Р Е Ш Е Н И Е №17 С., 03.04.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 07.02.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 836/2017 година Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№8695/04.11.2016г.,подадена от [фирма],гр.П.,против решение №150/21.07.2016г. на Пловдивски апелативен съд,първи граждански състав,постановено по в.гр.д.№275/2016г. по описа на същия съд,с което се отменя изцяло решение №1712/05.11.2015г.,постановено по гр.д.№2814/2012г. по описа на Пловдивски окръжен съд,втори състав и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на [фирма],В. и „Ф. КОНСУЛТ С.”,С. ООД,че Р. Т. Н.,е придобила в резултат на десет годишна необезпокоявана фактическа власт за периода 03.04.2001г.-03.04.2011г. собственост върху следния недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.744.5.1,съставляващ магазин клон №205,разположен в подблоковото пространство в [населено място], [улица],ет.1,обект1/клон 205,със застроена площ от 232,50 кв.м.състоящ се от търговска зала,две складови помещения,битово помещение,пробна и санитарен възел,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж,която се намира в поземлен имот с идентификатор 56784.506.744,като решението е постановено при участие на трето лице помагач-„Л. Т.”,ЕООД,П.. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,евентуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба Р. Т. Н.,чрез пълномощника си адвокат Е. Б.,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение,като претендира разноски за настоящото касационно производство. С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че с искова молба,депозирана на 13.09.2012г.,вписана по съответния ред,са предявени от ищцата Р. Т. Н. субективно съединени искове,с правно основание член 124,ал.1 ГПК,против ответниците [фирма],В. и „Ф. КОНСУЛТ С.”,С. ЕООД,в която твърди,че на 03.04.2001г.,сключила с [фирма], предварителен договор за покупко-продажба на притежаван от дружеството недвижим имот-процесния магазин №205,като впоследствие продавачът се влял в [фирма],а след сключване на договора тя владяла имота самостоятелно и необезпокоявано и го предоставяла за ползване на друго дружество,свързано с продавача- [фирма], като на 03.09.2012г. получила писмо от втория ответник [фирма],с което е заявено от последния,че е закупил имота и иска предаване на владението му,към който момент ищцата счита,че вече е придобила правото на собственост върху процесния имот,в резултат на упражняваното от нея давностно владение върху имота-в периода от 03.04.2001г.-03.04.2011г.,и е негов единствен собственик.Съдът е отбелязъл,че в срока по член 131 ГПК от ответниците не са постъпили писмени отговори,а в производството по делото,при условията на член 218 ГПК е конституирано трето лице [фирма],което е встъпило да помага на ответниците и в изразеното становище от последното се твърди,че ищцата не е владяла в посочения период от време имот,нито е афиширала намерението си да го свои пред ответниците,а по отношение на предварителния договор от 03.04.2001г. и Протокола за предаване на владение към него,същите са с недостоверна дата.Съдът се е позовал на обясненията на страните в съдебно заседание на 17.04.2015г. и на показанията на свидетеля Е. А.-управител на [фирма],от които може да се направи извод,че ищцата е владяла имота,чрез това дружество,и това владение не е било оспорвано от страна на собствениците.След анализ на свидетелските показания за упражняване на фактическа власт върху имота от страна на ищцата в посочения период,като се е позовал на показанията на разпитаните свидетели Я. и Г./посочени от ищцата/,съдът е стигнал до извода,че ищцата е владяла имота като собствен,вземайки предвид представения договор за наем,сключен между нея,като наемодател и [фирма],според който наемателя ще прихваща продажната цена по предварителния договор за имота,чрез дължимите от него наемни вноски срещу дължимата от наемодателя продажна цена.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че ищцата е владяла чрез собственика на недвижимия имот по предварителния договор за продажба в продължение на 10 години необезпокоявана,считайки че владее чрез другиго за себе.Съдът е изложил доводи по отношение на доказателствата,посочени от третото лице помагач,че последното защитава свои лични интереси,не тези на ответниците,тъй като било обявено за купувач по изпълнително дело,по което длъжник е дружеството-продавач по предварителния договор и съответно не би могло да реализира правата си по това изпълнително дело. С определение №423/27.10.2017г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос:следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка,и следва ли когато някое доказателство се приема за недостоверно,съдът да изложи мотиви за това. По правния въпрос,по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно възприетото в задължителната практика на ВКС,съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка,а когато някое от доказателствата се приема за недостоверно,съдът следва да изложи мотиви за това.В тази връзка съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното право,като обсъди в мотивите на решението доказателствата,въз основа на които намира едни от тях за установени,а други за неосъществили се,както и да обсъди всички доводи на страните от съществено значение за делото.В този смисъл са дадените разрешения в Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,Решение по гр.д.№4744/2008г. по описа на ВКС,Іго,постановено в производство по реда на член 290 ГПК. По основателността на касационната жалба: С оглед това разрешение на поставения правен въпрос,относно задължението на съда за обоснове изводите си, след анализ на всички доказателства по делото,свързани с установяване правото на собственост за процесния имот,на твърдяното от ищцата основание-изтекла в нейна полза придобивна давност в продължение на 10 години,според посочения в исковата молба период- 03.04. 2001г. до 2011година,след съвкупната преценка на тези доказателства,обжалваното въззивно решение е неправилно. С депозираната искова молба,ищцата Р. Т. Н.,е предявила субективно съединени искове против [фирма],В. и [фирма],С.,с правно основание член 124,ал1 ГПК,в която излага твърдения,че на 03.04.2001г. сключила с [фирма],П./праводател на първия ответник [фирма],В., осъщественото с Решение от 26.03.2003г. по ф.д.№1342/1994г. на СГС и вписване без ликвидация на [фирма] в [фирма] при условията на универсално правоприемство/,предварителен договор за продажба на недвижим имот,по силата на който продавачът [фирма] се задължил да продаде с окончателен договор на ищцата процесния недвижим имот,който имот продавачът придобил по силата на договор за приватизация на общинско предприятие,като с протокол от 03.04.2001г. и е предадено владението върху имота,откогато владяла самостоятелно имота в продължение на 10 години-03.04.2001г.-03.04.2011г.-преди датата на апортирането му в [фирма] на 21.03.2012г./лист 11 от делото/ и преди продажбата на същия на втория ответник [фирма]-с нот.акт №57 от 19.05.2012г./лист 18 от делото на Пловдивски окръжен съд/-при необезпокоявано владение,осъществено от нея в посочения период,придобила правото на собственост на това оригинерно основание.Наред с това, в исковата си молба ищцата посочва,че е отдала за ползване имота на свързано с продавача дружество [фирма]/съгл. представения анекс от 12.09.2011г. към договор за наем от 07.05.2001г., на лист 641,том гр.д.№2814/2012г на Пловдивски окръжен съд/,с което дружество се намира в трудово правоотношение. С исковата си молба ищцата е приложила писмен договор,наречен от нея „предварителен договор” от 03.04.2001г. за продажба на процесния недвижим имот,сключен с продавача [фирма],заедно с протокол за предаване на владението на имота от същата дата,в подкрепа на заявеното,че от този момент упражнява фактическата власт върху имота.По отношение на тези частни документи, от третото лице помагач [фирма] е направено възражение,че същите са без достоверна дата,както и Договор за наем от 07.05.2001г. и анекс към договор от 12.09.2011г.,тъй като за тях не са налице изискванията, предвидени в разпоредбата на член 181,ал.1 ГПК.По делото не са налице доказателства,които да установяват наличието на нито една от посочените в тази законова разпоредба хипотези.Напълно неоснователно,въззивният съд е приел,че достоверността на датите,посочени в предварителния договор,протокол и анекс,се установява от всички доказателства по делото и приложените такива,постъпили с писмо от НАП Х. с вх.№1914/22.05.2015г.,както и от счетоводни документи,без да ги цитира изрично.Този извод е направен без да се вземе предвид данните по съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице В. К./лист 687-том трети/,според които не съществува счетоводна документация при посочените дружества,отразяваща наемни правоотношение относно процесния имот за последните пет години,а за представените от ищцата и получени от НАП Х., приети в съдебно заседание от 12.06.2015г. по гр.д.№2814/2012г. по описа на Пловдивски окръжен съд-декларация,депозирана пред НАП- Х. от [фирма], с вх.№ р-1335/04.05.2015г. НАП,с изявление че не са изплащали суми за наем на процесния имот на Р. Н. за периода-01.01.2008г.-31.12.2011г.,както и три броя протоколи за прихващане ва вземания със задължения между тях,съответно от 07.05.2002г.,07.03.2003г. и 07.03.2005г./лист 814-817,том четвърти гр.д.№2814/2012г. по описа на Пловдивски окръжен съд/,липсват ангажирани доказателства за достоверността на датите в последните,още повече че цитираното в мотивите на въззивното решение придружително писмо от НАП-офис Х. с вх.№1914/22.05.2015г. не се установява да е приложено по делото,както и да се цитира като такова за прилагане в съдебното заседание от 12.06.2015г.Въпреки това,същото не може да доведе до извода,че е налице такава,защото тези документи са постъпили,в това поделение на НАП,видно от входящия номер, през 2015г.,по време на настоящото производство.При липсата на други доказателства и на достоверна дата на горепосочените договори и документи, се налага извода,че същите са съставени към момента на производството и с оглед представянето им в същото. За основателна така заявената претенция от ищцата,въззивният съд е приел,че последната е владяла имота чрез другиго,а именно чрез собственика на недвижимия имот по предварителния договор за продажба,респ.неговия правоприемник [фирма], в продължение на десет години необезпокоявано,който извод е неправилен и не кореспондира на установеното с доказателствата по делото.Законът допуска фактическата власт да се упражнява лично или чрез другиго,както се приема от въззивния съд,това предполага, че другото лице/ в случая [фирма]/ не държи вещта за себе си,а за владелеца,като лицето,чрез което се упражнява владението,е придобило фактическата власт от владелеца или то е придобило от друго лице фактическата власт за владелеца.Ето защо, не може да се упражнява фактическа власт чрез собственика на имота,а именно дружеството-продавач по т.нар. предварителен договор,още повече,че след сключването му- на 06.11.2002г. [фирма],чрез който според въззивния съд ищцата владее имота, се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот-под №187,вписан с вх.№15062 от 06.11.2002г. на съдията по вписванията при РС Пловдив/лист 9 гр.д.№2814/2012г. по описа на Пловдивски окръжен съд/. При сключване на предварителен договор по член 19 ЗЗД,за какъвто се твърди,че има сключен от ищцата,страните поемат задължението да прехвърлят вещни права,което ще се осъществи при сключване на окончателен такъв при предвидения от закона ред,т.е. не се транслират такива права,а собственикът в тези случаи доброволно прехвърля едно от собственическите правомощия- правото на владение.Освен това,един месец след сключване на този договор-наречен предварителен договор за продажба от 03.04.2001г.,съгласно представения от ищцата по делото-договор за наем- сключен на 07.05.2001г./лист 642 от т.3,дело №2814/2012г. на Пловдивски окръжен съд/,последната в качеството си на наемодател отдава на наемателя [фирма],П.,процесния обект –магазин клон №25,при описаните условия на плащане и прихващане,като към този момент правото на собственост върху наетия имот принадлежи на дружеството наемател,за който и се снабдява с горепосочения нотариален акт за собственост през следващата 2002г.,т.е. собственика на недвижимия имот наема собствения си имот от наемодател-лицето,на което е обещано с посочения договор да продаде същия този имот.Всичко това,още веднъж потвърждава извода,че всички документи,посочени по-горе,са без достоверна дата ,както и се опровергават твърденията на ищцата за установените между нея и първия ответник отношения, за осъществено давностно владение върху имота,така и за сключване на посочения предварителен договор,във връзка с който са и твърденията за осъществяване на фактическа власт върху имота и съществуащи наемни правоотношения през посочения период от време.Видно от съдържанието на свидетелските показания,депозирани от посочените от ищцата свидетели Г. и Я./лист 652,том 3 от делото/,същите само възпроизвеждат разговори с ищцата и впечатления, във връзка с отношенията им, като служители на една фирма,в която свидетелките са такива във клона в [населено място],едната от които управителка на същия,докато ищцата е управител на магазина в [населено място],които обаче не могат да обосноват извод,че ищцата е манифестирала отношение като собственик на процесния имот,поради което неправилно са кредитирани като обективни от въззивния съд.Напротив,в показанията на свидетелите А. и К.,които имат непосредствени впечатления от поведението на ищцата и то след изтичане на десетгодишния срок на осъществено според твърденията й давностно владение,в резултат на което тя е станала собственик на имота,както е заявено с исковата молба,пред същите тези свидетели,ищцата Н. е посочила като лице,което може да се разпорежда със собствеността на имота първото дружество-настоящ ответник по делото,като при извършения опис на имота на 10.04.2012г.,на който ищцата е присъствала,не е възразила срещу това за наличие на свои права спрямо процесния имот,а напротив отново е твърдяла ча имота е собственост на настоящите ответници. С оглед изложеното,въззивното решение следва да бъде отменено и касационният съд се произнесе по съществото на спора. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №150/21.07.2016г. на Пловдивски апелативен съд,първи граждански състав,постановено по в.гр.д.№275/2016г. по описа на същия съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Т. Н. от [населено място],против [фирма],гр.В. и „Ф. Консулт С.”,ЕООД,гр.С.,искове за признаване за установено,че Р. Т. Н.,в резултат на десетгодишна необезпокоявана фактическа власт за периода 03.04.2001г.-03.04.2011г. е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.744.5.1,съставляващ магазин клон №205,разположен в подблоковото пространство в [населено място], [улица],ет.1,обект 1/клон 205,със застроена площ от 232,50 кв.м.състоящ се от търговска зала,две складови помещения,битово помещение,пробна и санитарен възел,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж,която се намира в поземлен имот с идентификатор 56784.506.744. Решението е постановено при участие на трето лице помагач- [фирма],гр.П.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: