Р Е Ш Е Н И Е № 112 град София, 20 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 49 / 2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на подсъдимия П. М. М. против присъда № 37 от 24.10.2012 г. по внохд № 213/2012 г. по описа на Пернишкия окръжен съд. В жалбата и допълнението към нея се сочат касационните основания на чл.348, ал.1, т.1- т.3 от НПК. Касаторът твърди, че извършеното от него деяние е несъставомерно, а решаващите изводи на въззивния съд са изградени на базата на предположения. В заключение формулира две искания при условията на алтернативност – за отмяна на присъдата и оправдаване или за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Повереникът на гражданските ищци оспорва основателността на жалбата и претендира направените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът изразява становище в подкрепа на атакуваната присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр.Радомир с присъда №154 от 06.06.2012 г. по нохд № 114/2012 г. признал П. М. М. за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Съдът отхвърлил предявения от А. Д. срещу подсъдимия иск като неоснователен. Окръжният съд в гр.Перник с присъда №37 от 24.10.2012 г.отменил първоинстанционната присъда и вместо нея признал подсъдимия П. М. М. за виновен в това, че на 27.04.2011 г., около 16 часа в с.К., обл.П., се заканил с убийство на А. М. Д. чрез думи и действия, поради което и на основание чл.144, ал.3 във вр. ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът осъдил подсъдимия да заплати на А. М. Д. сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за понесените неимуществени вреди в резултат на престъплението, както и сторените по делото разноски. В хода на производството след постановяване на новата присъда гражданският ищец и частен обвинител починал и на негово място съдът конституира наследниците му. Касационната жалба срещу въззивната присъда е неоснователна по следните съображения: Преди всичко следва да се отбележи, че част от доводите, с които жалбоподателят оспорва авторството на инкриминираното деяние, се свеждат до несъответствие между доказателствения материал и приетата от съда фактическа обстановка, т.е.,твърди се наличие на фактическа необоснованост, която, както е добре известно, не попада в лимитативно очертания в чл.348, ал.1 от НПК кръг от касационни основания и не подлежи на разглеждане в процедура по глава двадесет и трета от НПК. Съдържанието на жалбата позволява да се извлекат и оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила при проверка и обсъждане на събраните доказателства. Те са допустими, но не намират подкрепа в данните по делото. Въззивната инстанция не се е отклонила от принципните си задължения по чл. 13,чл.14 и чл. 107 от НПК за постигане на обективната истина.Основните факти в подкрепа на обвинението – вербалната заплаха „ще те ликвидирам, ти си дотука”, подкрепена с нанасяне на удари в областта на лицето на заплашения, са установени както от показанията на пострадалия Д., така и от показанията на свидетелите М. С. и Ч. С., подкрепени от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Защитата на подсъдимия коментира некоректно становището на вещото лице – съдебния лекар д-р К. Ч..В което не се съдържа цитираното в жалбата мнение за увреждания, получени от падане. Напротив, експертът заявил, че описаните травматични увреждания са получени от действие на тъпи твърди предмети и е възможно да са резултат на побой, нанесен по начин и време, съобщени от пострадалия. Въззивният съд обсъдил експертната оценка в контекста на целия доказателствен материал, като съобразил подробните, непротиворечиви и съвпадащи в детайли показания на свидетелите С., С. и Д. за получените от пострадалия удари. Въззивната инстанция подробно обяснила и защо не дава вяра на свидетелите Е. И. и В. В., позовавайки както на зависимостта им от подсъдимия,така и на съзряната нелогичност и противоречие в показанията им за разлика от останалата група доказателствени източници, отличаващи се с последователност и интегритет. Изложените съображения мотивират настоящия състав да отхвърли оплакванията на касатора за съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Несподелими са и аргументите му за неправилно приложение на закона. Поддържаното в жалбата тълкуване на обективните признаци на престъплението по чл.144, ал.3 от НК не кореспондира с утвърденото в правната теория и задължителната съдебна практика разбиране за съдържанието на диспозицията на тази правна норма. За осъществяване на заканата с убийство от обективна страна не е необходимо лицето действително да се е уплашило /макар в конкретния случай това да станало/. Достатъчно е обективиране чрез думи и действие на реална, действителна заплаха за живота на пострадалия. Касаторът превратно цитира показанията на свидетеля Д., твърдейки ,че той възприел закана за здравето, но не и за живота си. Свидетелят е разпитван два пъти пред състави на районния съд и подробно е обяснил както възприятията , така и страховете си по начин, който изключва поддържаното от защитата твърдение за различен от приетия от съда застрашителен потенциал на поведението на подсъдимия . На следващо място незаконосъобразно се поддържа, че обективната страна на състава по чл. 144, ал.3 от НК предвижда промяна на поведението на заплашения. Тази позиция на защитата очевидно се дължи на неразбиране на цитираното Тълкувателно решение № 53/89 г. на ОСНК. В него промяната в поведението и действията на пострадалия се използва единствено за дефиниране на обекта на престъплението по чл.144, ал.3 от НК– обществените отношения , осигуряващи личната свобода и свободното формиране на волята на гражданите за разлика от престъпленията в раздел първи , глава втора от НК –„Убийство”, засягащи правото на живот. Ето защо разсъжденията на касатора относно поведението на жертвата след извършване на деянието на плоскостта на обективната му съставомерност по чл. 144 , ал.3 от НК са ирелевантни. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е декларативно заявено. Касаторът не излага конкретни доводи в негова подкрепа, поради което касационната инстанция е лишена от възможността да изложи конкретни отговори.В рамките на проверката по чл.347, ал.1 от НПК се констатира, че индивидуализацията на наложеното наказание е извършена при спазване на принципните изисквания на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства в размер, близък да легалния минимум на предвидената санкция лишаване от свобода. Изтърпяването й е отложено по реда на чл. 66 от НК.Така определеният обем наказателна принуда съответства на целите на чл. 36 от НК както в аспекта на личната , така и на генералната превенция. Гражданският иск е доказан по основание и уважен в размер, удовлетворяващ утвърдения стандарт за възмездяване на неимуществените вреди по справедливост. Неоснователността на жалбата поставя в тежест на касатора сторените разноски в размер на 300 лева адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 37 от 24.10.2012 г. по внохд № 213/2012 г. по описа на Пернишкия окръжен съд. Осъжда П. М. М. да заплати на В. А. Д. и Н. А. Д. 300 /триста/ лева разноски по делото пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.