Р Е Ш Е Н И Е № 239 гр. София, 04 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря……….Даниела Околийска………и в присъствието на прокурора……….……Искра ЧОБАНОВА……..…изслуша докладваното от съдия……Топузова……… касационно дело № 691 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на адв. А. – защитник на подсъдимия В. В. Б. срещу решение № 325 от 01.11.2012г., постановено по внохд № 612/12г. на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в, с което била потвърдена присъда на Кюстендилски окръжен съд по нохд № 209/11г. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, като се настоява за отмяна присъдата по п.2 от обвинението и преквалификация с намаляване на наложеното наказание по п.3 от обвинението. В допълнително писмено изложение жалбата се оттегля досежно обвинението по чл.131 от НК; по отношение на обвинението по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК се настоява за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна; а по обвинението по чл.116, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 се предлага прилагането на закон за по - леко наказуемо престъпление със съответно намаляване на наказанието. В подкрепа на направените искания се излагат подробни съображения. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи и искане. Излагат се доводи, че подсъдимият сам е преустановил нападението, без външна намеса; както и че не имал съзнанието, че уврежда служител на полицията. Твърди, че обезщетението по гражданския иск е завишено. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Намира твърденията, че подсъдимият се е отказал от довършване на престъплението по собствена подбуда за опровергани от свидетелските показания. За неоснователно счита и твърдението, че не забелязал пристигането на полицейския служител. Поддържа становището за липса на основания да се приеме, че Б. е действал в състояние на силно раздразнено състояние. Дава заключение, че деянията са правилно квалифицирани, а обезщетението по гражданския иск е уважено в справедлив размер. Гражданските ищци и частни обвинители Е. М. и К. М., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и повереникът им адв. Г.. Гражданският ищец и частен обвинител С. С., редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. С.. В последната си дума подсъдимият Б. моли за намаляване на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 12 от 23.03.2012г., постановена по нохд № 209/11 г. по описа на Окръжен съд гр. Кюстендил, подсъдимият В. В. Б. бил признат за виновен в това, че : - На 13.08.2010 г. вечерта в [населено място] , общ.Д., обл. Кюстендил, по хулигански подбуди причинил на Е. К. М. в качеството й на длъжностно лице –„продавач-консултант” при „Д.” – Е. със седалище [населено място], общ.Д., при изпълнение на службата й, разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – лека телесна повреда, поради което и на основание чл. 131, ал.1, т.1 и т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и два месеца; - На 13.08.2010 г., вечерта в [населено място] , [община], обл. Кюстендил, направил опит умишлено да умъртви К. Й. М., поради което и на основание чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 и ал. 2 във вр. чл. 55, ал. 1 , т. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години; - На 13.08.2010 г. вечерта в [населено място] , общ. Д., обл. Кюстендил направил опит умишлено да умъртви С. В. С. в качеството му на полицейски орган – „старши полицай” в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към РУП – [населено място] при ОДМВР – [населено място]”, при изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.116, ал.2 във вр. с чл.115, вр. с чл.18, ал.1 и ал. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от дванадесет години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия най-тежкото измежду така определените му наказания, а именно: „лишаване от свобода” за срок от дванадесет години, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип. Със същата присъда подсъдимият В. Б. бил осъден да заплати на гражданската ищца Е. К. М. сумата от 800лв., представляваща обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди вследствие на престъплението по чл. 131 , ал.1, т. 1 и т.12 във вр. чл. 130 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2010 година до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 280 лева разноски по делото, като предявеният граждански иск бил отхвърлен до пълния му размер. Със същата присъда подсъдимият В. Б. бил осъден да заплати на гражданския ищец К. Й. М. сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за понесените от него неимуществени вреди вследствие на престъплението по чл. 115 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2010 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 280 лева разноски по делото, като предявеният граждански иск бил отхвърлен до пълния му размер. Със същата присъда подсъдимият В. Б. бил осъден да заплати на гражданския ищец С. В. С. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за понесените от него неимуществени вреди вследствие престъплението по чл. 116, ал. 2, във вр. с чл. 115 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2010 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 300 лева разноски по делото, като предявеният граждански иск бил отхвърлен до пълния му размер. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия. В тежест на Б. било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия Б. било образувано внохд № 612/12г.. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в. С решение № 325 от 01.11.2012г. присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Предвид оттеглянето на касационната жалба и прекратяване на касационното производство относно престъплението по чл.131 от НК, с пострадала Е. М., присъдата в тази част е влязла в сила и остава извън предмета на касационната проверка. Жалбата в останалата й част е неоснователна. Доводите за нарушение на закона касателно обвинението по чл.115, във вр с чл.18, ал.1 от НК с пострадал К. М. се свеждат до оспорване на фактическата обстановка, която според жалбоподателя е различна от приетата за установена от двете инстанционни съдилища. Според защитника разстоянието между подсъдимия и св. М. е било по- голямо от описаното, поради което от обективна страна не е възможен опит за убийство. Оспорва се и обстоятелството, че св. Б. хванал ръката на подсъдимия, в която последният държал ножа, като се твърди, че Б. сам се отказал да нанесе удар. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е била възпроизведена и във въззивното решение, като апелативният съд е изразил съгласие с приетите за установени от първия съд факти. За да обоснове изводите си от фактическа страна, Кюстендилският окръжен съд е кредитирал показанията на свидетелите Б. и М., като е изложил и съображения, поради които не е кредитирал обясненията на подсъдимия, че при инцидента с М. въобще не вадил нож. При преценката на доказателствения материал инстанционните съдилища не са допуснали нарушения на процесуалните правила, сочещи на логически грешки или игнориране на доказателства. Липсата на процесуални нарушения не позволява ревизирането на постановените съдебни актове, тъй като необосноваността не представлява касационно основание. Правните изводи на съдилищата, основани на възприетата фактическа обстановка, се споделят от касационния съд. Подсъдимият Б. е започнал изпълнението на умишлено престъпление – убийство, като е замахнал с оръжие, годно да причини смърт, към жизнено важни органи, разположени в коремната област на пострадалия М., което сочи на опит за убийство. Не може да се възприеме и тезата, че подсъдимият сам се отказал да довърши изпълнителното деяние, тъй като според свидетелските показания на присъствалите на мястото свидетели, ръката му, държаща ножа е била хваната от св. Б.. Оплакването за нарушение на закона по отношение на обвинението по чл.116, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, с пострадал С. С., според касатора се изразява в липса на съзнание у подсъдимия за длъжностното качество на св. С. – полицай в РУП [населено място], което следвало да се отрази на правната квалификация в посока на прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление по основния състав на чл.115 от НК. Посочените възражения са били обсъдени в мотивите на съдебните актове на инстанционните съдилища, които са ги отхвърлили като противоречащи на установените факти. Дошлите по сигнал на мястото полицейски служители са били със служебен автомобил, обозначен със съответната светлинна сигнализация. При пристигането си св С., извикал „стой, полиция”, което разпореждане е било възприето от намиращите се на мястото М., Б. и Н.. Показателно за възприятието на подсъдимия е и обстоятелството, че в този момент той реагирал, опитвайки се да избяга от мястото, като не се подчинил на полицейското разпореждане да спре. Като са квалифицирали осъщественото от подсъдимия деяние като престъпление по чл.116, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, съдилищата са приложили правилно закона. Предвид липсата на основания за прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление, не са налице и основания за смекчаване на наказателната отговорност, още повече, че наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Обезщетенията по гражданските искове са присъдени по справедливост и са съответни на действително причинените неимуществени вреди. След като е установено виновно поведение на подсъдимия за причиняването на деликта, правилно гражданският иск е приет за доказан по основание, а що се отнася до размера, присъденото обезщетение е по справедливост. Предвид липсата на доказателства относно причинени тежки вредни последици или продължително състояние на уплаха и стрес, съдът е отхвърлил иска на К. М. до пълния му размер от 10 000 лв. Липсват основания за ревизиране на присъдата в гражданската й част. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 325 от 01.11.2012г., постановено по внохд № 612/12г., по описа на Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.