2 Р Е Ш Е Н И Е № 988 София, 13.09.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 573/2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Н. от[населено място], чрез адв. С. Д. от Варн.АК срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 485 от 10.ХІ.2008 г. постановено по в.гр.д.№ 1146/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответниците А. Н., Н. Н. и Н. Н. чрез адв. М. С. поддържат, че жалбата е неоснователна. С определение № 413/23.ІV.2009 г. на ІV г.о. на ВКС на РБ по гр.д.№ 573/2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуално правния въпрос за разкриване симулация на договорите относно обратното писмо, дадено от А. Н.. Според състава на ВКС по чл. 288 от ГПК обратното писмо е пълно доказателство за разкриване на твърдяната симулация, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС – решение № 193 от 28.ІІІ.1997 г. по гр.д.№ 1357/1996 г. на ІІ г.о.на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Н. Н. Н. е предявил срещу А. Н. Н., Н. Н. Н. и Н. Г. Н. установителни искове за прогласяване на нищожност на дарение с нот.акт № 51 от 1992 г. на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД поради привидност на сделката, като прикриваща продажба, както и за прогласяване на нищожност на договор за замяна обективиран с нот.акт № 1969 г./2003 г. поради липса на предмет. Като последица от обявяване нищожността на двете сделки е поискана отмяната им по чл. 431 ал.2 от ГПК(отм.) С определение от 8.VІ.2005 г. по гр.д.№ 801/2005 г. на 26 състав на Варненския районен съд е прекратено производството по делото в частта, с която е искано прогласяване нищожността на сделката за замяна от 2003 г. поради липса на правен интерес от атакуването й, което определение е оставено в сила от Варненския окръжен съд с определение № 1866/13.Х.2005 г. по ч.гр.д.№1146/2005 г. С определение № 27 от 9.ІІ.2006 г. по ч.гр.д.№ 289/2005 г. на ІІ г.о. на ВКС е оставено в сила въззивното определение в частта за прекратяване на производството по делото относно договора за замяна от 2003 г. С молба от 15.ІV.2005 г. ищецът Н. Н. е уточнил претенцията си във връзка с нищожността на сделката от 1992 г., в която се поддържа, че прикритата сделка е продажба, по която приобретателят не е заплатил договорената между страните цена. Неплащането на цената по договор за продажба е липса на основание за придобиване на собствеността и води до нищожност на сделката по чл. 26 ал.2 от ЗЗД поради липса на основание. При така уточнените претенции В. районен съд с решението си от 14.ХІІ.2005 г. постановено по гр.д.№ 801/2005 г. е отхвърлил всички претенции като неоснователни. С решение № 343 от 18.VІІ.2006 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 143/2006 г. е обезсилен първоинстанционния съдебен акт и прекратено производството по делото по исковете за прогласяване нищожността на дарението от 1992 г., както и за прогласяване нищожността на прикритата покупко продажба поради неплащане на цената. Прекратено е производството по иска за прогласяване нищожността на прикритата сделка поради абсолютната й симулативност, както и по искането по чл. 431 ал.2 от ГПК(отм.) С решение № 1098/17.ХІІ.2007 г. на І г.о. на ВКС на РБ по гр.д.№ 12/2007 г. е отменено въззивното решение и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд на процесуално основание, тъй като при констатирано несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум въззивната инстанция е следвало да приложи т.4 на Тълкувателно решение № 1/17.VІІ.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. и да остави исковата молба без движение, без да връща делото на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на спора в изпълнение на указанията на ВКС в отменителното решение, ищецът Н. Н. с молба вх.№ 16201/2.ІV.2008 г. е уточнил претенциите си. С решение № 485/10.ХІ.2008 г. по гр.д.№ 1146/2007 г. В. окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд 26 състав от 14.ХІІ.2005 г. по гр.д.№ 801/2005 г. за отхвърляне претенциите за нищожност на договора за дарение и на прикритата сделка покупко продажба поради неплащане на цената и за отмяна на нот.акт за дарение на основание чл. 431 ал.2 от ГПК(отм.). От фактическа страна е установено по делото, че с нот. акт № 39/21.ХІІ.1988 г. на Варненския нотариус Н. Н. Н. и съпругата му Н. Г. Н. са дарили на сина си Н. Н. Н. апартамент в[населено място] на ул. П. № 20 със застроена площ 87.15 кв.м.(стр.23 на производството по т.д.№ 143/2006 г. на Варненския окръжен съд.). С нот.акт от 21.ІІ.1992 г. № 51 том ІV нот.дело № 1035/1992 г. ищецът Н. Н. Н. със съгласието на съпругата си Р. Г. Ц.-Н. е дарил на брат си Н. Н. Н. същия апартамент. С декларация от 20.ІV.2003 г. – 11 години след дарението, А. Н. Н. е удостоверил, че прехвърлянето, извършено от брат му Н. Н. в негова полза под формата на дарение с нот.акт № 51/1992 г. в действителност представлява възмездна сделка (продажба), по която не е изплатил продажна цена. Това съдържание на декларацията е написано на компютър и подписано от А.Н., а със саморъчна добавка от негова страна, датирана на 20.ІV.2003 г. е посочено, че е прочел и подписал декларацията, като заявява, че сделката между тях била симулативна. На 16.V.2003 г. с договор за замяна на недвижими имоти, оформен с нот.акт № 69 том – дело № 69/2003 г. родителите Н. и Н. Ненови са прехвърлили на сина си А. Н. апартамент в[населено място] на ул. Ц. А. № 33 със застроена площ от 109.27 кв.м., чиято данъчна оценка е 65 240.70 лв, а в замяна на този имот А. Н. им прехвърлил процесния апартамент в[населено място] на ул. П. № 20 със застроена площ 87.15 кв.м. с данъчна оценка на имота 39 905.80 лв, при уговорено заплащане на сумата 6700 лв поради разликата в стойностите на заменяваните имоти. С възражение от 9.V.2005 г., постъпило във Варненския районен съд на 10.V.2005 г. А. Н. оспорва исковете, като поддържа, че действителната воля на страните по договора от 1992 г. братята Н. и А. Ненови е била да се извърши дарение. Ответникът А. бил подведен от брат си Н. да подпише представената по делото декларация за възмездност на сделката – т.е. не се оспорва авторството на подписите, положени под документа от 20.ІV.2003 г. Като причина за извършените последователни сделки с имота на ул. П. ищецът е посочил, че този апартамент е бил придобит от родителите им през 1970 г., но за да могат да се включат в строежа на ул. Ц. А. при действието на ЗСГ се наложило да го подарят на ищеца през 1988 г. Тъй като и ищецът Н. Н. също е искал да се включи в строеж на апартамент на ул. “П..Фр.Ж.К.”, се е наложило да подари апартамента на ул. П. на брат си А., който към 1988 г. е бил непълнолетен, а към 1992 г.- пълнолетен – роден е през 1973 г. След замяната през 2003 г. между ответниците А. Н. и родителите Н. и Н. Ненови, последните си върнали апартамента на ул. П., А. е придобил апартамента на ул. Ц. А., а ищеца Н. е собственик на жилището на адреса си. Т.е. правните действия на страните са били мотивирани от намерението на родителите и техните двама сина да придобият самостоятелни жилища за всички и при съобразяване с действащите забрани на ЗСГ, както и режим на придобиване на собственост на недвижими имоти по това време. Подписването на декларацията от 20.ІV.2003 г. от страна на ответника А. Н. е извършено 11 години след сделката от 1992 г. и по-малко от месец преди замяната от V.2003 г. Като документ носещ подписа само на ответника А. и при съобразяване с текста, тя по своето естество представлява непълен обратен документ (начало на писмено доказателство), а не обратен документ (contrе-lettre). За да счете, че е пълен обратен документ, необходимо от съдържанието му да се установява точно вътрешното съглашение на страните по сделката. Това в настоящия случай не е налице. Простото деклариране, че дарението представлява възмездна сделка (продажба) по която не е платена продажна цена, не може да се възприеме като прикрита сделка продажба с всички нейни задължителни съществени условия. Още повече, че дарението от 1992 г. е извършено при коренно различна икономическа обстановка относно стойностите на недвижимите имоти спрямо момента на подписване на декларацията от 2003 г. – наличие на инфлационни процеси и деноминация на българския лев през VІІ.1999 г. Без да се конкретизират съществените условия на прикритата сделка – цена, начин и срокове на плащане, не може да се сподели изводът, че доказано наличието на прикрита с дарението продажба. За да се приеме, че дарението е относително симулативно и прикрива продажба, е необходимо да се проведе пълно доказване на прикритата сделка въз основа на непълния обратен документ и останалите допустими доказателствени средства по чл. 134 ал.2 от ГПК(отм.) При отсъствие на уговорена цена на жилището , както и на установяване размер на дължима сума за него в декларацията от ІV.2003 г., а също и отсъствие на твърдения на отчуждителя по договора за тази цена, не може да се разкрие съдържанието на прикритата сделка. С оглед фактическите твърдения на ищеца по делото за извършено дарение, прикриващо действителна воля за продажба, очевидно се касае за относителна симулативност. Съгласно чл. 17 ал.1 от ЗЗД, за да се приложат правилата за прикритото съглашение е необходимо да са налице изискванията за действителността му. Съществено условие по договора за продажба е цената и щом липсват данни каква е уговорената цена по договора от 1992 г. между двамата братя Н. и А., не е възможно да се приложат правилата за прикритата сделка. Липсват основания да се приеме, че е налице абсолютна симулация на сключения договор за дарение от 1992 г. – не се твърди, че страните не са желали постигането на вещно правния ефект от преминаване на правото на собственост от дарителя Н. на надарения А., нито това следва от подписаната от последния декларация от 20.ІV.2003 г. За разкриване на действителните отношения между страните по договора от 1992 г. не допринасят показанията на свидетелката Т. Д., разпитана на 18.ХІ.2005 г., посочена от ищеца. Тя изяснява обстоятелствата около подписване на декларацията от 2003 г., което е станало по нейни думи преди 2 години, а от самото съдържание на този документ не се установяват съществените условия на твърдяната прикрита сделка. Макар и да не е задължително съвпадането по време на съставянето на обратното писмо и извършване на явната сделка, все пак не може да не направи впечатление фактът, че декларацията от ІV.2003 г. е съставена по време, когато е подготвяна замяната от V.2003 г. и в твърде отдалечен от дарението момент – 11 години по-късно. Щом от съдържанието на непълното обратно писмо и от останалите събрани по делото доказателства не може да се установи в пълнота и конкретика прикрити с дарението уговорки между двамата братя, щом цената на жилището, за която ищецът дори и не твърди да е уговорена като размер нито към момента на дарението, нито към момента на съставяне на декларацията, с оглед и на съществено изменените икономически условия в посочените два периода от време, то направените изводи за неоснователност на претенцията за нищожност на дарението като симулативно, както и претенцията за нищожност на прикрита сделка – продажба поради липса на предмет в обжалвания въззивен съдебен акт са обосновани на установените по делото факти и в съответствие с материалния и процесуалния закон. С оглед на този изход на спора правилно е отхвърлено и искането по чл. 431 ал.2 от ГПК(отм.) за отмяна на нотариалния акт, материализиращ дарението от 1992 г. По поставения в определението по чл. 288 от ГПК процесуален въпрос за пълната доказателствена сила на обратното писмо за разкриване на твърдяната симулация, настоящият състав на ВКС намира, че в случая не се касае до contre lettre видно от самото съдържание на декларацията от 20.ІV.2003 г., а до т.нар.”начало на писмено доказателство” (когато по смисъла на чл. 134 ал.2 от ГПК(отм.) страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, тъй като в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна), поради което противоречието на изводите в обжалваното решение с цитираната съдебна практика е неотносимо към този въпрос. Не са налице предпоставките на чл. 291 т.1 от ГПК състава на ВКС да заеме становище по противоречива съдебна практика. Въз основа на конкретните доказателства по делото настоящият състав на ВКС е обосновал своите фактически и правни изводи по чл. 291 т.3 от ГПК, както е изложено по- горе. При този изход на спора поради съвпадане на изводите на ВКС с тези в обжалвания съдебен акт, решението на Варненския окръжен съд следва да се остави в сила, като на ответника по жалбата се присъдят направените за настоящата инстанция разноски по делото в размер на 500 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 485 от 10.ХІ.2008 г. постановено Варненския окръжен съд по в.т.д.№ 1146/2007 г. ОСЪЖДА Н. Н. Н. от[населено място], ул. П..Ф.Ж.К. № 51 вх.Д ет.1 ап.1 да заплати на А. Н. Н. от[населено място], ул. Ц. А. № 33, вх.Б, ет.4 направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: