РЕШЕНИЕ № 49 София, 15.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №624/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№11763/11.02.2011 г., подадена от адв. С. Й. – процесуален представителна ищцата В. Г. П. от [населено място], против въззивно решение от 21.12.2010 г. по гр.д.№10674/2010 г по описа на Софийския градски съд, ІV-В отделение. С определение №1496/28.11.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по следните въпроси: 1. “Допустимо ли трудовият спор да бъде разгледан по същество, когато на работника е била изпратена по пощата немотивирана заповед за уволнение, в която липсва описание на нарушението – противоречие с чл.195, ал.1 КТ ?” 2. “Достатъчно ли е с оглед съдебната защита, заповедта да препраща към “докладна записка”, без да е посочена дата на същата, за да се приеме, че наказаната е запозната с обвиненията към нея ?”. 3. “Отказът от даване на обяснение или от участие в съставянето на документ, послужил за уволнението, доказва ли вината на наказаната, както е сторил съдът, или има единствено процесуално значение за съда да разгледа спора по същество ?”. По първия от тях решението е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по втория и третия по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. С въззивното решение Софийският градски съд е приел, че работодателят е изпълнил процедурата по чл.193 КТ като са изискани обяснения от работничката, но такива от нейна страна не са дадени. Прието е също така, че ищцата е изпълнявала трудовите си задължения на работно място, което включва достъп до касата на дружеството, като безспорно е констатирана липсата на парични средства от нея. Относно мотивите на заповедта за уволнение СГС е приел, че процесната заповед е мотивирана, тъй като те препращат към докладната записка с протокол от 30.4.2009 г., в който е констатирана липса на работното място на служителя, за която той не е дал обяснения, а изложените съображения от ищцата и процесуалният й представител не се подкрепят от доказателствения материал, а напротив, потвърждават констатациите на работодателя в протокола от 30.4.2009 г., поради което дисциплинарното уволнение е законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: По първия от поставените въпроси, а именно “Допустимо ли трудовият спор да бъде разгледан по същество, когато на работника е била изпратена по пощата немотивирана заповед за уволнение, в която липсва описание на нарушението – противоречие с чл.195, ал.1 КТ ?”, съдът намира, че липсва законова пречка за разглеждане на трудовия спор по същество. Посочената от касационния жалбоподател хипотеза не е обвързана от разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ, която не се отнася за настоящия случай. По втория от поставените въпроси, а именно “Достатъчно ли е с оглед съдебната защита, заповедта да препраща към “докладна записка”, без да е посочена дата на същата, за да се приеме, че наказаната е запозната с обвиненията към нея ?”, въззивната инстанция е приела, че “Относно мотивите на заповедта за уволнение СГС е приел, че процесната заповед е мотивирана, тъй като те препращат към докладната записка с протокол от 30.4.2009 г., в който е констатирана липса на работното място на служителя, за която той не е дал обяснения, а изложените съображения от ищцата и процесуалният й представител не се подкрепят от доказателствения материал, а напротив, потвърждават констатациите на работодателя в протокола от 30.4.2009 г., поради което дисциплинарното уволнение е законосъобразно.”. Като противоречиво на обжалваното решение по този въпрос е посочено решение №1685/19.10.2005 г. по гр.д.№3106/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е прието, че след като в заповедта са посочени нарушителят, нарушенията и кога са извършени, наказанието и законовият текст, въз основа на който е наложено, е налице спазване нормата на 195, ал.1 КТ. Налице е и съдебна практика по чл.290 ГПК, опредметена в решение №171/23.02.2010 г. по гр.д.№68/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., съгласно, което “заповедта за уволнение може да се мотивира и чрез препращане на към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на работника или служителя.” Във връзка с това изложеното следва да се подкрепи и от константната практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса на приложението на чл.195, ал.1 КТ -решение №201/17.3.2010 г. по гр.д.№38/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение №260/22.7.2011 г. по гр.д.№793/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение №45/29.01.2010 г. по гр.д.№344/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №92/16.3.2011 г. по гр.д.№910/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., в която е прието, че “Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.” По третия от поставените въпроси, а именно “Отказът от даване на обяснение или от участие в съставянето на документ, послужил за уволнението, доказва ли вината на наказаната, както е сторил съдът, или има единствено процесуално значение за съда да разгледа спора по същество ?”, съдът намира следното: Отказът от даване на обяснения не дава основание на работодателя да приеме, че се доказва вината на работника или служителя срещу когото се провежда дисциплинарна процедура. Изискването на обяснения представлява изпълнение на процедура, визирана в разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, както е прието в посочените от касационната жалбоподателка решения на ВКС, ІІІ г.о., а именно – решение №360/11.5.1998 г. по гр.д.№1309/1997 г., решение №50/03.02.1999 г. по гр.д.№4/1998 г., и решение №2112/06.01.2006 г. по гр.д.№1633/2003 г. По съществото на касационната жалба. В касационната жалба от ищцата В. П. се навеждат доводи за неправилни изводи на въззивната инстанция относно спазване разпоредбите на чл.195, ал.1 и чл.193, ал.1 КТ от страна на работодателя, както и доказване от негова страна на извършено от работничката дисциплинарно нарушение, довело прекратяване на трудовото правоотношение по дисциплинарен ред. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – [фирма] - София, посредством процесуалния си представител – адв. Г., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. В съдебно заседание становището на ответника по касация се поддържа от процесуалния му представител – адв. Л., който депозира писмена защита. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация по чл.287 ГПК, становището на последния, изразено в съдебно заседание от процесуалния му представител – адв. Л., писмената му защита и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Софийския градски съд е неправилно. С оглед отговора на втория въпрос въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. В процесния случай заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 предложения второ и трето КТ. Препращането към документ, който не е инкорпориран в акта за прекратяване на трудовия договор или не е връчен ведно с него, като неразделна част, сочи на неизпълнение на изискването на посочената правна норма. От изложеното в заповедта не се установява спазването на визираната разпоредба от страна на работодателя, тъй като конкретното нарушение не е описано с обективните му признаци. Същото следва да бъде описано подробно, точно и ясно, за да се установи по безспорен начин дали наложеното наказание е за това, за което работодателят е провел дисциплинарна процедура. Това се отнася и до времето на извършване на нарушението – дата/и/ или период. Липсват и доказателства за наличието на друг акт на работодателя, който да е доведен до знанието на ищцата. От представеният по делото протокол за установена липса /докладна записка/ от 30.4.2009 г. - лист 40 от първоинстанционното дело, не се установява да е връчен на ищцата, или тя да е запозната с него. Освен това докладната записка не е описана, така както е съставена в заповедта за уволнение, поради което е налице нарушение на чл.195, ал.1 КТ. Изложеното е напълно достатъчно, за да се приеме, че заповедта за дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, без да се обсъждат останалите доводи на ищцата - за нарушение на чл.193, ал.1 КТ, както и тези по същество. Поради това обжалваното решение следва да се отмени и постанови друго, с което искът за отмяна на дисциплинарното наказание се уважи. Следва да се уважи и претенцията по чл.344, ал.1, т.3 КТ, който е доказан както по основание, така и по размер, видно от направените в първоинстанционното производство констатации на съда, извършени в съдебни заседания и отразени в съдебните протоколи. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационният жалбоподател направените от последния разноски в размер на 484 лева, а по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 113 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 21.12.2010 г., по гр.д. №10674/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ІV-В отделение, в частта, с която е потвърдено решение от 03.6.2010 г. по гр.д.№34456/2009 г. по описа на Софийския районен съд, 60 състав, и ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед №06/07.5.2009 г., издадена от управителя на [фирма] – София, с която на основание 190, т.4 КТ е прекратено трудовото правоотношение на В. Г. П. от [населено място], на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ОСЪЖДА [фирма] – София,[жк], [улица], да заплати на В. Г. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк]блок , ет., ап., сумата 1630/хиляда шестстотин и тридесет/ лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, за периода от 07.5.2009 г. до 14.9.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.7.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 484/четиристотин осемдесет и четири/ лева. ОСЪЖДА [фирма] – София,[жк], [улица], да заплати по сметката на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 113/сто и тринадесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: