4 Р Е Ш Е Н И Е № 732 [населено място] 02.03. 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията Д. гр.дело №339 по описа за 2010 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, против решението от 30.10.2009г., постановено по гр.д. №274/2009г. на Апелативен съд - Варна, с което е оставено в сила решението от 08.05.2009г. по гр.д.№1217/2007г. на Окръжен съд –[населено място] за отхвърляне на искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД срещу П. Р. П., К. Х. П., Н. П. Е. и И. Г. Р. за отнемане в полза на държавата на посочено в искането имущество на ответниците. Касационното обжалване е допуснато с определение №856 от 04.08.2010г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради разрешаване на въпроса: как се формира стойността на процесното имущество – от придобивната стойност по документите за собственост на ответниците или от реалната пазарна цена на имотите, в противоречие със задължителна съдебна практика – решение №89 от 29.01.2010г. по гр.д.№717/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., развита с решение №607 от 29.10.2010г. по гр.д.№1116/2009г. на ВКС, ІVг.о., решение №671 от 09.11.2010г. по гр.д.№875/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение №750 от 13.12.2010г. по гр.д.№952/2009г. на ВКС, ІVг.о., постановени по чл.290 ГПК. В посочените решения ВКС приема, че когато имуществото е придобито възмездно чрез правна сделка, посочената от страните придобивна стойност не обвързва съда при преценката дали имуществото е на значителна стойност. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо. неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата П. Р. П., К. Х. П., Н. П. Е. и И. Г. Р. оспорват жалбата като неоснователна. Представят писмени бележки. Претендират разноски. Контролиращата страна Върховна касационна прокуратура взема становище за основателност на касационната жалба. Въззивното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите в писмените бележки на ответника П. Р. П. за недопустимост на въззивното решение поради липса на право на иск. Въпросът за наличието на законовите предпоставки за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на искането по чл.28, ал.1 отЗОПДИППД Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното по допустимостта на въззивното решение: С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлено искането по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу П. Р. П., К. Х. П., Н. П. Е. и И. Г. Р. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 388 211,11лв. Въззивният съд е приел, че между приходите и разходите не е налице отрицателна разлика, като разходите за покупка на земеделски земи и леки автомобили са взети на база договорените по сделките, които са в размер на 73 880,266лв., равняващи се на 1 658,6 минимални работни заплати. Установено е със заключенията на съдебно-счетоводната експертиза, извършена въз основа на заключенията на съдебно-техническа, авто-техническа и агрономическа експертизи по делото, както и въз основа на събраните по делото доказателства и документи, предоставени от НАП, Н., Н. и проверки по места, че пазарната стойност на процесните ниви и леки автомобили към датата на придобиването им възлиза на 90 467,336лв., равняващи се на 1 812,92 минимални работни заплати, а доходите на проверяваното лице и неговата съпруга за проверявания период 1982г.-2006г. от трудови правоотношения, балансова печалба от дейността на проверяваното лице като едноличен търговец, от рента на земеделски земи, доходи на проверяваните лица като частни земеделски стопани и от пенсии, възлизат на сумата 159 740,668лв., равняваща се на 5 037,95 минимални работни заплати. Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, е посочило, че е използвало метода на сравнителните стойности, за да определи пазарната стойност на имотите. Посочило е конкретните данни за сравняваните пазарни стойности и източниците на информация за тях. КУИППД е заявила бланкетно оспорване на експертното заключение, без да е поискано разширяване на съдебно-техническата експертиза и без да са наведени конкретни твърдения относно компетентността и обосноваността на експертното заключение. Поради това не е имало основание нито за разширява на експертизата, нито за възлагане на повторно заключение. При това положение настоящият състав намира, че не се налага извършване на нови процесуални действия за изясняване на пазарната стойност на имуществото. КУИППД като трето лице по сделката не е обвързана от изявленията на страните по сделката и не е ограничена във вида на доказателствата за установяване на стойността, вложена от приобретателя за придобиване на имуществото. Тя е могла да установява, че цената е симулативна, с всички допустими доказателствени средства в процеса в инстанциите по съществото на спора. Различните стойности на оценките, приети от КУИППД, не могат да бъдат обсъждани при оценяване на заключението на съдебната експертиза, тъй като не са приети в производството по делото. При данните по делото следва да се приеме като действителна стойност на сделките установената с експертните заключения по делото пазарна цена на имуществото към момента на придобиването, а не стойността, посочена в придобивните актове, доколкото разликата между тези стойности не е несъществена; нито стойността, приета от КУИППД, тъй като експертното заключение не е прието по делото. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на въззивния съд за установени доходи на проверяваното лице и съпругата му от реализация на произвеждана от тях продукция като частни земеделски стопани. Експертното заключение е изготвено въз основа на приетите по делото договори за покупко-продажба на земеделска продукция, фактури, контролни листове, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, кантарни и служебни бележки. Доказателствата са приети неоспорени, поради което неоснователни са доводите на касатора, че не са годни доказателства. Изводът на съда за доказани доходи от реализация от произведена от П. селскостопанска продукция през проверявания период е направен при съвкупна преценка на всички доказателства, включително доказателствата за наета от П. земеделска земя, за регистрирането на П. и П. като земеделски стопани, за получени от П. субсидии за селскостопанско производство, както и на експертното заключение относно средните реализирани добиви и обема на селскостопанската продукция за посочените в справките към декларацията на проверяваното лице периоди. Доказването на доходите не е ограничено само до официални писмени документи, както неоснователно се поддържа от касатора, а може да се установява с всички допустими доказателствени средства в гражданския процес, доколкото ЗОПДИППД не изключва изрично никое от тях. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че неправилно съдът е приел за установени и доходи от получени суми въз основа на представените договори за аренда. По делото са установени получавани през проверявания период доходи от предоставянето на земи за възмездно ползване, поради което за спора дали имуществото е придобито от престъпната дейност на проверяваното лице, е ирелевантно обстоятелството дали договорите са сключени в изискуемата се форма за договора за аренда в земеделието. В разглеждния случай проверяваното лице е придобило имущество със значителна стойност по смисъла на чл.3, ал.1, във връзка с §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД, но поради това, че е установен законен източник на средствата за придобиването му, няма основание за отнемането му в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД. Поради това неправилният извод на въззивния съд относно придобивната стойност на имуществото не се е отразил на крайния извод за неоснователност на искането за отнемане на имуществото и съгласно чл.293, ал.1 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила. Ответниците не са представили доказателства за извършени разноски в настоящото производство, поради което такива не се присъждат. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 30.10.2009г., постановено по гр.д. №274/2009г. на Апелативен съд – Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: