Р Е Ш Е Н И Е N 573 София, 21.10.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети септември................... две хиляди и десета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря....Р. И................….…........................................................в присъствието на прокурора .............……............................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................. гр.дело N 1455/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Касационна жалба е подала Л. Г. Ж. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. от АК-Л., срещу решение № 130 от 20.05.2009 година по гр.д. N 153/2009 година на Л. окръжен съд, с което е отменено решение № 628 от 14.11.2008г. по гр.д. № 10/2007г. /верният акт е р.№ 621/22.12.2008г. по гр.д. № 424/2003 г./ на Л. районен съд в частта, с която [фирма],[населено място], е осъдено да заплати на касаторката сумата 5569, 85 лева, съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума и вместо това е постановил друго, като е отхвърлил иска за тази сума. Обжалвано е същото решение и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и са отхвърлени искове на касаторката срещу същия ответник за заплащане на сумата 817, 87 лева, съставляваща обезщетение по чл.220, ал.1 КТ и за сумата 817, 87 лева, съставляваща обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. Ответникът [фирма],[населено място], не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирана страна, но е намерена за процесуално допустима само в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, претендиран в размер на 5569, 85 лева. По отношение на останалите парични искове, които са в размер под 1000 лева, производството по делото е прекратено и определението в тази част е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Изтъкнати са съображения за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 КТ, тъй като обжалваното решение противоречи на приетото по гр.д. № 2283/2003г. на ВКС, където искът е отхвърлен поради ненадлежна пасивна легитимация. За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска на касаторката срещу [фирма] – София, съставът на въззивния съд е приел, че предпоставка за уважаване на претенцията за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е наличието на прекратено трудово правоотношение. Тъй като в случая прекратяването на трудовия договор е извършено от новия собственик – приватизатор на клона в[населено място], към който са преминали трудовите правоотношения на всички работещи по реда на чл.123 КТ, а не от работодателя на ищцата – централата на предприятието, липсва елемент от фактическия състав на разпоредбата и искът следва да се отхвърли на това основание. Решението е неправилно. Представена е заповед № 6/20.04.2000 г. за уволнение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата. Същата, макар и издадена от приватизатора “В.-Р. ООД,[населено място], “А.” Л., е била връчена на служителката и тя е преустановила изпълнението на служебните си задължения като “управител” на клона. Заповедта за уволнение, дори да се приеме за неправилна /в случая поради издаването й от ненадлежна страна по трудовото правоотношение, както е прието в предходното цитирано дело/, е породила правно действие. Отмяната на незаконното уволнение, независимо от допуснатия порок, може да се извърши само по предвидения в закона ред. В случая заповедта за уволнение не е обжалвана от засегната страна и е влязла в сила. Тя е била зачетена и от висшестоящата организация - ответник по делото, която след продажбата на клона се е дезинтерисирала от неговата дейност. Фактически и правно страните са преустановили трудовоправните си отношения по силата на влязлата в сила заповед за уволнение и не може да се приеме, че трудовият договор съществува и до момента – повече от 10 години след издаването на заповедта. Решението на въззивния съд, с което е прието наличието на валидно трудово правоотношение, което е пречка за уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, е неправилно и следва да се отмени поради допуснато нарушение на материалния закон. В съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК Върховният касационен съд ще постанови решение, с което ще уважи иска за обезщетение в установения по делото размер, за който страните не спорят. Съобразно служебна бележка, издадена от предприятието, ищцата има неизползвана отпуска от 22 дни за 1995 г., 28 дни за 1996 г., 28 дни за 1997 г., 28 дни за 1998 г., 30 дни за 1999 г. и 7 дни за 2000 г., а според неоспореното заключение на счетоводната експертиза дължимата парична компенсация възлиза на 5 569, 85 лева. Тази сума трябва да се присъди със законната лихва от датата на исковата молба – 14.03.2003г. до окончателното изплащане на задължението и с направените по делото разноски. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 10 от 20.05.2009 година по гр.д. N 153/2009 година на Л. окръжен съд в частта, предмет на касационно разглеждане и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма],[населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. Ж. от[населено място] сумата 5 569, 85 лева /пет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и 85 ст./, съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от 1995 г. до уволнението й през 2000 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 14.03.2003г. до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски по компенсация в размер на 692 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.