Р   Е   Ш   Е   Н    И    Е   № 378   гр. София, 29 юни  2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и десета година, в състав:                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА                  ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                               ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА   при  секретар ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  РУСКО  КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. №188/2010 година.        Касационното производство е инициирано по жалби на подсъдимите А. К. и Б. Б. срещу решение №15/03.02.2010г. на Апелативен съд-София, постановено по внохд №С-90/2009г., с което е изменена първоинстанционната присъда на Софийски градски съд. В касационните жалби на подсъдимите лица се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата и тяхната оценка, довели до неправилното приложение на материалния закон. Поставя се акцент на несъблюдаване на императивните предписания при оформянето на протокола за преброяване и описване на предоставената от органите на МВР на свидетеля С сума от 1000 /хиляда/ лева, и при реализираните в досъдебната фаза процесуално-следствени действия - личен обиск на подсъдимия К последващото го претърсване и изземване на намереното у него куфарче. Обръща се внимание и на дерогирането на разпоредбата на чл.33, ал.3 от Закона за адвокатурата при използването на оперативния способ-подслушване на разговорите между клиент и защитник, за изготвяне на веществени доказателствени средства. Излагат се фрагментарни съображения за повърхностен и избирателен анализ на приобщената доказателствена съвкупност, базиращ се единствено на подкрепящите обвинителната теза негодни писмени и веществени доказателствени източници, и на противоречивите свидетелски показания на С. С. и Е. С. Аргументира се позиция, че очертаните пороци са обосновали ангажиране на наказателната отговорност на А. К. и Б. Б. при недоказаност на престъпната съставомерност на инкриминираното в прокурорския акт поведение. Предлага се упражняване на визираните в чл. 354, ал.1, т.2 от НПК правомощия на ВКС и оправдаване на подсъдимите лица за престъпление по чл.302, т.1, б”А” , вр.чл.301, ал.1, вр.чл.20 от НК. В съдебно заседание на 22.06.2010г. подсъдимият А се явява пред ВКС, като представя изготвени от договорния му защитник писмени бележки, възпроизвеждащи съдържанието на подадената касационна жалба. В настоящото съдебно производство участва и подсъдимият Б, лично и с упълномощен адвокат, който поддържа изцяло депозираната жалба. В хода на съдебните прения и при предоставената им последна дума подсъдимите лица пледират за невиновност и декларират, че вярват в справедливостта на съда. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваният съдебен акт на въззивната инстанция, следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 29.06.2009 година, по нохд №С-78/2007г.,Софийски градски съд е признал А. Т. К. и Б. В. Б. за виновни в това, че през месец юли 2006 година, в гр. С., в съучастие помежду си като помагач и извършител, поискали и приели от Е. К. С. неследващ се дар - 500 /петстотин/ лева, за извършено от подсъдимия Б в длъжностното му качество на следовател в 07 ТО на ССлС действие по служба - съставяне на заключително постановление с мнение за прекратяване на досъдебно производство №445/2005г. водено срещу С. Й. С. , поради което и на основание чл.303, пр.3, вр.чл.302, т.1, б”А”, вр.чл.301, ал.1, вр.чл.20 от НК им наложил наказания - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода с правоприлагане института на условното осъждане, ГЛОБА в размер на 1000/хиляди/ лева и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК за срок от ЕДНА ГОДИНА /за Б. Б. /, и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при условията на чл.66 от НК, ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от право да заема определени държавни и обществени длъжности, и да упражнява юридическа професия /за А. К. /. Със същия съдебен акт подсъдимите лица са оправдани по първоначално повдигнатото обвинение за разликата в стойността на инкриминирания размер на предмета на посегателство до 1000 /хиляда/ лева, представляваща адвокатски хонорар. С въззивно решение №15/03.02.2010г., по внохд №С-90/2009г. Апелативен съд - София в производство, образувано по жалби на подсъдимите К. и Б. е ревизирал първоинстанционната присъда, чрез преквалификация на престъпните деяния по чл.302, т.1, б”А” , вр.чл.301, ал.1, вр.чл.20, ал.2 и 4 от НК. Касационните жалби на подсъдимите лица са НЕОСНОВАТЕЛНИ. При осъществения съдебен контрол, настоящата инстанция не установи релевираните от А. К. и Б. Б. , и техните защитници съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в досъдебната и съдебна фаза на наказателното производство. Констативния протокол от 18.07.2006 година /л.19, т.1 от сл.д./, обективиращ преброяването и описването на предоставената на Е. С. от компетентните органи сума от 1000 /хиляда/ лева, е изготвен в съответствие с изискванията на чл.127-131 от НПК. В същия са посочени последователно реализираните действия, датата и мястото на тяхното извършване, имената на присъстващите лица, удостоверили с подписите си своето участие, като отразените по номер и серия в писмения документ банкноти са копирани и приложени във фотокопия към него по надлежния ред. В коментирания смисъл акцентираните от договорните представители на подсъдимите зачерквания и добавки върху ръкописния текст на процесния протокол не опорочават последния и не внасят съмнения в предмета на инкриминираното престъпление. Те са относими към цифровото изписване на ЕГН и пълните идентификационни данни на С. С. , с оглед уточняване на досъдебното производство /индивидуализирано и чрез цитиране на неговия номер и на водещия разследването/, във връзка с което е организирана и проведена операция ”Магистрати”, и не съставляват задължителен реквизит и съществен елемент от съдържанието на оспорвания писмен документ. Промяна в очертаната позиция досежно категоричната доказаност на инкриминираната сума и нейните стойностни параметри не мотивират и доводите, индициращи на незачитане на процесуалната разпоредба на чл.164 от НПК. Касационната инстанция споделя предложените съображения по отношение на предявените към визирания способ за доказване – личен обиск, формални и необходими условия за процесуална валидност, и се солидаризира с аргументацията за произтичащите от неспазването на императивните норми санкционни последици. Обискът на А. К. по настоящото дело е извършен при игнориране на изискуемото се в чл.164, ал.2 НПК присъствие на поемни лица от същия пол, което обосновава негодност на писмения документ от 21.07.2006 година, словно материализиращ процесуално-следственото действие. Това предпоставя липса на доказателствена стойност и на фактическите данни, отразени в протокола за последващо претърсване и изземване на откритото при обиска у подсъдимия сиво пластмасово куфарче, в което били намерени процесните пари. Очертаните обстоятелства, обсъдени и преценени на плоскостта на демонстрираната убедителност в свидетелските показания на Е. С. и С. С. за инкриминираната сума, и при съблюдаване на инкорпорираните гласни и писмени доказателства, и експертни мнения, подкрепящи заявеното от тях, не обуславят заключение за недоказаност на предмета на посегателство. Изводите за наличните при задържането на подсъдимия К пари 1000 /хиляда/ лева се базират на депозираното от поемните лица Г. И. и С. К. , намиращи се на местопрестъплението и възприели действията по изземване на откритите в куфарчето на А. К. двадесет банкноти, в купюри по 50 /петдесет/ лева. Последното е в кореспондираща връзка с твърденията на свидетелите Б очевидци на преброяването и описването на инкриминираната сума, предшестващи предаването й на Е. С. на 21.07.2006 година срещу разписка, приложена по делото /л.44, т.1 от сл.д./; и корелира на съдържанието на физикохимическата експертиза за идентичност на изследваните банкноти, с тези, белязани и предоставени на посочения свидетел. Законодателят не абсолютизира определени доказателствени средства, придавайки им предварително определена сила, уникалност, и неповторимост. При констатирани недостатъци в хода на реализираните следствени действия, регламентирани в чл.159-164 от НПК, обосноваващи процесуална негодност на изготвените протоколи, правните последици се свеждат до изключването им от доказателствената съвкупност по делото. Съобразно повдигнатото обвинение и с оглед характеристиките на извършеното престъпление, предметът на доказване, чиито рамки са очертани в чл.102 от НПК може и следва да бъде установяван при обективно, всестранно и пълно разследване, и след изчерпване на всички процесуални възможности за събиране и проверка на допустимите, относими и необходими доказателства, в съответствие с предписаното от чл.чл.13,14 и 107НПК. След приобщаване на необходимата доказателствена маса и задълбочен анализ на доказателствената стойност на наличните фактически данни, съдът изгражда фактическите положения, релевантни за лимитираното от прокурора обвинение. При хипотезите на безспорна доказаност на извършеното инкриминирано деяние, неговата престъпна съставомерност и авторство, на каквато сочи конкретиката по настоящия казус, правно незначимо е че някои от инкорпорираните доказателствени средства са негодни и изключени от доказателствените материали. При съблюдаване на установения от чл.172-чл.177 от НПК и ЗСРС регламент са приложени и оперативните способи - наблюдение, подслушване, проследяване и белязване на предмети, за изготвяне на веществени доказателствени средства. Стриктно са изпълнени предявените задължителни условия за използуване на специални разузнавателни средства, като е спазен и предвиденият нормативен ред, очертаващ предварително мотивирано искане и разрешение от компетентен орган, и предписващ надлежното им обективиране на съответен материален носител. Претендираната от защитата незаконосъобразност, аргументирана с процесуалната негодност на протоколите за веществени доказателствени средства, поради обстоятелството че мобилните телефони, с които са проведени разговорите, не са иззети по изискуемия се начин, индицира на неразбиране на същността и особеностите на специалните разузнавателни средства /СРС/, и на механично тълкуване на правната уредба за доказателствата и доказателствените източници. Логическа последица от коментираните нарушения при осъществените процесуално-следствени действия - личен обиск, претърсване и изземване, е изключването на удостоверяващите ги писмени документи и на описаните в последните вещи от доказателствения материал по настоящото наказателно дело. Това не влече обаче опорочаване на процесуалната дейност по използване на СРС, не интервенира по отношение на получените чрез тях резултати и не опровергава процесуалната стойност на изготвените веществени доказателствени средства. Актуалната нормативна база и нейната систематика не сочат на съществуваща функционална обвързаност между визираните доказателствени източници. Звукозаписите, съдържащи проведените между А разговори, и на всеки един от тях с Е. С. са веществени доказателствени средства със самостоятелно правно значение, за което е ирелевантен фактът дали в обхвата на доказателствения материал фигурират използваните от подсъдимите лица мобилни апарати. Още повече, че в конкретното производство принадлежността на последните се установява и от представените по делото справки от мобилните оператори и копие от телефонния указател на ССлС за регистрираните телефонни номера на името на подсъдимите К. и Б. Противоречат на буквата и духа на закона и лансираните в касационните жалби възражения за пренебрегване на императивните предписания на Закона за адвокатурата /ЗА/ при използване на оперативния способ - подслушване при реализираните между адвокат А словесни контакти, довели до инкорпорирането на негодни доказателства и постановяването на осъдителна присъда при доказателствена необезпеченост на обвинителната теза. Действително съгласно чл.33, ал.3 от ЗА е недопустимо разговорите между клиент и защитник да се подслушват и записват, като направените записи нямат статут на доказателствено средство и същите подлежат на незабавно унищожаване. Визираната разпоредба е неотносима обаче към фактическите данни по делото. Видно от приложеното пълномощно, договорът за правна помощ е сключен между С адвокат К, препоръчан от водещия разследването срещу него-Б. , без знанието и съгласието на майката на обвиняемото лице - С. Това именно предизвиква недоволството на родителя, предпоставило издирването на следователя и категорично изразено от Е. С. при първата им среща. В пределите на инстанционната проверка касационният състав формира вътрешно убеждение, че атакуваният акт не страда и от бланкетно релевираните в касационните жалби пороци в доказателствената дейност на първостепенния и въззивен съд, индициращи на проявена тенденциозност и еднопосочност при обсъждането и оценката на гласните, писмени и веществени доказателства. Професионалната интерпретация на доказателствената съвкупност, приобщена чрез обясненията на подсъдимите, свидетелските показания на Е. С. , С. С. и разпитаните поемни лица, и чрез коментираните писмени и веществени доказателствени средства обосновава очертаната от съдебните инстанции фактология на извършеното от Б. Б. и А. К. посегателство. Наличните несъответствия в съдържимата се в депозираното от С. информация относно броя на проведените срещи и разговори с подсъдимите, и присъстващите лица, на които защитата обръща специално внимание, не сочат на претендираната в жалбите недостоверност и не разколебават заявената позиция. Прецизното изследване на вътрешната устойчивост и последователност в разказите на свидетелите Е за възприетите и възпроизведени факти, включени в обсега на лимитирания от чл.102 от НПК предмет на доказване и значими за инкриминираното поведение, и съпоставянето на инкорпорираните чрез тях данни с останалите доказателства обуславят логичност и житейска правдивост на гласните доказателствени източници и предпоставя кредитирането им. Констатираните противоречия в подробностите и детайлите, обясними с изтеклия период от време от инкриминираното деяние са преодолени чрез упражняване на предоставените от чл.281, ал.1 от НПК съдебни правомощия и при техния анализ във взаимовръзка и при съотнасяне с категорично установеното от писмените и веществени доказателствени средства, и не създават съмнения в доказателствения интензитет на осъществените от подсъдимите неправомерни действия . Изложените съображения, относими към релевираните в жалбите оплаквания за съществени процесуални нарушения обосновава заключението на ВКС за липса на основания по чл.348, ал.1, т.2 НПК, мотивиращи отмяна на въззивното решение, и оправдаване на подсъдимите лица, поради недоказаност на обвинението. В рамките на очертаните фактически положения правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираната дейност на Б. Б. и А. К. се субсумира от обективна и субективна страна от престъпния състав на чл.302, т.1, б”А”, вр.чл. 301, ал.1, вр.чл.20 от НК. В длъжностното си качество на следовател в ССлС и улеснен от адвокат К, Б. Б. поискал от Е. С. и приел в частен порядък като лично възнаграждение, предоставен му противоправно дар, материализиран в парична сума от 500 /петстотин/ лева, за извършени действия в кръга на службата - изготвяне на заключително постановление за прекратяване на досъдебно производство №445/2005г., водено срещу непълнолетния С. С. Установените факти досежно осъществените от подсъдимите лица и координирани между тях обективни поведенчески прояви обуславят убедително и субективните измерения на престъпното посегателство, при общност на умисъла. Формираните представи у Б. Б. за получени с оглед длъжностния му статут и със съдействието на адвокат К парични средства, които не му се следват, и за съществуващия конекситет между незаконно приетия дар и „изпълнените” служебни задължения, сочат на съдържание и форма на вина, при съзнаване на обществената опасност на деянието, предвиждане на общественоопасните последици и с желание, насочено към реализация на последните с користна цел. Доказани са и интелектуалните и волеви характеристики на субективните признаци на престъплението по чл.302, т.1, б”А”, вр.чл. 301, ал.1 от НК и за А. К. , действащ като помагач чрез реализираните от него уведомяване на Е. С. за паричната сума, която следва да бъде предадена на следователя; уговаряне на времето и мястото на срещите между тях;и информиране на свидетеля за предприетото от водещия разследването и на Б. за извършеното от С. В контекста на предложената аргументация за приложимото материално право на некоректност индицира декларираната от защитата недоказаност на престъпната обективна и субективна съставомерност на инкриминираното посегателство. По очертаните съображения, касационният състав намира, че в пределите на възложената му компетентност в настоящото производство, образувано по жалби на Б. Б. и А. К. , следва да остави в сила атакувания въззивен акт на Апелативен съд - София от 03.02.2010г., с който е изменена първоинстанционната присъда, обявена по нохд №С-78/2007г. на Софийски градски съд. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №15/03.02.2010 година на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №С-90/2009г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.