Р Е Ш Е Н И Е № 599 гр. София, 15 декември 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1944 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане на осъдения Д. А. С., депозирано на 4.10.12 г, и по искане на осъдения А. Д. А., депозирано на 4.10.12 г, за възобновяване на ВНОХД № 210/12 по описа на Ямболски окръжен съд, по което е постановено решение № 94 от 29.06.12 г, с което, в частта, касаеща молителите, е изменена присъда на Районен съд, Ямбол, № 82 от 12.04.12 г, по НОХД № 945/11, като наложените на С. и А. наказания са сведени до размер на три години и три месеца „лишаване от свобода” / за всеки от тях /, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимите Д. А. С. и А. Д. А. са признати за виновни в това, че за времето от 1.10.2010 г до 3.10.2010 г, в [населено място], обл. Ямбол, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си и с подсъдимите Д. В. К. и Н. Д. Д., в немаловажен случай, при условията на опасен рецидив, чрез използване на моторно превозно средство и техническо средство, са отнели чужди движими вещи, на обща стойност 5 903, 13 лв, от владението на [фирма], представлявано от В. Д. В., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” / за С. /, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” / за А. / вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 58 а, ал. 1 вр. чл. 54 НК, са осъдени, както следва: подсъдимия С., на осем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, а подсъдимия А., на шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. Исканията са с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъква се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в отказа на прокурора да сключи споразумение, че не е отчетено възстановяването на причинените вреди, че престъплението е извършено от множество лица, част от които не са привлечени към наказателна отговорност, а са само свидетели, че наложените наказания са явно несправедливи. Иска се делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане или да бъдат намалени определените наказания. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на осъдения С. пледира за уважаване на искането. Осъденият С. моли да му бъде намалено наказанието. Защитата на осъдения А. пледира за уважаване на искането. Осъденият А. моли да му бъде намалено наложеното наказание. Представителят на ВКП изразява становище, че исканията са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Исканията са допустими. Подадени са от лица, имащи право да поискат възобновяване, при спазване на законоустановения срок, и касаят съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледани по същество, са неоснователни. Приключването на делото със споразумение е възможно при постигане на съгласие между страните по въпросите, изброени в чл. 381, ал. 5, т. 1-6 НПК. Ако съгласие не бъде постигнато, това е пречка за решаване на делото по Гл. 29 НПК. Приключването на делото със споразумение е само една правна възможност, поради което за никоя от страните не възниква задължение за постигане на споразумение. Ето защо, отказът на прокурора да приеме условията на защитата за постигане на споразумение не представлява процесуално нарушение. Както е известно, прокурорът има правомощието да повдига и поддържа обвинение по делата от общ характер. Той именно решава какъв да бъде предметът на обвинението, както и кои лица да бъдат привлечени към наказателна отговорност и предадени на съд, тоест, съдът не би могъл да коментира довода, че някои от участниците в престъплението са останали извън кръга на обвиняемите лица. Що се отнася до това, че причинените от престъплението вреди са възстановени, това действително е така, но то е отчетено от въззивната инстанция. Правилно е становището, че квалификацията по чл. 196 НК изключва приложението на чл. 197 НК, но възстановяването на вредите е смекчаващо обстоятелство, имащо значение за вида и размера на наказанието. Това обстоятелство е мотивирало въззивния съд да редуцира наказанията на осъдените С. и А. до три години и три месеца „лишаване от свобода” / за всеки от тях /, в какъвто размер наказанията са близки до възможния минимум на санкцията по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК. Настоящата инстанция намира, че така индивидуализирани, наказанията отговарят на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. Те се явяват съобразени със завишената степен на обществена опасност на деянието / кражбата на кабели пряко рефлектира и на правата на потребителите / и с високата степен на обществена опасност на дейците / всеки от тях е осъждан многократно /. Исканията на молителите за смекчаване на наказателноправното им положение не могат да бъдат уважени, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 55 НК, които, в случая, не са налице. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане, а исканията в тази насока не могат да бъдат удовлетворени. По изложените съображения, исканията за възобновяване са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. А. С. и искането на осъдения А. Д. А. за възобновяване на ВНОХД № 210/12 по описа на Ямболски окръжен съд, по което е постановено решение № 94 от 29.06.12 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: