Ключови фрази
Делба на наследство * съсобственост * отмяна на отчуждаване * възстановяване правото на собственост * косвен съдебен контрол * обезщетяване на собственици на одържавени недвижими имоти * определяне на квоти * наследяване

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

143
     София, 23.06.2010 г.

      В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А


                       Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно заседание   на петнадесети март, две хиляди и десета година, в състав:



                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА  
                                                   ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА               
                                                                             ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА  
                          
        при участието на секретаря Теодора Иванова              
        изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 449/2009 г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Л. С., гр. С., срещу въззивно решение от 21.11.2008г. по гр. дело3225/2002г. на Софийския градски съд в частта относно иска за делба на недвижим имот – празно дворно място с площ 1102 кв.м., съставляващо имот пл. №1743, кв.19 по плана на Б. от 1961г.
С определение от 12.08.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по въпроса за дали може да се отрече съсобствеността в производството по делба, когато тя се основава на административен акт за отмяна на отчуждаването в производство по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., страни по което са били съделителите и правните последици от проведената по административен ред процедура по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването и възстановяване правото на собственост, както и пределите на косвения съдебен контрол, който упражнява гражданския съд по гражданския спор, когато страните по спора се основават на правата, произтичащи от административния акт за възстановяване на собствеността и липсва възражение на някоя от тях срещу неговата законосъобразност. Даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси не съответства с разясненията, дадени с т.4 от ТР №6/2006г., ОСГК.
В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация Г. Н. З. и В. Н. З., гр. С., не изразяват становище по жалбата.
След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 02.04.2002г. по гр.д. № 3285/1998г. на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Л. С. срещу Г. Н. З. иск за делба с правно основание чл.69 ЗН,вр.чл.1 ЗВСОНИ на апартамент, находящ се в гр. С., както и в частта, с която е отхвърлен искът на Г. Н. З. срещу Г. Л. С. и В. Н. З. за делба на основание чл.69 ЗН вр. ч.2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. на празно дворно място с площ 1102 кв.м., съставляващо имот пл. № 1* кв.19 по плана на Б. В частта относно апартамента, находящ се в гр. С., въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 178/1931г. общият наследодател на страните Г е придобил части от две съседни ниви, в кв. Банкя, м.”Т” – 1082 кв.м. и 555 кв.м. Съгласно протокол за делба от 28.09.1945г. по гр.д. № 40/1939г. на Софийски околийски съд К. получава дял ІІ. Със заповед № РД-40-1414/08.09.1987г. на основание чл.98 ЗТСУ се отчуждава за Профилакториум на МК”Л” имот пл. №1743, кв.19, в.з. Банкя, м.”Т” от собственици А. З. , Г. Л. С. и М. Л. С. , които получават като обезщетение право на строеж върху парцел ****Х-77,кв.15 по плана на кв. Михайлово. Със Заповед от 11.02.1998г. е отменено отчуждаването на част от имот пл. № 1* кв.19,собственост на Г. Н. З., В. Н. З. и Г. Л. С., извършено със заповеди от №04527/1976г. и №РД 40-1414/1987г., тъй като мероприятието, за което е отчужден имотът е реализирано частично. Съгласно заповедта се възстановява собствеността върху незасегнатата част от имота с площ 1102 кв.м. и се отменя заповедта за определяне на обезщетение при отчуждаването. С оглед заключенията на няколкото технически експертизи по делото за идентичност на имота, предмет на исковата молба и този по документите за собственост от 1931г. и 1945г., въззивният съд е направил извод за това, че имот пл. № 1* кв.19, м.”Т”, Б. е идентичен с имот пл. №2138 с площ 1015 кв.м. по актуалния ПУП на Б. , м.”В”, но че липсват категорични данни за идентичност на претендирания имот с този по нотариалния акт от 1931г., на който страните основали правото си на собственост. Имотът е деактуван в полза на Г. З. , В. З. и Г. С. , но липсвала идентичност с имота по първичните документи за собственост – нот.акт № 171/1931г. и протоколът по делбеното дело от 1945г.
За да обосноват включване на процесния имот в делбената маса страните по делото са твърдяли, че съсобствеността произтича по наследство от Г. К. , поч.1953г. като имотът е отчужден през 1987г. от собствениците А. З. , Г. Л. С. и М. Л. С. С оглед проведено впоследствие реституционно производство по реда на чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и отмяна на отчуждаването на имота в заявената част със Заповед от 11.02.1998г. имотът е реституиран в лицето на собствениците му Г. Н. З., В. Н. З. и Г. Л. С.. При липса на релевирани възражения от страните по делбеното дело и в рамките на въведеното основание за наличие на съсобственост, произтичаща от проведената административна процедура по възстановяване на собствеността, последната следва да бъде зачетена от гражданския съд. В тази връзка следва да се имат предвид дадените разяснения в т.4 от ТР №6/2006г., ОСГК. В разглеждания случай относно пределите на косвения съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл.4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. следва да се отчете, че съделителите са били страни в административната процедура и в делбеното производство не са релевирали като защитни средства възражения по материалноправната легитимация на всяка от тях и относно приключилия производството административен акт.
По основателността на касационната жалба. Решаващият съд е длъжен да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните. С оглед горното, следва да се приеме, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е налице извеждане на несъответстващи правни изводи - за липса на съсобственост между страните по делото. С оглед фактическите данни по делото и приетите и неоспорени писмени доказателства и технически експертизи следва да се приеме, че страните се легитимират като съсобственици на процесния имот. Същият е бил отчужден от А. З. , Г. Л. С. и М. Л. С. през 1987г. като пл. № 1* кв.19,в.з. Банкя, м.”Т” за Профилакториум на МК”Л”. Със Заповед от 11.02.1998г. е отменено отчуждаването на част от имот пл. № 1* кв.19,собственост на Г. Н. З., В. Н. З. и Г. Л. С., извършено със заповеди от №04527/1976г. и №РД 40-1414/1987г., тъй като мероприятието, за което е отчужден имотът е реализирано частично. Съгласно заповедта собствеността се възстановява върху незасегнатата част от имота с площ 1102 кв.м. и се отменя заповедта за определяне на обезщетение при отчуждаването. С оглед заключенията на техническите експертизи по делото имот пл. № 1* кв.19, м.”Т”, Б. е идентичен с имот пл. №2138 с площ 1015 кв.м. по актуалния ПУП на Б. , м.”В”. От удостоверения за наследници е установено, че общият наследодател К е починал 1953г. и е оставил наследници по закон А. З. и Й. К. – негови дъщери. При това положение квотите на страните в съсобствеността са: ½ ид.ч. за Г. Л. С./наследник по закон на Й. К. , поч.1978г./ и ½ ид.ч. общо за Г. Н. З. и В. Н. З. /наследници по закон на А. З. , поч.1989г./, или за всеки както следва : 2/4 ид.ч., ¼ ид.ч. и ¼ ид.ч.
Изложените съображения за материална незаконосъобразност налагат касиране на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго, с което се допусне делба на процесния имот между съделителите Г. Л. С., Г. Н. З. и В. Н. З. при посочените квоти.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 21.11.2008г. по гр. дело3225/2002г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на недвижим имот – празно дворно място с площ 1102 кв.м., съставляващо имот пл. №1743, кв.19 по плана на Б. от 1961г. при съседи : от две страни улици, изкоп, наследници Б, а понастоящем имот №2138, кв.19 , м.”В” по ПУП Б.
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба по отношение на недвижим имот – празно дворно място с площ 1102 кв.м., съставляващо имот пл. №1743, кв.19 по плана на Б. от 1961г., при съседи : от две страни улици, изкоп, наследници Б,а понастоящем имот №2138, кв.19 , м.”В” по ПУП Б. , между съделителите и при дялове, както следва : Г. Л. С. – 2/4 ид.ч., Г. Н. З. – ¼ ид.ч. и В. Н. З.- ¼ ид.ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: