Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 286   С  о  ф  и  я, 17 май 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  14  м а й  2010  година в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                            при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев   изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 193/2010 година.   Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. Е. Е. от Враца, понастоящем в затвора Бургас, като предмет на жалбата му е решение № 25 от 25.02.2010 г. по ВНОХД № 10/2010 г., постановено от Бургаския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство лично и от процесуалния представител на подсъдимия адв. Е. Б. от САК.   Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 149 от 09.12.2009 г., постановена по НОХД № 246/2009 г. на Окръжен съд-Бургас подсъдимият И. Е. Е. от Враца, понастоящем в затвора Бургас, е признат за виновен в това на 19.05.2007 г. по пътя от с. В. към Бургас, при управляване на МПС – лек автомобил “Опел Вектра” с рег. № В* да е нарушил правилата за движение и по непредпазливост да е причинил смъртта на Д. Х. Х. и средна телесна повреда на Н. В. Н. и на основание чл.343, ал.3, пр.3-то, б.”б”, пр.1-во вр.ал.4, вр.ал.1, вр.чл.342, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим, както и е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца, считан от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била обжалвана с бланкова жалба от защитника на подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за изменяването й с намаляване на размерите и на двете кумулативно наложени му наказания, но с въззивното решение обжалваната присъда е потвърдена. В саморъчната си касационна жалба подсъдимият поддържа наново оплакването си за явна несправедливост на наложеното му наказание, като прави искане за изменяне на обжалваното решение и намаляване размера на наказанието лишаване от свобода.   Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Наведените от подсъдимия доводи подкрепят касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, относно явната несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода, като същите са били поставени на вниманието и на въззивния съд. При условията на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, подкрепеното от доказателствената основа самопризнание на жалбоподателя правилно е поставено в основата на осъдителната му присъда, като фактите от кръга на чл.102 от НПК с основание са приети да са изпълнили с нужното съдържание състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.3-то, б.”б”, пр.1-во вр.ал.4, вр.чл.342, ал.1 от НК. Спор относно правнорелевантните факти и по приложението на материалния закон не възниква. ВКС намира, че възражението за несправедливо осъждане на жалбоподателя е неоснователно. Защитата му го допълва в съдебно заседание с довод дори за субективна несъставомерност (което е извън наведеното основание), тъй като не бил могъл и не бил длъжен да предвиди отлепянето на протектора на задна лява гума. Това би било така, ако скоростта на движение на управлявания от Е. автомобил многократно не надвишаваше разрешената, в случая, за магистрала и несъответстваща на техническото състояние на автомобила, част от ходовата част на който са гумите, които пък имат съответна издръжливост, но при поддържане на определена максимална и за определено време скорост. Ограничението на скоростта на МПС не е просто приумица на законодателя, но тя е следствие на редица изисквания за техническите показатели на съвременните МПС, на пътищата, не на последно място – и на подготовката на водачите. Именно това налага съобразяване от последните на изискванията за техническото състояние на автомобилите, на ограниченията на скоростта по пътищата и повишаване на квалификацията си за адекватна реакция при създаване на опасна ситуация на пътя. В случая, поддържането на изключително висока скорост на МПС е довело до разрушаване целостта на задната лява гума, последвано от неправилна реакция от Е. за намаляване на скоростта и няма как за това му предявено и признато от него нарушение на правилата за движение да бъде оневинен (друг е въпросът, че това касационно основание не е наведено в касационната му жалба и се прави извън срока за обжалване). От друга страна, причинена е смъртта на мъж в зряла възраст, причинени са и две средни телесни повреди на още един от пасажерите, като по случайност вредните последици не са много по-сериозни. Обстоятелството, че няма предявени срещу него претенции от пострадалите може да се свърже най-малкото с неизпълнение от страна на окръжния съд на задължението му да им разясни правата да участват в процеса в качеството си на частни обвинители и/или граждански ищци, но в тази насока няма оплаквания от тях пред въззивния съд, нито пък е възможна реакция от настоящата инстанция. За наказателната отговорност на жалбоподателя (достатъчно смекчена при хипотезата на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК) са налице обстоятелства, които го сочат за твърде компромисен към задълженията си в обществото, включително и като водач на МПС. Всички тези обстоятелства правилно са оценени от въззивния съд, приел съображенията на първоинстанционния, като обуславящи на подсъдимия да бъде наложеното наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което при законовите пречки следва да бъде изтърпяно ефективно и ВКС не намира основание да не се съгласи с тях. Деянието на жалбоподателя, а и самият той като деец и водач на МПС, макар и с малко стаж, но наказван в рамките на около 2 години 12 пъти за нарушения на ЗДвП, включително и за допуснато друго ПТП през 2007 г., се отличават с една по-висока обществена опасност за такъв род деяния, което налага както за постигане целите на специалната, така и на генералната превенция да се приложи санкция с по-голяма тежест. Няма основание за по-голямо смекчаване на наказанието му и жалбата му, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 25.02.2010 г. по ВНОХД № 10/2010 г., постановено от Бургаския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :