2 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 58 С., 25,01,2011 година Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч. Е. М. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Никола Хитров ч. т. дело № 42 /2011 год. Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. П. АД-С. против определение № 448/27.10.2010 г. по ч.гр.д. № 885/2010 г. на Софийски ОС, с което се потвърждава определение № 8/8.09.2010 г. на съдията по вписванията в СВ при Сливнишки РС, с което е отказано вписването на внасянето на непарична вноска в капитала на Е. П. Е.-С., направено от П. АД-С., представляваща поземлен имот бензиностанция в [населено място] № 12. Обжалваното въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по правилността на постановения отказ на съдията по вписванията-чл.577,ал.1 ГПК, подлежи на касационен контрол при условията на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че обжалваното определение относно възникването на право на собственост на основание чл.17а ЗППДОП-отм., противоречи на практиката на ВКС по чл.17а ЗППДОП-отм. и чл.2,ал.4 ЗДС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно т.1 ТР 1/2009 ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол служебно. Обжалваното определение е недопустимо, защото вписването е отказано, тъй като молителят не бил доказал правото на собственост в полза на вносителя на непарична вноска. Налице е установена практика на ВКС, включително и задължителна, според която в рамките на охранителното производство, както и в производството по чл.577 ГПК, е недопустимо извършване на проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска-опр. № 146/15.04.2004 г. по ч.т.д. № 89/2004 г. на ІІ т.о., № 109/5.03.2009 г. по ч.т.д. № 375/2008 г. на І т.о., № 366/19.06.2009 г. по ч.т.д. № 379/2009 г. на ІІ т.о., опр. по ч.т.д. № 570/2010 г. на І т.о. и др. Съдията по вписванията може да откаже вписване само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание. Всяка друга проверка е израз на недопустимо превишаване на правомощия. В случая в обжалвания съдебен акт, ОС е изложил аргументи, които не са предмет на производството по чл.577 ГПК, но те са обусловили крайния извод на съда за отказ. А основните аргументи на въззивния съд следва да са свързани само с изпълнение на формалните изисквания за вписване на желаните промени. По изложените съображения, обжалваното определение е недопустимо и следва да се обезсили, след което делото за се върне на въззивния съд за проверка и произнасяне по формалните изисквания за вписване на желаните промени. Водим от горното, ВКС-І т.о. О П Р Е Д Е Л И: Допуска касационно обжалване на определение № 448/27.10.2010 г. по ч.гр.д. № 885/2010 г. на Софийски ОС. Обезсилва определение № 448/27.10.2010 г. по ч.гр.д. № 885/2010 г. на Софийски ОС. Връща делото ново разглеждане от друг състав на Софийски ОС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: