Р Е Ш Е Н И Е № 50180 София, 27.01.2023 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА При участието на секретаря: А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 634/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. „Евро Ин Консулт“ ЕАД, [населено място] е подал касационна жалба против решение №8 от 13.01.2020г. по т.д. №304/19г. на Силистренски окръжен съд. Касаторът, чрез пълномощника си – адв. Св. А. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че в исковата молба не е поддържано че, фактурата е основанието, от което произтича спорното вземане. Обосновано е подробно значението на фактурата, като обективираща вземане, произтичащо от сключения между страните договор, като са изложени подробни съображения относно дължимостта на вземането. Страната е развила доводи и за неправилност на решението в частта му, с която консултантския договор е признат за частично нищожен. Развити са и оплаквания за това, че въззивният съд изцяло е игнорирал оплакванията за неправилност на решението на първостепенния съд, като не е разгледал направените с въззивната жалба оплаквания. Ответникът по касация – ЗП „Т. С. Т.“ не е заявил становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 457 от 25.07.2022г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280,ал.2 предл.3-то ГПК. С решението, предмет на обжалване, състав на Силистренски окръжен съд е потвърдил решение №152 от 02.09.2019г. по гр.д. № 170/2019г. на Районен съд Дулово, с което е отхвърлен предявеният от „Евро Ин консулт“ЕАД, [населено място] против ЗП „Т. С. Т.“ иск за заплащане на сумата 22 468.80лв. представляващи задължение „по фактура № 1000000621 от 18.04.2014г., обективираща задължение по договор за консултантски услуги от 05.03.2013г., както и сумата 6848.15лв. обезщетение за забавено изпълнение на същото задължение за периода 13.12.2015г. – 13.12.2018г. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че макар и основния правопораждащ факт да е бил сключения между страните договор за консултантски услуги, то въведената с исковата молба претенция изцяло се основавала на фактура № 1000000621 от 18.04.2014г., тъй като така е определил ищецът своя иск в петитума на исковата молба. Така е очертан и спора- като такъв във връзка с дължимост по тази фактура на посочената в нея парична сума, като в случая, според състава, това искане нямало връзка със сключения консултантски договор, който не бил конкретизиран във фактурата като сключен на 05.03.2013г., за да се приеме, че правоотношението произтича от него, а не от издадената фактура. И тъй като, е продължил съставът, не било допуснато изменение на така предявения иск, то и вземането, следователно, било претендирано като такова, произтичащо от посочената фактура. Разгледани са данните по делото, в това число и изслушаната експертиза и е достигнат изводът, че фактурата, поради редица нарушения при издаването й и поради нейното неосчетоводяване при ответника не установява вземането, поради което и претенциите са неоснователни. Съставът е посочил още, че исковете са неоснователни и с оглед „друго основание“, което не било въведено към този момент, но което съдът следвало да разгледа служебно, а именно - частична нищожност на договора за консултантски услуги от 05.03.2013г., от който произтичала „облигационна връзка между страните“. Съдът е приел частична нищожност на този договор, поради противоречие с добрите нрави, изведено от определената за консултантските услуги „необосновано висока цена“, като договореното за първата година, съставлявало изключение и било действителен договор между страните. За релевантен, с оглед основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК е приет въпросът –„ Дали съдът служебно следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила съответното възражение за нищожност“. С постановеното ТР № 1 /20г., ОСГТК на ВКС е приел, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Мотивите, обуславящи това разрешение изясняват, че съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства и т.н., а само в хипотеза на налични доказателства, които той квалифицира и разглежда като нищожност. Относно нарушението на добрите нрави, като основание за нищожност, разглеждана служебно от съда, е прието, че е възможно да е налице поведение на страните, което не може да се установи от съдържанието на сделката. В този случай, съдът не може да се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от страните и доказани по делото. С оглед така приетото и обсъдените мотиви на въззивният съд е налице отклонение на състава от задължителни разрешения на ВКС и съответно основание за касиране на решението, съобразно обосноваване на неоснователността на претенцията с частична нищожност на договора между страните. Този извод се налага, поради това, че в случая съдът противно на указаното в диспозитива на ТР №1/20, изобщо не е мотивирал извода си за недействителност на договора относно размера на консултантското възнаграждение / с изключение на първата година/ поради противоречие с добрите нрави. Липсват мотиви относно това дали от договора или на база събраните доказателства се прави служебно заключение за наличие на основание по чл.26 ЗЗД. Лаконичният мотив, че договорената цена за услугата била „необосновано висока“ не е подкрепен с каквито и да било доводи, изведени от договора или от доказателствата, събрани по делото. От текста на договора не може да бъде направен такъв извод. Същият не е обоснован и от събраните по делото доказателства поради това, че липсват данни, свързани с критерии за това, че договореният труд на специалист, който следва да подготви документацията за финансиране по мярка 214 има цена, значително по-ниска от тази, която е била дължима от земеделския производител и която е договорена от страните по договора, а и такива твърдения изобщо липсват като защитна теза на ответника по спора.Или, изводът за това, че е налице основание за частична нищожност на договора е необоснован. Със задължителната за съдилищата тълкувателна практика, обективирана в ТР ОСГТК № 1 / 20г. е изяснено, че за да бъде преценявана служебно нищожност на договора, поради нарушение на добрите нрави в хипотеза, при която от договореното,не може да бъде направен такъв извод,а настоящият случай е именно такъв, то такива факти, свързани с определено поведение на страните, следва да бъдат изрично процесуално въведени от тях. Такива факти не само не са въведени в производството, но ответникът / както и ищецът /са обсъждали единствено неизпълнение на задължение по договора като основание за неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената. По делото липсват твърдения, подкрепени с конкретни данни, за средната цена на труда на експерта, липсват въведени твърдения за средни норми за оценката му с твръдения за прекормерно завишаване на цената на консултантския труд по договора, липсват и сочени странични факти, свързани с конкретно поведение на страните, обосноваващо извод, че съдът може служебно да коментира нищожност на сделката, поради нарушение на добрите нрави. В тази хипотеза, както и не е спорно между страните, се налага извод, че договорът е действителен и обективира поетите насрещни задължения от страните, като предмет на спора е изпълнение на поетите по него задължения. Следователно, обсъжданите мотиви на въззивния съд, съставляват единствено основание за касиране на решението. Решението е допуснато до касационно обжалване и по отношение на останалата част от мотивите на акта на основание констатирана очевидна неправилност. Съдът, с обжалваното решение в нарушение на задълженията си на въззивна инстанция е разгледал едностранно исковата молба, само като петитум, а същата го сезира като единство на обстоятелствена част и петитум. Освен това в нарушение на задължението си да разгледа обстоятелствата така, както са заявени от ищеца в исковата молба и с поддържаното от него основание на иска, съдът неадекватно е третирал и обжалваното решение, разглеждащо като източник на задължението,обосноваващ претенцията, именно неизпълнение на сключения между страните договор. Още повече, че в случая не е налице и противоречие между обстоятелствена част и петитум- в своето изложение на обстоятелствата, обусловили правния спор, ищецът подробно е описал възникналото и развито правоотношение между страните, произтичащо от сключения от тях консултантски договор, чието неизпълнение е било предмет на обстоятелствата, довели до предявяване на иска. Това, че претендираните суми са заявени в петитума, като такива обективирани и от фактура не променя това изложение, в което ясно и недвусмислено са описани отношенията между страните и основанието на иска. Този извод се налага и поради това, че фактурата сама по себе си не може да бъде източник на задължението което обективира. Нещо повече, ако на състава не му е било ясно как точно е заявена претенцията, и е считал за неизводимо от исковата молба основанието за нея, то същият е следвало да отстрани така разбираната от него нередовност по реда на чл.129 ГПК. Както, обаче, бе обосновано вече, сезирането на състава е редовно, както и недвусмислено е очертан предмета на спор – а именно наличие на задължение, произтичащо от неизпълнение на сключен договор за консултантски услуги. Следователно, с тези мотиви, съставът също не може да обоснове извод за постановения краен резултат. Освен това, въззивният съд, в нарушение на чл.269 ГПК не е съобразил правомощията си, ограничаващи го в произнасянето му при условия и съобразно дефинитивността на ограничения въззив- извън преценката за допустимост или нищожност на решението, само по въведените в жалбата оплаквания, а те, в случая, са били изцяло свързани с неизпълнение на задълженията на противната страна на договора между страните, възпроизведени подробно от състава, който ги е описал, но не се е произнесъл по тях. Доколкото производството пред втората инстанция е продължение на първоинстанционното по разглеждане на спора по същество и тъй като в случая съдът не е изложил мотиви по повдигнатия правен спор, който не е разгледал съобразно поддържаното от страните и оплакванията във въззивната жалба, то неговото решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане, следва да бъдат присъдени и разноските направени пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №8 от 13.01.2020г. по т.д. №304/19г. на Силистренски окръжен съд и ВРЪЩА делото на същият съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: