Р Е Ш Е Н И Е № 384 Гр.София, 01.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1126/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С решение № 42/17.05.12 г., постановено от ОС-Перник /ПкОС/ по В.Н.О.Х.Д. 100/12 г., е потвърдена присъда № 60/20.01.12 г.,постановена от РС-Перник /ПкРС/ по Н.О.Х.Д.1270/11 г. С последната Б. П. Д. е признат за виновен да е извършил престъпления по чл.170,ал.2 вр.ал.1 НК; чл.129, ал.2 вр.ал.1 НК и по чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК, наложени са му различни наказания и е определено едно общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, постановено да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при общ режим. Д. е осъден и да заплати различни по размер обезщетения за неимуществени вреди по приети за разглеждане граждански искове за всяко от престъпленията. В предвидения от закона шестмесечен срок /30.05.12 г./, е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство, с позоваване на трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК /включително и необоснованост и неправилност, които не са касационни основания/. Моли се искането да бъде уважено, без да се отправя претенция след уважаването му, къде следва да бъде насочено делото. В съдебно заседание пред ВКС осъденият не се явява. Упълномощеният пред тази инстанция негов защитник развива подробни оплаквания по чл.348, ал.1 НПК,депозирайки допълнителни съображения към искането, и моли след възобновяване на делото,същото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Прокурорът от ВКП намира искането за частично основателно. Гражданският ищец, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, нито по някакъв начин заявява становище по искането за възобновяване. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и сочените в него аргументи, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното: В хода на второстепенното разглеждане на делото са допуснати няколко процесуални нарушения от категорията на съществените, водещи до необходимост от възобновяване на производството и отмяна на решението на ПкОС. Първо, при разглеждане на делото пред втората инстанция осъденият Д. се е явил лично и със защитник- адв.Т., различен от защитника на осъдения Й.-адв.Д.. Очевидно, предвид казаното, е несъстоятелно изразеното в допълнителните съображения към искането за възобновяване становище, според което е имало общ защитник за двамата дейци и се демонстрира следващо, предвид това, нарушение на правото им на защита поради противоречиви интереси. За първи път в хода на съдебното производство въобще Й. е дал обяснения, в каквато връзка се е пристъпило към провеждане на допълнително въззивно следствие. Осъдените не са давали обяснения пред първата инстанция, нито пък някакви техни изявления, депозирани на досъдебното производство, са били приобщени по съответен процесуален ред към годния за ценене доказателствен материал. В този смисъл е основателно оплакването по искането за възобновяване, за недопустимост на оценка на обяснения на Д. /извън казаното от Й. пред въззивния съд, което пък от своя страна е подлежало на процесуална проверка/, както са сторили съдилищата по фактите. Според нормата на чл.317 НПК, доколкото в главата от НПК, в която са разписани правилата за разглеждане на второинстанционно производство, няма особени такива, се прилагат тези за първата инстанция. При това положение и доколкото се е явил лично в съдебно заседание, на молителя е следвало да бъде предоставено право на последна дума. “Последната дума” е заключителният етап от всеки от стадиите по разглеждане на делото в хода на съдебна фаза. Особено що се касае до съдилищата по фактите, както е видно от разпоредбата на чл.299 НПК /чл.317 вр.чл.299 НПК/, при последната дума не само се осигурява възможност на подсъдимия да направи изявление какво желае да стори съда, но му се предоставя и шанс да посочи нови данни, имащи значение за делото. В съответствие с изявленията на лицето е визиран вариант съдебното следствие да бъде възобновено и да се пристъпи към изясняване на новите моменти. С изключително голяма сила казаното важи за процесния казус, при който при второинстанционното разглеждане на делото, ПкОС не е дал последна дума на Д.. Това поне е видимо от протокола от съдебно заседание от 19.04.12 г. Протоколът, както е известно, е писмено доказателствено средство, ангажиращо решаващия орган със съдържанието, заложено в него и обстоятелството, че съответните процесуални действия са се случили по посочения начин. Като не е предприел стъпки като предписаните в процесуалния закон, въззивният съд флагрантно е накърнил правото на защита на осъдения, което от своя страна е нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Само казаното е достатъчно, за да бъде възобновено второ-инстанционното съдебно производство, да бъде отменено решението на ПкОС и делото-да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Пред ВКС обаче са направени множество възражения, които са съществени. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела не им дължи отговор сега. И това е така, тъй като от една страна става дума за обмисляне на доказателствена съвкупност и необходимост от преценка дали няма нужда да се пристъпи към събиране на допълнителни доказателства, а от друга- настоящият състав не счита, че трябва да предубеждава следващия съдебен състав на долустепенния съд, който ще разглежда делото, с тезата си по тези въпроси. Накратко казано, в жалбата на Д. пред въззивния съд са били представени доводи по съществени процесуални позиции, които не са намерили отговор в мотивите на ПкОС. Даже и съдът да е преценил, че те са били несъществени, което в никой случай не е така, то е следвало да вземе отношение по тяхната несъстоятелност. Неприсъствието на отговор на възраженията, отправени до ПкОС и с неотговарянето им отключили и допълнителна аргументация, изложена пред ВКС, винаги е била охарактеризирана като процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл. 348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, тъй като се касае за липса на мотиви. Тя рефлектира и върху правото на защита на подсъдимия, който не е в състояние ясно и точно да разбере съдебната воля, за да й се противопостави по надлежен ред. В проекция – се стига и до нарушение на материалния закон. За яснота трябва да се посочи,че липсва отговор на следните доводи, изтъкнати от защитата в допълнението към писмената въззивна жалба: -преодоляване на противоречия и неясноти между постановлението за привличане, обвинителния акт и присъдата по обвиненията по чл.170 и 144 НК по отношение на важни съставомерни факти; -обсъждане на присъствие на увреждане, причинено на осъдения Д. и възможността в тази връзка той да нанесе средна телесна повреда на пострадалия; -преценка на основателността на отделните граждански искове, предявени и уважени като такива за неимуществени вреди /обсъждане може да се приеме,че е налично единствено за деянието по чл.129 НК/. Пред ВКС са поставени въпроси,които и служебно е следвало да бъдат изследвани от въззивната инстанция: -размишления въобще за допустимостта или недопустимостта на гражданска претенция за неимуществени вреди във връзка с деянието по чл.170 НК; -качествена преценка на приложения по делото огледен протокол на местопроизшествие и на следи по иззето значително по-късно от деня на деянията с протокол за доброволно предаване /л.104 ДП/ веществено доказателство; -присъединяване, но недаване на оценка по допустимост и по същество, на документи с неясен процедурен статут или приемане на допустими от процесуална гледна точка документи, но необсъдени в контекста на реализиране правото на защита на осъдения. Без съмнение част от пороците са осъществени още при разглеждане на делото пред първостепенен съд. Въззивният такъв обаче като втора първа инстанция е следвало да ги отстрани и ако това е невъзможно, да върне делото в нужната процесуална фаза и/или стадий. Никое от посочените съдебни неблагополучия, допуснати от ПкРС, не е от такъв характер, че незабавно да бъде счетено за абсолютно процесуално нарушение, трасиращо и по-нататъшното движение на делото. Казаното не се отнася дори и за служебно забелязаното от ВКС произнасяне на първостепенния съд по режим и затворническо общежитие за всяко определено наказание лишаване от свобода, преди определяне на общо такова по смисъла на чл.23,ал.1 НК- нарушение на прогласената в чл.301,ал.1,т.3 и 6 НПК последователност. ПкОС е следвало да направи пълна и самостоятелна преценка на всички отразени обстоятелства и затова след възобноввяване на производството, трябва да бъде отменен само второстепенният съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната, а не на първата инстанция. Видно от разпоредбата на чл.305,ал.2 НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали са констатирани те и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Общо казано, първата инстанция е първият поред съдебен орган, пред който се разглежда делото. Тъй като все още не е ясно какво ще бъде възприето от съда, изтъкваните от страните обстоятелства по фактите, доказателствата и правото касаят съдържанието на обвинението по обвинителен акт, разбор по събраните в открито съдебно заседание доказателства със съответен техен анализ, както и анализиране на дължимото право. Ето защо, при възприемане от страна на първостепенния съд на задължителните ценими факти и обстоятелства, както и тяхната интерпретация, той не е длъжен да отговаря на всички оповестени съображения на страните за и срещу обвинението, щом като е видно кои са подкрепящите неговото решение фактори. Отделен е въпросът,че за пълнота на изложението, най-долната инстанция винаги може да отговаря на доводи при обясняване на собствената си позиция. Съгласно разпоредбата на чл.339,ал.1 НПК второинстанционният съдебен състав, доколкото има за предмет на ревизия постановена вече присъда на първа инстанция, е длъжен да отрази кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебно заседание, наред с останалите обезателни реквизити на съдебния акт. Според нормата на чл.339,ал.2 НПК, когато потвърди присъдата, въззивният съд посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста-свързани с недоволство точно от атакувания съдебен акт. Обсъжданото по принцип, пренесено към конкретния казус, предвид изложените некоментирани възражения, установява, че въззивната инстанция не е изпълнила вменените й с цитираната по-горе законова разпоредба задължения. На последно място, в светлината на възражението за явна несправедливост на наложеното наказание, следващият съдебен състав трябва да намери правилен отговор на обстоятелството дали Д. се води осъждан към момента на извършване на вменените му деяния или не. Трябва да се вземат предвид и всички възражения на защитата по отношение на пияното му състояние, демонстриране от негова страна на динамичен престъпен стереотип и т.н. Водим от изложените съображения и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр. чл.354, ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 и 2, пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА въззивно наказателно производство № 100/12 г. по описа на ОС-Перник. ОТМЕНЯВА решение № 42/17.05.12 г.,постановено от ОС-Перник по В.Н.О.Х.Д.100/12 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/