Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 99   гр. София, 19  април 2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети  февруари,  две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ВЕРОНИКА  ИМОВА        ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                                                           СЕВДАЛИН  МАВРОВ     при  участието на секретаря  ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  МАРИЯ  МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията  КЕТИ  МАРКОВА н. д. №  29/ 2010  година                  Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. С. М., чрез защитника му- адв. Я, срещу въззивно решение № 386 от 16. 12. 2009г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав, постановено по ВНОХД № 485/ 2009г., по описа на съда, с което е изменена присъда № 203 от 20. 05. 2009г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 22 състав, по НОХД № 539/ 2008г., в частите й за правната квалификация на деянията, и тази за наказанието, и е потвърдена в останалата. В касационната жалба на подсъдимия М се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното му наказание е явно несправедливо- отменителни основания по чл. 348, ал.1, т. 1- 3 НПК. Искането е за отменяване на решението и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбата се поддържа от касатора и неговия процесуален представител, по изложените в нея съображения, и тези, развити в писменото допълнение, прието по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, със заявеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е частично основателна, тъй като незаконосъобразно двете отделни деяния, сочещи на идентични престъпления- по чл. 225б НК, са квалифицирани като различни- по чл. 225б НК, и по чл. 225в НК. Счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия В. С. М. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Софийският градски съд, наказателно отделение, 22 състав, е признал подсъдимия В. С. М., от гр. С., за виновен в това, че на 28. 02. 2006г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение- изпълнителен директор на „Пазари Възраждане” ЕАД, извършил следните деяния: 1. на 28. 02. 2006г. в гр. С., е поискал и приел от Росен Ж. Ефтимов дар, който не му се следва, сумата от 200 лв., за да извърши действия по служба- да подпише като наемодател анекс за продължаване на срока на договор за отдаване под наем на преместваемо съоръжение, общинска собственост, като деянието е извършено чрез злоупотреба със служебно положение- че срокът на договора няма да бъде продължен, ако не плати сумата 200 лв. 2. На 28. 02. 2006г. в гр. С., е поискал от В. П. В. и е приел дар, който не му се следва- сумата 200 лв., за да извърши действия по служба- да подпише като наемодател анекс за продължаване на срока на договор за отдаване под наем на преместваемо съоръжение, общинска собственост, като деянието е извършено чрез злоупотреба със служебно положение- че срокът на договора няма да бъде продължен, ако не плати сумата 200 лв., като общия размер на дара е 400 лв., поради което и на основание чл. 302, т. 1, предл. 1 и т. 2, вр. чл. 301, ал. 1, предл. 1 и 2, алт. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66 НК, за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата, както и лишаване от право да заема длъжността „изпълнителен директор” на „Пазари Възраждане” ЕАД и лишаване от право да извършва ръководна дейност, свързана с управлението на дейността на общинските пазари, за срок от две години. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. Присъдата е постановена при особено мнение на председателя на съдебния състав, който е изразил несъгласие с мнозинството по следните въпроси: законосъобразността на действията на полицейските служители по описването на банкнотите; качествата на конкретния субект на престъплението; правната му квалификация, както и относно обстоятелството свид. Велчев да е бил изнудван да остави паричната сума от 200 лв., за да си гарантира подписването на анекса за удължаване срока на действие на наемния договор. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав, е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал цитираното продължавано престъпление в две отделни, а именно: по чл. 225б, ал. 1 НК, за което е освободил подсъдимия М от наказателна отговорност, на основание чл. 78а НК, и във вр. чл. 2, ал. 2 НК, му е наложил административно наказание- глоба в размер на 600 лв., и по чл. 225в, ал. 1 НК, за което, при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 225б, ал. 1 НК и чл. 225в, ал. 1 НК е отнел в полза на държавата предмета на всяко от престъпленията- сумите от по 200 лв. Отменил е присъдата, в частта, относно наказанието лишаване от права, и я е потвърдил в останалата. Развитите в касационната жалба аргументи за неправилни фактически констатации по съществото си сочи на довод за необоснованост на въззивното решение, което не подлежи на обсъждане и преценка в настоящото производство- необосноваността не е уредена като касационно основание, в кръга на лимитативно регламентираните, съгласно чл. 348, ал.1 НПК. ВКС отменява обжалвания съдебен акт когато намери, че не са събрани всички относими към предмета, очертан по чл. 102 НПК доказателства, че последните са оценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, или изводите на съдилищата са изградени на базата на негодни доказателствени средства, или на несъществуваща доказателствена основа. Такива данни по настоящото дело няма. Всички доказателства са обсъдени и анализирани от втората инстанция поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно действителното им съдържание. Съдът е изпълнил точно и в пълен обем задълженията си, произтичащи от принципните норми на чл. 13, чл. 14 , чл. 18 НПК, и чл. 107 НПК, поради което и възраженията в тази насока от защитника на подсъдимия, са изцяло неоснователни. С решението си той е дал убедителен и съответен на закона отговор на всички въпроси на жалбоподателя, касаещи доказателствените източници, поставени в основата на фактическите констатации, обусловили осъждането му. Ето защо, като споделя изтъкнатите от апелативния съд съображения, касационният съдебен състав намира за безпредметно преповтарянето им. По никакъв начин втората инстанция не е нарушила правата на подсъдимия, преквалифицирайки престъплението от подкуп, извършен при условията на продължавано престъпление, включващо две отделни деяния, точно диференцирани както с обвинителния акт, така и с първоинстанционната присъда- по чл. 302, т. 1, предл. 1, и т. 2, вр. чл. 301 ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, в две отделни по вид престъпления, съответно по чл. 225б, ал. 1 НК, и по чл. 225в, ал. 1 НК. Това е така, защото касаторът неизменно и пред двете инстанции се е защитавал по едни и същи факти, въведени с обвинителния акт, и единственото различие, обективирано в проверяваните съдебни актове на СГС и САС, е в тяхната правна оценка и дадената им различна квалификация. Следва изрично да се изтъкне, че преквалифицирането на инкриминираната дейност е в по- леко наказуеми престъпни състави, при което образуваното по жалба на подсъдимия въззивно производство, като резултат, е приключило с облекчаване на неговото наказателноправно положение, включително с освобождаване от наказателна отговорност за едното престъпление (по втория пункт на обвинението). Осъществявайки контролните си правомощия, ВКС констатира, че въззивното решение е подробно мотивирано, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 1- 2 НПК, поради което не страда от вменените му пороци, изтъкнати в допълнението към касационната жалба на подсъдимия. Релевираният довод за нарушение на материалния закон, аргументиран с тезата за неправилното осъждане на касатора, поради липса на съставомерни деяния по чл. 225б, ал. 1 НК, и по чл. 225в, ал. 1 НК, е неоснователен. Изпълнителното деяние по чл. 225б, ал. 1 НК, е осъщественото от дееца с получаването на дар от свид. Велчо В. паричната сума от 200 лв., за извършена работа, който не му се следва. Съобразно данните, изведени от показанията на този свидетел са и приетите от съдилищата фактически обстоятелства, а именно, че самият той е предложил на дееца сумата от 200 лв., мотивирайки се с ангажимента си да почерпи за спечелването на първия конкурс, за да изкаже по този начин своята благодарност към изпълнителния директор на дружеството- наемодател. Същевременно В. е последователен и категоричен, когато твърди, че М. не е искал от него пари под никаква форма, поставяйки подписването на анекса в зависимост от плащането на определена сума. Възпроизведеният разговор между двамата е интерпретиран от въззивния съд обективно и според действителното му съдържание. Затова и изводът му, че при несъмнената и безусловна доказаност единствено на факта на получаването от дееца на т. нар. „почерпка” от свид. Велчев, като форма на „благодарност” за миналия конкурс, следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия по този пункт, единствено за извършено от него престъпление по чл. 225б, ал. 1 НК. Съвсем различни обаче са фактическите констатации по другия пункт на обвинението, а следователно и тяхната правна оценка. Свид. Ефтимов е дал на подсъдимия сумата от 200 лв., предварително описани в СДВР, за да не му откаже той подписване на анекса за продължаване на договора за наем на ползваното от него преместваемо съоръжение на Женския пазар. Специфичното в този случай е, че въпреки задължението си безусловно да подпише анекси с всички действащи наематели, по силата на решението на Съвета на директорите на „Пазари Възраждане” ЕАД, от 22. 02. 2006г., жалбоподателят е отказал да стори това по отношение на свидетеля, преди да получи плащане от него. Затова отказът му да изпълни задължителното за него решение на Съвета на директорите на търговското дружество, като негов представител, за подписване на анекса, само при констатацията, че към момента свидетелят е наемател на конкретния обект, без да въвежда каквито и да било допълнителни условия, в частност, да го поставя в зависимост от получаването на парична сума, правилно е квалифициран от апелативния съд като форма на нарушаване на служебните му задължения. Доколкото вмененото му задължение е било безусловно да приведе в изпълнение решението на колективния орган на дружеството, с отказа си да стори това по отношение на свид. Ефтимов, докато не получи поисканата сума, деецът е осъществил нарушението на задълженията си при осъществяването на конкретната търговска дейност. По този начин, самото поискване и приемане като дар на инкриминираната парична сума от Росен Ефтимов, правилно е прието от втората инстанция, като основание касаторът да не извърши действие в нарушение на задълженията си, каквото несъмнено би представлявало неподписването на анекса, при евентуален отказ на свидетеля да даде поисканата му от дееца сума. Обратно, след като е поискал и е получил неследващия му се дар, в резултат, деецът не е нарушил, а е изпълнил задълженията си, подписвайки анекса, съгласно решението на колективния орган. В процесния случай, задълженията на изпълнителния директор, в рамките на упражняваната търговска дейност, му вменяват извършването на определено действие. Елемент на обективната с. на инкриминирания престъпен състав, в рамките на доказаната фактология, е тяхното нарушаване чрез бездействие, конкретно обективирано с отказа на дееца да подпише анекса, до извършване на исканото плащане от представителя на другата с. по наемния договор. Неоснователно се поддържа, че осъдителната присъда почива на предположения, тъй като обвинението и по двата си пункта е доказано по несъмнен и категоричен начин. Дори второинстанционният съд, изрично в мотивите си е приел, че фактическите констатации по предмета на обвинението, касаещо инцидента със свид. Велчев, следва да бъдат ограничени единствено до конкретно съобщените от последния факти, подробно обсъдени по- горе, тъй като, ако се приеме, че парите са получени от дееца за да подпише бъдещия анекс, за което има определени индиции, последното би се оказало предположение (стр 18, абз. 2 от мотивите), а това е недопустимо. И за двете извършени от касатора престъпления, той е санкциониран законосъобразно и справедливо. По отношение на първото от тях- по чл. 225б, ал. 1 НК, правилно е приложен институтът на освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, по чл. 78а НК, при констатацията на втората инстанция за присъствието на всички материалноправни предпоставки за това. Размерът на глобата- 600 лв., е отмерен справедливо, съобразен е с принципа за приложение на най- благоприятния наказателен закон, съгласно чл. 2, ал. 2 НК, и всички релевантни обстоятелства. Наказанието за престъплението по чл. 225в, ал. 1 НК законосъобразно е определено по първата алтернатива, а именно- една година лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок, при условията на чл. 66, ал. 1 НК. Отчетени са степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му и неговите специфични особености, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства. Съобразени са също реализирането на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, както и принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК. ВКС не констатира наличието на смекчаващи обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивния съд при индивидуализацията на наказанието, или тяхната относителна тежест да е била подценена. Освен това, приетите смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито пък някое от тях има характера на изключително, за да обоснове индивидуализацията на наказанието при условията на чл. 55 НК. Липсва и втората материалноправна предпоставка за приложението на цитираната норма- и най- лекото, предвидено по закон наказание, в случая- глоба от 100 лв., съгласно чл. 47, ал. 1 НК, (по втората алтернатива), да се оказва несъразмерно тежко, за да се налага ревизия на проверявания съдебен акт в тази му част. Предвид гореизложеното, като намери, че жалбата на подсъдимия В. С. М. е изцяло неоснователна, ВКС, в настоящия си състав, съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, прие, че като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 386 от 16. 12. 2009г., постановено по ВНОХД № 485/ 2009г., по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 5 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.           ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: