Ключови фрази
Иск за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие * прекратяване на трудовото правоотношение * обезщетение за неспазено предизвестие * прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие * свобода на договаряне * допълнително споразумение


Р Е Ш Е Н И Е


№ 344/2013


София, 04.03.2014 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2833 по описа за 2013 година


Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 996 от 26.07.2013 година е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.Т.А. – пълномощник на Р. Г. М. против въззивно решение № 538/17.12.2012 год., постановено от Софийски окръжен съд по гр. д. № 773/2012 год., с което е отменено решение от 02.05.2012 год., постановено по гр.д.№ 928/2011год. по описа на РС – Елин Пелин, в частта , с която е осъдено „Л. Б. Е. & Ко”КД да заплати на Р. Г. М. сумата от 16 588,80лв.- обезщетение за неспазен срок на предизвестието на основание чл.221, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба - 28.10.2011г до окончателното изплащане и е отхвърлен иска.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос-допустимо ли е при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.3 КТ присъждане на обезщетение по чл.221,ал.1 КТ в посочения в КТ размер едновременно с обезщетение на същото основание,но в друг размер,което страните са уговорили по реда на чл.66,ал.2 КТ в индивидуалния трудов договор,че се дължи при прекратяване на правоотношението на същото основание.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси,съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Няма пречка обаче страните по трудовия договор да уговорят размер на посоченото обезщетение, по-голям от този, който законът предвижда. В такъв случай при прекратяване на трудовото правоотношение на визираните по-горе основания обезщетението, което ще дължи работодателят, ще е това което е договорено. Противното би означавало уволненият работник или служител да се обогати неоснователно, тъй като прекратяването на трудовия договор по чл.327, ал.1 КТ визира прекратяване на правоотношението без предизвестие. За да се получи обезщетение кумулативно в размер на нормативно уреденото плюс уговореното в трудовия договор, то страните следва изрично да уговорят това.
По касационните основания
В касационната жалбата са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост,основание за отмяна по смисъла на чл.281 ,ал.1, т.3 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът „Л. Б. Е. & Ко”КД, е депозирал отговор по чл.287 ГПК,с който оспорва основателността на касационната жалба по същество.
С оглед отговора на поставения материално правен въпрос обжалваното решение е правилно. Сумата 16 588,80лв.- обезщетение за неспазен срок на предизвестието на основание чл.221, ал.1 от КТ, не се дължи на ищцата, тъй като тя е обезщетена на горепосоченото основание, въз основа на договорен с второто допълнително споразумение размер, който надвишава размера на нормативно определения в чл.221, ал.1 КТ.
Релевираните касационни доводи са неоснователни.
Въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че е налице посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл.327, т.3 ,предл.първо КТ - промяна на мястото на работа на служителката и съответно наличие на основание за дължимост на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.Правилни са изводите относно претендираният размер от 66 355,20лв., представляващ уговорено по трудов договор и допълнителни споразумения между страните обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ при уволнение по чл.327, ал.1, т.3 от КТ ,с оглед установеното: че страните по трудовото правоотношение с допълнително споразумение № 02/29.05.2008 год. са уговорили изменение на чл.11 от трудовия договор, като продължителността на срока на предизвестието при прекратяване на трудовия договор за всяка от страните е три месеца, а с допълнително споразумение № 6/02.11.2009 год. са постигнали съгласие, че при прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, т.2, т.3 КТ, работодателят се задължава да изплати незабавно на служителя обезщетение за прекратяването в размер на 12 брутни месечни възнаграждения, на база на последното брутно месечно възнаграждение на служителя.Тъй като работодателят дължи на работника трудово възнаграждение и обезщетения, съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор е прието, че въпреки, че между страните е уговорен три месечен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор , то няма пречка същите да уговорят и по-висок размер на дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, а именно 12 брутни месечни заплати.Допустимо е дължимостта, предпоставките, границите и сроковете на претендираното обезщетение да се уреждат и в отклонение от правните норми на КТ, доколкото се касае за по-благоприятно правно разрешение за служителя,т.е.в смисъл на по-висок размер на обезщетението,поради което, съдът е приел, че работодателят дължи обезщетението на служителката в уговорения в допълнителното споразумение № 6/02.11.2009 год. размер, а именно 12 брутни месечни възнаграждения, на база на последното брутно месечно възнаграждение на служителя. Правилен е изводът и по отношение на втория иск по чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 16 588.80 лв.- обезщетение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение в случите по чл.327, ал.1, т.2, т.3 КТ .Съдът е приел, че ищцата претендира обезщетението, за което е предявила и първата искова претенция в размер посочен в КТ.Доколкото с този иск се цели да се обезщетят вреди от прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл.327, ал.1, т.3 от КТ, то за тях ищцата е обезщетена с присъждане на обезщетението по първата искова претенция и не й се следва друго обезщетение, което да репарира същите вреди.Двете обезщетения са с едно и също основание, въз основа на което се претендират, а именно чл.221, ал.1 от КТ и не може да се присъдят кумулативно.
С оглед изложеното,формираните от въззивния съд изводи са правилни,поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл.293 ал.1 ГПК.
Разноските остават в тежест на страните така, както са направени,с оглед изхода на делото.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.



Р Е Ш И:



ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 538/17.12.2012 год., постановено по гр.д.№ 773/2012 г. по описа на Софийския окръжен съд.
Решението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Членове: