4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 273 София, 11. 05. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 943/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК. С определение №1547/05.12.2014 г. по гр.д. № 432/2014 г. на Смолянския окръжен съд са потвърдени определение № 391/01.07.2014 год. и определение №540/18.09.2014 г. и двете постановени по гр.д. №293/2014 г. на Смолянския районен съд . Срещу определението в частта, в която е потвърдено определение № 391/01.07.2014 год. по гр.д. № 293/2014 г.на Смолянския районен съд е подадена касационна частна жалба от А. И. Г. , С. С. С. и М. С. Г., чрез адв. Е. У. и адв. В. М. . Определението в частта , с която е потвърдено определение №540/18.09.2014 г. по гр.д. №293/2014 г. на Смолянския районен съд, е обжалвано с частна жалба, имаща характер на касационна частна жалба от „Ю. държавно предприятие”, [населено място], чрез адв. В. Р.. По касационната частна жалба на А. И. Г. , С. С. С. и М. С. Г.: Касационната частна жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу съдебен акт- определение, което подлежи на касационно обжалване , поради което е процесуално допустима. Налице са и законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване на въззивното определение в посочената част като касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса относно характера на исканията / указанията/, които съдът може да вменява на ищеца като основание за достъп до правосъдие. С определение № 391/01.07.2014 г. по гр.д. № 293/2014 г., Смолянският окръжен съд е постановил връщане на исковата молба на А. И. Г., С. С. С. и М. С. Г. поради неотстранени в срок нередовности и е прекратил производството по делото. С въззивното определение № 1547/05.12.2014 г. по ч. в. гр.д. № 432/2014 г. , предмет на касационно обжалване, съдът е потвърдил определението като е приел , че исковата молба правилно е била върната, доколкото с подадената уточнителна молба не са изпълнени дадените с предходно разпореждане №1197/31.05.2014 г. указания - не се дава отговор на въпросите , които е следвало да се уточнят по т.2 и 3 от разпореждането, като не са посочени фактическите основания по претенциите. По поставения правен въпрос: Правилността на определението по чл.129,ал.3 ГПК е функционално обусловена от правилността на предхождащото го определение /разпореждане/ по чл. 129,ал.2 ГПК , с което исковата молба се оставя без движение. Разпоредбата на чл. 129,ал.2 ГПК е израз на служебното начало в процеса. Целта на тази разпоредба е привеждане на исковата молба в съответствие с формалните изисквания, посочени в разпоредбата на чл. 127,т.1,2 ,3 и 6 ГПК и ясното очертаване предмета на спора и искането, което ищецът отправя към съда съобразно вида на търсената от него защита. Това е от съществено значение за ответника за да може правилно да организира защитата си.За съда това е необходимо за определяне на обстоятелствата, които следва да се установят по спора, на относимите и допустими за тяхното установяване доказателства, за разпределението на доказателствената тежест между страните и за правната квалификация на иска.В този смисъл упражняването на правомощието по чл. 129,ал.2 ГПК е насочено към постигане на яснота в процеса и с него съдът не може да злоупотребява. Противното би означавало превратно упражняване на правораздавателна власт и има за резултат отказ от правосъдие. В случая ищците са уточнили в достатъчна степен предявеният от тях иск като фактическата обстановка при която е настъпила смъртта на техния наследодател е подробно описана в първоначалната искова молба , а всички останали обстоятелства - в уточнителната молба с вх. № 34700/16.12.2013г., дадена пред Окръжен съд [населено място] по гр.д. №1617/ 2013 г. стр. 147 . С оглед на това Смолянския районен съд не е имал законово основание да оставя исковата молба без движение с допълнителни указания за отстраняване на нередовности .Като е сторил това и в последствие е прекратил производството по делото поради неизпълнение на дадените указания, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който въззивният съд с определението си неправилно е потвърдил. С оглед на това обжалваното въззивно определение в разглежданата част, следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на Смолянския районен съд за продължаване на процесуалните действия. По касационната частна жалба на „Ю. държавно предприятие”, [населено място]: Предмет на тази касационна жалба е въззивното определение в частта, в която се потвърждава определение №540/18.09.2014 г. по гр.д. №293/2014 г. на Смолянския районен съд , с което на осн. чл. 248 ГПКе допълнено определение № 391/01.07.2014 год. по същото дело в частта за разноските като А. И. Г. , С. С. С. и М. С. Г. са осъдени да заплатят разноски по водене на делото в размер на 4 000 лв. за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.Както се посочи вече, с определение № 391/01.07.2014г по гр.д. № 293/2014 год. е постановено връщане на исковата молба на А. И. Г. , С. С. С. и М. С. Г. и прекратяване на производството. Разноските са присъдени на осн. чл. 78,ал.4 ГПК, съгласно който законов текст ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Върховният касационен съд счита, че тази касационна частна жалба следва да се остави без разглеждане поради липса на предмет. Определението по чл. 248 ГПК, което е потвърдено с обжалваното въззивно определение се явява неразделна част от определението, с което е върната подадената от ищците искова молба . Присъждането на разноски е обусловено от изхода на основното производство, поради което след като определението, с което това производство е прекратено е отменено по реда на касационния контрол, следва да се счита, че се отменя и определението, с което съдът се е произнесъл по разноските. Предвид изложеното, касационната частна жалба е без предмет и не подлежи на разглеждане. С оглед на това съдът не навлиза в обсъждане на посочения от касатора правен въпрос и основания за допустимост на касационното обжалване. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №1547/05.12.2014 г. по гр.д. № 432/2014 г. на Смолянския окръжен съд в частта, в която е потвърдено определение № 391/01.07.2014 год. по гр.д. № 293/2014 г.на Смолянския районен съд . ОТМЕНЯ определение №1547/05.12.2014 г. по гр.д. № 432/2014 г. на Смолянския окръжен съд в частта, в която е потвърдено определение № 391/01.07.2014 год. по гр.д. № 293/2014 г.на Смолянския районен съд , с което е върната исковата молба на А. И. Г., С. С. С. и М. С. Г. и производството по делото е прекратено и ВРЪЩА делото на Смолянския районен съд за продължаване на процесуалните действия. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната частна жалба на „Ю. държавно предприятие”, [населено място] срещу определение №1547/05.12.2014 г. по гр.д. № 432/2014 г. на Смолянския окръжен съд в частта, в която се потвърждава определение №540/18.09.2014 г. по гр.д. №293/2014 г. на Смолянския районен съд . В частта, в която касационната жалба на „Ю. държавно предприятие” [населено място] е оставена без движение ,определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС. В останалата част определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: