Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * възражение за прихващане на дружеството - ответник * несъстоятелност * синдик


1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 52

София 28.09.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 509 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. Л.” АД , със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. А. И., срещу решение №579 от 18.11.2013г., постановено по т.дело №988/2013г. на Пловдивския апелативен съд.
Касаторът поддържа всички отменителни основания на чл.281 ГПК. Искането е за отхвърляне на иска на ищеца [фирма] в н., като погасено по силата на предявеното от жалбоподателя възражение за прихващане. Изразява становище, че макар и специална спрямо общите правила за прихващане, регламентирани в чл.103 и чл.104 ЗЗД, разпоредбата на чл.645 ТЗ урежда също материалноправните предпоставки за извършване на извън съдебно прихващане. За разлика от материалноправното възражение за прихващане, доведено до знанието на синдика - чл.645, ал.2 ТЗ, възражението за прихващане като процесуално действие на защита срещу иска може да се извърши само във висящ процес пред съда, без да е нужно противната страна да присъства. Счита, че отправено и независимо от съдебния процес изявление за прихващане до синдика, не се явява задължителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на възражение за прихващане, като средство за защита срещу иск, предявен от синдика на дружеството в несъстоятелност. Поддържа незаконосъобразност на приетото от въззивният съд разграничение на ефекта на волеизявлението отправено от и до синдика в качеството му на законен представител на дружеството в несъстоятелност пред съда и извън него. Касаторът поддържа касационната си жалба в откритото съдебно заседание. Представени са писмени бележки. Направено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът [фирма] не заявява становище по изложените в касационната жалба оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса :„Явява ли се отправянето на изявление за прихващане до синдика, съгласно чл.645, ал.2 ТЗ, задължителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на компенсационното право пред съда чрез възражението за прихващане”?
Пловдивският апелативен съд не се е произнесъл по възражението за прихващане на касатора, по съображения, че в открито производство по несъстоятелност на дружеството ищец, ответникът по иска може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника в сроковете и по реда на чл. 645 и сл. ТЗ, което се извършва с отправено до синдика изявление за прихващане на осн. чл.645, ал.2 ТЗ. В това исково производство синдикът не участвува като страна по делото, а като представляващ длъжника, поради което дружеството [фирма] не може да бъде адресат на направеното в хода на исковото производство възражение за прихващане.
По правния въпрос:
Прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по –малкото от тях – чл.104, ал.2 ЗЗД. Прихващането има прекратително действие по отношение на задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото задължение. Прекратяването на насрещните задължения не настъпва по право. Длъжникът по насрещното задължение трябва да изрази воля за прихващане. При извънсъдебното прихващане, за да настъпят последиците от прихващането, изявлението на длъжника трябва да достигне до насрещната страна.
Съдебното прихващане се извършва чрез насрещен иск или чрез възражение. Възражението за прихващане може да бъде предявено като евентуално. В този случай съдът се произнася по възражението, само ако не уважи другите възражения на ответника по иска на ищеца.
Общата уредба на прихващането е уредена в чл.103 – чл.105 ЗЗД. Специална материалноправна разпоредба за прихващане е чл.645 ТЗ.
Въведените с разпоредбата ограничения за прихващане имат за цел да предотвратят намаляването на масата на несъстоятелността и нарушаване на реда за удовлетворяване на кредиторите. Прихващането не е типичен способ, който се ползва при попълване на масата на несъстоятелността, тъй като резултата от прихващането ще има за правна последица удовлетворяване на вземане на кредитора, но и не включване в масата на несъстоятелността на имуществени права, с които се извършва компенсацията. Затова чл.645, ал.1 ТЗ поставя конкретни условия само при наличието на които маже да се извършва прихващане между насрещни права на длъжника и кредитор на несъстоятелността. Въведеното специално правило за материално прихващане на насрещни вземания е в унисон с въведения в ТЗ, част ІV, чл.685 и сл. ред кредиторите да предявяват вземанията си пред синдика, при спазване на сроковете за предявяването им и забраната след откриване на производството по несъстоятелност кредиторът да установява вземанията си по исков ред, чрез образуването на съдебни или арбитражни производства / чл.637, ал.6 ТЗ извън изключенията по т.1, 2 и т.3/. Приетите правила за предявяване на вземанията се дължат на значението на вземанията на кредиторите за производството по несъстоятелност. Предявяване на вземанията има съществено значение за определяне на структурата на дълга на длъжника в несъстоятелност, от размера на вземанията на кредиторите зависят възможностите за оздравяване на предприятието или пък самото удовлетворяване на кредиторите при осребряване на масата на несъстоятелността, а когато вземането не е предявено в определените в ТЗ срокове, то има за правна последица погасяването на вземането на кредитора / арг. чл.685а ТЗ/.
Изложеното налага извода и че при направено в хода исковия процес възражение за прихващане, съдът трябва да съобрази предпоставките за извършване прихващане на кредитор със свое задължение към длъжника по чл.645, ал.1 ТЗ. Това задължение произтича и от разпоредбата на чл.645, ал.3 ТЗ. Прихващане, което е в нарушение на разпоредбата на чл.645, ал.1 ТЗ е относително недействително за кредиторите на несъстоятелността. Синдикът и кредитор на несъстоятелността могат да упражнят правото на иск за прогласяване на относителната недействителност на прихващането спрямо кредиторите на несъстоятелността / чл.649, ал.1 ТЗ/.
С изменението на чл.649 ТЗ синдикът е страна в исковите производства по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ и когато исковете са предявени от кредитор. Синдикът е страна в обусловените от отменителните искове осъдителни искови производства, без значение дали те са предявени от синдика на длъжника в производство по несъстоятелност или от кредитор в несъстоятелността/ чл.649, ал.2 и ал.3 ТЗ/. Независимо, че в останалите производства за попълването на масата на несъстоятелността, искът се предявява от името на длъжника, синдикът представлява търговеца в н. по силата на възложените му в чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ правомощия.
Според правната теория и съдебна практика, като средство за защита в исковия процес, ответникът може да упражни възражението си за прихващане с вземането на ищеца, което може да бъде освен съдебно и материалноправно, т.е. материалноправното изявление за прихващане и възражението за прихващане могат да бъдат направени едновременно. Разпоредбата на чл.621а ТЗ, в която са въведени особени правила в производството по несъстоятелност, прилагането на разпоредбата на чл.371 ГПК не е изключено. Следователно разглеждане на материалноправно възражение за прихващане, направено от ответник, който има качеството на кредитор на несъстоятелността, по предявен срещу него от синдика иск за попълване на масата на несъстоятелността, е допустимо. Изискването на закона – чл.645, ал.2 ТЗ, изявлението за прихващане да е отправено до синдика, макар и направено в исковия процес, ще бъде изпълнено, стига да е стигнало до неговото знание. В този случай, съдът е задължен да се произнесе по материалноправните предпоставки на чл.645 ТЗ за прихващане. Дори и да е неоснователно, то ще е допустимо, след като изявлението за прихващане е направено от легитимирано лице и е доведено до знанието на синдика.
С оглед на изложеното отговорът на правния въпрос е следния:
„ Отправянето на извънсъдебно изявление за прихващане до синдика на длъжника в производство по несъстоятелност, не представлява задължителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на прихващане по чл.645, ал.1 ТЗ от кредитора пред съда, пред който е образувано срещу него исково производство за попълване на масата на несъстоятелността. „
По съществото на касационната жалба:
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд неправилно е отказал да се произнесе по направеното от ответника възражение за прихващане. Изявлението за прихващане е достигнало до знанието на синдика в качеството му на представляващ длъжника в исковото производство, поради което въззивният съд е следвало да се произнесе по неговата основателност. Като е отказал да се произнесе по съществото на упражненото компенсационно право, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 2 във връзка с чл.371 ГПК, поради което решението ще следва да бъде отменено като неправилно. Налице е отменителното основание чл.283, т.3, пр. второ ГПК. Делото ще следва да се върне за ново разглеждане на Пловдивския апелативен съд на основание
чл.293, ал.3 ГПК за произнасяне по искането за прихващане на ответника.
Съобразно резултата от произнасянето по изявлението на ответника за прихващане, съдът ще се произнесе с решението си по направените по делото разноски, вкл. и за тези пред касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №579 от 18.11.2013г., постановено по т.дело №988/2013г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, първи състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: