Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * анализ на доказателствена съвкупност * установяване равностойността на вещ, чиято цена е определена в евро * обществена опасност на деец * обществена опасност на деяние * смекчаващи и отегчаващи обстоятелства * цели на наказанието


9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
София, 05 януари 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на трети декември две хиляди и десета година и в състав:

Председател: Иван Недев
Членове: Ивета Анадолска
Блага Иванова
при секретар Аврора Караджова
и с участието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията И. М. Недев наказателно дело № 497/2010 год.
Производството е по Глава ХХХІІІ от НПК – Възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдените А. Н. Г., К. А. С., С. А. С. и Д. И. Д. за възобновяване на нохд 2194/2009г. на РС-П. с доводи за постановяване на присъдата при допуснати нарушения по чл.348,ал.1 от НПК.
Съображенията на първия са, че не е осъществил престъпленията, за които е признат за виновен и осъден по чл.195,ал.2 във вр. с ал.1,т.4 и т.5 НК и по чл.346,ал.2,т.1 във вр. с ал.1 и чл.20,ал.2 от НК; че решението е взето в нарушение на чл.13 и 14 НПК, както и че доводите и възраженията на защитата му пред въззивната инстанция не са обсъдени; няма обсъждане и на обстоятелствата, които имат значение при определяне на наказанието му. Останалите, чрез защитника си – поддържат, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, защото въззивният съд не е уважил твърдението им, че присъдата повтаря първата присъда на районния съд; не е уважил и искането им за нова експертиза, която да установи равностойността на предмета на престъплението. Претенции към въззивното решение, от гледна точка съдържанието му по чл.339 НПК, нямат.
Искането на първия е за намаляване на наказанието и прилагане на условното осъждане, а останалите, чрез защитника си – да се отмени решението и делото върне за ново разглеждане за нова експертиза и в алтернатива – да се намалят наказанията им.
Прокурорът е на становище, че исканията за възобновяване на наказателното дело са неоснователни и следва да останат без уважение.
След преценка доводите, становищата на страните и материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
С влязлата в сила присъда № 48 от 04.02.2010г. по НОХД № 2194/2009г. на П. районен съд К. А. С. е признат за виновен и осъден, както следва:
1. по чл.195, ал.2 във вр. с ал.1, т.т.3, 4, 5 и 7, чл.28, ал.1, чл.26 ал.1 от НК, чл.54 и чл. 36 от НК на 6 (шест) години лишаване от свобода за това, че за периода 02.10.2005 г. – 26.04.2006 г., в с.Бошуля, П. и Пловдив, при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажен случай, чрез използване на технически средства и МПС, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и предварителен сговор с А. Н. Г. и С. А. С. е отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 140 545 лв. от владението на Й.Г.Венчев, Б.Н.Ейръс, Е.М.Шатов, Н.Камуран и П.В.Първанов, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да присвои, като кражбата е големи размери.
2. по чл.346, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, чл.20 ал.2, чл.54 и чл.36 от НК на 1(една) година лишаване от свобода за това, че на 02.03.2006г., в Пловдив, в съучастие като съизвършител с А. Н. Г. и Д. И. Д. противозаконно отнел л.а. “Ф. Г. ІІ” с ДК № РВ 2355 АК на стойност 3500 лв. от владението на К.С.М., без неговото съгласие, с намерение да го ползва и на 15.ІІІ.2006 г. го изоставил без надзор в П., ул.”Рила” №36 и с повреда на обща стойност 190 лв.
На основание чл. 23,ал.1 от НК му е наложено да изтърпи 6(шест) години лишаване от свобода, като на основание чл.24 от НК така наложеното наказание е увеличено със 6(шест) месеца лишаване от свобода.
Постановено е наказанието да изтърпи при първоначален строг режим в затвор и е приспаднато времето на мерките за неотклонение задържане под стража и домашен арест.
Със същата присъда А. Н. Г. е признат за виновен и осъден:
1.по чл.195, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 и т.5, чл. 54 и чл. 36 от НК на 3 (три) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода за това, че на 26.ІV.2006 г. в П., чрез използване на технически средства, след предварителен сговор с К.А.С. отнел чужда движима вещ на стойност 12 000 лв. от владението на П.В.Първанов, без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои, като кражбата е в големи размери.
2. по чл.346, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, чл.20 ал.2, чл.54 и чл.36 от НК на 1(една) година лишаване от свобода за това, че на 02.03.2006г., в Пловдив, в съучастие като съизвършител с К. А. С. и Д. И. Д. противозаконно отнел л.а. “Ф. Г. ІІ” с ДК № РВ 2355 АК на стойност 3500 лв. от владението на К.Ст.Машев, без неговото съгласие, с намерение да го ползва и на 15.ІІІ.2006 г. го изоставил с повреда на обща стойност 190 лв. и без надзор в П., ул.”Рила” №36.
На основание чл. 23,ал.1 от НК му е наложено да изтърпи 3(три) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, като на основание чл.24 от НК така наложеното наказание е увеличено със 6(шест) месеца лишаване от свобода.
Постановено е наказанието да се изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип.
И Д. И. Д. е признат за виновен и осъден по чл.346, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, чл.20 ал.2, чл.54 и чл.36 от НК на 1(една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 4(четири) години за това, че на 02.03.2006г., в Пловдив, в съучастие като съизвършител с К. А. С. и А. Н. Г. противозаконно отнел л.а. “Ф. Г. ІІ” с ДК № РВ 2355 АК на стойност 3500 лв. от владението на К.Ст.Машев, без неговото съгласие, с намерение да го ползва и на 15.ІІІ.2006 г. го изоставил с повреда на обща стойност 190 лв. и без надзор в П., ул.”Рила” №36.
С посочената вече присъда С. А. С. е признат за виновен и осъден по чл.195, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 и т.5, чл. 54 и чл. 36 от НК на 4(четири) години лишаване от свобода при общ първоначален режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип за това, че в периода 29.03.2006г. – 14.04.2006 г., в П., след предварителен сговор с К. А. С., чрез използване на технически средства и след разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, е отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 127 620 лв. от владението на Б.Н.Ейръс, Е.М.Шатов и Н.Камуран без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да присвои, като кражбата е големи размери.
С въззивно решение № 111/27.V.2010г. по внохд 159/2010г. на ОС-П. по повод протест на прокурора и жалби от подсъдимите – без Д., първоинстанционната присъда е изменена само в частта за типа затворническо общежитие и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието от А. Н. Г., като е постановен първоначален строг режим и място за изтърпяване – затвор. В останалата част присъдата е потвърдена.
Исканията на осъдените са постъпили на 10.VІІІ. и 14.Х.2010г., така че срокът по чл.421,ал.3 НПК е спазен.
Макар и допустими, те са неоснователни.
Няма съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение.
В тази инстанция, известна като „втора първа”, по силата на чл.314 от НПК съдът е проверил изцяло присъдата, независимо, че наведеното основание от жалбоподателите Ст.С. и А.Г. е само за явна несправедливост на наложените им наказания, към което се е присъединил и защитника на К.С., заедно с довода му за допуснато нарушение на процесуалните правила – присъдата е резултат на манипулацията „copy-paste” спрямо първата присъда на районния съд.
Доказателствата са преценявани по отделно и в съвкупност, като решението е взето по вътрешно убеждение в съгласие с нормата на чл.14 от НПК – основано на обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. Подробно са посочени фактите, които съдът е възприел за установени по несъмнен начин и въз основа на кои доказателства. Изводите не противоречат на правилата на формалната логика и установената връзка между отделните обстоятелства.
Този анализ на доказателствата и фактите е довел до вярната аргументация на взетото решение, като така е санирано посоченото нарушение на процесуалните правила от страна на първата инстанция чрез използваната техника „copy-paste”.
Макар и кратко, въззивният съд е посочил основанията, поради които не е възприел искането за нова експертиза за цената на предмета на престъплението. При приетия фиксинг на българския лев към еврото не са необходими други доказателства за установяване равностойността на вещ, чиято цена е определена в евро.
Решението съответства на изискванията на чл.339,ал.1 от НПК.
Неоснователни са доводите и на четиримата осъдени за явна несправедливост на наложените им наказания. Първо – липсва очевидното несъответствие между наказанието на всеки от тях и извършеното от него престъпление. Преценени са конкретното участие на всеки при извършване на отделните деяния, съобразена е завишената степен на обществената им опасност, която определя и тази на личността на дееца. Съдът е взел пред вид укоримите подбуди за извършване на престъплението, безцеремонното, дръзко и организирано посегателство спрямо чуждата собственост, установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Наложеното наказание за всеки един от подсъдимите е в състояние да осъществи целите по чл.36 НК. То е индивидуализирано в съответствие с чл.54 НК, поради което неоснователно защитата на Г. поддържа, че съдът не се е занимал с въпроса за наказанието за всеки от осъдените (най-вече на подзащитния му) поотделно – виж. л.53, гърба и л.54 от внохд 159/2010г. на ОС-Пазарджик.
Изложени са съображения, които не противоречат на закона и приетите за установени по несъмнен начин обстоятелства за прилагане на чл.24 НК, като наложените наказания по чл.23 НК за съвкупността на К.А.С. и на А.Н.Г. са увеличени с по 6 (шест) месеца.
Само като констатация настоящият състав на ВКС намира, че следва да отбележи, че независимо от множеството редакционни поправки и допълнения (в т.ч. самостоятелен анализ и изводи за справедливостта на наказанията на всеки от подсъдимите) въззивното решение се приближава до изготвянето при техниката „copy-paste”. Посочените изменения не позволяват извод, че решението в случая е без мотиви.
По тези съображения и на основание аргумент за обраното по чл.425,ал.1 от НПК ВКС, І-во н.о.
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдените А. Н. Г., К. А. С., С. А. С. и Д. И. Д. за възобновяване на нохд 2194/2009г. на РС-Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: