14 РЕШЕНИЕ № 304 гр.София, 23 януари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Христина Михова к. н.д. № 1204/ 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от адвокат Т. Н. - защитник на подсъдимия П. Р., срещу присъда №18, постановена на 28.03.2016 год. по ВНОХД № 056/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІV –и състав. В жалбата се сочи касационното основание на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като се прави искане за оправдаване на подс. Р.. Постъпила е касационна жалба и от адвокат Х. Б.-защитник на подсъдимия С. Л.. В жалбата и допълнението към нея се релевират доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. С жалбата се правят алтернативни искания- отмяна на присъдата и оправдаване на подс. Л., връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание. Въззивната присъда се обжалва и от защитника на подс. А. К.-адвокат Д. П.. В касационната жалба се претендира наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК. В допълнението към жалбата се излагат подробни доводи относно допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Прави се и оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс. К. наказание. При условията на алтернативност се иска оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и отмяна на наказанието „глоба“. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подс. А. К. – адвокат П., поддържа жалбата и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения. Защитата излага становище, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като е провел разпит на служителите под прикритие в отсъствието на защитника на подс. К. и не е съобразил забраната на чл. 177 от НПК, при постановяване на присъдата. Защитникът на подс. Р. поддържа касационната жалба и прави искане да бъде уважена, съобразно визираните в нея доводи. Адвокат Б.-защитник на подс. Л., прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за неуважаване на подадените жалби, поради правилност и законосъобразност на атакувания с тях въззивен съдебен акт. Подсъдимата Н. Е., редовно призована, не се явява. Нейният защитник–адвокат В., предоставя на съда да прецени основателността на жалбите. Подсъдимият М. С. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват и не излагат становище по жалбите. Подсъдимите П. Р. и А. К. в предоставената им последна дума молят ВКС да ги признае за невиновни. Подсъдимият С. Л. поддържа жалбата си и моли да бъде оправдан или да бъде намален размера на наложеното му наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 9 от 22.10.2014 г., постановена по НОХД № С-254/2012 г., Софийският градски съд, НО, 24-ти състав е признал подсъдимия С. С. Л. за виновен, в това, че на 26.05.2010 г., около 13.00 ч., в [населено място], на [улица], в съучастие с Н. А. Е., като извършител, без надлежно разрешително разпространил на служители под прикритие с идентификационни номера 28 и 28а високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 1,232 грама със съдържание на активния компонент 18 %, на стойност 36,96 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева, като го е оправдал по обвинението за това да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия А. Н. К.. Със същата присъда подс. Л. е признат за виновен в това, че на 01.06.2010 г., около 15.00 ч., в [населено място], на [улица], в съучастие с Н. А. Е., като извършител, без надлежно разрешително разпространил на служители под прикритие с идентификационни номера 28 и 28 а, високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 491,373 грама със съдържание на активния компонент 12 %, на стойност 14 741,19 лв., поради което и на основание чл. 354 а, ал. 1, пр. 5 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева, като е оправдан по обвинението за това да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимите А. Н. К. и К. А. К.. Подсъдимият Л. е признат за виновен и по обвинението за това, че на 06.07.2010 г., за времето от 12.20 ч. до 17.30 ч., в [населено място],[жк], на [улица], в близост до магазин „Р.“ в съучастие с В. В. С., Н. А. Е., В. С. С. и М. С. С., като извършител, без надлежно разрешително разпространил на служители под прикритие с идентификационни номера 28 и 28 а, високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 483,505 грама със съдържание на активния компонент 5.7 %, на стойност 14 505.15 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на пет години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева, като е оправдан по обвинението за това да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия П. П. Р.. На основание чл. 23, ал. 1 НК първоинстанционният съд е групирал така наложените наказания, като е определил едно общо и най-тежко наказание на подс. Л., а именно пет години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. Тези наказания са групирани на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК с наказанията, наложени на подс. Л. с присъди по НОХД № 18250/2011 г. на СРС, НОХД № 10124/2011 г. на СРС и НОХД № 582/2011 г. на РС-гр. Б., като съдът му е определил едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно пет години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на шестстотин лева, наложено е присъда по НОХД № 18250/2011 г. на СРС. Приспаднати са изтърпените наказания по отделните осъждания и предварителното задържане с мярка за неотклонение. На основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС с присъдата е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Л. наказание „лишаване от свобода“, като е постановено то да бъде изтърпяно в затвор. Със същата присъда подсъдимата Н. А. Е. е призната за виновна в това, че на 26.05.2010 г., около 13.00 ч., в [населено място], на [улица], в съучастие със С. С. Л., като помагач, без надлежно разрешително разпространила на служители под прикритие с идентификационни номера 28 и 28а, високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 1,232 грама със съдържание на активния компонент 18 %, на стойност 36,96 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на шест месеца лишаване от свобода, като е оправдана по обвинението за това да е извършила престъплението в съучастие с подсъдимия А. Н. К.. Със същата присъда подс. Е. е призната за виновна и в това, че на 01.06.2010 г., около 15.00 ч., в [населено място], на [улица], в двор на къща, в съучастие със С. С. Л., като помагач, без надлежно разрешително разпространила на служители под прикритие с идентификационни номера 28 и 28а, високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 491,373 грама със съдържание на активния компонент 12 %, на стойност 14 741,19 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е оправдана по обвинението за това да е извършила престъплението в съучастие с подсъдимите А. Н. К. и К. А. К.. Е. е призната за виновна и в това, че на 06.07.2010 г., за времето от 12.20 ч. до 17.30 ч., в [населено място],[жк], на [улица], в близост до магазин „Р.“ в съучастие с В. В. С., С. С. Л., В. С. С. и М. С. С., като помагач, без надлежно разрешително разпространила на служители под прикритие с идентификационни номера 28 и 28а, високорисково наркотично вещество - амфетамин е нетно тегло 483,505 грама, със съдържание на активния компонент 5.7 %, на стойност 14 505.15 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е оправдана по обвинението за това да е извършила престъплението в съучастие с подсъдимия П. П. Р.. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал така наложените на подс. Е. наказания като е определил едно общо и най-тежко измежду тях, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години и шест месеца, считано от влизането на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият М. С. С. /С. Н. И./ е признат за виновен в това, че на 06.07.2010 г., за времето от 12.20 ч. до 17.30 ч., в [населено място],[жк], на [улица], в близост до магазин „Р.“ в съучастие със С. С. Л., В. В. С., Н. А. Е. и В. С. С., като помагач, без надлежно разрешително разпространил на служители под прикритие с идентификационни номера 28 и 28а, високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 483,505 грама, със съдържание на активния компонент 5.7 %, на стойност 14 505.15 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева, като е оправдан по обвинението за това да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия П. П. Р., а изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен срок от четири години и шест месеца, считано от влизането на присъдата в сила. С посочената присъда подсъдимият К. А. К. е признат за невинен в това на 01.06.2010 г., около 15.00 ч., в [населено място], на [улица], в съучастие със С. С. Л., Н. А. Е. и А. Н. К., като извършител, без надлежно разрешително до е разпространил на служители под прикритие с идентификационни номера 28 и 28а, високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 491,373 грама, със съдържание на активния компонент 12 %, на стойност 14 741.19 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимите П. Р. и А. К. са оправдани изцяло по повдигнатите срещу тях обвинения. По повод постъпил протест от Софийска градска прокуратура срещу така посочената присъда, в частта й, с която са били оправдани подсъдимите К., Р. и К. и жалба от защитника на подс. Л. с доводи за необоснованост и за явна несправедливост на наложеното наказание, в Софийски апелативен съд било образувано ВНОХД №056 /2015 год. С присъда №18, постановена на 28.03.2016 год. по същото дело, Софийски апелативен съд, НО, ІV-ти състав отменил първоинстанционната присъда в частта, с която са били оправдани подсъдимите Р. и К., както и останалите подсъдими по обвиненията за извършени в съучастие с тях престъпления и вместо това признал подсъдимият П. П. Р. за виновен в това, на 06.07.2010 г., за времето от 12.20 ч. до 17.30 ч., в [населено място],[жк], на [улица], в близост до магазин „Р.“ в съучастие с В. В. С. /съизвършител/ и със С. С. Л., Н. А. Е., В. С. С. и М. С. С., като помагачи, без надлежно разрешително е разпространил на служители под прикритие с идентификационни номера 28 и 28а високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 483,505 грама със съдържание на активния компонент 5.7 %, на стойност 14 505.15 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр., вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева. С въззивната присъда е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното наказание, като на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание от четири месеца лишаване от свобода, наложено на подс. Р. по силата на споразумение сключено по НОХД №6097/2009 г. по описа на СРС, като е постановено то да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Със същата въззивна присъда, подсъдимият А. Н. К. е признат за виновен в това, че в периода на 26.05.2010 г. – 01.06.2010 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и в съучастие като извършител със С. С. Л. и Н. А. Е., като помагачи, без надлежно разрешително разпространил високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 492,605 гр. на обща стойност 14 778,15 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 5000 лева. Въззивният съд с присъдата си е преквалифицирал деянията на подсъдимата Н. Е. от три отделни деяния в едно продължавано престъпление, като е признал същата за виновна в това да е извършила всяко едно от деянията на 26.05.2010 г. и на 01.06.2010 г. в съучастие с подс. А. К., като извършител, а деянието от 06.07.2010 год. – в съучастие с подс. Р. / извършител/. Преквалифицирана е и формата на съучастие на подс. Л. от съизвършителство в помагачество, както и извършените от него три отделни деяния в едно продължавано престъпление в съучастие с подс. К. като извършител / тези от 26.05.2010 г. и на 01.06.2010 г./ и в съучастие с подс. Р. / като извършител/- деянието от 06.07.2010 год. С въззивната присъда подсъдимият М. С. е признат за виновен да е извършил деянието по чл. 354а, ал.1, вр. с чл. 20, ал.4 от НК в съучастие с подс. Р. като извършител. При така изложеното, настоящият съдебен състав намери, че касационните жалби са допустими- подадени са от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т.1 от НПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Общото между трите касационни жалби е, че с тях се атакува въззивната присъда като отново се релевира довода за необоснованост на същата в частта относно престъпната деятелност на подс. Л., подс. К. и подс. Р., която въззивният съд приел за доказана само въз основа на доказателства, събрани чрез експлоатацията на специални разузнавателни средства /СРС/, в нарушение на разпоредбата на чл. 177 от НПК. Затова касационният съдебен състав намира за необходимо да обсъди това възражение преди да отговори на останалите претенции, изложени в отделните жалби. Необосноваността на съдебните актове не е сред касационните основания, визирани в чл. 348, ал.1 от НПК. Това оплакване е относимо само към съдилищата по фактите, тъй като касационният съд не може да установява нови фактически положения и въз основа на тях да оправдава подсъдимия, каквото искане се прави от жалбоподателите. В правомощията на ВКС е единствено да провери дали са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на съда въз основа на тях. Едно от тези правила е свързано със забраната, визирана в разпоредбата на чл. 177, ал.1 от НПК, според която обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства. Специалните разузнавателни средства, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от НПК, са техническите средства-електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти и оперативните способи - наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие. Специалните разузнавателни средства се третират от процесуалния закон като самостоятелен способ за доказване при разследване на ограничен кръг от тежки умишлени престъпления. Поради това, че при експлоатацията им се засягат основни конституционно защитени граждански права, те се използват само субсидиарно заедно с други доказателствени способи и то ако значимите за делото обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности - чл. 172, ал.2 от НПК. Именно като гаранция срещу необоснованото и произволно ограничаване на правата на гражданите, законодателят е предвидил, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от СРС. Въззивният съд, съобразявайки всички специфики на законодателната уредба на СРС, свързана с регламентиране на видовете технически средства и оперативни способи, с даването на разрешение за тяхното експлоатиране, начина на възпроизвеждане на информацията, събрана чрез тях и нейната проверка чрез предвидените в НПК доказателствени средства, е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е извършил разпит на свидетелите служители под прикритие с идентификационни номера 28 и 28 а, отстранявайки по този начин допуснатото от органите на досъдебното производство и от първостепенния съд нарушение на разпоредбите на чл. 141а, вр. с чл. 139, ал.8, вр. с чл. 223 от НПК. При провеждането на разпита, въззивният съд не е спазил изискването на чл. 223, ал.2 от НПК, като е извършил същия в отсъствие на защитник на подс. К., въпреки изричното искане от негова страна съдебното заседание да бъде отложено, за да организира защитата си. Действително, отказът от услугите на защитника- адвокат И., в съдебното заседание, за което е била създадена организация за разпит на посочените свидетели, изискващ вземането на предварителни мерки за осигуряване на условия за телефонна конференция, с използване на гласов модификатор и на лице от съответната структура, което да удостовери, че разпитваното лице е същото, на което е даден идентификационен номер по реда на чл. 174, ал.6 от НПК, може да се приеме като злоупотреба с правото на защита. Независимо от това, следвало е да бъде дадена възможност на подсъдимия да бъде представляван при разпита на служителите под прикритие от упълномощен от него защитник. Направеното в тази връзка възражение в касационната жалба е основателно, тъй като нарушението е съществено по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1 от НПК, поради това, че е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия К.. Впоследствие въззивният съд сам го е отстранил, като в следващо съдебно заседание при извършване на разпознаване на подс. К. от свидетелите-служители под прикритие, е дал възможност на новия, упълномощен от подсъдимия защитник - адвокат П., да зададе въпроси на същите свидетели, реализирайки по този начин правото на участие в проверката на тези доказателствени източници. С оглед на това, независимо, че е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, след като то е било отстранено, не се налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Въззивният съд не само е провел разпит на свидетелите-служители под прикритие, но е подложил показанията им на пълен, подробен, всестранен и изключително задълбочен анализ, съпоставяйки ги както помежду им, така и във взаимовръзката им с останалите доказателства. Посочените гласни доказателства са преценени не само чрез изследване на тяхната вътрешна логическа устойчивост и последователност, но и с оглед подкрепеността им от останалия доказателствен материал. Във връзка с всеки един от фактите, установени чрез посочените гласни доказателствени средства, въззивният съд е обсъдил и другите приобщени по делото доказателствени източници, освен ВДС, съставени в резултат на използване на оперативните способи наблюдение и подслушване и протоколи за получените в резултат на доверителните сделки инкриминирани вещества, а именно заключения на физико-химични експертизи, разпечатки от мобилните оператори, даващи сведения за проведените телефонни разговори между свидетелите № 28 и № 28 а и подс. Л., както и между него и подс. М. С., показанията на свидетелите С., И. А., Н. Б. и Ж. Л., протокола за претърсване на автомобила на св. С. и изземване на намерените в него наркотични вещества, протоколи за обиск на подс. Л. и С.. Нито едно от посочените доказателствени средства не е тълкувано превратно, извън действителния му смисъл и значение. Фактическите изводи на въззивния съд, изведени от посочените доказателствени източници, са подчинени на правилата на формалната логика и на изискванията на процесуалния закон относно събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност. При това положение твърденията, посочени в касационните жалби за това, че въззивният съд е формирал правните си изводи единствено въз основа на СРС е неоснователен. При доказателствения анализ относно престъпната дейност на подс. Л., въззивният съдебен състав е намерил, че показанията на свидетелите с № 28 и № 28а изцяло кореспондират не само с ВДС изготвени въз основа на експлоатацията на СРС, но са потвърдени от протокола за обиск на Л., при който от него е иззет мобилен телефонен апарат, със СИМ – карта с телефонен номер като този, с който, видно от предоставените от мобилните оператори разпечатки и назначената и приета от въззивния съд съдебна компютърно –техническа експертиза, са проведени множество телефонни разговори между свидетелите под прикритие и този подсъдим. Все в потвърждение на изнесената от същите свидетели информация за участието на подс. Л. при осъществяване на деянието на 06.07.2010 год. е и протоколът за обиск на подс. Л. / т.№, л. 90 от ДП/, който удостоверява намирането у него на 8 бр. банкноти в купюри от по 50 лева / описани преди това в ГДБОП/, предадени му от свидетел с № 28 а по време на последната доверителна сделка. Въззивният съд е посочил убедителни и добре аргументирани съображения за това, че показанията на служителите под прикритие относно участието на подсъдимите Л., Е., С. и Р. кореспондират не само с ВДС, отразяващи резултатите от приложените СРС, но и с показанията на св. С., с разпечатките на мобилните оператори относно проведените разговори между подс. Л. и подс. М. С., протокола за претърсване на автомобила на св. С., отразяващ намирането в последния на пакетите, съдържащи наркотични вещества. Въззивният съд е анализирал особено внимателно показанията на св. С., съпоставяйки ги във всяка тяхна част с показанията на свидетелите с идентификационни № 28 и №28а. С добър професионален усет въззивният съдебен състав е открил съвпадение между посочените гласни доказателствени средства относно обстоятелствата, свързани с пребиваването на 06.07.2010 г. в жилището на Е. на служителите под прикритие заедно с подсъдимите Л. и С. и св. С., предвижването на всички до магазина „Р.“ в[жк], преместването на автомобила „Ф.“, модел „Б.“, управляван от св. С. от паркинга пред магазина на улицата до намираща се в близост градинка до бл. 2 и влизането в този автомобил на подсъдимите Л., С., Р. и св. В. С.. Последователността и непротиворечивостта на изложената от служителите под прикритие фактология въззивният съд е извел и от факта на извършеното разпознаване от тях на подсъдимите М. С. и св. В. С., при което те категорично са посочили същите като извършители на едно от деянията. При това положение възражението, изложено в жалбите на подсъдимите Л. и Р. за това, че са осъдени само въз основа на доказателства, събрани при експлоатацията на СРС е неоснователно. В касационната жалба, подадена от защитата на подс. К., се оспорва годността на извършеното му разпознаване в хода на въззивното съдебно следствие от свидетелите-служители под прикритие. От гледна точка на криминалистическата наука разпознаването е способ за събиране и проверка на доказателства, чрез който се цели установяването на тъждество (индивидуална идентификация) или сходство (групова принадлежност) на обекти (лица или предмети) от съществено значение за разследването на едно престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.4 от НПК процесуалният способ за приобщаване на резултатите от използването на служител под прикритие / като оперативен способ/ към доказателствената съвкупност е разпитът на служителя като свидетел. Няма процесуална пречка показанията на такъв свидетел да бъдат проверени чрез един явен доказателствен способ, каквото е било извършеното разпознаване в хода на въззивното съдебно следствие. В конкретния случай, въззивният съд провеждайки такова разпознаване е целял да провери показанията на свидетелите - служители под прикритие относно изложената от тях фактология за осъществената от подс. К. престъпна дейност.Въззивният съд е взел всички мерки за провеждане на посоченото процесуално действие, съобразно процесуалните правила, визирани в разпоредбите на чл. 169-чл.171 от НПК, като е осигурил в съдебно заседание сходни лица, които да бъдат представени за разпознаване от свидетелите с № 28 и №28, а самото то е извършено в присъствие на всички страни, включително и на защитника на подс. К.. Служителите под прикритие първо са разпитани относно отличителните белези на лицето „Н.“, след което са посочили категорично подсъдимия А. К., като лицето, за което са дали показания. При провеждане на разпознаването са били спазени всички процесуални изисквания, поради което доказателствата, събрани при осъществяване на това процесуално действие правилно са били оценени от въззивната инстанция като годна доказателствена основа, въз основа на която да бъдат изведени фактически и правни изводи относно престъпната дейност, осъществена от подс.К.. Изложените в жалбата на подс. К. възражения за това, че свидетелите са разбрали имената на този подсъдим в хода на осъществяване на възложените им задачи, че са виждали негови снимки и т.н., са възражения на които въззивният съдебен състав подробно и добре аргументирано е отговорил в мотивите на присъдата. Специфичната дейност, която служителите под прикритие са осъществявали е изисквала събирането на информация за всяко от лицата, с което са влизали в контакт покрай разследването на престъпната дейност на подс. Л., във връзка с която са им били поставени оперативните задачи. Нормално и естествено е да съберат данни за самоличността на лицето, което им се е представило с името „Н.“. Свидетелите при разпита им са изложили цялата им известна информация за самоличността на лицето „Н.“, включително и за начините, по които са се снабдили с нея по служебен път, което говори за тяхната добросъвестност и обективност. Не може да се приеме за основателно възражението за опороченост на извършеното разпознаване, поради това, че свидетелите са съобщили имената на подсъдимия К., тъй като това процесуално действие не се извършва по данните за самоличност на лицето, а по отличителните външни характеристики и белези на разпознавания и именно по тях служителите под прикритие са идентифицирали подс. К.. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 107, ал.5 от НПК като е подложил на внимателна проверка показанията на свидетелите-служители под прикритие във връзка с изнесената от тях информация за прекъсване на участието на подсъдимите К. и К. в престъпната дейност, поради получени от тях травми в инкриминирания период. В тази част показанията на служителите под прикритие изцяло се потвърждават от приобщената по делото медицинска документация / за травмата на К./ и от показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Д. и Д. А.. Проверени и по описания начин, показанията на свидетелите с идентификационни номера 28 и 28 а, се явяват надежден доказателствен източник за фактите, които установяват, поради което законосъобразно въззивният съд ги е възприел като здрава доказателствена основа, на която да изгради своите изводи относно престъпната дейност и на подс. К.. Извършеният от въззивната съдебна инстанция анализ на посочените доказателствените източници е задълбочен, всестранен и обективен, поради което възражението за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 177 от НПК, при постановяване на осъдителната присъда спрямо подсъдимия К., също е неоснователно. Неоснователно е и възражението, изложено в жалбата на подс. Л., че е бил провокиран от служителите под прикритие да осъществи престъпните деяния. Поначало провокацията към престъпление нарушава правото на справедлив процес, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6 (1) ЕКЗПЧОС. Това предпоставя задължението на съдебните органи да изследват внимателно поведението на органите, които са провели съответната операция, за да се приеме, че не е упражнено такова въздействие върху подсъдимия, което да го е мотивирало или принудило по някакъв начин да извърши престъплението. При това е необходимо на първо място да се установи дали полицейските органи са имали подозрения за участието на подсъдимия в осъществяване на престъпна дейност, намерение или нагласа да осъществи такава; разрешена ли е била по предвидения в процесуалния закон начин конкретната дейност, чрез даване на разрешение за използването на съответните оперативни способи; как, при какви условия и по какъв начин е осъществена самата оперативна дейност. Въззивната съдебна инстанция не е имала основание да възприеме аргументите за провокация от страна на служителите под прикритие, защото събраните по делото доказателства не установяват те да са въздействали на подс. Л. по начин, мотивиращ го да предприеме престъпно поведение, което той иначе не би сторил. Служителите под прикритие са разполагали с предварителна информация за това, че подс. Л. се занимава с разпространение на наркотични вещества и именно по този повод е взето решение да се използват СРС- „разследване чрез служител под прикритие“, „доверителни сделки“, проследяване и подслушване на телефонни разговори. За да се направи такъв извод не е необходимо непременно тази информация да е придобита от лице, което е закупило от подс. Л. наркотични вещества, каквото възражение прави защитата. Оперативната информация за осъществявана престъпна дейност не винаги има за източник конкретно лице, което може да бъде разпитвано като свидетел в рамките на наказателното производство, а и в закона не е предвидено такова условия, за да могат да се прилагат СРС. Разрешение за използване на СРС е било дадено по посочения в НПК и ЗСРС процесуален ред, като цялата дейност на служителите под прикритие е била поставена под необходимия контрол чрез предварително визиране на оперативните им задачи и редовен отчет за изпълнение на същите. Служителите под прикритие са се явили като клиенти, които подс. Л. е успял да снабди в рамките на сравнително малък отрязък от време с около един килограм амфетамини, при това, контактувайки активно с различни лица / една част от тях подсъдими по делото/, което е доказателство, че това за него е била обичайна дейност, а не извънредно житейско поведение, провокирано от въздействието на служителите под прикритие. Тези обстоятелства правилно са отразени от въззивната инстанция, която обосновано и законосъобразно е отхвърлила възражението за наличие на провокация към престъпление. При правилно изведените факти, въз основа на доказателства, събрани изцяло в съответствие с изискванията на процесуалния закон, въззивният съдебен състав е достигнал до законосъобразни изводи относно осъществените от подсъдимите престъпни състави, поради което не може да бъде удовлетворена претенцията на жалбоподателите за тяхното оправдаване. Въззивният съдебен състав при постановяване на присъдата си не е допуснал и нарушения на процесуалния или на материалния закон, които да налагат отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Касационният съдебен състав намира за неоснователни и доводите за явна несправедливост на наложените наказания. Наказанията на подсъдимите Р. и К. от въззивния съд са определени в минималния размер, предвиден за съответните престъпления, като е приет явен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Оценен е конкретната престъпен принос на всеки един в общата престъпна дейност и значителния период от време, изминал от деянието до постановяване на въззивната присъда. Съобразявайки обстоятелството, че подс. К. е неосъждан, въззивният съд е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за най-краткия предвиден в закона изпитателен срок, а предвид предишно осъждане на подс. Р., е определил той да изтърпи наложеното му наказание при първоначален „строг“ режим. Наложените на всеки един от подсъдимите наказания „глоба“ са определени също в минималния предвиден размер. При това положение и предвид отсъствието на предпоставките на чл. 55 от НК, не може да бъде удовлетворена претенцията за намаляване на така определените санкции. По отношение на подс. Л. въззивният съдебен състав е преценил, че определеното му от първостепенния съд наказание е справедливо и не е намерил основание за неговото намаляване, предвид тежестта на извършеното и данните за личността на подсъдимия. Въззивната инстанция не е преценила, че преквалифицирането на деянието, осъществено от този подсъдим като помагач и при условията на едно продължавано престъпление, налагат промяна на санкцията. Касационната инстанция също не намира основания за корекция на определените санкции, още повече че едната от тях- „глоба“ в размер на 5000 лева, е определена в минималния предвиден за съответното престъпление размер. При отсъствие на предпоставките, визирани в нормата на чл. 55 от НК, тя не може да бъде и отменяна, в каквато насока е искането на жалбоподателя. Съдилищата по същество са проявили достатъчна снизходителност, не е налице явно несъответствие между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1 от НПК, което да налага промяна на наказанието „лишаване от свобода“ в посока на неговото намаляване. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №18, постановена на 28.03.2016 год. по ВНОХД № 056/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІV –и състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.