Р Е Ш Е Н И Е № 29 София, 02.04.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ с участието на секретаря Албена Рибарска ,разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 2155/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. В. М., чрез пълномощник адв.Л. Д., срещу решение № 68/ 28.02.2017 г. по гр.д.№ 48/ 2017 г. на Окръжен съд-Велико Търново. С него е отменено решение № 733/ 07.11.2016 г. по гр.д.№ 2244/ 2016 г. на Районен съд-Велико Търново и вместо него е постановено отхвърляне на предявените от касатора искове срещу Великотърновски университет „Св.св.К. и М.“ с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ- за признаване незаконосъобразност и отмяна на уволнението му по договор за допълнителен труд като помощник-ректор, извършено със заповед № 336/19.07.2016 г. и възстановяването му на заеманата длъжност. Касаторът твърди, че към датата на уволнението му е действал ПОДНС от 2014 г./отм./ С чл.127 ал.1 императивно е предписано запазване на трудовото му правоотношение за времето, през което е бил народен представител.Поради това намира уволнението по чл.334 КТ за незаконосъобразно. Поддържа също така, че е следвало да му бъде отправено предизвестие. Иска отмяна на решението на въззивния съд. Ответникът по касационната жалба Великотърновски университет „Св.св.К. и М.“ в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. И. К., я оспорва. Поддържа становище, че нормата на чл.124 ал.1 ПОДНС от 2013 г. /отм./,действаща към момента на избиране на касатора за народен представител, не е императивна. С определение № 824/22.11.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при поддържано допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в хипотезата на липса на съдебна практика по въпроса: -при уреждане статута на народните представители ПОДНС съдържа ли забрана за прекратяване на трудовото правоотношение на народния представител / с държавните и общинските учреждения или предприятия, търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетните организации/ за времето, през което изпълнява тази длъжност; нормите на ПОДНС, които разпореждат запазване на трудовото правоотношение на народните представители специални ли са по отношение на КТ, касаещи същото правоотношение. По така формулирания въпрос, ВКС състав на ІІІ г.о. намира следното: Съгласно чл.73 от Конституцията на Р България/КРБ/ организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него. Всяко Народно събрание приема такъв нормативен акт, който има особена правна природа, тъй като се приема не в изпълнение на закон, а на Конституцията и надхвърля правното значение на вътрешно устройствени правила. Според решение № 5/ 22 03. 2001 г. по конст. дело № 5/2001 г. четиригодишният срок по чл.64, ал.1 КРБ, т.е. мандатът на Народното събрание и на избраните в него народни представители започва да тече от датата на проведените избори . Той приключва в общия случай с разпускането му с акт на президента съгласно чл.99 ал.5 изр.2 КРБ. Следователно към началото на мандата на новоизбран народен представител ще действа Правилник за организацията и дейността на Народното събрание приет от предходното Народно събрание, а впоследствие- Правилникът, който ще приеме парламентът ,в който той е избран. За целите на настоящото изложение относими ще бъдат ПОДНС от 2013 г./отм./ и ПОДНС от 2014 г./отм./ С ПОДНС се уреждат трудовоправните или служебните отношения по които депутатите са страна преди избирането им.Съгласно чл.124 ал.1 и 2 ПОДНС от 2013 г./отм./ народните представители запазват заеманата от тях длъжност в държавните или общинските учреждения или предприятия, търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетните организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им; когато за възстановяване на заеманата длъжност е необходим акт на държавен или друг орган, съответният орган е длъжен да го издаде.Същият текст е възпроизведен и в ПОДНС от 2014 г./отм./в чл.127. Във връзка с тълкуването израза „запазват заеманата длъжност“ косвено значение има решение № 16 / 6.11.1997 г. на КС на РБ по конст. д. № 8/1997 г., с което е дадено тълкуване на израза "прекъсват изпълнението“ съдържащ се в чл.62 ал.2 КРБ. Той означава, че кандидатът за народен представител след регистрацията си запазва заеманата от него държавна служба, но не упражнява функциите й. Ако той не бъде избран за народен представител, ще продължи изпълнението им.Аналогично тълкуване следва да се даде и на нормата, съдържаща се в ПОДНС- народните представители запазват заеманата до избирането им длъжност , но не упражняват функциите й за времето на мандата, а след изтичането му ще продължат да я изпълняват. Правните норми, съдържащи се в ПОДНС, цитирани по-горе, са със защитен характер. Те създават закрила за народните представители извън нормите на КТ. Смисълът от съществуването им, както и на други техни права, е в избягване на опасността от всякакъв политически натиск при осъществяване на възложените им функции. Целта е да им се осигури възможност след като изтече мандатът им да продължат да заемат изпълняваните преди това длъжности. Правната закрила за запазване на трудовите или служебните правоотношения на народните представители е последователно провеждана в нашето законодателство не само с ПОДНС. В ЗИНПОСК /отм./- чл.49 ал.3 , ЗИНП /отм./-чл.52 ал.4, ИК / отм./ - чл.105 ал.1, ИК- ДР §6 , е предвидено, че избраните кандидати за народни представители, работещи в държавни или общински учреждения или предприятия, търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетни организации, имат право след прекратяване на пълномощията им да заемат предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е закрита – друга равностойна длъжност в същото или с тяхно съгласие в друго държавно или общинско учреждение или предприятие, или търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетна организация. Законовото задължение за работодателя да предложи друга равностойна длъжност, ако заеманата е закрита или да прекрати правоотношението със заместващото народния представител лице е императивно формулираноАналогична норма е предвидена и за запазване на служебните правоотношения на държавните служители в ДР §7 ЗДСл.. Дадената по този начин защита не е ограничена от чл. 68, ал. 1 КРБ с оглед несъвместимостта между положението на народен представител и изпълнението на друга държавна служба или дейност. За да бъде избегнато възникване на несъвместимост трудовото или служебното правоотношение е поставено латентно състояние, като за времето на мандата народният представител е в неплатен отпуск. Закрилата обаче е темпорално ограничена- отнася се за времето на мандата на народния представител и означава, че ex legе е суспендирана възможността през времетраенето му да проявят своето действие фактическите състави, чийто резултат би бил прекратяване на трудовото правоотношение с определен кръг работодатели , като същевременно е неприложима за юридически факти, възникнали преди началото на мандата. Следва да се отбележи във връзка с разглеждания въпрос, че с решение по гр.д.№1339/2013 г. ІV г.о. ВКС се е произнесъл отрицателно по питането възстановява ли се на работа народен представител след изтичане на мандата му, ако е заемал длъжност по срочно трудово правоотношение, чийто срок е изтекъл по време на разрешения му служебен отпуск. По делото ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира следното: Касаторът е работил по трудово правоотношение с Великотърновски университет „Св.св.К. и М.“ на преподавателска длъжност от 14.10.1988 г. Сключил трудов договор за допълнителен труд при същия работодател № 188/08.06.2007 г , за изпълняване на длъжността помощник- ректор. Касаторът бил избран за народен представител в 43 Народно събрание. След избирането му той подал молба в качеството му на ръководител катедра „Нова и най-нова история“ да му бъде разрешен неплатен отпуск от 27.10.2014 г. до прекратяване на правомощията му, на основание чл.124 ал.1 ПОДНС /отм./ С резолюция от 22.10.2014 г. на ректора тя е уважена, като на касатора е разрешен неплатен отпуск като преподавател, ръководител на катедра и помощник- ректор.Със заповед № 336/19.07.2016 г. на основание чл.334 ал.1 КТ вр.чл.32 ал.1 т.7 ЗВО и чл.19, т.11 от Правилника на В. е прекратено допълнителното трудово правоотношение с касатора за длъжността помощник-ректор,считано от 19.07.2016 г.Същата е връчена на 22.07.2016 г. Ноторно известно е ,че изборите за 43 Народно събрание са проведени на 05.10.2014 г. , то е разпуснато с указ № 59/27.01.2017 г. на президента на Р България и че В. е държавно висше училище. Въззивният съд е приел, че когато трудовият договор се прекратява от работодателя без предизвестие, той се счита прекратен от момента на връчване на заповедта за уволнение съгласно чл.335 ал.2 т.3 КТ.Към този момент следва да се прецени правилността на уволнението. Приел е ,че нормата на чл.124 от ПОДНС,в сила към момента на избиране за народен представител на касатора урежда статута на народните представители, като запазва заеманата от тях длъжност, но не урежда забрана за прекратяване на трудовото им правоотношение, или специален начин за това прекратяване. При прекратяване на допълнителен трудов договор не се прилага специалната закрила по чл.333 КТ, вкл. т.4 При така дадения отговор на поставения от касатора въпрос следва, че решението на въззивния съд е неправилно. Договорът за допълнителен труд е на общо основание трудов договор и за него намират приложение всички относими законови разпоредби. Той е прекратен въз основа на един правопораждащ факт-само волеизявлението на работодателя, без друго материалноправно основание.Съгласно чл.334 ал.2 КТ при това уволнение не се прилага чл.333 КТ,т.е. не се прилага закрилата при уволнение по КТ. Работодателят обаче не е имал правото да прекрати трудовото правоотношение поради законовата закрила извън разпоредбите на КТ , която касаторът е имал и относно която са дадени подробни пояснения в отговора на въпроса. Поради изложеното следва обжалваното решение да бъде касирано и спорът да бъде решен по същество, като бъде признато за незаконно уволнението му по допълнителния трудов договор и бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност помощник ректор. На основание чл.78 ал.1 ГПК следва да бъде уважено и искането за разноски,направено от касатора. При тези съображения ВКС, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 68/ 28.02.2017 г. по гр.д.№ 48/ 2017 г. на Окръжен съд-Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛЕНИЕТО на М. В. М. на основание чл.334 ал.1 КТ, като е прекратено трудовото му правоотношение за допълнителен труд по трудов договор № 188/08.06.2007 г., извършено със заповед № 336/19.07.2016 г. на ректора на Великотърновски университет „Св.св.К. и М.“ и я ОТМЕНЯ като незаконосъобразна. ВЪЗСТАНОВЯВА М. В. М. на заеманата преди уволнението длъжност помощник- ректор на Великотърновски университет „Св.св.К. и М.“. ОСЪЖДА Великотърновски университет „Св.св.К. и М.“да заплати на М. В. М. сумата 1000 лв.разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: