8 Р Е Ш Е Н И Е № 129 София, 07 декември 2020г. И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 418/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. И., чрез защитника му адв.Р. Б. срещу въззивна присъда № 30 от 10.06.2020г. на Габровски окръжен съд, постановена по внохд № 15/20г. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Прави се искане за отмяна на новата въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия на основание чл.9, ал.2 от НК, а алтернативно за налагане на административно наказание. В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило допълнение към касационната жалба. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като въззивната инстанция при постановяване на съдебния си акт не е допуснала съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Счита, че от мотивите на въззивната присъда може да се проследи как е формирано вътрешното убеждение на съда и, че са спазени процесуалните правила, регламентиращи тази дейност. Намира за правилна преценката на окръжния съд, че обществената опасност на деянието, осъществено от подсъдимия И. не е незначителна, а типичната за този вид престъпления, поради което правилно е приложен материалният закон, като той е признат за виновен по инкриминираното му обвинение. Наложеното му наказание при условията на чл.55 от НК е справедливо. Ето защо, прокурорът пледира за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на въззивната присъда. Адвокат Р. Б., защитник на подсъдимия И. И., в хода на пренията поддържа жалбата и допълнението към нея. В подкрепа на поддържаните касационни основания излага подробни аргументи/релевирани и в жалбата/, в подкрепа на тезата, че деянието осъществено от подзащитния му е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Моли за отмяна на въззивната присъдата и оправдаване на подсъдимия или за налагане на административно наказание. Подсъдимият И. изцяло се присъединява към становището на защитника си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 49 от 29.01.2020г., постановена по нохд №1020/19г., Габровският районен съд е признал подсъдимия И. Ц. И. за невиновен и на основание чл.9, ал.2 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. С въззивна присъда № 30 от 10.06.20120г., постановена по внохд №15/20г., Окръжен съд – Габрово е отменил изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея е постановил : признал е подсъдимия И. Ц. И. за виновен в това, че на 24.09.2019г. около 17,10ч. в [населено място], на [улица], управлявал МПС - л.а.”Пежо” с рег. [рег.номер на МПС] , без съответно свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП № 19-0892-000691/27.08.2019г. на началника на сектор “Пътна полиция” при ОД МВР Габрово, влязло в сила на 07.09.2019г., поради което и на основание чл.343в, ал.2, от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален “общ” режим. На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не е наложил предвиденото в нормата на чл.343в, ал.2 от НК наказание глоба. Касационната жалба е допустима и основателна. Подсъдимият и защитникът му правят оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение. Твърдят, че въззивният съдебен акт страда от процесуален порок, който следва да се приравни на липсата на мотиви, тъй като съдът не е обсъдил всички възражения на защитата, направени в пренията пред двете решаващи инстанции и във възраженията срещу въззивния протест. Във връзка с това оплакване следва да се посочи трайното и категоричното разбиране, намерило израз както в доктрината, така и в съдебната практика, че липсата на мотиви е налице не само когато напълно липсват такива, но и когато те са формални и незадълбочени в степен, че не дават възможност да бъде проследен от контролната инстанция начина, по който е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Задължение на последния е в акта си да даде отговор на направените от страните възражения. В настоящия случай не сме изправени пред горните хипотези, тъй като въззивният съд в акта си е изложил мотиви в подкрепа на становището си за основателност на протеста, респективно за неправилност на правните изводи на първата инстанция. Аргументирайки се защо приема, че не са налице предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НК, съдът е отговорил и на възраженията на защитата срещу въззивния протест. Дали изводите му са правилни и законосъобразни е въпрос, относим към проблематиката за правилното приложение на материалния закон. Ето защо неоснователно е оплакването за липса на мотиви на въззивния акт. Впрочем същият е изготвен съгласно изискванията, регламентирани в разпоредбата на чл.339, ал.3 от НПК. По-нататък основателно е оплакването на касатора за допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон. Окръжният съд изцяло е възприел фактическите констатации, направени от първата инстанция, но е извел различни правни изводи. Приел е, че не са налице предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия не е незначителна, а е типичната за този вид престъпления. В подкрепа на тезата си е изложил следните съображения: престъпленията против транспорта се едни от най- разпространените; деянието е извършено в пиков за [населено място] час, от лице което не познава правилата за движение по пътищата, поради което представлява сериозна опасност за участниците в движението и застрашава живота и здравето на неограничен кръг хора; автомобилът е използван от подсъдимия в ситуация, която не се характеризира със спешност, предвид предварително уговорената консултация с личния лекар; автомобилът вероятно се използва често от семейството на подсъдимия за придвижване от селото, в което живеят до града; здравословното състояние на детето не е било от естество, което да налага хоспитализиране и спешно пътуване до болнично заведение. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя както крайните правни изводи на контролирания съд, така и оценката на данните, имащи значение за изясняване на конкретната обществена опасност на деянието. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно-без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително.Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Независимо, че тази разпоредба се явява изключение, тя има своето значение, тъй като е относима, така както беше посочено по-горе, към едно от основните качества на престъплението, а именно обществената опасност и свързаната с нея противоправност. Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното му въздействие върху обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения. По отношение на горепосочените съображения, с които контролираният съд се е аргументирал, за да приеме, че първата инстанция не е приложила правилно закона, тъй като деянието не е малозначително, е необходимо да се посочи следно: Неоспорим факта е, че престъпленията по Глава единадесета, раздел втори от НК – “Престъпления против транспорта и съобщенията”, сред които е и това по чл.343в от НК защитават значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, както и, че в последните години се наблюдава ръст на тези престъпленията. Това обаче не означава, че конкретно извършеното от подсъдимия деяние е със завишена степен на обществена опасност a priori. Също така преценката за степента на обществена опасност на конкретното деяние не може да бъде изведена абстрактно и общо от тази на различните по вид престъпни състави против транспорта. Принципно обществената опасност на деянията има своя законодателен израз чрез определената санкция, която за различните престъпленията в горепосочения раздел е различна по вид и размер, като това определя и различна по тежест обществена опасност. Разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Тези наказания съпоставени с предвидените санкции за останалите престъпления против транспорта сочат на законодателно установена една по-ниска степен на обществена опасност на горепосоченото престъпление. В рамките на така установената обществена опасност на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК следва да бъде преценена конкретната обществена опасност на извършеното от подс.И., която е значимата относно преценката дали деянието е малозначително. Отново следва да се посочи, че преценката за обществената опасност следва да бъде извършена по отношение на конкретното засягане на непосредствения обект на защита, а не на родовия такъв. На следващо място направеният от контролирания съд извод, че подсъдимият с управлението на автомобила първоначално по междуградски път, а след това в пиков за [населено място] час, което предполага по-усложнена пътна обстановка, е застрашил живота и здравето на неограничен кръг от хора, не се основава на данните по делото. Принципно управлението на МПС от лице, което не притежава необходимата правоспособност е винаги обществено опасно и застрашаващо неограничен кръг участници в движението, без оглед къде и по кое време е осъществено. За приемането на една по-завишена степен на обществена опасност на процесното престъпление от типичната, се изисква наличието на данни за утежнена пътна обстановка, при която е осъществено деянието, каквито по делото не са налице. По-нататък, въз основа на установеното, че процесният автомобил е собственост на бащата на св.К., който живее заедно с нея и подсъдимия, и който не притежава свидетелство за правоуправление, съдът е приел, че вероятно МПС-то се ползва за предвижване от семейството. Този извод сочи на предположение и не се базира на безспорна установеност от данните по делото. Не може да се приеме, че в негова подкрепа е съобщеното от св.П. – полицейски служител, че е спрял автомобила, управляван от подсъдимия за проверка, тъй като е знаел, че той не притежава свидетелство за правоуправление. Също така, тук е мястото да се посочи, че при преценката на предпоставките по чл.9, ал.2 от НК водеща е степента на обществена опасност на конкретното деяние, а не данните за личността на подсъдимия. На следващо място, контролираният съд е направил преценка, че случаят не е бил спешен, поради което не се е налагало подс.И. да управлява МПС-то. Мотивира се с това, че от една страна прегледът при личния лекар, извършен на 24.09.2019г. за времето от 12-13часа е в резултат на предварително уговорена детска консултация, а от друга страна при повторното посещение на болнично заведение е отказана хоспитализация, което сочи, че състоянието на детето не е налагало спешно пътуване. В тази връзка е необходимо да се посочи, че на подс.И. е инкриминирано обвинение за управление на МПС на 24.09.2019г. около 17.00часа, времето на второто отиване до [населено място] и по-точно до болнично заведение, а не за прегледа при личния лекар. Обстоятелството, че детето в този ден не е прието в болницата, а е хоспитализирано след няколко дни, не означава, че състоянието му не е било тревожно за родителите. Дали е било спешно в медицински аспект е въпрос, който е от компетентност на лекарите, и не може да бъде вменен в преценка на родителите, с оглед на предприемане на пътуването до [населено място]. Самият контролиран съд е приел сред фактическите положения, че няколко часа след като семейството се е върнало от прегледа при личния лекар, майката е забелязала влошаване състоянието на детето, което е наложило да се обади на подсъдимия и след това да потърсят отново лекарска помощ. По делото е безспорно установена причината за предприетото от подсъдимия управление на автомобила, свързана със здравословното състояния на едно от децата му, която причина той е съобщил на проверяващия полицай и семейството е било закарано до болничното заведение от друго лице. Обобщено, настоящият състав не споделя извода на въззивния съд, че в случая обществената опасност на деянието не е незначителна, а е типичната за този вид престъпления. Несъстоятелна е тезата на съда, че е трудно проверяема достоверността на приетия от първата инстанция житейски мотив за извършване на деянието. Освен, че в случая тя е проверена, контролираният съд е приел сред фактическите си констатации данни за състоянието на детето и такива относно причините, поради които е предприето управлението на МПС от И.. Неговите обяснения са проверени и подкрепени от останалия доказателствен материал. Освен това сред установените правила за оценка на доказателствата и в частност на данните от обясненията на подсъдимия/като източник на доказателства/, е те да бъдат кредитирани с доверие, когато същите не са опровергани от останалите доказателствени източници. Неоснователна е критиката на въззивния съд досежно приетата от първата инстанция малозначителност на деянието. По мнение на настоящия състав в случая са налице предпоставките за приложението на чл.9, ал.2 от НК, тъй като се касае за деяние, което формално осъществява обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, но обществената му опасност е явно незначителна. Този извод се налага, както от гореизложеното, така и от комплексната оценка на степента на обществена опасност на деянието и тази на личността на дееца, които сочат, че в случая поведението на подс.И. не се отличава с типичната за този вид прояви обществена опасност и не налага ангажиране на наказателната му отговорност. В допълнение следва да се посочи, че макар подсъдимият да не е потърсил друго решение, а да е предприел управление на автомобила, без да притежава правоспособност, не могат да бъдат пренебрегнати обстоятелствата относно ситуацията в която е извършил деянието – влошаване на здравословното състояние на детето му – бебе на един месец/ независимо от предприетото лечение/, пораждащо притеснения за всеки родител, и местонахождението на жилището, в което живее семейството - в село, отдалечено от [населено място]. Също така макар и не в условията на непосредствена спешност/ каквато преценка не може да се изисква от подс.И., който не притежава медицинска квалификация/, фактът, че състоянието на детето се е влошавало се потвърждава и от последвалото му хоспитализиране, макар и не в процесния ден. Във връзка с личността на подсъдимия и по-точно досежно миналите осъждания, е необходимо да се посочи, че независимо от липсата на реабилитация, от последната влязла в сила присъда, постановена спрямо него, е изтекъл дълъг период от време, а деянията по предходните му осъждания са извършени в млада възраст. Все в тази насока не следва да бъде подминаван и фактът на неговата трудова и семейна ангажираност – подсъдимият полага грижи за съпругата си и четири деца. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като отмени въззивната присъда на Габровски окръжен съд и оправдае подсъдимия И. И. по инкриминираното му обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивна присъда № 30 от 10.06.2020г., постановено по внохд № 15/20г. по описа на Габровски окръжен съд. На основание чл.9, ал.2 от НК признава подсъдимия И. Ц. И. за невиновен и го оправдава по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: