Р Е Ш Е Н И Е
№ 498
София, 05 декември 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова
Красимир Шекерджиев
при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 2336/2011 г.
Касационното производство е образувано по саморъчна жалба на подсъдимия Р. И., срещу въззивно решение № 103/30.06.2011 година постановено от Варненския апелативен съд по в н о х д № 208/2011 година, по описа на същия съд. От съдържанието на жалбата се извежда касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наказанието. Подсъдимият се позовава на това, че не е употребил насилие спрямо пострадалата и това, че се признава за виновен, както и това, че наказателното производство е протекло по правилата за съкратеното съдебно следствие по глава двадесет и седма от НПК.
Пред касационната инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява. Направил е изрично писмено изявление, че не желае да участва лично в проиезводството пред третата инстанция.
Назначеният му служебен защитник адвокат В.Х. се явява и пледира за намаляване на наказанието наложено на подсъдимия. Позовава се на това, че съдът неправилно не е приложил чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, който е по-благоприятен за дееца.
Гражданският ищец и частен обвинител С. С., редовно призована, не се явява.
Представлява се от служебно назначеният й повереник – адвокат И. П. от САК, която оспорва жалбата и искането на защитника за приложението на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, по съображение, че деянието е извършено след последната законодателна промяна на чл. 58а от НК, който закон предходните съдилища правилно са приложили.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е неоснователна.
В производство по реда на съкратеното съдебно следствие по глава двадесет и седма от НПК, с присъда № 23/28.04.2011 година, състав на Търговишкия окръжен съд по н о х д № 79/2011 година по описа на същия съд е признал подсъдимия Р. И. за виновен в това, че на 21.08.2010 година в гр.Търговище се е съвкупил със ненавършилата 14 - годишна възраст С. С., на 9 години, като я принудил към това със сила и заплашване – прест. по чл. 152 ал. 4, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 от НК. На основание чл. 58а ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК на подсъдимия е наложено наказание дванадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при първоначален строг режим.
Подсъдимият е осъден да заплати обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди на пострадалата С. С., действаща чрез особения й представител адвокат В. Д. от Търг. АК, в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва от деня на деянието – 21.08.2010 година.
Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото и съответната държавна такса, съразмерно на уважения граждански иск.
Приспаднато е времето през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.
Варненският апелативен съд, като въззивна инстанция сезирана с жалба от подсъдимия, потвърдил цитираната присъдата.
При проверката по делото се установи, че възраженията на подсъдимия срещу размера на наложеното му наказание е неоснователно. Преди всичко, следва да се има предвид, че явната несправедливост по чл. 348 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 348 ал. 5 НПК /както при отегчаване, така и при снижаване степента на отговорността на дееца/ е основание за изменение на присъдата тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага необходимост от изменението му, въпреки че то е определено в рамките на закона. В случая не е налице именно такова несъответствие. Въззивният съд като е потвърдил отмереното от първостепенния съд наказание не е допуснал нарушението по смисъла на явна несправедливост на наказанието.
В мотивите към обжалваното решение са посочени отегчаващите отговорността обстоятелства и други съображения свързани с индивидуалицазията на наказанието. При внимателен прочит на мотивите към предходните съдебни актове, се установява, че между отегчаващите обстоятелства посочени в първоинстанционната присъда и тези към въззивното решение няма съществена разлика – подсъдимият и жалбоподател Р. И. е известен в обществото с лошите си характеристични данни; значително по-ниската възраст на пострадалата, /9 години/, в сравнение с предвидената минимална за квалифициращия елемент по т. 1 от ал. 4 на чл. 152 от НК – 14 години; съдилищата са отчели в негативен план обстоятелството, че подсъдимият е злоупотребил с детето, с което живее в едно домакинство, като фактически съпруг на сестрата на майката на пострадалата. Установено е обстоятелството, че всъщност единственият близък на пострадалата, която се е грижела за нея е баба й по майчина линия, тъй като майката като единствен родител на детето била на работа в чужбина. Не на последно място съдилищата са отчели сериозните физически и психически увреждания причинени от подсъдимия върху пострадалата, в резултат на престъплението на което е станала жертва.
При отчетения превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, правилно съдилищата са определили по критериите на чл. 54 от НК размера на наказанието над средния, при предвиден за деянието среден размер от 15 години, който са редуцирали съгласно изискванията на чл. 58а ал. 1 от НК на 12 години.
Неоснователно е искането на служебния защитник за приложение на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, като по-благоприятен закон, на основание чл. 2 ал. 2 от НК. Инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия на 21.08.2010 година, след влизане в сила на ЗИДНК, обн. в ДВ бр. 26/6.04.2010 година, с който бе изменен чл. 58а ал. 1 от НК, поради което не е налице хипотезата „ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е по-благоприятен за дееца.”
Настоящата инстанция не намира нито едно обстоятелство, което да му даде основание за изменение на определеното наказание, а видно от разглежданата жалба на подсъдимия, той също не сочи такова.
Поради това, че при проверката по делото не се потвърдиха доводите на жалбоподателя, в подкрепа на касационното основание за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, обжалваното решение следва да се остави в сила.
При проверката, не се установиха основания за намаляване размера на присъденото обезщетение на пострадалата от престъплението, както и такива за намаляване на присъдената държавна такса.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 103/30.06.2011 година постановено от Варненския апелативен съд по в н о х д № 208/2011 година, по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|