Р Е Ш Е Н И Е № 72 София, 10.05.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 30/2021 година Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по предявени искове от „Метал Корпорейшън” ООД за отмяна, на основание чл.47, ал.1, т.2, т.5 и т.6 ЗМТА, на арбитражно решение от 25.08.2020 г. по ВАД № 19/2020 г. на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, с което са уважени предявените от „Тисенкруп Матириалс България” ООД осъдителни искове за сумите: 16 986 лв.- цена на продадени и доставени на „Метал Корпорейшън” ООД стоки по Рамков договор № Р 1040/25.11.2014 г. за търговска продажба на стоки и на основание фактури № 0100340718/08.12.2014 г. и № 0100340853/11.12.2014 г., ведно с неустойка в размер на 0.1% на ден върху тази сума за периода от предявяване на исковата молба – 31.01.2020 г. до окончателното плащане; 18 582 лв. – общ размер на неустойката за забава по чл.10, ал.2, б.”Б” от Общите условия за търговия на „Тисенкруп Матириалс България” ООД, неразделна част от Рамков договор № Р 1040/25.11.2014 г. за търговска продажба на стоки, за периода от 31.01.2017 г. до 30.01.2020 г. В исковата молба се поддържа, че независимо от съдържащата се в рамковия договор арбитражна клауза, отношенията между страните са преуредени с последващи споразумения и те не са обхванати от споразумение за арбитраж. Ищецът твърди, че по отношение на претендираната договорна неустойка липсва арбитражна клауза, доколкото неустойката се основава на Общите условия за търговия, а не на Рамковия договор, част от който е и тази клауза /чл.7, ал.2/. Поддържат се и твърдения, че арбитражната процедура не е съобразена със споразумението от 18.12.2018 г., подписано и с участието на трето дружество – „Дияна-96” ООД - реален купувач на стоките, в което е уговорено, че споровете между страните ще се уреждат по взаимно съгласие, а при липса на такова – от Софийски градски съд. В публичното съдебно заседание на 21.04.2021 г. искът за отмяна на арбитражното решение е поддържан от процесуалния пълномощник на ищцовото дружество. Не се оспорва, че пред Арбитражния съд не е направено възражение за липса на арбитражна клауза, но се сочи, че е приложима практиката относно нищожността на съдебните решения, когато са постановени от некомпетентен състав. Ответникът „Тисенкруп Матириалс България” ООД, чрез процесуалните си пълномощници, оспорва предявените искове за отмяна на арбитражното решение. Твърди, че съдържащата се в чл.7, ал.2 от Рамков договор № Р-1040/25.11.2014 г. арбитражна клауза ясно определя евентуални бъдещи спорове между страните, с обозначаване на компетентната арбитражна институция. Счита, че след като ищецът/ответник в арб.производство/ не е направил възражение в срока по чл.20, ал.1 ЗМТА относно компетентността на арбитража, последната е стабилизирана. В подадения писмен отговор се оспорва и относимостта на тристранното споразумение от 18.12018 г. към производството по чл.47 ЗМТА. По съображения в отговора, поддържани изцяло от процесуалния пълномощник на ответника в публичното съдебно заседание на 21.04.2021 г., се моли за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания по чл.47 ЗМТА, приема следното: Исковата молба е депозирана чрез пощенски оператор, при спазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от връчване на препис от арбитражното решение на 02.09.2020 г. За да се произнесе по основателността на исканата отмяна, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Твърденията в исковата молба за липса на арбитражна клауза, с оглед последващо, след сключване на Рамков договор № Р-1040/25.11.2014 г., преуреждане на отношенията между страните със споразумения от 18.12.2018 г. и на 07.04.2020 г., и твърденията за неприложимост на съдържащата се в чл.7, ал.2 от Рамковия договор арбитражна клауза по отношение на претендираните неустойки по чл.10, ал.2, б.”б” от Общите условия за търговия, са относими към иска по чл.47, ал.1, т.2, предл.първо ЗМТА. Предвидените в чл.47, ал.1, т.5 ЗМТА две хипотези за отмяна визират арбитражно решение, с което е разгледан материалноправен спор, непредвиден в арбитражно споразумение, или ако арбитражният съд се е произнесъл извън предмета на спора. Дадената от ищцовото дружество квалификация по чл.47, ал.1, т.5, предл.първо ЗМТА на иска за отмяна, посочена и в доклада по настоящото дело, е евентуално релевантна само към тази част от арбитражното решение, с което е уважен иска на „Тисенкруп Матириалс България” ООД по чл.92 ЗЗД, вр. с чл.10, ал.2, б.”б” от Общите условия. Що се отнася до квалифицирането на иска за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА, то видно от споразумение от 18.12.2018 г., с участието на трето дружество - „Дияна-96” ООД, страните са уговорили, че споровете между тях ще се уреждат по взаимно съгласие, а при липса на такова – от Софийски градски съд. Раздел VI от посоченото споразумение може да се преценява само с оглед договорна местна подсъдност /чл.117, ал.2 ГПК/, като в него не е обективирано споразумение между страните относно приложимата процедура при разрешаване на евентуални бъдещи спорове. Поради това, искът за отмяна, основан формално на чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА не подлежи на разглеждане по същество. Видно от приложеното арбитражно производство е, че в отговора на исковата молба „Метал Корпорейшън” ООД не е въвел възражение относно компетентността на сезирания от „Тисенкруп Матириалс България” ООД арбитражен съд да разгледа и да се произнесе по предявените искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.92 ЗЗД, вр. с чл.10, ал.2, б.”б” от Общите условия за търговия на ищеца. Липсата на оспорване на компетентността на АС при БТПП, при редовно връчване на исковата молба и доказателствата, е констатирана и от арбитражния орган. В мотивите към решението изрично е отразена съдържащата се в чл.7, ал.2 от Рамков договор № Р-1040/25.11.2014 г. за продажба на стоки арбитражна клауза, според която: всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от АС при БТПП съобразно неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. При обосноваване на собствената си компетентност, АС при БТПП е изтъкнал, че в отговора на исковата молба ответникът е признал валидността на процесния договор, както и Общите условия към него. Следва да се отрази, че Общите условия за търговия са неразделна част от рамковия договор, като ответникът по арб.дело не е оспорил подписването на ОУ, съгласно предвиденото в чл.6 от рамковия договор. Липсата на изрично противопоставяне от ответника на компетентността на сезирания АС по предявените искове, заявено по реда на чл.20, ал.1 ЗМТА, е довело до стабилизиране на компетентността на арбитража. Дори и при липса на арбитражно споразумение, пропускът на ответника да възрази, че арбитражният съд не е компетентен, и то най-късно с отговора на исковата молба, след като реално е участвал в арбитражното производство, обосновава компетентността на АС, съгл. чл.7, ал.3 ЗМТА, за разглеждане на материалноправния спор относно: цената на продадени и доставени стоки по процесните две фактури и неустойката за забава. Предвид тези съображения, искът за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1,т.2 и т.5 ЗМТА е неоснователен. Не могат да бъдат споделени доводите, поддържани от процесуалния пълномощник на ищеца в публичното съдебно заседание на 21.04.2021 г., за нищожност на арбитражното решение поради липса на сключено арбитражно споразумение. Арбитражната клауза/споразумение съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща правораздавателното правомощие на арбитражния съд да разгледа спора, с който е сезиран и да го реши по същество. Предвид процесуалните последици от арбитражното споразумение, за валидността му е необходимо писмено съгласие на страните, или на техните законни представители/пълномощници, оформено самостоятелно или като клауза в друг договор, за възлагане на конкретно посочен арбитраж да реши посочените в споразумението спорове, основани на договорно или извъндоговорно правоотношение. В този смисъл са и разпоредбите на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА, в които е дадено легално определение на арбитражното споразумение, както и изискванията, на които то следва да отговаря като самостоятелен процесуален договор, с приложимост и на фикцията по чл.7, ал.3 ЗМТА за наличие на арбитражно споразумение. Липсата/несключването на арбитражно споразумение е в обхвата на лимитативно предвидените от законодателя основания за отмяна на арбитражно решение по чл.47, ал.1 ЗМТА и конкретно, то е регламентирано в т.2, предл.първо от тази разпоредба. Касае се за изрично предвидена в ЗМТА процедура по отмяна на арбитражни решения. Съгласно новата ал.2 на чл.47 ЗМТА – ДВ бр.8/2017 г. за нищожни могат да се прогласят само тези арбитражни решения, които са постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, като неарбитруемите спорове са посочени в чл.19, ал.1 ГПК. Липсата на арбитражно споразумение не е предвидено от законодателя като основание за нищожност на арбитражното решение. Процесуално недопустимо е чрез прилагане по аналогия на хипотези, при които едно съдебно решение би било нищожно, да се допуска разширяване/допълване на основанията за нищожност на арбитражното решение, чрез включване на допълнително основание, предвидено в чл.47, ал.1, т.2, предл.първо ЗМТА като основание за отмяна на арбитражно решение. Предвид горното, предявените искове за отмяна на арбитражното решение на АС при БТПП по ВАД № 19/2020 г. подлежат на отхвърляне. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 800 лева, доказани с приложени към списъка по чл.80 ГПК доказателства. Възражението на ищеца за прекомерност на договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение не е основано на доводи за действителната фактическа и правна сложност по см. на чл.78, ал.5 ГПК, поради което е неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените от „Метал Корпорейшън” ООД против „Тисенкруп Матириалс България” ООД искове с правно основание чл.47, ал.1, т.2 и т.5 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 25.08.2020 г. по ВАД № 19/2020 г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. ОСЪЖДА Метал Корпорейшън” ООД да заплати на „Тисенкруп Матириалс България” ООД разноски по делото в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: