Р Е Ш Е Н И Е № 362 София, 16 септември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1073/2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура-Пловдив и жалба на частния обвинител и граждански ищец С. А., срещу въззивно решение № 37 от 11.03.2013г., постановено по внохд № 14/13г. по описа на АС-Пловдив. В протеста се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция. В жалбата се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, а именно нарушение на материалния закон, произтичащо от допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с оценката на доказателства. Също така, касаторът се позовава на неправилно приложение на чл.12, ал.1 от НК. Искането е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция. Частният обвинител и граждански ищец С. А., както и неговия повереник, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Подсъдимият и неговия защитник, също редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 102 от 29.11.2012г., постановена по нохд №1643/12г., Окръжен съд-Пловдив е признал подсъдимия Г. Д. Д. за невиновен в това, че на 31.03.2012г. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви С. А.то е осъществено в състояния на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, поради което и на основание чл.12 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.118, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Със същата присъда е отхвърлен изцяло предявения от С. А. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 70 000лева. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства. С въззивно решение № 37 от 11.03.2013г., постановено по внохд № 14/13г., АС-Пловдив е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Протестът и жалбата са допустими, но неоснователни. Релевираните в тях доводи могат да бъдат обобщени в две групи, а именно свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК-съществени процесуални нарушения и акцент досежно твърдението за неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият Г. Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на признатите факти, решаващите съдилища са извели правните си изводи, преценявайки, че подсъдимият Д. не е осъществил състава на инкриминираното му престъпление по чл.118, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като е действал при наличието на неизбежна отбрана.При провеждане на диференцираната процедура, първата инстанция не е допуснала процесуални нарушения, които да я опорочават. Съдилищата са се произнесли в рамките на фактическите положения, очертани от прокуратурата в обвинителния акт, но това, че са извели правни изводи, които не са съответни на поддържаното обвинение не е процесуално нарушение.При съкратеното съдебно следствие подсъдимият признава само фактите, но не и вината, като съдът при постановяване на акта си не е обвързан от правната квалификация на деянието, дадена от прокуратурата в обвинителния акт. При постановяване на присъдата, съдът решава въпросите по чл.301 от НПК, сред които и тези дали има извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и дали е виновно, съставлява ли това деяние престъпление и правната му квалификация, като единствената разлика от производството проведено по общия ред е, че го прави в рамките на признатата фактическа обстановка, която е приета за установена от прокуратурата и поддържана в обвинителния акт.Ето защо, не може да се приеме за основателна тезата на прокуратурата, че „неправилният прочит на фактите по делото и неточното приложение на материалния закон представляват по естеството си съществено процесуално нарушение, в случая ограничаващо правото на прокуратурата”. Предвид горното, касационната инстанция намира, че решаващите съдилища не са допуснали процесуални нарушения, които да обуславят касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В протеста се правят оплаквания и за нарушения на материалния закон, които се във връзка с приложението на чл.12 от НК. В същата насока са и всички доводи от касационната жалба. Подробно, особено в касационната жалба са анализирани елементите, характеризиращи института на неизбежната отбрана, като това е сторено и в унисон с трайната съдебна практика. Независимо от това същите са неправилно съотнесени от касаторите към конкретните факти, поради което твърденията им за неправилно приложение на чл.12 от НК са неоснователни. Безспорно е установено, че при възникналия между подсъдимия и пострадалия инцидент в игралната зала на казино “Лас Вегас” в [населено място], подсъдимият е инициирал първия удар по отношение на А.. Установени са и последвалите действия на двамата, но същественото в случая е това, което приемат съдилищата, че първоначалното нападение на подсъдимия е било преустановено с помощта на трети лица. Свидетелят Р. В. е застанал между тях и ги е разделил, но А.е продължил с агресивното си поведение, като се е опитал да удари подсъдимия със стол, след това го е замерил с пепелник, действия, които вече не са свързани със защита, а със самостоятелно поведение по нападение. След тези си действия, А. се нахвърлил върху подсъдимия и двамата си нанесли удари, но последният се почувствал застрашен и сам се отдръпнал, като се насочил към бара с цел да натисне “паник” бутона. От значение е да се проследи развитието на инцидента от този момент до приключването му. В рамките на фактическото обвинение, поддържано от прокуратурата и признато от подсъдимия, съдът е отчел следните фактически констатации: преди да стигне до “паник” бутона, подс.Д. бил повален от свидетеля А. на пода, като последният го притиснал отгоре и нанасяйки удари с юмруци го питал “ сега какво стана, какво ще правим”; след получените травми по тялото и лицето и от обстоятелството, че бил притиснат безпомощно на пода и върху него продължили да се сипят удари, подсъдимият извадил от дрехите си с дясната ръка сгъваем нож, който носел, за да си реже храната по време на дежурство, и започнал да нанася удари в лявата страна на тялото на пострадалия; намесата на присъстващите свидетели позволило на А. да напусне заведението. Също така по делото е установено, че металният сгъваем нож в разгънато положение има острие с дължина 10,5см и ширина 2 см. От четирите прободно-порезни наранявания в гръдната кухина само едно е проникващо.Причинено е било едно проникващо нараняване в коремната кухина, което е с най-голяма дължина - 24мм., а останалите са с дължина от 12мм. до 21 мм. При тези факти, въззивният съд правилно е дефинирал момента, в който са започнали действията по нападение от страна на пострадалия А. и последвалите действия на подсъдимия Д. по защита. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само, когато защитата надхвърля необходимото за отблъскване на нападението, при това явно. Това несъответствие ще е явно, ако е ясно изразено и не буди съмнение, тъй като при отблъскването на нападението нападателят може да използва по-интензивни средства и начини, стига да не превишават пределите на неизбежната отбрана. Тези принципни разбирания, въззивният съд правилно ги е съотнесъл към фактическите си изводи и е достигал съответно до правилен краен извод за наличието на класическа неизбежна отбрана. Убедителни са аргументите за липсата на превишаване пределите на неизбежната отбрана от страна на подсъдимия, с предприетите действия по отношение на пострадалия. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице сочените в протеста и жалбата касационни основания, които да обусловят неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 37 от 11.03.2013г., постановено по внохд № 14/13г. по описа на Апелативен съд-Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: