О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 297 София, 30.07. 2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Ефремова ч.т.д. № 1116/2020 г. Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ц. А. З. от [населено място] (уточнена като такава с изрична молба вх. № 17813 от 04.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4322/2019 г. на САС) срещу определение № 3939 от 30.11.2017 г. по ч. гр. д. № 5909/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след отмяна на определението от 25.10.2017 г. по т. д. № 1084/2017 г. на Софийски градски съд, VІ-22 състав, е допуснато обезпечение на предявените от синдиците на „Корпоративна Търговска Банка” АД (в несъстоятелност) срещу И. А. З. от [населено място] искове по чл. 57, ал. 3 ЗБН чрез налагане на възбрана върху Ѕ ид. част от апартамент № 51 с площ от 59.69 кв. метра, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно с прилежащото му мазе № 18. Частният касатор моли за отмяна на определението като неправилно по съображения, че възбраната е наложена върху имот, който е негова собственост, а не на ответника по исковете И. А. З. (негов брат). Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с твърдението, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липса на съдебна практика (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), е поставен въпросът: „Може ли да бъде допуснато обезпечение на иска чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, който не е собственост на ответника-страна в исковото производство”. Ответникът по частната касационна жалба – „Корпоративна Търговска Банка” АД (в несъстоятелност) – оспорва същата и моли за недопускането й до касационно разглеждане, респ. за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмени отговори от 27.02.2020 г. и 15.06.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима. Подадена е срещу въззивен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК и от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва същия. Макар да не е страна по предявените искове, доколкото е трето лице, претендиращо да е действителният собственик на възбранения имот, правната сфера на частния касатор е засегната от допуснатата обезпечителна мярка, което обосновава съответно процесуалната му легитимация да обжалва определението за допускане на обезпечението съобразно задължителните указания по т. 6 от Tълкувателно решение № 6/2013г. от 14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Жалбата е подадена в срок. С оглед липсата на доказателства, опровергаващи твърдението на частния касатор за узнаване на атакуваното определение при проверка в Имотния регистър при Агенцията по вписванията, установеният в чл. 396, ал. 1 ГПК срок следва да се счете за спазен. За да допусне исканото обезпечение, въззивният съд е приел, че са налице предвидените в процесуалния кодекс кумулативни предпоставки за това, а именно – предявените искове са допустими и вероятно основателни, а посочените от ищеца обезпечителни мерки – възбрани върху недвижими имоти и запор върху дружествени дялове – са подходящи. Видно от мотивите на обжалвания акт, решаващият въззивен състав не е изследвал въпроса за собствеността на имотите, предмет на възбраната. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. По отношение на поставения от частния касатор въпрос е осъществена както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника по частната касационна жалба, че поставеният въпрос е разрешен в т. 5 от Tълкувателно решение № 6/2013г. от 14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Този тълкувателен акт съдържа произнасяне по въпроса дали принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника е предпоставка за допускане на обезпечението. С оглед дадения от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС отрицателен отговор на така поставения въпрос, логично е да се приеме, че обезпечителната възбрана би могла да бъде наложена и върху имот, който не е собственост на ответника по иска. Следва да се уточни обаче, че това е възможно единствено в хипотезата, когато липсват доказателства за собствеността върху имота, доколкото, съобразно задължителните указания по т. 5 от цитираното тълкувателно решение, при налагане на обезпечението съдът не е длъжен да изследва титулярството на правото на собственост на имота, предмет на обезпечението. Когато обаче по делото е установено, че имотът не е собственост на ответника по иска, очевидно е, че обезпечението не може (не следва) да бъде допуснато, тъй като същото не би изпълнило целта си. Такъв именно е и настоящият случай. От представения с частната касационна жалба нотариален акт № 86, том LXXVI, дело № 15122/94г. на Нотариус Стойка Пашова при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд се установява, че недвижимият имот – апартамент № 51 с площ от 59.69 кв. метра, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно с прилежащото му мазе № 18, върху Ѕ ид. част от който е наложена възбрана, принадлежи изцяло на частния касатор Ц. А. К.. Следователно, доколкото е собственост на трето за спора лице, а не на ответника по исковете И. А. К., този имот не може да служи за обезпечаване на предявените срещу последния искове. Ето защо, в частта, с която е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху Ѕ ид. част от същия имот, въззивното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а молбата за допускане на обезпечение следва да бъде оставена без уважение поради липса на посочена подходяща обезпечителна мярка. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3939 от 30.11.2017 г. по ч. гр. д. № 5909/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, след отмяна на определението от 25.10.2017 г. по т. д. № 1084/2017 г. на Софийски градски съд, VІ-22 състав, е допуснато обезпечение на предявените от синдиците на „Корпоративна Търговска Банка” АД (в несъстоятелност) срещу И. А. З. от [населено място] осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН чрез налагане на възбрана върху Ѕ ид. част от апартамент № 51 с площ от 59.69 кв. метра, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно с прилежащото му мазе № 18. ОТМЕНЯ определение № 3939 от 30.11.2017 г. по ч. гр. д. № 5909/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените от синдиците на „Корпоративна Търговска Банка” АД (в несъстоятелност) срещу И. А. З. от [населено място] осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН чрез налагане на възбрана върху Ѕ ид. част от апартамент № 51 с площ от 59.69 кв. метра, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно с прилежащото му мазе № 18, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Корпоративна Търговска Банка” АД (в несъстоятелност) за допускане на обезпечение на предявените от банката срещу И. А. З. от [населено място] осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН чрез налагане на възбрана върху Ѕ ид. част от апартамент № 51 с площ от 59.69 кв. метра, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] ведно с прилежащото му мазе № 18. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: