4 Р Е Ш Е Н И Е № 814/10 гр.София, 20.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА Илиева дело № 1395/2009 година Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 777 от 08.09.2010 г.е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Ц. Т. Б. чрез адв. И.С.,на решение № 292 от 23.04.2009 г. по гр. д № 640/2008 г. по описа на Софийски окръжен съд,с което е оставено в сила решение на РС-Самоков, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 97 ал.1 ГПК/отм./, предявен от Ц. Т. Б. срещу [община] за установяване на факта, че е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], Софийска област, представляващ дворно място с площ от 500 кв.м., съставляващо част от имот с пл. № 299, кв. 31 по плана на селото, при съседи: път /софийско шосе/, Б. Мечкарски и С. В. Б.. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправните въпроси,свързани с приложното поле на чл. 79 ал.1 от ЗС ,ЗСПЗЗ и Примерния устав на ТКЗС относно запазване на правото на собственост на кооператорите върху внесените от тях земи в реалните им граници, когато се намират в границите на населеното място по силата на регулационен план. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Ответната страна - [община] оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд,като разгледа жалбата в рамките на наведените основания,приема следното: За да постанови обжалваното решение,с което е отхвърлен искът с правно основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./,въззивният съд е приел,за установено и от релевираните фактически твърдения в исковата молба,че наследодателят на ищцата – касатор – С. Б. У. е внесъл през 1950 год. в ТКЗС- [населено място] имоти, сред които и градина от 0.5 дка, за която е отбелязано, че е в регулация.С Протокол № 6 от 07.10.1992 год. на ПК „С.” на наследниците на С. Б. У., сред които е и касаторката, е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на [населено място] или правото за получаване на паричната равностойност върху 74 дка ниви, 2 дка ливади и 1 дка градини.С решение на ПК”С.” № 6 Го от 29.07.1997 год. са възстановени 19 имота в [населено място] на наследниците на С. У., а в протокол от 09.02.1994 год. е посочено, че на наследниците на същия е признато право на възстановяване на собствеността върху две ниви с площ от 0.5 дка, които са в регулация.Установено е от приетата съдебно-техническа експертиза, че за имот с пл. № 299 са отредени парцели IV и V, а имотът е идентичен с имот с пл.№ 212, кв.20 по плана от 1932 год.,от която година имотът е в регулация и няма данни да е изключван. При така установените факти,въззивният съд е приел, че процесният имот, въпреки че е внесен в ТКЗС през 1950 год. от наследодателя на касаторката, към този момент е бил включен в регулационния план на селото и поради това не следва да се възстановява по реда на ЗСПЗЗ,но не е установено по безспорен начин собственост, основана на придобивна давност, тъй като преди масовизацията не е изтекъл необходимия срок за придобиване на имота по давност. Върховният касационен съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение – т.10 от ТР № 1/17.07.2001 год.по гр.д.№ 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. Решението е недопустимо,тъй като въззивният съд се е произнесъл по иск за собственост,предявен при липса на положителна процесуална предпоставка – наличие на интерес от търсената с иска защита. Чл.10 от Примерния устав на Т./отм.ДВ бр.83/25.10.1968 год./при чието действие наследодателя на ищцата – касатор е внесъл земите си в ТКЗС указва какъв е режима на земите внесени в ТКЗС.Земите,включени в регулационните планове на селищата,не се групират в блокове,а техните собственици ги използват като лично ползване,т.е. не като собственици.Без значение е обстоятелството,че и след образуване на ТКЗС собственикът е продължил да владее и ползва имотите си,защото според правния си статут това са имоти,върху които се разпростира правото на ТКЗС на кооперативно земеползване,независимо,че не са включени в блок за кооперативно обработване на земята.Съгласно ЗСПЗЗ земите внесени в ТКЗС,ДЗС или одържавени на друго основание се възстановяват на бившите собственици,каквато процедура в настоящия случай е започнала,но не е приключила.Въпроса за давността би имал значение към иска едва при приключила процедура по възстановяване на собствеността.Обстоятелството,че имотът,правото на възстановяване на собствеността върху който е признато още през 1994 год.,попада върху имот държавна,респ.общинска собственост,не е пречка да се приключи административната процедура по възстановяване чрез определянето на границите му,тъй като съгласно разпоредбата на чл.24 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделските земи,заварени от закона,с изключение на земите,чиято собственост подлежи на възстановяване. С оглед гореизложеното установителния иск за собственост е преждевременно предявен,поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо. Водим от гореизложеното и на основание чл.293 ал.4 ГПК Върховният касационен съд,състав на І г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 292 от 23.04.2009 г. по гр. д № 640/2008 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 51 от 7.05.2008 год. по гр.д.№ 111/07 год. на РС-Самоков. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: