10 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 525 гр. София, 15.08.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2032 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на ТП „Държавно горско стопанство Плевен“- [населено място], и „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“ със седалище в [населено място] срещу решение № 71 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 83/2012 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 260037 от 01.09.2020 г. по гр. д. № 319/2020 г. на Окръжен съд - Плевен в частта, с която по предявени от „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ искове е признато за установено по отношение на ТП „Държавно горско стопанство Плевен“ и „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“, че „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ е носител на правото по чл.30 ЗЛОД да регистрира и поддържа заявената пред „Държавно горско стопанство Плевен“ регистрация на първа и втора ловни дружини Червен бряг като свои членове, че „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“ не е носител на същото право по чл.30 ЗЛОД и че сключеният на основание чл.29, ал.9 ППЗЛОД договор от 07.08.2009 г. между „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ и „Държавно горско стопанство Плевен“ за предоставяне и стопанисване на дивеча на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД относно ловностопанските райони на първа и втора ловни дружини Червен бряг не е прекратен. С касационната жалба на ТП „Държавно горско стопанство Плевен“ е обжалвана и частта от въззивното решение, с която е потвърдено определение № 260047 от 25.01.2021 г. по гр. д. № 319/2020 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е оставена без уважение молбата на ТП „Държавно горско стопанство Плевен“ за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В касационните жалби се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици, включително присъждане на разноски. С жалбата на ТП „Държавно горско стопанство Плевен“ е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпроси, по които липсва нормативна уредба и съдебна практика и „е изключително важно да бъдат разгледани по съществото на спора“, а именно : „1. Допустимо ли е и какъв е конкретно правният интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на действащ в пълен обем Договор, който едностранно и частично е бил прекратен от страна на Директора на ТП ДГС Плевен, поради настъпване на предпоставки, които са императивно посочени, съгласно чл. 31, ал.4 във връзка с чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД; 2. Допустимо ли е при непосредственото настъпване на предпоставките, заложени в действащите материалноправни норми, директорът на съответното ДГС да установява дали валидно ловните дружини са упражнили правото си на избор за членство в друго сдружение, преди да се предприемат действия по чл. 31, ал.4 във връзка с чл. 29, ал. 10 от ППЗЛОД; 3. Когато ответникът не е станал причина за иницииране на съдебен процес пред родово некомпетентен съд и в резултат на своята защита решенията са обезсилени, то следва ли да му бъдат присъдени направените разноски пред по-горестоящите инстанции“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Към касационната жалба на „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“ е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, заявено по отношение на следните въпроси : „1. Какъв следва да бъде реда за преминаване на ловна дружина от едно сдружение в друго при положение, че липсва законова регламентация на това преминаване, в Устава също не е регламентиран ред и начин за напускане на сдружението и преминаването на ловната дружина в друго сдружение, а общия ред за провеждане на събрание на дружините предвиден в Устава предвижда, че УС свиква общо събрание на дружината и утвърждава решенията й , но не е предвидена процедура в случай, че УС бездейства и не свиква общо събрание, респ. не утвърждава решението на дружината; 2. Налице ли е нарушаване на един от основните принципи, гарантирани от Конституцията и ЗЛОД за доброволност на сдружаването, респ.за доброволност при напускането на едно сдружение и преминаване в друго, ако в Устава е предвидено, че УС утвърждава решенията на общото събрание на дружините; Следва ли съдът при направено подобно възражение и при преценката за законосъобразност на решението на ловните дружини да съобрази този факт и да приеме, че подобно изискване е незаконосъобразно; 3. При липса на законов ред за преминаване на една ловна дружина от едно сдружение в друго, следва ли приемащото ловната дружина сдружение да извършва преценка за законосъобразност и съответствието й с устава на другото сдружение на решението на тази ловна дружина, за да си гарантира стабилност на собственото си решение по приемането й и съответно регистрацията й по реда на чл.30 ЗЛОД“. Ответникът по касация „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ със седалище в [населено място] бряг е подал отговор по чл.287, ал.1 ГПК само на касационната жалба на „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“. В отговора е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба и е заявено искане за присъждане на разноски, отразени в списък по чл.80 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените от „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ установителни искове, Апелативен съд - Велико Търново е извършил инцидентен контрол за законосъобразност на решението на общото събрание на първа и втора ловни дружини от 22.04.2017 г. за преминаване и членуване от „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ в „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“ и след като е достигнал до извод за незаконосъобразност на решението, е приел, че не са настъпили целените с него правни последици за промяна в членството на двете ловни дружинки, поради което правото по чл.30 ЗЛОД за регистриране и поддържане на заявената пред Държавно горско стопанство Плевен регистрация на дружинките като свои членове принадлежи на „Ловно - рибарско дружество Червен Бряг“, а „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“ не е носител на същото право, и сключеният на основание чл.29, ал.9 ППЗЛОД договор между „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ и „Държавно горско стопанство Плевен“ за предоставяне и стопанисване на дивеча на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД относно ловностопанските райони на първа и втора ловни дружинки Червен бряг не е прекратен. От фактическа страна по делото не е имало спор, че ищецът „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ е регистриран по реда на ЗЛОД и с договор от 07.08.2009 г., сключен на основание чл.29, ал.8 ППЗЛОД с ДГС Плевен, му е възложено да осъществява стопанисването и ползването на дивеча в ловностопански райони, сред които и район Червен бряг, за срок до 2024 г. На 22.04.2017 г. е проведено общо събрание на първа и втора ловни дружинки от [населено място] бряг, на което е взето решение дружинките да преминат и да членуват в „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“, като всички ловци да предоставят индивидуални заявления за членство в новото сдружение. В протокола от събранието е удостоверено, че решението е взето с 40 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ при участие на 45 бр. ловци от общо членуващи в дружинките 54 бр. ловци. На 25.04.2017 г. председателят на Управителния съвет на дружеството е изпратил писмо то ИАГ, Северозападно държавно предприятие, и до директорите на РДГ и на ТП ДГС, с което е уведомил адресатите на писмото, че събранието от 22.04.2017 г. е проведено в нарушение на Устава на „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“, поради което протоколът от събранието не следва да бъде вземан предвид и договорът от 07.08.2009 г. не следва да бъде променян. С писмо от 12.05.2017 г. на ТП на ДГС Плевен е изпратено за подписване от „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ допълнително споразумение към договора от 07.08.2009 г., според което ловностопанският район на двете дружинки е изключен поради преминаване към „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“. В писмото е обективирано изявление, че при отказ да се подпише споразумението договорът ще се смята едностранно прекратен в частта относно ловностопанския район на ловните дружинки в [населено място] бряг. Писмото е изпратено във връзка с писмо на „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“, с което ТП на ДГС е уведомено за решението на общото събрание на ловните дружинки в [населено място] бряг и за приемане на дружинките, заедно с прилежащия им ловностопански район, за членове на сдружението. На 11.05.2017 г. е сключено допълнително споразумение между ТП на ДГС Плевен и „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“, с което стопанисването и ползването на дивеча в ловностопански район Червен бряг е възложено на сдружението в [населено място], считано от 01.06.2017 г. Въззивният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните в хода на делото доказателства относно свикването и провеждането на общото събрание от 22.04.2017 г. От доказателствата съдът е приел за установено, че според приложените списъци на членовете на „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ към 22.04.2017 г. членовете на първа дружинка са 27, а на втора - 24. В изготвения за целите на събранието присъствен списък на първа ловна дружинка са вписани 30 членове, от които 5 неприсъстващи, а в протокола на втора ловна дружинка са се подписали 25 членове. Решенията за свикване на съвместно общо събрание на 22.04.2017 г. са взети на събрания на двете дружинки съответно на 01.04.2017 г. и на 03.04.2017 г. В решението на първа ловна дружинка е предвидено да се изготви покана с дневен ред преминаване на ловните дружинки към сдружението в [населено място] и е възложено на председателя и на секретаря да внесат искане до управителния съвет на ловно - рибарското дружество в [населено място] бряг за свикване на общото събрание. В решението на втора ловна дружинка е предвиден и начин на връчване на поканата за общото събрание - на всеки член срещу подпис. При постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил и показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Н. В., Т. Т. и Е. Г. относно връчването на покани за общото събрание на членовете на дружинките и уведомяването на УС на ловно - рибарското дружество в [населено място] бряг за намерението на членовете да преминат към друго сдружение. След преценка на установените по делото правнорелевантни факти и анализ на приложимата правна уредба, съдържаща се в ЗЛОД и ППЗЛОД, въззивният съд е формирал изводи, че общото събрание от 22.04.2017 г. е свикано и проведено в нарушение на Устава на „Ловно - рибарско дружество [населено място] бряг“, както и че взетото на общото събрание решение за преминаване на двете ловни дружинки към сдружението - ответник е незаконосъобразно. При преценката за законосъобразност на решението въззивният съд е изходил от принципното правило на чл.31, ал.4 ЗЛОД, че членовете на ловната дружинка разполагат с правото да изберат сдружението в което да членуват, но като е съобразил липсата на императивна правна уредба в ЗЛОД и в ППЗЛОД относно начина и мнозинството за вземане на решение за прекратяване членуването в едно ловно сдружение и преминаване към друго ловно сдружение, се е произнесъл, че изборът следва да бъде упражнен при спазван на устава на сдружението, в което членува ловната дружина. От приетия като доказателство Устав на „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ въззивният съд е констатирал, че в чл.34 на същия е уредена процедура за свикване и провеждане на общо събрание на ловните дружинки, според която събранието се свиква с решение на УС на сдружението или по искане на 1/3 от членовете на дружината, депозирано пред УС; Уведомяването за събранието се извършва с писмена покана с вписани дневен ред, дата, час и място на провеждане на събранието и по чия инициатива то се свиква; Изготвената покана се отправя най-малко две седмици преди насрочения ден, като членовете на дружинките подлежат на известяване по ред и начин, определен от УС. Подвеждайки фактите по делото към изискванията на устава, въззивният съд е достигнал до извод, че събранието е проведено без отправяне до УС на предварително писмено искане на 1/3 от членовете на дружинките, че протоколите от събранието не са придружени със списъци на присъствалите членове и не са представени в сдружението, че поканата за събранието не съдържа данни за мястото на провеждане на събранието и за това по чия инициатива е свикано, както и че не е доказано надлежното връчване на поканата на всички членове на двете дружинки в двуседмичен срок преди датата на събранието. Въззивният съд е подчертал изрично, че моментът на връчване на поканата и достигането й до всички членове на дружинките не може да се установи нито от изготвените списъци, нито от показанията на разпитаните по делото свидетели. Допуснатите нарушения на устава са прецени от въззивния съд като съществени с аргумент, че нарушените правила гарантират от една страна правата на всички ловци от дружинката във връзка с оповестяването на събранието и възможността за участие в него, а от друга създават баланс с правата на останалите членове на сдружението извън тези, членуващи в съответната дружинка. В съответствие с направените изводи въззивният съд е заключил, че нарушенията на устава са довели до незаконосъобразност на взетото решение от 22.04.2017 г. и че доколкото като правото на членовете на ловните дружинки на избор в кое сдружение да членуват не е упражнено надлежно, съгласно правилата на устава, решението не е породило желания резултат - ответното сдружение да придобие титулярството на правото по чл.30 ЗЛОД и да се сключи допълнително споразумение с него за промяна на ловностопанските райони на двете сдружения, респ. да се предприеме процедурата по чл.31, ал.4 ЗЛОД за едностранно прекратяване на договора с ищеца. Като допълнителен аргумент за незаконосъобразност на решението от 22.04.2017 г. въззивният съд е посочил и неспазването на предвиденото в чл.34 на устава изискване за утвърждаване на решенията на общото събрание на ловните дружинки от УС на „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“. Въззивният съд се е произнесъл с решението си и по частната жалба на ТП „Държавно горско стопанство Плевен“ срещу определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по гр. д. № 319/2020 г. решение в частта за разноските. Частната жалба е преценена като неоснователна по съображения, че отговорността за разноски се определя съобразно изхода на спора по материалното право и с оглед на това уважаването на исковете срещу жалбоподателя е несъвместимо с правото на разноски за производството по т. д. № 2791/2018 г. на ВКС, в което е постановено решение за обезсилване на предходно въззивно решение поради нарушение на правилата за родова подсъдност и делото е изпратено за разглеждане на родово компетентния съд. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение. Първите два въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба на касатора ТП „Държавно горско стопанство Плевен“, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като постановеният с въззивното решение правен резултат не е обусловен от тяхното разрешаване. Във въпросите се съдържа тезата на касатора, че сключеният на основание чл.29, ал.9 ППЗЛОД договор от 07.08.2009 г. между „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ и „Държавно горско стопанство Плевен“ относно ловностопанските райони на първа и втора ловна дружини в [населено място] бряг е прекратен валидно от директора на ТП ДГС Плевен поради настъпване на предпоставките, предвидени в чл.31, ал.вр. чл.29, ал.10 ППЗЛОД. Защитната теза на касатора обаче не е възприета от въззивния съд, който след преценка на фактите и доказателствата по делото е достигнал до извод, че договорът не е прекратен, тъй като поради незаконосъобразността на решението от 22.04.2017 г. на съвместното общо събрание на първа и втора ловни дружини за преминаване от „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ към „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“ не са настъпили предпоставките по чл.31, ал.4 ЗЛОД вр. чл.29, ал.10 ППЗЛОД за промяна в принадлежността на правото за стопанисване и управление на ловностопанските райони на двете дружини и договорът от 07.08.2009 г. не е прекратил действието си, респ. титуляр на правото по чл.30 ЗЛОД продължава да бъде „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“. Поставените от касатора въпроси не кореспондират с така формираните изводи на въззивния съд, поради което не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. По отношение на въпросите не е осъществена и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, изяснена в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като техният отговор е обусловен от преценка на конкретните факти по делото, а не от тълкуване на приложими към спорното правоотношение разпоредби /в т. ч. чл.31, ал.4 ЗЛОД и чл.29, ал.10 ППЗЛОД/, които са неясни, непълни или противоречиви и по които няма съдебна практика, респ. съдебната практика по които се нуждае от промяна или осъвременяване поради промени в обществените отношения или в законодателството /т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Третият повдигнат от касатора въпрос е относим към частта от въззивното решение, имаща характер на определение, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК. Касационно обжалване по въпроса не може да се допусне поради това, че същият е от значение за правилността на обжалвания съдебен акт и не отразява обективно решаващия извод на въззивния съд, с който е мотивирано отхвърлянето на молбата по чл.248 ГПК - че отговорността за разноски е функционално обусловена от изхода на материалноправния спор и обезсилването на предходно въззивно решение като последица от нарушаване на родовата подсъдност на спора не е основание за присъждане на разноски на ответника, след като предявените срещу него искове са уважени с крайния съдебен акт по делото. Като самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване по въпроса за разноските следва да се посочи и липсата на надлежно обоснована допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с която е обвързано искането за достъп до касационен контрол. Касаторът ТП „Държавно горско стопанство Плевен“ се е позовал и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, излагайки доводи, че въззивният съд е направил необоснован извод, че предявените искове са доказани чрез събраните по делото доказателства; че въззивният съд не е обсъдил релевантни за изхода на делото факти; че въззивният съд е основал решението си на факти и обстоятелства, които са извън компетенциите на ТП „Държавно горско стопанство Плевен“ и въз основа на тях последното е привлечено в исково производство, в което инструментите му за защита са ограничени. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е прието, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. Посочените по-горе доводи /възпроизведени дословно от текста на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, с които касаторът е обосновал очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение, не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност, изведени в практиката на ВКС. В рамките на правомощията си в производството по чл.288 ГПК настоящият съдебен състав не преценява решението като очевидно неправилно, поради което не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 83/2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново във връзка с касационната жалба на ТП „Държавно горско стопанство Плевен“. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска и по повод на касационната жалба, подадена от „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“. От формулираните в изложението три въпроса въззивният съд е отговорил индиректно само на въпроса по т.2 като се е произнесъл, че решението на общото събрание на първа и втора ловни дружини в [населено място] бряг за преминаване към „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“ е незаконосъобразно поради нарушение на чл.34 от Устава на „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“, предвиждащ изискване за утвърждаване на решението от управителния съвет на дружеството. Произнасянето по въпроса обаче няма самостоятелно значение за изхода на делото, тъй като признаването на решението за незаконосъобразно е обусловено не само от извода за неспазване на изискването за утвърждаването му от управителния съвет, а в еднаква степен и от изводите за допуснати нарушения при свикването и провеждането на събранието. При наличие на изводи за допуснати и други нарушения на устава, рефлектирали върху законосъобразността на взетото решение, касационното разглеждане на въпроса по т.2 няма да доведе до промяна в резултата от делото, поради което допускането на касационно обжалване по този въпрос е лишено от смисъл. Другите два въпроса не са обсъждани от въззивния съд в контекста на даденото от него разрешение на правния спор, което означава, че те не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Дори да се приеме, че някой от въпросите покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение не би могло да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК при бланкетно заявено в изложението твърдение, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С оглед недопускане на касационното обжалване касаторът „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“ следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 600 лв. - адвокатско възнаграждение, платено по банков път на 11.08.2021 г. на основание договор за правна защита и съдействие от 11.08.2021 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 71 от 23.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 83/2012 г. на Апелативен съд - Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение № 260037 от 01.09.2020 г. по гр. д. № 319/2020 г. на Окръжен съд - Плевен в частта, с която по предявени от „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ искове е признато за установено по отношение на ТП „Държавно горско стопанство Плевен“ и „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“, че „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ е носител на правото по чл.30 ЗЛОД да регистрира и поддържа заявената пред „Държавно горско стопанство Плевен“ регистрация на първа и втора ловни дружинки Червен бряг като свои членове, че „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“ не е носител на същото право по чл.30 ЗЛОД и че сключеният на основание чл.29, ал.9 ППЗЛОД договор от 07.08.2009 г. между „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ и „Държавно горско стопанство Плевен“ за предоставяне и стопанисване на дивеча на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД относно ловностопанските райони на първа и втора ловни дружини Червен бряг не е прекратен, както и в частта, с която е потвърдено определение № 260047 от 25.01.2021 г. по гр. д. № 319/2020 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е оставена без уважение молбата на ТП „Държавно горско стопанство Плевен“ за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците - [община]“ с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, да заплати на „Ловно - рибарско дружество Червен бряг“ с ЕИК[ЕИК] - [населено място] бряг, [улица], сумата 600 (шестстотин) лв. - разноски по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :