Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 437   София,   22 декември 2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година и в състав:                                                              Председател: Иван М.Недев                                                                        Членове: Ружена Керанова                                                                                           Николай Дърмонски при секретар Аврора Караджова ....……………   и с участието на прокурора Атанас Гебрев..................изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело №  468/2009 год.             Подсъдимият Свилен Тодоров Николов обжалва по касационен ред въззивно решение №96 от 18.VІ.2009г. по внохд 140/2009г. на АС-Варна с доводи за всички касационни основания по съображения, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246,ал.2 НПК; двете съдебни инстанции са приели по предположение съставомерно поведение; въззивният съд е нарушил чл.339 НПК като не е обсъдил основен довод на защитата за прилагане на чл.15 НК, а за явната несправедливост на наказанието жалбоподателят сочи, че наказанието лишаване от право да управлява МПС е завишено пред вид факта, че пострадалата му е близка родственица и той тежко изживял загубата й. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: По реда на Глава ХХVІІ – съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, чл.371,т.2 НПК, подсъдимият С. Т. Н. е признат за виновен и осъден по чл.343а,ал.1,б.„б” във вр. с чл.343,ал.1,б.„в” и чл.343г и чл.55 НК на пробация с конкретни и посочени пробационни мерки и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1(една) година за това, че на 27.ІV.2008г. в с. М., обл. Шуменска при управление на МПС в нарушение правилата за движение, по непредпазливост причинил смъртта на родната си баба –Здр. М. С. , като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Жалбата е неоснователна – обвинителният акт е съставен в съответствие с нормата на чл.246 НПК – посочено е, че подсъдимият загубил контрол над управлявания от него автомобил, което довело до отклоняването му в дясно и челен удар в крайпътно дърво. Обективни причини за това по делото не са установени, поради което и защо се е стигнало до това, в какво се е изразявало поведението на подсъдимия са ирелевантни обстоятелства. Абсолютно неоснователно е твърдението, че съдът е постановил решението си по предположения. Подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт и признанията му се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Вярно е, че въззивният съд не е посочил изрично, че доводите на защитата за прилагане на чл.15 НК са неоснователни, но с това не са ограничени права на подсъдимия, след като нарушението му на правилата за движение – чл.20,ал.1 ЗДП, е описано, а е известно, че допуснатите нарушения изключват извод за невиновно деяние. При приетите за установени фактически обстоятелства закоинът е приложен правилно – подс. Св. Т. Н. е осъществил от обективна и субективна с. признаците на престъплението по чл. 343а, ал.1, б. „б” във вр. с чл. 343, ал.1, б.„в” НК. Не е налице и третото касационно основание – за явна несправедливост на наложеното наказание. Кумулативно предвиденото наказание по чл.343г НК е в размер, който ще осъществи целите на наказанието – специалната и генералната превенция. Във връзка с това е без значение обстоятелството, че пострадалата е близка на подсъдимия. Той е допуснал грубо нарушение на правилата за движение и следва за това да получи съответно наказание. Преди постановяване на въззивното решение е прието изменение на чл.42б,ал.1 НК (ДВ 27/2009г.) за периодичност на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес – не по-малко от два пъти седмично. Това прави закона в новата редакция по-благоприятния за подсъдимия, поради което и по силата на чл.2,ал.2 НК следва да намери приложение именно този закон, в какъвто смисъл следва решението да се измени. По тези съображения и на основание чл.354,ал.2,т.2 НПК съдът Р Е Ш И: Изменя въззивно решение №96 от 18.VІ.2009г. по внохд 140/2009г. на АС-Варна, като определя периодичност на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично. Решението не подлежи на обжалване.   Председател: Членове: