Р Е Ш Е Н И Е № 524 гр. София, 22.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 2560/2011 година Производството е по реда на чл.425, ал.1, т.5 от НПК. Осъдените Д. В. И. и М. Л. Н. са направили искане за възобновяване на в.н.о.х.д.№ 236/ 2011г. на Хасковския окръжен съд, отмяна на влезлия в сила съдебен акт и признаване на подсъдимите за невинни по повдигнатото обвинение или изменение на присъдата, намаляване размера на наказанието и постановяване връщане на отнетия предмет на престъплението. В искането се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанията- чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. В съдебното заседание осъдените и защитникът им не се явяват и не излагат допълнителни съображения към искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, не са налице сочените нарушения, поради което то следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо.То е направено от легитимна страна, в предвидения от закона шестмесечен срок и касае влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред, но подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Свиленградският районен съд с присъда № 121 от 28.03.2011г. по н.о.х.д.№ 107/2011г. е признал подсъдимите Д.И. и М.Н. за виновни в това, че на 08.11.2010г. на Митнически пункт ГКПП „Капитан Андреево” в съучастие, като извършители , в качеството им на чуждестранни лица нарушили разпоредби на Валутния закон и Наредба № 10 от 16.12.2003г. на Министерство на финансите и не декларирали пред митническите органи общия размер на внасяната валута – 132 185 евро с обща левова равностойност 258 531,39лв., като предмета на престъплението е в особено големи размери, поради което и на основание чл. 251, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.54 от НК ги осъдил на по една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.251, ал.2 вр. с ал.1 от НК съдът отнел в полза на държавата предмета на престъплението, а именно- 132 185 евро. Хасковският окръжен съд с решение № 66 от 08.06.2011г. по в.н.о.х.д.№ 236/2011г. е потвърдил присъдата. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаят оценката на доказателствата по делото.Твърди се,че съдът е „изградил изводите си за виновност, без да е преценил и обсъдил поотделно и съвкупно всички събрани доказателства по делото, едностранчиво се е позовал единствено на доказателствата, подкрепящи обвинението..”. Всички съображения, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, повтарят правените и пред въззивната инстанция, и те са изцяло неоснователни.И двете съдебни инстанции са изпълнили задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.По делото са събрани достатъчни по обем доказателства и то както поискани от обвинението, така и от подсъдимите.Цялата доказателствена маса е била подложена на задълбочена преценка, като не е вярно твърдението за основаване на изводите само на базата на обвиняващите подсъдимите доказателства.Както първоинстанционния, така и въззивния съд са изложили съображения защо не приемат за достоверна тезата на подсъдимите и изводите, настоящият състав намира за логически, основани на конкретни доказателства по делото, оборващи по несъмнен начин обясненията на подсъдимите.Последните са не само вътрешно противоречиви, но и нелогични.Дори приетите по делото в подкрепа на твърденията им писмени доказателства не внасят съмнения по основния въпрос, касаещ съставомерността на деянието. В мотивите на атакувания съдебен акт е даден отговор и на възражението, че осъдените поради незнание на чужд език не разбрали всъщност какво са запитани от митническия служител, поради което и всъщност не декларирали пренасяната валута.Съображенията изцяло се споделят от настоящия състав, който не намира за необходимо да ги повтаря.Няма основание за съмнение в показанията на свид.П., участващ в митническата проверка и изясняващ начина на извършване на проверката, както и на какъв език са били запитани подсъдимите имат ли нещо за деклариране.От доказателствата по делото е установено, че осъдените многократно са преминавали границата и това обстоятелство също е в подкрепа на приетото от съда знание за митническия и граничен контрол.Не без значение е и факта, че парите, предмет на престъплението са били поставени на специално място, което сочи на укриване. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице процесуални нарушения, даващи основание за отмяна на съдебните актове. Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.Осъществени са както обективните, така и субективни признаци на чл.251, ал.1 от НК. Основно възражението за наличието на това касационно основание е за неправилно приложение разпоредбата на чл.251 ал.2 от НК , поради факта, че парите не били собственост на осъдените, а на фирма на румънски гражданин, който им бил възложил да закупят от Турция бижута.Безспорно е, че предмет на престъплението са именно недекларираните от осъдените 132 185 евро, а по силата на чл. 251, ал.2 от НК той винаги се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на виновния. По въпроса дали парите принадлежат на осъдените съдилищата са дали правилен отговор, подкрепен от конкретни, установяващи по несъмнен начин доказателства. Наложените наказания на осъдените не са явно несправедливи.Те са съобразени с тежестта на извършеното и са съответни на целите, предвидени в чл.36 от НК.С приложението на чл.66, ал.1 от НК наложените наказания в най- голяма степен удовлетворяват изискването за справедливо наказване на осъдените и място за по- голяма снизхождение няма.Неправилно искането за смекчаване на наказателната отговорност се аргументира с извършеното отнемане на предмета на престъплението, тъй като последното не е наказание по смисъла на Наказателния кодекс, който в чл.37 изчерпателно посочва всички възможни наказания.Отнемането на предмета на престъплението е гражданска санкция, последица от извършено престъпление и приложима само ако са налице законовите предпоставки- в конкретния случай по чл.251, ал.2 вр. чл.53, ал.1, б.”б” от НК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на съдебния акт искането на осъдените за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.424,ал.1 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Д. В. И. и М.Л.Н. от Република Румъния за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, постановена по н.о.х.д.№ 107/ 2011г. на Районен съд- Свиленград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: