Ключови фрази


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 451

гр. София, 20.07.2022г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1927 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Галактик тур" ЕООД, [населено място], срещу решение № 408/05.07.2021г. по т.д. №438/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 260497/23.03.2021г. по т.д. №1912/2020г. на Софийски градски съд, TO, VI - 16 състав, са отхвърлени предявените от „Галактик тур" ЕООД срещу Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело" иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 107 347,80 лв., представляваща заплатена наемна цена за периода 15.05.2020г. - 13.07.2020г. по договор за наем № Н - 2/01.07.2014г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на съда, че между насрещните страни не е сключен договор за опрощаване на процесиите вземания. Поддържа, че съдът неправилно е приравнил заповед № 474/15.05.2020г. на публична покана по смисъла на чл.290 от ТЗ. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че ограничаването или преустановяването на дейността в обекта следва да е осъществено по време на извънредното положение между 13.03.2020г. и 13.05.2020г., като отбелязва, че в процесната заповед липсва такова изискване. В тази връзка поддържа, че по своята правна природа заповедта представлява общ административен акт, като ищецът, поради необжалването на този акт, се ползва от дадените с него права, предвид изпълнението на вменените му задължения.
Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.З и ал.2, пр.З от ГПК. Касационният жалбоподател сочи като обуславящи въпросите: 1/ Имат ли заповедите и решенията /заповеди и решения/, издадени на основание чл.бб от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, пряко действие спрямо своите адресати?; 21 Създават и гарантират ли заповедите и решенията права, които възникват директно в правната сфера на адресатите си?; 3/ Какви са критериите, по които юридическо и физическо лице придобива качеството на адресат на заповедите и решенията?; 4/Каква е правната природа на заповедите и решенията - на предложение за сключване на договор и какъв точно договор, на публична покана за сключване на договор и какъв точно или на друга специфична фигура на освобождаване от дълг и каква?; 5/ Необходимо ли е подписване на допълнително споразумение/анекс към действащите договори за наем или за ползване на имоти - държавна и общинска собственост или е достатъчно адресатите да установят наличието на посочените в заповедите/решенията предпоставки за освобождаване от заплащане на наемни вноски?; 6/ Какви са критериите за доказване на обстоятелството дали адресатите са ограничили или преустановили дейността си в наетите имоти вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение?; II Разпростира ли се действието на заповедите/решенията, издадени на основание чл.бб от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, в периода 13.05 -13.07.2021г.?; 8/ Обвързващо ли е правното основание, на което са издадени заповедите/решенията за съдилищата в РБългария или следва да бъде тълкувана действителната воля, която издаващият орган е вложил в тях?; 91 Допустимо ли е освобождаване от дълг чрез издаване на общ административен акт и по - конкретно с издаване на общ административен акт, издаден на основание чл.бб от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците? Твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно -почивно дело", [населено място], оспорва касационната жалба, като твърди липса на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и за неоснователност на жалбата по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови въззивното решение в обжалваната част, Софийски апелативен съд е приел за безспорно установено, че между страните е сключен договор за наем № Н - 2/01.07.2014г., с който Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело" е предоставила на „Галактик тур" ЕООД под наем за срок от 10 години описаните в него държавни имоти, находящи се в [населено място], за сезонно ползване в периода 15.05 - 15.09 на съответната година, срещу задължение на ищеца да заплаща за същия период уговорената месечна наемна цена в първоначален размер от 44 000 лв. без ДДС, както и срещу задължение за извършване на инвестиции според приложение № 1. Със заповед № 474/15.05.2020г. на изпълнителния директор на ответната агенция, издадена на осн. чл.бб от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, е постановено пълно или частично освобождаване на наемателите на имоти - държавна собственост, които са подали заявления и отговарят на определени условия. Въззивният съд е установил, че с писмо с вх. №6166/10.06.2020г. ищецът е поискал от ответника да бъде освободен изцяло от задължението за заплащане на наем по процесния договор за периода 15.05.2020г. - 15.07.2020г, а също така ищецът „Галактик тур" ЕООД е заплатил на ответника Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело" на 14.07.2020г. сумата от 29 916,60 лв. - наем за периода 15 - 31.05.2020г.; на 23.07.2020г. сумата от 54 553,80 лв. - наем за месец 06.2020г. и на 14.08.2020г. сумата от 22 877,40 лв. - наем за периода 01 - 13.07.2020г. При така установените факти въззивният съд е приел, че не е налице сключен договор за опрощаване на задълженията на „Галактик тур" ЕООД за плащане на месечната наемна цена за периода 15.05. - 15.07.2020г. по процесния договор, тъй като заповед № 474/15.05.2020г. не отговаря на изискванията за предложение по смисъла на чл.13 от ЗЗД. Изтъкнал е, че заповедта не съдържа всички съществени елементи на подобен договор, доколкото липсва индивидуализация по основание и размер на конкретните задължения, подлежащи на опрощаване. Изложил е съображения, че заповедта не представлява и индивидуална оферта, тъй като не съдържа конкретизация на наемателите /по договор или поименно/, както и поради публикуването й на интернет страницата на ответната агенция. Счел е, че заповедта няма характер и на публично предложение по смисъла на чл.291 от ТЗ, тъй като в нея не е посочен срок за подаване на заявления за освобождаване от наемните вноски. Поради това въззивният съд е достигнал до извода, че значението на процесната заповед е на публична покана по смисъла на чл.290 от ТЗ, чието приемане не води до сключването на договор.
На следващо място, апелативният съд е приел, че неправилно процесиите отношения са разгледани от първоинстанционния съд на плоскостта на института на опрощаването на вземания по чл.108 от ЗЗД. Според съда приложение намира специфичната правна фигура на освобождаване от дълг, уредена в чл.бб от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, на основание на която разпоредба е издадена и процесната заповед. Взимайки предвид изискването на закона, че ограничаването или преустановяването на дейността трябва да е вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение, решаващият състав е приел, че самото ограничаване или преустановяване трябва да е осъществено по време на извънредното положение - между 13.03.2020г. и 13.05.2020г., доколкото наложените мерки имат действие само до края на същото. Изтъкнал, че ако дейността е ограничена или преустановена през периода на извънредното положение, законът допуска наемателят да бъде освободен от заплащането на дължимите вноски както за периода на извънредното положение, така и за периода от два месеца след това, като не е необходимо ограничаването или преустановяването на дейността да е продължило и през този последващ период. При тези съображения, въззивният съд е приел, че не е налице основната предпоставка за приложението на чл.бб от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, поради липсата на данни ищецът да е ограничил или преустановил дейността си в наетия имот в периода на извънредното положение /13.03 - 13.05.2020г./. В тази връзка съставът на САС е посочи, че по силата на договора между страните наетите имоти са предоставени на ищеца за сезонно ползване за периода от 15.05 до 15.09 на съответната година, като за останалите периоди от годината ищецът не дължи наем, а има единствено задължение за охрана на имотите и за извършване на съответните дейности по инвестиционната програма по чл.23 от договора. Изтъкнал е още, че периодът на извънредното положение попада в периода по сключения между страните договор, през който ищецът по принцип не извършва дейност по основното предназначение на наетите имоти - туристическа дейност, а единствено тяхната охрана. Отбелязал е и липсата на наведено твърдение, че тази охранителна дейност или евентуална дейност по инвестиционната програма е засегната в периода на извънредното положение вследствие наложените мерки. С оглед на това въззивният съд е заключил, че през периода 13.03 - 13.05.2020г. дейността на ищеца не е била ограничена или преустановена в резултат на мерките по време на извънредното положение, тъй като през този период не е имал право да експлоатира имотите за основното им предназначение да предоставя туристически услуги. Предвид твърденията в исковата молба, че дейността е била преустановена след 13.05.2020г., въззивният съд е изложил съображения, че за наличието на предпоставките на чл.бб от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, този период е ирелевантен, доколкото само през периода на извънредното положение може да има причинна връзка с наложените мерки.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 -т.З от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая формулираните в изложението по чл.284, ал.З, т.1 от ГПК правни въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК.
Първият, вторият и третият въпроси са поставени принципно, а не с оглед мотивите на обжалвания акт, поради което не отговарят на общия критерий за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е отрекъл правното действие на заповед №474/15.05.2020г. на изпълнителния директор на ответната агенция в правната сфера на нейните адресати, а при извършената съпоставка на съдържанието на заповедта и клаузите на процесния договор за наем, е стигнал до извода, че ищцовото дружество не попада сред кръга на лицата, за които заповедта поражда последици.
Четвъртият въпрос е предпоставен от погрешното интерпретиране на крайния извод на въззивния съд. Съображението, че процесната заповед представлява публична покана по смисъла на чл.290 от ТЗ, е изложено във връзка с извода на съда, че между страните не е сключен договор за опрощаване на процесиите вземания, докато решаващият извод за неоснователност на иска е аргументиран с липсата на основната предпоставка за приложението на чл.бб от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците - ищецът да е ограничил или преустановил дейността си в наетия имот в периода на извънредното положение, доколкото по силата на сключения договор не е имал право през този период да експлоатира имотите за основното им предназначение, а именно предоставянето на туристически услуги. В този смисъл поставеният въпрос няма отношение към съображенията на съда за отхвърляне на предявения иск.
Петият въпрос в изложението по чл.284 ал.З т.1 от ГПК не кореспондира с решаващите мотиви на обжалваното решение, доколкото въззивният съд не е обсъждал дали е необходимо подписването на допълнително споразумение или анекс към процесния договор за наем като предпоставка за освобождаването на ищеца от заплащане на наемните вноски. Ето защо въпросът не е значим за конкретния правен спор. Шестият въпрос също не е обуславящ за изхода на спора, доколкото съставът на САС не е изследвал дали осъществяваната от ищеца дейност е била ограничена или преустановена в периода на извънредното положение, а е приел, че съгласно сключения договор за наем ищецът през този период не е имал право да експлоатира имотите за основното им предназначение -да предоставя туристически услуги, съответно изобщо не е следвало да осъществява дейност.
Осмият и деветият въпрос са хипотетични, не са обусловили изводите на въззивния съд, поради което нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Осмият въпрос изразява тезата на касатора, че макар посоченото в процесната заповед основание за издаването й да е чл.бб от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, тя поражда правни последици за всички лица, чиито права и законни интереси са засегнати от периода на извънредното положение и неговите последици. Този въпрос изразява несъгласието на касатора със становището на въззивния съд, че уреждането на последиците от въведената след края на извънредното положение на 13.05.2020г. извънредна епидемична обстановка, попада в приложното поле на чл.бв от същия закон, а процесната заповед, издадена на основание чл.бб от този закон, има за адресати само лицата, претърпели ограничение или преустановяване на дейността си по време на периода на извънредното положение. Неотносим е и девети въпрос, доколкото въззивният съд не е отрекъл възможността определената категория лица да бъдат освободени от задължение чрез издаване на административен акт, а е изложил съображения, че съобразно посочените в заповед №474/15.05.2020г. критерии ищецът не е сред нейните адресати.
Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъжда поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.З от ГПК.
Седмият въпрос изисква проверка по правилността на изложените от въззивния съд изводи относно съдържанието и правните последици на заповед №474/15.05.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело", [населено място]. Във фазата на селекция на касационните жалби ВКС не извършва проверка за наличието на неправилно приложение на материалния закон, съдопроизводствените правила или за липсата на обоснованост /Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Дори и да се възприеме като правен въпрос за приложното поле на разпоредбата на чл.бб от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, по този въпрос не е обоснована допълнителната предпоставка за достъп до касация. Според т.4 на TP №1/2009г. от 19.02.20Юг. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.З от ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби - безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба -отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото. В случая приложимата за спора правна норма е ясна, не е налице непълнота, която да бъде отстранена чрез тълкуване и липсва противоречие между тази норма и други норми, нито е налице създадена поради неточно тълкуване на нормата практика, която се нуждае от промяна. Предвид изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.З от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.З от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случаи не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.З от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументи за неправилност на атакувания акт по смисъла на чл.281, т.З от ГПК, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност.
По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото същият е представляван в касационното производство от юрисконсулт, който е депозирал писмен отговор на касационната жалба. Поради това касационният жалбоподател следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.8 от ГПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съобразно вида на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и извършените от ответника процесуални действия.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №408/05.07.2021г. по т.д. №438/2021г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОСЪЖДА „Галактик тур" ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, да заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно - почивно дело", ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лв. /двеста лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: 1.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: