Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * алкохол, съпричиняване * обезщетение за имуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 170
София, 24.01. 2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков

при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА…........ и с участието на прокурора …………………............................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2857 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 165/29.ІІІ.2018 г., постановено по настоящето дело, е било допуснато касационно обжалване на атакуваното от „Дженерали Застраховане” АД решение № 1402 на САС, ГК, ІІ-ри с-в, от 19.VІ.2017 г. по гр. дело № 1250/2017 г. в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК: предвид постановяване на акта на въззивния съд по съществото на спора в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 7 от постановките на ТР № 1/23.ХІІ.2015 г на ОСТК по тълк. дело № 1/2014 г. по материалноправния въпрос относно предварителното знание на пострадал при ПТП пътник в автомобил за точното количество на употребения алкохол от страна на неговия водач и въздействието му върху организма на последния, „изразено като количествена величина /съответната концентрацията на алкохол в кръвта”/.
В откритото съдебно заседание пред ВКС, редовно призовани, страните по спора, не са били представлявани, поради което следва да бъдат съобразени единствено релевираните в касационната жалба на застрахователя оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на атакуваното въззивно решение, но също и становището и доводите на ответника по касация А. К. С., изложени в неговия писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК (с вх. № 20286/30.ХІ.2017 г. по описа на САС), в който той претендира за потвърждаване на този съдебен акт по съществото на спора, въведен с уважения негов пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), навеждайки довод, че: „Нищо не гарантира, че на свидетеля В. Н. Н. не е обещано от страна на ЗК „Дженерали застраховане” АД, че ако свидетелства и каже, че дъщеря ми е била заедно с него през цялото време докато същият се е наливал с алкохол, регресният иск срещу него ще бъде намален с определена сума”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на касатора застраховател, становището на ответника по касация А. К. С., депозирано по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба на „Дженерали Застраховане” АД-София е основателна.
За да отмени решението на първостепенния съд в неговата отхвърлителна част по прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), въззивната инстанция е приела, че „по делото не е спорно”, че дъщерята на ищеца и виновният за смъртта й, настъпила в хода на процесното ПТП, водач са били заедно вечерта преди вредоносното събитие и че през това време делинквентът В. Н. Н. е употребил алкохол. Според състава на САС А. К. обаче не знаела, че консумираното от Н. количество алкохол е надвишавало допустимата по закон концентрация в кръвта му от 0.5 промила /по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП в редакцията на този текст към датата на процесното ПТП/, когато се е качила в управлявания от него лек автомобил с ДК [рег.номер на МПС] . Вярно е, че съгласно посочената законова разпоредба, визираща такова поведение като едно от основанията за налагане на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС”, релевантната концентрация следва винаги да е „установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух”. Видно обаче от диспозитива на влязлата в сила присъда № 131/16.ІV.2013 г. на СГС, НК, 30-и с-в, постановена по н.о.х.д. № 5274/2012 г. е, че В. Н. Н. от София е бил признат за виновен в това, че на датата 16.ХІІ.2011 г., около 23 часа и 10 минути, е управлявал МПС по ул. „Банкянско шосе”, а именно лек автомобил „Пежо”, модел 207, с ДК [рег.номер на МПС] , като „в пияно състояние, с концентрация на алкохол 2.0 на хиляда, установено по надлежния ред” с протокол за химическа експертиза № 2641/19.ХІІ.2011 г. на столичната МБАЛ „Св. А.”-АД и нарушавайки съответните правила /по чл. 20 от ЗДвП/ по непредпазливост е причинил смъртта на А. А. К..
Съгласно т. 4, б.б. „а” и „д” от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ППВС № 1/17.І.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. (което не е изгубило актуалността си и понастоящем), доколкото в НК, както и в други нормативни актове, не е дадено легално определение на понятието „пияно състояние”, такова – по см. на чл. 343, ал. 2 НК, ще е налице, когато водачът поради употреба именно на алкохол е изпаднал в състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява МПС. Отчетено е, според преобладаващото мнение в медицинската наука, че водачът е в пияно състояние, когато по време на съответното ПТП в кръвта му има алкохолно съдържание, не по-малко от 0.5 промила, защото психофизиологическото му състояние се оказва повлияно, макар така визираната концентрация да „не е свързана с външни прояви на опиване”. Допустимо е пияното състояние да се установява с всички доказателствени средства, вкл. и само със свидетелски показания, ако не могат да се съберат други доказателства, като „в тези случаи следва да се имат предвид някои особености на външно видимото състояние или прояви на дееца, като типичното смущение на говора, държане на тялото, походка, адекватност към околната среда и явления и др., за да може да се направи положителен извод, че деецът действително е бил в пияно състояние”.
Общоизвестно и поради това ненуждаещо се от доказване /арг. чл. 155, предл. 1-во ГПК/ е (също според данните на медицинската наука), че стадиите на алкохолното опиянение са общо пет, от които първите три, които не налагат квалифицирана намеса на лекар, са съответно:
~ 1./ „На еуфорията”, на която съответства концентрация на алкохолно съдържание в кръвта на дееца, намираща се в пределите от 0.3 до 1.2 промила;
~ 2./ „На летаргията”, на която съответства концентрация на алкохол в кръвта на дееца между 1.1 и 1.8 промила;
~ 3./ „На дезориентацията” – с присъщата й концентрация на алкохолно съдържание в кръвта на делинквента между 1.8 – 2.5 %о.
Ето защо в процесния случай по необходимост се налага извод, че при установена по категоричен начин с влязлата в сила присъда концентрация на алкохолно съдържание в кръвта на виновния водач /пряк делинквент/ В. Н. Н. в размер „2.0 на хиляда” (два промила), той със сигурност е имал видими признаци на опиване, съответстващо на посочения трети стадий: загуба на ориентация и сетивност, силно провлачена и неясна реч. Следователно тези външни признаци /особености на поведението на Н./ не биха могли да останат незабелязани от дееспособно лице, със средна степен на информираност и с житейския опит на 37-годишна жена, каквато пътуващата на предната дясна седалка на лекия автомобил А. А. К. е била към момента на нелепата си смърт, настъпила на 16.ХІІ.2011 г. Настоящият съдебен състав на ВКС не кредитира показанията на делинквента Н., дадени в процесуалното му качество на свидетел, досежно обстоятелството, че преди произшествието с К. прекарали цялата вечер заедно в заведение, където той употребявал алкохол. Достатъчно е обстоятелството, че двамата са се познавали отпреди и че К. доброволно, т.е. на свой риск, се е качила като пътник в МПС, управлявано от водач във видимо пияно състояние. В тази връзка ще следва да бъде съобразено разграничението, последователно проведено в мотивите към т. 7 на ТР № 1/23.ХІІ.2015 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г.: между допринасянето на пострадалия за възникване на самото ПТП – като правно значим факт, обуславящ възможност за намаляване на дължимото обезщетение, от една страна, и – от друга, приносът на последния за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Това разграничение се налага понеже придобилият гражданственост термин „съпричиняване” е с по-тесен обхват при съпоставянето му с използвания в текста на горната разпоредба израз „допринасяне за настъпването на вредите”. В процесната хипотеза К. не е допринесла за настъпване на конкретното ПТП /защото не е била водач на лекия автомобил, в който е пътувала, нито по друг начин е въздействала пряко върху управлението му/, но с поведението си е спомогнала за собственото си непоправимо увреждане. Като „рисково” следва да бъде квалифицирано поведение, изразяващо се в пътуване в МПС, чиито водач е употребил алкохол, когато то се явява проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, „по отношение на когото е налице знание за този факт, или- възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа”.
Именно възможността за узнаване – при проявена нормална дължима грижа – от страна на К., че делинквентът Н. е управлявал своя лек автомобил в пияно състояние, съответстващо по външни признаци на концентрация на алкохол в кръвта му между 1.8 – 2 промила, е обстоятелството, което незаконосъобразно, както и в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС, въззивната инстанция е игнорирала при преценката си за неоснователност на възражението на застрахователя настоящ касатор за налично съпричиняване на вредоносния резултат. В заключение, релевантно е не дали К. е знаела „с точност”, че концентрацията на алкохол в кръвта на делинквента Н. е била около 2 промила, а че по външни признаци поведението му със сигурност е съответствало на алкохолно опиянение от трети стадий /на дезориентацията/.
Наред с всичко гореизложено в случая се налагат и следните констатации:
В атакуваната си осъдителна част въззивното решение се е основава и на погрешни аритметически изчисления: Така разликата над сумата 99 666.67 лв. /на колкото е възлизало присъденото от първата инстанция обезщетение за понесените от А. К. С. неимуществени вреди/ и до предявения от него размер на тази претенция от 183 300 лв. в действителност е 83 633.33 лв., а не 83 033.33 лв., както е приел САС /т.е. с 600 лв. по-малко/. Обратно, завишено се оказва присъденото от САС обезщетение за имуществени вреди, тъй като намаляването на тази искова претенция от 1 114.50 лв. „с приспадане само на сумата от 743 лв. /”като платена от ответника в хода на първоинстанционното производство”/, би следвало да има за резултат разлика от 371.50 лв. /триста седемдесет и един лева и петдесет стотинки/, а не 628.50 лв., както е приел съставът на САС.
Предвид горните правни изводи и фактически констатации въззивното решение ще следва да бъде отменено в следните две негови части:
1./ В частта, с която застрахователят настоящ касатор е бил осъден да заплати на А. К. С. „още 83 033.33 (осемдесет и три хиляди и тридесет и три лева и тридесет и три стотинки) - като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря А. А. К. при ПТП на 16.ХІІ.2011 г., ведно със законната лихва от тази дата”;
2./ В частта, с която „Дженерали Застраховане” АД-София е било осъдено да заплати на А. К. С. от София „и сумата от 628.50 лв. (шестстотин двадесет и осем лева и 50 стотинки), представляваща имуществени вреди, понесени от смъртта на дъщеря му А. А. К. при ПТП на 16.ХІІ.2011 г., ведно със законната лихва от тази дата”.
Като неоснователни, тези два преки осъдителни иска, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване /за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от едно и също вредоносно събитие/ с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумите в отменените две части на въззивното решение. Същевременно ще следва да бъде потвърдено постановеното по тях решение на първостепенния съд: за частичното им уважаване при приетото от СГС като основателно защитно възражение на застрахователя за съпричиняване – до размер на 1/3 /една трета/ – на вредоносния резултат от страна на загиналата в хода на процесното ПТП от 16.ХІІ.2011 г. дъщеря на ищеца А. К. С.. Като правилен /обоснован и законосъобразен/ изцяло ще следва да бъде споделен решаващия правен извод на първоинстанционния съд досежно този размер на каузалния й принос.
Като необжалвано, в останалата му част, с която е било оставено в сила първоинстанционното решение на СГС за отхвърлената част на претенциите на А. С. за неимуществени и имуществени вреди, постановеното от Софийския апелативен съд решение е влязло в сила.
По претенцията на застрахователя настоящ касатор, представляван от свой юрисконсулт, за присъждане на направените съдебни разноски за трите инстанции:
Съразмерно на отхвърлената част на двата преки иска със сега потвърденото в неговата осъдителна част първоинстанционно решение в полза на застрахователя са били присъдени разноски за производството пред СГС, включващи такива за експертиза и за юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 2 954.06 лв., като с последващо определение № 26843/15.ХІ.2016 г. по същото дело първостепенният съд е оставил без уважение искането на „Дженерали застраховане” АД по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК за изменение на решението от 17.ІХ.2016 г. в частта му за разноските. Последното се явявя окончателно стабилизирано с постенове в частното касационно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК-във вр. чл. 248 ГПК, определение № 156/29.ІІІ.2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 2856/2017 г. Следователно дължими в полза на касатора само разноските му за настоящата инстанция, включващи заплатените две дължавни такси /по чл. 18 от Тарифата/ в размер общо на 3 708.57 лв. (30 лв. + 3 678.57 лв.), както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, иби общо – 4 158.57 лв.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 1402 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 19.VІ.2017 г, постановено по гр. дело № 1250/2017 г., В ЧАСТТА, с която – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) - „Дженерали застраховане” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, е било осъдено да заплати на А. К. С., ЕГН [ЕГН], отгр. София,[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, ет. ХІV, ап. 83, „още 83 033.33 лв. (осемдесет и три хиляди и тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. К. С. при пътно транспортно произшествие на 16.12.2011 г., ведно със законната лихва от 16.12.2011 г.”, КАТО ОТХВЪРЛЯ ПРЕКИЯ ИСК ЗА ТАЗИ СУМА, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТМЕНЯВА решение № 1402 на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 19.VІ.207 г., постановено по гр. дело № 1250/2017 г. В ЧАСТТА, с която – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) – „Дженерали застраховане” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление вгр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, е било осъдено да заплати на А. К. С., ЕГН [ЕГН], от гр. София,[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, ет. ХІV, ап. 83, „и сумата 628.50 лв. /шестстотин двадесет и осем лева и 50 стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от смъртта на А. К. С. при пътно транспортно произшествие на 16.12.2011 г., ведно със законната лихва от 16.12.2011 г.”, КАТО ОТХВЪРЛЯ ПРЕКИЯ ИСК ЗА ТАЗИ СУМА, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7129/17.ІХ.2016 г. на Софийския градски съд, ГК, с-в І-10, постановено по гр. дело № 4058/2014 г. В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А ответника по касация А. К. С., ЕГН [ЕГН], от гр. София,[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. ХІV, ап. № 83 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 1 и 8 ГПК – да заплати на касатора „Дженерали застраховане” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, СУМА в размер общо на 4 158.57 лв. (четири хиляди сто петдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки)
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2