Р Е Ш Е Н И Е № 127 София, 02.06.2016 г. Върховният касационен съд, ГК, ІІІ г.о., в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдия Богданова гр.д. N 6287 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. Ф. и В. К. С. срещу въззивно решение № 8072 от 23.11.2015 г. по гр.д. № 13849/2013 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № І-34-67 от 11.06.2013 по гр.д. № 11219/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявеният от К. Х. Грудков и Б. Х. Грудков срещу С. В. Ф. иск с правно основание чл.31, ал.1 вр. чл.44 ЗЗД за унищожаване на упълномощаването на С. В. Ф. от Х. Б. Грудков, съгласно нот. заверено пълномощно, с рег. № 47233 от 9.10.2007 г. на нотариус А. Ч., с рег. № 310 на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, поради невъзможност на упълномощителя да разбира и ръководи действията си като неоснователен; предявеният от К. Х. Грудков и Б. Х. Грудков срещу С. В. Ф. и В. К. С. иск за прогласяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Н. А. № 135/2007 г. на нотариус А. Ч., като сключен без представителна власт като неоснователен, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявените искове. Поддържа се оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуален закон, с искане за неговата отмяна. Ответниците К. Х. Грудков и Б. Х. Грудков чрез адвокат П. М. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба , евентуално ако делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд да се дадат задължителни указания, че правната квалификация на предавения иск е по чл.26, ал.2 ЗЗД. С определение № 170 от 10.02.2016 е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос: кое определя един иск като допустим- обстоятелствата които са изложени в исковата молба, и които определят с достатъчна яснота правната фигура, съответстваща на предмета на делото, или определената от съда правна квалификация, и когато квалификацията е неправилна какви са правомощията на въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл.290, ал.2 ГПК намира следното: За да обезсили решението на първоинстанционния съд, с което са били отхвърлени исковете, въззивният съд е приел, че решението е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск. Посочил е, че с фактическите твърдения в исковата молба и уточнителната молба от 2.10.2014 г. ищците оспорват извършеното от наследодателя им упълномощаване при твърдения, че поради изключително влошеното му здравословно състояние последният не е могъл изобщо да волеобразува, т.е. да формира и изявява воля. Като причина за това посочват наличие на сериозни заболявания, които са го лишили от възможността да формира правно валидна воля, като заявяват, че не е страдал от слабоумие или душевна болест, за да бъде поставен под запрещение. При така наведените обстоятелства, формулиращи основанието на исковата претенция досежно упълномощителната сделка, въззивният съд е приел, че недействителността на същата е предявена при твърдения за порок, който води до нищожност, а не до унищожаемост. Приел е, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на иска по чл.31, ал.1 ЗЗД е неправилна, като наред с това е приел, че съдът се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран. Въз основа на това е приел, че предмета на делото е определен не съобразно твърденията на ищците, а въз основа на обстоятелства, които не са релевирани, поради което решението е недопустимо, доколкото със същото е разгледан и разрешен иск на непредявено основание. Изложил е съображения, че фактическите твърдения, съставляващи основание на исковата претенция, се включват в хипотезиса на чл.26, ал.2 ,пр.2 ЗЗД, а не на чл.31, ал.1 ЗЗД. В частта по иска за прогласяване нищожност на сключения съгласно пълномощното договор за покупко-продажба е приел, че решението също е недопустимо, доколкото този иск има характер на обусловен и разглеждането му преди произнасянето по обуславящия иск е недопустимо. С тези мотиви въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, като недопустимо, и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане. Решението е неправилно. Незаконосъобразно е виждането на съда, че решението на първата инстанция е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Видно от съдържанието на исковата молба и молбата от 2.10.2014 г. твърденията са, че неспособността на упълномощителя за валидно волеобразуване, се дължи на влошеното му здравословно състояние, без да е съпроводено със слабоумие или душевна болест, което да налага поставянето му под запрещение. Ищците са поддържали, че заболяванията не са засегнали душевното му здраве, а че към момента на сключване на упълномощителната сделка, в резултат на тежките му заболявания се е намирал в състояние на помрачено съзнание, което изключва формирането на воля. Тежкото му здравословно състояние според тях изключва възможността наследодателят им свободно да е изразил и реализирал волята си при сключване на упълномощителната сделка. Тези факти са поддържани в процеса на делото, по тези факти са събирани доказателства и те са залегнали в решението на първоинстанционния съд, от което следва, че решението не страда от порок водещ до недопустимост, както неправилно е приел въззивният съд, а до квалификация на спорното право. Както в теорията, така и с трайно установената съдебна практика на ВКС се приема, че ищецът не е длъжен да сочи претендираното от него правно естество на правото, т. е. да квалифицира правото. Достатъчно е с исковата молба да индивидуализира спорното право, чрез спорен предмет /основание на иска/ и посочване, в какво се състои искането /петитумІ. Правната квалификация се определя от съда, а посочената от страната правна квалификация не е задължителна за съда. Затова, когато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, това прави решението му незаконосъобразно, а не недопустимо, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона. От дадения отговор на поставения правен въпрос следва, че когато констатира, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на спорното право е неправилна, въззивният съд определя вярната правна квалификация и разрешава спора по същество. В настоящият случай, при посочените в исковата молба фактически обстоятелства, първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка по чл.31, ал.1 ЗЗД. С обжалваното решение, въззивният съд е упражнил част от правомощията си, като е квалифицирал естеството на спорното материално право по обуславящия иск, изведено от наведените в исковата молба правно релевантни факти по чл.26, ал.2 ЗЗД, вместо по чл.31, ал.1 ЗЗД, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Този порок е основание за незаконосъобразност на решението, която въззивният съд е следвало да отстрани, като постави вярната квалификация, отмени първоинстанционното решение и като решаващ съд разгледа спора по същество със собствени фактически и правни изводи по него. При тези съображения, като процесуално незаконосъобразно, решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за постановяване на решение, съобразно правомощията си. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 8072 от 23.11.2015 г. по гр.д. № 13849/2013 г. на Софийски градски съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: