О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 137 София, 07.08.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2474/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 10592 от 04.04.2019 г., подадена от Л. Н. П. от [населено място] срещу определение № 939 от 21.03.2019 г. по гр. д. № 498/2019 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено определение № 2207 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 12169/2018 г. на Варненския районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, в частта по предявените от Л. Н. П. и Ж. М. П. срещу П. В. П. и Ж. Й. П. субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищците да ползват съсобственият им недвижим имот, придобит от ищците в режим на СИО по договор за покупко-продажба по НА № 159, том I, нот.дело № 137/2004 г., находящ се в [населено място], селищно образувание „П.“, съставляващ ПИ с идентификатор **** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКТ с площ 807,00 кв.м., при граници: имот с идентификатор ****, ****, **** и път, като премахнат изградената в имота масивна ограда очертана с прекъснатата линия на скицата на ПИ **** по КККР на [населено място], приложена към уточняваща молба вх. № 64381/03.10.2018 г., поради наличие на сила на присъдено нещо. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд да не се произнася по въпроса за законосъобразността на направено от първоинстанционния съд частично прекратяване на иска – на основание приета в закрито съдебно заседание експертиза, по която първоинстанционния съд е поставил допълнителни въпроси /без да информира за това страните/, и преди да е дал възможност на страните по делото да изкажат становище по експертизата?; 2/ Допустимо ли е съдът в нарушение на едно от основните начала на ГПК – състезателното начало, без да е изслушал страните и без те да са посочили фактите, на които обосновават исканията си да прекрати частично делото?; 3/ Допустимо ли е съда при посочени нови факти и съществени обстоятелства, свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ – ограда, да прекрати производството в частта за оградата, без да изясни наличието на съществените изменения / изразяващи се в премахване на съществуваща постройка/, в открит съдебен спор? Позовава се и на задължителните разяснения дадени в ТР № 1 от 19.02.20010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение № 97/10.07.2019 г. по гр. дело № 866/2012 г. на ВКС, I г. о. и решение № 183/05.07.2011 г. по гр. дело № 1344/2010 г. на ВКС, II г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът по частната жалба П. В. П. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 2207 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 12169/2018 г. на Варненския районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, в частта на единият от обектите, чието премахване се иска. Прието е, че с определение № 1091/22.01.2019 г. съдът е поставил допълнителна задача към назначената с разпореждане № 39274/ 04.10.2018 г. съдебно-техническа експертиза, с която след запознаване с материалите по делото, както и с гр.д. № 9240/2013 г. на Варненския районен съд и оглед на мястото в процесния имот, вещото лице е посочило, че е налице идентичност между оградата, очертана с прекъсната линия на скицата на ПИ **** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], приложена към уточняваща молба вх. № вх. № 64381/03.10.2018 г., и на оградата предмет на негаторния иск предявен от Л. Н. П. и Ж. М. П. против П. В. П. и Ж. Й. П. по гр. д. № 9240/2013 г. на Варненския районен съд, което е приключило с влязло в сила решение, с което предявеният негаторен иск е отхвърлен. С оглед на така представената съдебно-техническа експертиза, приета и кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, то правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по иска в тази част, като повторно заведено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по повдигнатите от частния жалбоподател правни въпроси, които обобщени се свеждат до това може ли съдът да приема наличие на обективен идентитет между предмета на спора по две дела въз основа на съдебно- техническа експертиза, без да запознае страните с нея. Тези въпроси обуславят решаващите изводи на въззивния съд, и са от значение за точното прилагане на закона, поради което обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. По поставените въпроси настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. За да е налице отвод за присъдено нещо е необходимо да има обективен и субективен идентитет между спора, предмет на влязлото в сила решение, и предявения по-късно иск. Допустимо е съдът служебно да установи предпоставките на чл. 299, ал.1 ГПК, но когато това е свързано със събиране на доказателства, за да може да се позове на тях, следва да стори това с участието на страните, като им даде възможност да се запознаят с тях и да изразят становище. В случая по делото е била назначена съдебна- техническа експертиза да даде заключение за цената на иска, а с допълнително разпореждане на същата е поставена задача да установи и дали е налице идентичност между оградата, предмет на предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, и оградата, предмет на решението по гр.д. № 2076/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд. На базата на заключението на вещото лице съдът е приел, че двете дела имат за предмет премахването на един и същи обект, без да доведе до същото до знанието на страните и да им даде възможност да вземат становище. Като е процедирал по този начин, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на Варненския районен съд да бъдат отменени и делото върнато на Варненския районен съд за разрешаване на въпроса за наличието на идентичност между двете дела с участието на страните. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 939 от 21.03.2019 г. по гр. д. № 498/2019 г. на Варненския окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 939 от 21.03.2019 г. по гр. д. № 498/2019 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение № 2207 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 12169/2018 г. на Варненския районен съд. ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: