О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 304 гр. София, 04 юли 2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Елена Каракашева при становището на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като изслуша докладваното от съдия Шекерджиев НЧД №539 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.351, ал.6 НПК по частна жалба от защитника на подсъдимия К. И. С. срещу разпореждане №611 от 04.05.2023 г. на съдията от ОС- гр. Пловдив, с което е върната подадената касационна жалба срещу решение №193, постановено по ВНОХД №2380/2022 г. по описа на ОС- гр. Пловдив. С частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като постановения въззивен съдебен акт, независимо, че е озаглавен решение, има характер на нова присъда и на основание чл.336, ал.1, т.3 НПК подлежи на касационен контрол. На това основание се предлага атакуваното разпореждане да бъде отменено и да бъде даден по- нататъшен ход на делото. Постъпило е становище от прокурор при ВКП, според което атакуваното разпореждане на съдия от въззивния съд е законосъобразно, тъй като постановения въззивен съдебен акт не представлява нова присъда по съдържанието си, тъй като потвърждава осъдителната наказателна част на първоинстанционната присъда, а оправдателните диспозитиви се отнасят единствено за част от деянията, включени в продължаваните престъпления, в извършването на което са обвинени подсъдимите. Настоящото производство се е развило след като с присъда №260035, постановена по НОХД №7701/2019 г. по описа на РС- гр. Пловдив подсъдимият К. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл.210, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 и чл.26, ал.1 НК и по чл.315, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 309, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. С въззивно решение №193, постановено по ВНОХД №2380/2022 г. по описа на ОС- гр. Пловдив присъдата на първоинстанционния съд е изменена, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил част от деянията по чл.315, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 309, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, като наложеното му наказание по първото обвинение е намалено на три години и шест месеца „лишаване от свобода“, а по второто обвинение на пет месеца „лишаване от свобода“, като е отменено приложението на чл.24 НК и на основание чл.23 НК е определено едно общо най- тежко наказание в размер на три години и шест месеца „лишаване от свобода“. В останалата си част първоинстанционната присъда е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия С., в която се сочат всички касационни основания. С разпореждане №611 от 04.05.2023 г. на основание чл.351, ал.5, т.3, във вр. с чл.346, т.2 НПК касационната жалба е върната от съдия от въззивния съд, като тя е преценила, че атакувания въззивен съдебен акт правилно е постановен като решение, защото с него не се оправдава нито един от двамата подсъдими за нито едно от повдигнатите им обвинения, а оправдателните диспозитиви са относими към част от инкриминираните деяния, включени в обвиненията за извършени продължавани престъпления. На тези основания съдията е приел, че постановения съдебен акт не подлежи на контрол по касационен ред и на основание чл.351, ал.5, т.3 НПК е върнал касационната жалба. Върховният касационен съд прецени, че частната жалба е подадена в срок и е допустима, но е неоснователна. Правилно въззивният съд е постановил въззивно решение, а не въззивна присъда. При запознаване със съдържанието на атакувания съдебен акт следва извод, че съдът е изменил първоинстанционната присъда, като е оправдал всеки един от подсъдимите за част от обвиненията, включени в състава на продължаваните престъпления, в извършването на които те са обвинени. Подсъдимия С. е оправдан за част от деянията, включени в състава на престъплението по чл.315, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 309, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и първоинстанционната присъда е изменена в частта за определяне на наказанията по двете обвинения, за приложението на чл.24 НК и в решението е определено по реда на чл.23 НК общо ново наказание. С въззивния съдебен акт съдът е осъществил правомощията си по чл.337, ал.1, т.1 НПК- по отношение на наказанието и по чл.337, ал.1, т.2 НПК- по отношение на оправдаването за част от инкриминираните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление. Няма основание да се приеме, че в случая е била приложима разпоредбата на чл.336, ал.1, т.3 НПК, тъй като нито един от двамата подсъдими не е бил изцяло оправдан по нито едно от повдигнатите им обвинения. Практиката на касационната инстанция е константна, че нормата на чл.336 НПК е приложима само когато има цялостно оправдаване за поне едно от обвиненията или за поне един от подсъдимите, като правните последици (конкретно възможността за касационно обжалване) не зависят от начина на именуване на постановения въззивен съдебен акт, а от правния му характер. В този смисъла Опр.30/2022 г. по НД 211/2022 г. 2 НО и Опр.129/2009 г. по НД 102/2009 г. 1 НО. Предвид всичко изложено касационният съд приема, че постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол и подадената срещу него касационна жалба правилно е била върната като недопустима. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от защитника на подсъдимия К. И. С. срещу разпореждане №611 от 04.05.2023 г. на съдията от ОС- гр. Пловдив, с което е върната подадената касационна жалба срещу решение №193, постановено по ВНОХД №2380/2022 г. по описа на ОС- гр. Пловдив. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.