизвършител, чрез използване на технически средства: окомплектован металдетектор марка „Minelab“, мод. GPX5000 и 2 бр. прави лопати, без съответно разрешение е търсил археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода. Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че на 16.02.2016г., в дома си в [населено място], обл. Силистра, [улица], държал повече от три археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - Наредба № Н- 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на за идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, предл. трето от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“ от НК е осъден на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за една година, като е оправдан за това да е държал един от инкриминираните обекти. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. А. е определено едно общо най-тежко наказание – шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Със същата присъда подс. Ж. П. И. е признат за невиновен в това, на 16.02.2016г., в [населено място], обл. Силистра, да е държал археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - Наредба № Н- 3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 278, ал. 6, предл. първо от НК. Същият подсъдим е признат за невиновен и в това, на 17.02.2016г., в [населено място], в таванско помещение, прилежащо към жилището му в [населено място], [улица], ет.6, ап.16, противозаконно е държал оръдие - 1 бр. окомплектован металдетектор „V. 5", „Rimatron", „Серия 2" с търсеща бобина, за което знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на основание по чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 277а, ал. 7 от НК. Подсъдимият Ж. П. И. е признат за виновен в това, че на 16.02.2016г., в землището на [населено място], обл. Силистра, в съучастие с Р. А. като съизвършител, чрез използване на технически средства: окомплектован металдетектор марка „Minelab“, мод. GPX5000 и 2 бр. прави лопати, без съответно разрешение е търсил археологически обекти поради което и на основание чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода. Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че на 17.02.2016г. в дома си в [населено място], [улица], ет. 6, ап. 16 и в прилежащо избено помещение, е държал повече от три археологически обекта - общо 15 бр. обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба № Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание чл. 278, ал. 6, предл.“трето“ от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б“от НК е осъден на пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа за една година, като е оправдан за държане на един от инкриминираните обекти. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. И. е определено едно общо наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагане на направените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по протест от прокурор при ОП и по жалба от защитника на подсъдимите. С решение № 202 от 14.11.2018г. по внохд № 133/2018г. по описа на Апелативен съд – Варна присъдата на Окръжен съд – Силистра е изменена в частта относно основанието за оправдаване на подс. Ж. И., като е прието, че деянието, предмет на обвинението по чл. 277а, ал. 7 от НК не е престъпно поради неговата малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК. В останалата част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба, подадена от защитника на подсъдимите А. и И., се оспорва решението на апелативния съд в неговата осъдителна част и в частта относно разпореждането с веществените доказателства. Заявени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Материално правната незаконосъобразност на атакувания съдебен акт се мотивира с липса на несъмнена доказаност на деянията, поради неправилност на изводите за целта, с която подсъдимите са отишли на процесното място. Твърди се, че изводите за държане на културно-исторически ценности са превратни, понеже експертизата установява, че иззетите от домовете на подсъдимите предмети нямат никаква историческа, културна или художествена стойност, като не е взето под внимание мястото, където подсъдимите са ги държали. Претендира се несъставомерност на деянието по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК от субективна страна. Доводите, подкрепящи заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са свързани с непровеждане на разпоредително заседание. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно – за оправдаване на подсъдимите. В съдебното заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимите Р. А. и Ж. И. – адв. М. Я., поддържа касационната жалба съобразно основанията и съображенията, изложени в нея. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че окръжният съд след отмяна на първата присъда и връщане на делото за ново разглеждане е дължал провеждане на разпоредително заседание по силата на § 114 от ПЗР на ЗИДНПК и непровеждането на такова съставлява съществено процесуално нарушение. Излага допълнителни съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила – неправилна доказателствена оценка и отказ на съда да удовлетвори доказателствени искания на защитата. Поддържа посочените в жалбата съображения за нарушение на материалния закон. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените. Счита, че са установени всички признаци от обективна и субективна страна на престъпните състави, по които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите. Пледира за оставяне в сила на решението на АС – Варна. Подсъдимите Р. А. и Ж. И. не участват лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Заявеното с подадената жалба недоволство лимитира предмета на касационна проверка само до осъдителната част на присъдата и тази, по разпореждането с веществените доказателства. Извършената от ВКС проверка за наличието на релевираните в касационната жалба основания сочи на извод за нейната НЕОСНОВАТЕЛНОСТ. Оплакванията на касаторите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, аргументиращи касационното основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че не следва да бъдат възприети. Възраженията на защитника на подсъдимите срещу непровеждането на разпоредително заседание след връщане на делото от въззивния съд за ново разглеждане от първата инстанция, са били обсъдени в атакуваното в настоящето производство решение на Варненски апелативен съд и са намерили отговор. Доколкото отново се правят и пред настоящата инстанция следва да бъдат обсъдени от нея. В принципен план следва да се посочи, че разпоредителното заседание е процесуален институт, въведен със ЗИД НПК, ДВ бр. 63/2017г., в сила от 05.11.2017г. Това законодателно изменение урежда по нов начин решаването на въпросите, свързани с подготовката за разглеждане на делото в съдебно заседание. Същността на разпоредителното заседание, което се провежда от състава на съда с участие на всички конституирани или бъдещи страни, е решаване на въпросите за допуснатите на досъдебното производство съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила и свързаното с преценката на тези нарушения решение дали делото да бъде насрочено в съдебно заседание или съдебното производство да бъде прекратено с връщане на делото на прокурора за отстраняване на констатирани нарушения. Действието на новия процесуален регламент по отношение на висящите към момента на влизането му в сила производства е регламентирано в § 114 от ПЗР на цитирания ЗИД НПК. Процесуалното развитие на настоящето производство сочи, че по обвинението срещу Р. А. и Ж. И. е било образувано нохд № 211/2016г. по описа на ОС – Силистра, приключило с присъда № 38 от 28.11.2016г. Същата е било отменена с решение № 190/14.07.2017г. на Варненски АС по внохд № 105/2017г. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. След връщането му, съобразно действащия към онзи момент процесуален регламент, то е било насрочено в съдебно заседание с разпореждане на съдията- докладчик № 453 от 01.08.2017г. Ход на съдебно следствие е даден в съдебно заседание на 15.12.2017г. За да аргументира отказа си да проведе разпоредително заседание, съставът на окръжния съд е приел, че с преминалия вече въззивен контрол на отменената присъда са били решени всички въпроси, визирани в чл. 248 от НПК, както и че във въззивното решение не са констатирани нарушения по отношение на проверката, извършена от съдия-докладчик във връзка с допуснати процесуални нарушения. Варненският апелативен съд в проверяваното сега решение е мотивирал липса на процесуално нарушение с непровеждането на разпоредително заседание със съображение, че въпросите, разглеждани в това заседание вече са били предмет на преценка от съдията-докладчик. Доводите на двете съдебни инстанции по направените пред тях искания и възражения от защитата по обсъждания въпрос имат своето основание. Следва обаче да се посочи, че по силата § 114 от ПЗР на ЗИД НПК, независимо от обстоятелството, че делото е върнато от въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, ако не е бил даден ход на съдебно следствие преди влизане в сила на новия процесуален регламент, е следвало да бъде проведено разпоредително заседание. В тази връзка въпросът, който се поставя, е дали непровеждането на разпоредително заседание в случая съставлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в случая не се касае до съществено процесуално нарушение, което би обосновало отмяна на атакувания съдебен акт. Соченото от защитника нарушение не е сред посочените в чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК, а и не е от такъв характер, че да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните /т. 1/. Последният извод се обосновава от обстоятелството, че доколкото производството по делото е протекло по реда преди измененията в НПК с ДВ бр. 63/2017г., то за подсъдимите и защитата им не е препятствана възможността при осъществяване на инстанционния контрол да правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство. По конкретното дело обаче възражения за допуснати на досъдебното производство нарушения не са били релевирани изобщо. Такива нарушения не са били и констатирани както при първата въззивна проверка, така и от съдията-докладчик след връщане на делото за ново разглеждане от първия съд. В касационната жалба също няма твърдения за процесуални нарушения на досъдебното производство, чието необсъждане от инстанционните съдилища да се е отразило на правото на защита на подсъдимите лица. При тези съображения е лишено от основание твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение. По-нататък, при оспорването на правилното приложение на материалния закон в касационната жалба на практика се възразява срещу доказателствената дейност на контролирания съд, като се излагат доводи за недоказаност на целта, с която подсъдимите са отишли на мястото, както и за превратна оценка на заключението на приетата комплексна експертиза. Доводите, че липсва установяване по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимите И. и А. са отишли да търсят археологически обекти, на практика съставляват такива за необоснованост на решението, понеже те се аргументират с неправилна оценка на изводимото от гласните доказателствени средства и със собствена интерпретация на твърдяната от защитата фактология. Известно е, че необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от съдилищата фактически обстоятелства. Повод за намеса на касационната инстанция може да е налице ако не са събрани доказателства, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на доказателствата по делото, ако вътрешното убеждение на решаващия съд е изградено въз основа на негодни доказателствени източници, както и ако оценката на доказателствата е превратна или не според действителното им съдържание. Такива пороци не се констатират в проверявания съдебен акт. Въззивният съд при постановяване на атакуваното решение обосновано е намерил за правилна доказателествената дейност на първата инстанция. Обясненията на подсъдимите И. и А. са били подложени на внимателна преценка и са изложени съображения за кредитирането им само по отношение на определени обстоятелства, свързани със собствеността на металдетекторите, изправността на един от тях и намерението за предаване на намерените стрелички. Аргументирано е защо са лишени от доверие изявленията на двамата подсъдими, че са отишли на мястото в землището на [населено място], за да извършат настройки и изпробване на металдетектора. В тази връзка са съобразени показанията на свид. Кр. Д., съдържащи фактически данни, оборващи обясненията на подсъдимите, за това, че действително след монтажа и включването на апарата са били извършени настройки в рамките на 10-15 минути, но впоследствие подс. И., извършвайки движения наляво и надясно с апарата е започнал да търси нещо, като при сигнал от металдетектора другият подс. А. е копал с лопатата, при което били намерени две стрелички, че търсенето е продължило в период общо от около два часа, като не е било прекратено с намирането на посочените находки. Следователно е лишено от основание твърдението в касационната жалба за подкрепеност на обясненията на подсъдимите лица от показанията на свид. Д.. По-нататък, не е налице превратно възприемане на заключението на комплексната експертиза, изследвала обекти, предадени и иззети от подсъдимите. Съдилищата са кредитирали обсъжданото заключение като компетентно и обосновано и са възприели експертните изводи за това кои от обектите представляват културна ценност и археологически обекти. Настоящата инстанция възприема като неоснователни и доводите на защитника за нарушаване правото на защита на подсъдимите поради отказ на инстанционните съдилища да уважат направени доказателствени искания. Прочитът на материалите по делото сочи, че част от доказателствените искания на защитата са били уважени и са събрани поисканите доказателства /разпитана е свид. Ив. И./. Неуважено е останало искането за допускане на съдебно-техническа експертиза и за събиране на писмени доказателства досежно графично очертаване на археологическите обекти в района и евентуалното местоположение на подсъдимите. Отказът да бъдат събрани доказателства по искане на подсъдимото лице не всякога съставлява съществено процесуално нарушение. Такова би било налице, ако отхвърлянето на доказателствените искания е немотивирано, или ако то е довело до непопълване на доказателствената основа или до невъзможност за проверка на събрани доказателства. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая, тъй като първоинстанционният, така и въззивният съд са аргументирали отказа си да уважат обсъжданите искания на защитата. Не може да се приеме също така и че този отказ е довел до непопълване на доказателствената основа, послужила за формиране на фактическите изводи и съответно да е рефлектирал върху правото на подсъдимите да докажат защитната си теза. Това е така, доколкото доказателственото искане за уточняване на местонахождението на археологическите обекти и съответно това на подсъдимите лица правилно е преценено като излизащо извън очертания предмет на доказване с оглед на формулираното обвинение. Изложените съображения обосновават извода на касационната инстанция, че при постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и съответно не може да бъде удовлетворена претенцията на касаторите за отмяна на контролирания акт и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния или от въззивния съд. В рамките на установената при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК фактология правните изводи на решаващите съдилища се възприемат от касационната инстанция като законосъобразни и правилни. Действията на подсъдимите И. и А. правилно са били възприети като осъществяващи при условията на съизвършителство на търсене на археологически обекти, чрез използване на технически средства – металдетектор и лопата. Установените по делото факти са обосновали верен извод за това, че целта на двамата подсъдими не е била свързана с изпробване на металдетектор, а напротив – те са осъществявали целенасочени и координирани действия по търсене на археологически находки без да са имали изискуемото се разрешение. Осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1 се е изразило в съответни действия по търсене с помощта на металдетектор, продължили в рамките на около два часа, разкопаване след сигнал от уреда, включително и намиране на две стрелички. Без основание са защитните доводи за неустановеност на умисъла на подсъдимите, като на тези доводи аргументирано е отговорено от контролираната инстанция. Целенасоченото отиване на мястото на деянието, обективираните от подсъдимите И. и А. действия по търсене и намиране на археологически находки, включително и съзнанието им, че са намерили археологически находки, манифестирано в изявлението на подс. И., че ще бъдат предадени на музея, продължилото след намирането на стреличките търсене, са обстоятелства, обосноваващи осъществяване на деянието при наличие на пряк умисъл и общност на умисъла у двамата подсъдими. Доводите в касационната жалба за несъставомерност на деянието от субективна страна се аргументират с липса на безспорна установеност, че подсъдимите са се намирали на територията на антично селище, доколкото не е установено точно неговото местоположение и за липса на знание у И. и А. къде би могло да се намира то. В тази връзка претенцията на жалбоподателите, че въззивният съд не е изследвал това възражение, е без основание, понеже атакуваното решение съдържа отговор на доводите на защитата и отговаря на стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК. Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че за съставомерността на деянието по чл. 277а, ал. 1 от НК е от значение дали подсъдимите без съответно разрешение са търсили археологически обекти, а не дали в действителност теренът попада в територията на недвижима културна ценност, като последното би било съставомерно по квалифицирания състав по чл. 277а, ал. 3 от НК. В този смисъл не е било необходимо в настоящето производство да се установява знание у подсъдимите за разположението на намиращото се в района антично селище. Обективираните им действия по търсене, а и намиране на археологически находки са такива, аргументиращи субективната съставомерност на деянието. Без основание е оспорването в касационната жалба и на правните изводи на апелативния съд, потвърждаващи възприетото от първата инстанция, за това, че всеки един от подсъдимите – И. и А., е реализирал състава на престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК. Всеки един от тях е осъществявал фактическа власт върху обекти, които съобразно експертното заключение, съставляват културни ценности и археологически обекти, като е държал повече от три такива обекта, без те да са идентифицирани и регистрирани по предвидения ред. Оспорването на съставомерността на деянията, основано на довода, че тези предмети са исторически ценности само във формалния смисъл и на практика нямат никаква историческа, научна или художествена стойност, не може да бъде възприето като основателно. Тази теза на първо място не намира подкрепа в експертното заключение, защото в него е посочено, че процесните предмети нямат висока историческа и културна стойност, а не че изобщо не притежават такава. И на второ място, не е вярно твърдението в жалбата, че тези предмети биха имали някаква стойност, ако се намерят на мястото, където са престоявали преди изваждането им. Действително, за такива предмети не е водеща икономическата им стойност, а тяхната научна, познавателна, художествена стойност. Именно това тяхно значение е съобразено при наказателно-правна им защита, защото изваждането им от историческия им контекст пряко уврежда обществения интерес от опазването на културното и историческо наследство. Оспорването на субективната страна на извършеното от подс. И. и от подс. А., основано с доводи за местата, където са намерени предметите, също не може да бъде възприето. Това, че тези предмети не са били съхранявани грижливо, а са се намирали наред с предмети от бита, не може само по себе си да послужи за изключване на знанието у подсъдимите лица, че държат предмети, подлежащи на идентификация и регистрация като културни ценности. Изложеното сочи, че не са налице основания за оправдаване на подсъдимите И. и А. в рамките на възприетата фактология, защото не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Наказанията и на двамата подсъдими са реализирани при условията на чл. 55 от НК и не се откриват основания за допълнително смекчаване на наказателно-правното им положение. Възраженията в касационната жалба срещу разпореждането с веществените доказателства са само декларативно заявени, без посочени конкретни доводи, което е пречка за пълноценна проверка на съдебния акт в тази му част. Не се констатира незаконосъобразност при отнемането на предмета на престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК на основание чл. 278, ал. 7 от НК и на вещите, послужили за извършване на престъплението по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, на оснавание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че не са налице развитите в жалбата касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 202 от 14.11.2018г., постановено по внохд № 133/2018г. по описа на Варненски апелативен съд, НО. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.