Р Е Ш Е Н И Е № 60116 гр. София,17.02.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 971 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], против решение № 159 от 05.03.2020г. по в. гр. д. № 1181/2019г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1483/26.11.2019г. по гр. д. № 2736/2019г. на Районен съд – Велико Търново, като е признато за установено по отношение на ответника - настоящ касатор, че Г. И. Г., [населено място], не му дължи сума в размер на 20796,31 лева, начислена по издадена фактура № [ЕГН] от 26.08.2019г. за доставка на ел. енергия за описан обект. В жалбата са изложени твърдения, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и направените изводи от съда не кореспондират със събраните в производството доказателства. Касаторът намира за доказано, че на 30.12.2015г. електромерът е монтиран с нулеви показания по всяка една от двете му активни тарифи, установени в страната за битови абонати за дневна и нощна тарифа. Същият е бил демонтиран от адреса на 05.03.2019г., като му е извършена метрологична експертиза от Българския институт по метрология /констативен протокол № 1601415 от 05.03.2019г. на „Електроразпределение север“ АД и констативен протокол № 394 от 14.08.2019г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“/, която е констатирала, че „При софтуерно четене е установено наличие на регистрирана енергия на тарифа 4 - 107229,5 kwh, която не е визуализирана на дисплея“. Счита, че на основание чл. 183 ЗЗД купувачът дължи сумата за реално доставеното количество енергия. Претендира направените разноски във всички инстанции, като представя списък по чл.80 ГПК. Ответникът по жалбата и ищец по делото, Г. И. Г., [населено място], в подробен писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски за настоящото производство, като прилага списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. С определение по чл.288 ГПК е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по материалноправния въпрос: „При изправно СТИ, с което е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По делото е установено и не се спори, че Г. И. Г. е потребител на електрическа енергия с клиентски и абонатен номер съответно № [ЕГН] и [ЕГН], на адрес [населено място], [улица]. Не е спорно, че с констативен протокол № 1601415 от 05.03.2019 година, при извършена от представители на „ЕРП СЕВЕР", [населено място] в изпълнение на правомощията им техническа проверка на електромера /СТИ/, отчитащ потребената от Г. електроенергия, СТИ е демонтирано при посочените в протокола показания, в това число по тарифа 4 - 107228 kWh. При извършената на СТИ метрологична експертиза е установено, че електромерът отчита потребената от Г. електрическа енергия в рамките на допустимите грешки, като: „При софтуерно четене на електромера е установено наличие на регистрирана енергия 1.8.4 – 107229,5 kWh, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът отговаря на метрологичните изисквания за измерване на електрическата енергия, не съответства на техническите характеристики." Въз основа на съставения от БИМ протокол за извършената на СТИ метрологична експертиза № 394 от 14.08.2019 година и становище на „ЕРП СЕВЕР" за начисление на електрическа енергия, Г. И. Г., [населено място], е издадена фактура № [ЕГН] от 26.08.2019 година за сумата 20 796,31 лева за потребената от Г. И. Г., но незаплатена от него електроенергия. За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на окръжния съд също е достигнал до извода, че ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], който носи доказателствената тежест, не доказа датата /времето/ на извършване на неправомерната намеса в тарифната схема на електромера и по делото липсват каквито и да било доказателства служебно начислените от ответика на ищеца Г. 107228 kWh ел. енергия да са му доставени реално и потребени от него през процесния период от 06.03.2018г. до 05.03.2019г., поради което и ищецът не дължи на ответника цена за недоставена му и непотребена от него ел. енергия през исковия период. Решаващият съд се е позовал и на заключението на допуснатата по делото пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза и дадените от вещото лице инж. И. М. в съдебно заседание пред първата инстанция на 13.11.2019 година пояснения, че процесното СТИ „…тип МТ 174 № 11141715264287 и е с технологична възможност при софтуерен прочит на същото за извличане на информация за цифровите показания по тарифи до 15 самоотчета във времето, съхранени в паметта му. При активиране на програмата за прочит на самоотчетите по тарифи на процесното СТИ не се извлича информация за самоотчетите по тарифи. При софтуерен прочит на СТИ не може да се установи началния момент на натрупване на цифрови показания по тарифа 1.8.4 /Т4/, при което тарифа 4 не е настроена за отчет и не е извършено изследване в БИМ относно това дали се трупат показания.“ Освен това и съгласно чл. 662 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, всички тарифи на електромера, отчитащи потребеното от абоната количество електроенергия, следва да са визуализирани на дисплея на електромера, в какъвто смисъл е и чл.10 от отменените ПИКЕЕЕ. Количеството ел. енергия за плащане не е съгласно данните от отчета на видимите и за потребителя регистри, а е съобразно посоченото в становище за начисление на ел.енергия от 22.08.2019г. т.е. на база на регистър, които не се отчита и фактурира, при което отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с разпоредбите съответно на чл.11 ПИКЕЕ /отм./ и чл.120, ал.4 ЗЕ. Същевременно съдът е приел, че по делото не е установено в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Не е установено и че натрупаната в Т4 електроенергия е потребена от абоната, предвид обстоятелството, че по делото липсват данни с какви показания в посочената тарифа е монтиран процесният електромер. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: С решение № 150/26.06.2019г. по гр. д. № 4160/2018г. на III г.о. на ВКС е прието, че когато електромерът е технически изправен и е налице отчитане на потребена електрическа енергия към невидим на дисплея скрит регистър, при отсъствие или отменена специална нормативна уредба /ПИКЕЕ/, потребителят на ел. енергия дължи на основание чл. 183 ЗЗД заплащане на реално доставеното количество ел. енергия, независимо че не може да се установи началния момент на софтуерното въздействие върху СТИ, като за релевантен момент следва да се приеме датата на монтиране на СТИ в съответния обект, а остойностяването следва да бъде по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа. С решение № 118 от 18.09.2017г. по т. д. № 961/2016г. на II т.о. на ВКС е счетено, че по силата на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 ЗЕ /обн. ДВ бр.54/2021г., в сила от 17.07.2012г./ за периода след влизане на ПИКЕЕ е предвидено законово основание на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената енергия. Крайният снабдител не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършеното преизчисляване на сметката му. Доставчикът се освобождава от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни, да ангажира доказателства за потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Посочената практика на ВКС напълно се споделя от настоящия състав. По основателността на касационната жалба: От констативния протокол, подписан от длъжностно лице на оператора на мрежата и двама свидетели - член на домакинството на ищеца – абонат и от съсед, както и от събраните свидетелски показания се установява, че при извършена на 05.03.3019г. проверка от оператора, процесното СТИ е демонтирано и пломбирано, тъй като отчита в невизуализирана на дисплея тарифа 4 потребена ел. енергия от 107228 kwh, след което електромерът е предоставен за проверка на Българския институт по метрология /БИМ/. В съставения на 14.08.2019г. протокол от БИМ също е констатирано, че при софтуерно четене е налице регистрирана енергия 1.8.4 – 107229,5 kWh, която не е визуализирана на дисплея на електромера, като СТИ отговаря на метрологичните изисквания за измерване на електрическата енергия, поради което на 28.08.2019г. е начислена сумата от 20 796,31 лева за отчетена, неплатена ел. енергия. На 30.04.2019г. са обн. в ДВ бр. 30 приетите от КЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия. Съгласно чл. 55 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Доколкото окончателното установяване на регистрирана ел. енергия в скрит регистър става посредством изискуема метрологична проверка, която е извършена след влизане в сила на ПИКЕЕ, по отношение на направената въз основа на нея корекция намират приложение правилата на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр.30 на 30.04.2019г., в частност – разпоредбите на чл.55 от същия. Съставеният констативен протокол отговаря на изискванията на чл.49 ПИКЕЕ, като същият е подписан освен от оператора на мрежата и от един свидетел, който не е служител на оператора, и протоколът е връчен на абоната. С оглед на това, незаконосъобразни са изводите на въззивния съд, че недоказването на дата на извършена неправомерна намеса в тарифната схема или на началния момент на натрупване на данни в тарифа 4 - ненастроена за отчет, е основание за отказ за заплащане на действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализирания регистър 4 на СТП. Необосновано е прието от решаващия състав на окръжния съд, че по делото липсват данни с какви показатели в тарифа 4 е монтиран процесният електромер. Съгласно заключението на вещото лице, монтирането на процесното СТП е станало с представения по делото двустранно подписан констативен протокол № 15122101/30.12.2015г., като електромерът е настроен да отчита потребената от абоната електроенергия само по три тарифи- дневна, нощна и върхова тарифа, но не и по тарифа 4, поради което към момента на монтажа не се доказва в тази тарифа да са налице отчетени показатели. Фактът, че при активиране на програмата за самоотчет на тарифите не се извлича информация за тях не опровергава този извод, тъй като настроените за отчет три тарифи и показанията на същите не са предмет на спора. В противоречие на закона въззивният съд е приел, че отчитането на ел. енергията в скрит регистър не поражда задължение за заплащането й. Ответникът по иска не е извършвал настройка на електромера да отчита на ел. енергията в скрит за потребителя регистър, поради което не е налице соченото нарушение на чл.120, ал.4 ЗЕ, съответно на чл.662 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Предвид установеното измерване на количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, е налице основание по чл.55 ПИКЕЕ за начислява от оператора на съответната мрежа на измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в този регистър. Фактът, че не е установено в кой часови диапазон действително са консумираните и натрупани в скрития регистър показатели, е ирелевантен, тъй като остойностяването на електрическата енергия е извършено по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа, като вкл. начислените цени са и за минал период, поради което са по-изгодни за потребителя. С оглед изложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, след отмяна на въззивния акт, като необоснован и незаконосъобразен. Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на касатора - ответник по исковете, следва да се присъдят направените от него за всички инстанции разноски в размер общо на 9 261,86 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите не се явява прекомерно по см. на чл.78, ал.5 ГПК. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 159 от 05.03.2020г. по в. гр. д. № 1181/2019г. на Окръжен съд – Велико Търново и потвърденото с него решение № 1483/26.11.2019г. по гр. д. № 2736/2019г. на Районен съд – Велико Търново. ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. Г., ЕИК [ЕГН], [населено място], иск по чл.124 ГПК срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], за установяване, че Г. И. Г. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сума в размер на 20 796,31 лева, начислена по издадена фактура № [ЕГН] от 26.08.2019г. за доставка на електрическа енергия. ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕИК [ЕГН], [населено място], да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], разноски за всички инстанции в размер общо на 9 261,86 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.