Р Е Ш Е Н И Е № 99 София, 13.10.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева с участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1857 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 ЗМТА, образувано по искова молба, подадена от „Винарска изба Старосел”ЕООД, [населено място], обл.Пловдив и „Балкантабако”ЕООД, [населено място], обл.Пловдив против „Рила консулт”ЕООД, [населено място] за отмяна на основание чл.47, ал.1,т.2 ЗМТА на арбитражно решение от 08.07.2019 по арбитражно дело № 3/2019г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, [населено място]. Ищците се позовават на отсъствие на арбитражно споразумение, което да обуслови компетентността за разглеждане и произнасяне по отнесения от „Рила консулт“ЕООД спор пред Арбитражния съд при ЕЮП, съответно на отсъствие на предпоставките по чл.7,ал.3 ЗМТА, които да обусловят възникването на такова споразумение. Посочват, че „Рила консулт“ EООД е сезирало арбитражния съд на 01.03.2019г. с искова молба за заплащане на възнаграждение по Договор за финансово-икономически консултации и счетоводни услуги, твърдейки, че той е сключен между него и „Винарска изба Старосел“ и „Балкантабако“ на 28.12.2017г. С отговора на исковата молба ответниците оспорили компетентността на АС при ЕЮП да разгледа и се произнесе по спора поради отсъствие на арбитражно споразумение. Възразили срещу действителността на представения от „Рила консулт“ документ, наименован Договор за финансово-икономически консултации и счетоводни услуги с твърдения, че той не е съставен на посочената в него дата 28.12.2017г. и не обективира валидни волеизявления на двете дружества - била оспорена автентичността му /фактът на сключване и датата на сключване/. Поддържат, че арбитражният съд разпределил неправилно доказателствената тежест във връзка със заявеното оспорване, възлагайки я на ответниците. Сочат, че документът не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и при оспорване на удостоверените със съставянето му факти, включително и датата, те подлежат да доказване по общите правила. Считат, че съгласно трайната практика на ВКС, когато юридическо лице, от което се твърди да изхожда документът, оспори датата на съставянето му, доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Поддържат, че до момента на представяне на оспорения в арбитражното производство документ, той не е бил известен на „Винарска изба Старосел“ и „Балкантабако“, т.е. налице е изрично противопоставяне на действията веднага след узнаването, което изключва приложимостта на презумпцията, предвидена в чл.301 ТЗ. Поддържат, че документът е съставен след прекратяване на представителното правоотношение между „Винарска изба Старосел“ и Т. Т.-Ш., която е била управител до 09.10.2018г., когато е освободена от длъжност /обстоятелство, вписано в ТР на 18.10.2018г./, съответно след прекратяването на представителното правоотношение между „Балкантабако“ЕООД и управителя Т. Т.-Ш., освободена от длъжност на 09.10.2018г. /обстоятелство, вписано в ТР на 19.11.2018г./ Считат, че като сключен от лице без представителна власт, договорът не поражда целените с него правни последици; че отсъствието на валидно волеизявление за сключването на договора от мнимо представляваните страни е равнозначно на липса на арбитражно споразумение. Тезата си за последващо съставяне на документа на дата, различна от посочената в него и към момент, към който Ш. вече не е разполагала с представителна власт по отношение на „Винарска изба Старосел“ и „Балкантабако“ основават на следните твърдения: 1/Договорът цели да облагодетелства „Рила консулт“, чийто едноличен собственик е в брак с Ш.; 2/Към твърдяната дата на съставянето на документа, „Рила консулт“ е осъществявала, видно от вписания предмет на дейност, единствено консултантски услуги, търговско представителство и посредничество на български и чуждестранни физически и юридически лица, а към по-късна дата /декември 2018г./ в предмета на дейност са включени и счетоводни услуги и дейност като счетоводно предприятие - изискване, въведено със ЗСч за предприятията, извършващи такава дейност; 3/След освобождаването й от длъжност управител на „Балкантабако“, но преди вписването на това обстоятелство в регистъра, Ш. се разпоредила със 76% от капитала на дружеството в полза на представляваното от нея дружество „К. М.“ЕООД като използвала пълномощно, което не й предоставя такива права и с уговорка, че цената на прехвърлените дялове е платена. Сделката била оспорена по съдебен ред, производството по вписване било спряно. За тези действия е сезирана прокуратурата и е образувана прокурорска преписка и досъдебно производство; 4/Наличието на сключен договор не се установява от покана от 22.01.2019г., изхождаща от „Винарска изба Старосел“ и адресирана до „Рила консулт“, тъй като във върнатия от „Рила консулт“ отговор на поканата не се споменава между страните да е сключен договор за финансово икономически консултации и счетоводни услуги, нито се цитира датата на представения в арбитражното производство документ. Към отговора не е бил приложен какъвто и да е договор, „въпреки отправеното изрично искане в тази насока”, още по-малко документът, на който се основава предявената пред АС претенция; 5/Като аргумент, подкрепящ твърдението, че договорът е съставен впоследствие и за целите на арбитражното производство, а не на датата 28.12.2017г., е изложен и този, че „Рила консулт“ не е осчетоводила представената в арбитражното производство фактура [ЕГН], за която се твърди, че е издадена на 02.01.2019г., нито тя е включена в справката-декларация по ЗДДС пред НАП; „Рила консулт“ не е внасяла дължимия ДДС в законоустановените месечни срокове през периода, за който се твърди да е действал договорът. В писмен отговор „Рила консулт“ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че в хода на арбитражното производство фактът на изпълнението на договора - престирането от изпълнителя на финансови, икономически и счетоводни консултации на възложителя не е оспорвано; че неоспорването на изпълнението по договора, а оспорването на неговото сключване е правен нонсенс; че в хода на това производство не е доказана недействителността на сключения договор от 27.12.2017г. и арбитражното споразумение, инкорпорирано в чл.17, е валидно; че твърденията на ищците целият единствено ревизия на решението по същество на арбитражния съд. Счита, че ищците в настоящото производство не представят доказателства в подкрепа на твърденията си, че договорът не е съставен на посочената в него дата. Възразява, че договорът е частен документ и ищците са обвързани от вписаната в него дата, тъй като не се явяват трети лица по смисъла на чл.181 ГПК, а съставители на документа и за доказване неистинността му се прилагат правилата на чл.193,ал.3 ГПК, в който смисъл е съдебната практика- Решението по т.д № 2233/18 на 2 т.о. на ВКС. Изложени са подробни възражения по всеки един от аргументите, от които ищците черпят доводи за тезата си за по-късното съставяне на документа. По отношение на съображението по п.4 се акцентира че още в първото изречение на поканите от 22.01.2019г., изходящи от представител на „Винарска изба Старосел“ и на „Балкантабако“ЕООД се съдържа извънсъдебно признание на факта, че именно „Рила консулт“ води цялостно счетоводно обслужване на „Винарска изба Старосел“; че в отговор на поканите „Рила консулт“ ЕООД е указало размера на дължимите към него възнаграждения и е поканило „Балкантабако“ да ги заплати. Поддържа се, че няма основание от кредитора да бъде изисквано в поканата за плащане, отправена до длъжника, да приложи и цитира договорното основание, от което черпи правата си; че отговор на поканата за плащане, отправена от „Рила консулт“, няма, а правилата на чл.301 ТЗ и логиката диктуват, че ако търговско дружество не приема определени задължения или сключени от него сделки, следва да се противопостави веднага и изрично, а такова противопоставяне от насрещната страна отсъства. Оспорва се и твърдението за неосчетоводяване на фактура № [ЕГН], и се поддържа, че то е неотносимо към въпроса за наличието на валидна арбитражна клауза, съотв. неотносим е и въпросът дали дружеството е плащало ДДС в законоустановените срокове. Ответникът счита, че всички твърдения, изложени в исковата молба по чл.48 ЗМТА са идентични с твърденията, дадени в отговора на исковата молба по арбитражното дело и касаят основателността на предявените пред АС осъдителни искове, засягат съществото на спора по материалното правоотношение, по който арбитражният съд вече се е произнесъл, поради което в настоящото производство ВКС съдът не дължи отговор и обсъждане. С отговора на исковата молба пред ВКС „Рила консулт“ е представила писмени доказателства, сред които: -Договор за финансово счетоводни услуги с дата 28.12.2017г., сключен от една страна от „Винарска изба Старосел“ като възложител и “Балкантабако“ като поръчител чрез управителя Т. С. Т. и от друга страна „Рила консулт“, представлявана от управителя В. Д., чрез пълномощник Ч. като изпълнител /счетоводител/, с предмет финансови, икономически и счетоводни консултации и обслужване на възложителя срещу абонаментно годишно възнаграждение /такса ангажимент/ в размер на 61 200 лв. без ДДС, платимо по банков път до 31.12.2018г. В договора е декларирано, че към датата на подписването му изпълнителят е инсталирал и предоставил за възмездно ползване в изградената локална мрежа, находяща се във „Винарска изба Старосел“, лицензирания на негово име програмен продукт „Бизнес навигатор, който възложителят следва да върне при прекратяване на договора или изтичане срока му. Договорът е със срок до 31.12.2018г. Съгласно уговорката в чл.17 „На основание чл.19 ГПК всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително и споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд при „Европейска юридическа палата“, [населено място], съобразно правилата за ускорено разглеждане на спорове от неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения, от един арбитър, назначен от съда“. -Отправена на 22.01.2019г. от К. А. А. в качество му на управител на „Винарска изба“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] /който е единният идентификационен код на „Винарска изба Старосел“ЕООД/ до управителя на „Рила консулт“ В. Д. покана изх.№ 2, в която е посочено: „Предвид възложените ми отговорности за управление на „Винарска изба Старосел“, към която имате поет ангажимент за цялостно счетоводно обслужване и на основание чл.14 ЗСч е необходимо да получим от вас всички документи, свързани с представителството, договарянето, осчетоводяването и отчитането на дейността на посочените дружества“. Изброени са изисквани документи по девет пункта, като в пункт 7 са посочени „всички документи, свързани със ЗСч“; в пункт 8 се изисква предоставянето на „пълната база данни към момента на предаване на електронен носител от ползвания счетоводен програмен продукт „Бизнес навигатор“; в пункт 9 се иска предоставянето на всички фирмени документи, ползвани за предишни отчетни периоди. -Покана изх.№ 1 от 22.01.2019г., отправена от А. К. А. до управителя на „Рила консулт“ ЕООД В. Д.. В нея е посочено: „Предвид възложените ми отговорности за управление на следните юридически лица /сред които и „Балкантабако“ЕООД/, към които имате поет ангажимент за цялостно счетоводно обслужване“ и на основание чл.14 ЗСч е необходимо да получим от вас всички документи, свързани с представителството, договарянето, осчетоводяването и отчитането на дейността на посочените дружества. Съдържанието на изискваните документи, включително и тези по пункт 7, 8 и 9 е идентично на това по покана изх.№2. Отговори, изходящи от „Рила консулт“ чрез пълномощник Д.Ч. на двете покани изх.№ 1 и изх.№ 2, адресирани съответно до управителя на „Балкантабако“ЕООД и на „Винарска изба Старосел“ с идентично съдържание - изразена благодарност за съвместната работа и становище, че: „ползите от счетоводните и финансовите консултации, които сме ви предоставили ще допринесат за успешното развитие на предприятието ви“. Посочено е, че изискваните в поканите документи се съхраняват при „Винарска изба Старосел“; те били предоставяни на „Рила консулт“ посредством електронна деловодна система; че никога последното дружество не е съхранявало оригинални документи, които е упълномощено да подписва от името на „Старосел“; че „Рила консулт“ „възмездно и със съгласието на „Комерс Финанс“ АД е предоставило за ползване „закупен от нас, но инсталиран на локални машини в мрежата на „Комплекс за винен и Спа туризъм Старосел“ счетоводен продукт „Бизнес навигатор“; че до този продукт „Рила консулт“ е имала единствено дистанционен достъп за работа. Със същите отговори, които не са датирани, е обективано „напомняне“, че не са заплатени ползваните услуги е и отправено искане /покана/ за доброволно изпълнение на задълженията за заплащане на „дължимата сума за получени счетоводни и финансови консултации в размер на 61 200 лв. без ДДС“ по посочена банкова сметка; Отправено е и искане за връщане на ползвания лиценз за „Бизнес навигатор“, „предоставен от нас“. По делото е приета съдебно счетоводна експертиза, която установява, че: фактура [ЕГН] е издадена на 02.01.2019г. на стойност 61 200 лв. без ДДС, съответно 73 440лв. с включен ДДС; Издадена е на основание „абонаментно годишно възнаграждение, съгласно чл.2,ал.1 от Договор за финансови, икономически и счетоводни консултации и обслужване на възложителя“; Фактурата е осчетоводена в счетоводството на „Рила консулт“ в съответствие със ЗСч и приложимите счетоводни стандарти като вземане в периода януари 2019г.; С оглед ЗДДС, фактурата отразява изпълнена услуга-доставка, чието изпълнение е завършило на 31.12.2018г.; Фактурата е издадена в законоустановения 5 дневен срок на 02.01.2019г.; Справката-декларация и дневниците за покупки е подадена на 14.02.2019г., но фактурата не фигурира в дневника за продажбите; Данъкът ДС е внесен изцяло в законоустановения срок; „Рила консулт“ е подала коригирана справка декларация от 22.11.2019г. като в дневника за продажбите за м.януари 2019г. е включена процесната фактура [ЕГН]. В съдебно заседание вещото лице поясни, че в счетоводната програма фактурата е въведена на дата 08.01.2019г. и това е достоверната й дата като достоверна дата на компютъра, която операторът не може да промени. Тя не е включена в дневника за продажбите от м.февруари 2019г., а е включена в коригирания дневник от м. ноември 2019г. по заявка за корекции на суми по фактура на трето за спора лице. В проведените съдебни заседания страните поддържат заявените си становища. След даване ход на устните състезания представят подробни писмени защити. За да се произнесе, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. намира следното: Молбата за отмяна е депозирана на 02.08.2009г. в преклузивния срок по чл.48,ал.1 ЗМТА. Позовавайки се на клаузата на чл.17 от договора за финансово икономически консултации и счетоводни услуги между „Винарска изба Старосел“ЕООД, представлявано от управителя Т. С. Т. като възложител от една страна, „Балкантабако“ЕООД, представлявано от управителя Т. С. Т. като поръчител, и „Рила Консулт“ЕООД, представлявано от управителя В. Д., чрез пълномощник Ч. като изпълнител, от друга страна, носещ дата на сключване 28.12.2017г., и на неизпълнение на задълженията на възложителя за заплащане на абонаментно годишно възнаграждение, „Рила Консулт“ е сезирала Арбитражния съд при Европейската юридическа палата, [населено място] . С решението, чиято отмяна се иска, субективно и обективно съединените искове са уважени и „Балкантабако“ и „Винарска изба Старосел“ са осъдени солидарно да заплатят на „Рила консулт“ на основание чл.2 от договора сумата 61 200 без ДДС, съответно 73 440лв. с ДДС - незаплатено абонаментно годишно възнаграждение, дължимо за срока на договора /до 31.12.2018г./; сумата 4 332.96лв. неустойка 0.1% върху непогасените задължения за всеки ден закъснение от датата на падежа-31.12.2018г. до завеждане на иска; сумата 500 евро, неустойка по чл.13,ал.2,б.“б“ за забава при прекратяване ползването и връщането на лиценза за програмен продукт „Бизнес Навигатор“ в размер на 10 евро на ден, ведно със законната лихва върху главницата и разноски по арбитражното дело. В арбитражното производство с отговора на искова молба ответниците са оспорили компетентността на Арбитражен съд при ЕЮП с твърдения, че договорът, на който ищецът основа компетентността на арбитража и материалната си претенция, е недействителен - не е сключен на посочената в него дата и не обективира валидно волеизявление; че между страните на посочената дата не е сключван никакъв договор. Поддържали са, че договорът е съставен от ищеца след прекратяване на представителното правоотношение между управителя Т. Т. и двете дружества и на практика е сключен от лице без представителна власт. При условията на евентуалност компетентността на АС е била оспорена и с твърдения за нищожност на договора поради нееквивалетност на престациите /задължение за плащане на възнаграждение, независимо дали възложителят е използвал услугите на изпълнителя, уговорено в чл.2,ал.3/ и поради липса на основание. Решаващият орган е счел възражението на некомпетентност на арбитражния съд за неоснователно. В мотивите към арбитражното решение е прието, че компетентността на сезирания арбитраж произтича от чл.17 от договора. Посочено е, че договорът е представен в оригинал от ищеца, съдържа подписите на страните. Обосновано е, че датираният документ обвързва страните, участвали при съставянето му с формална доказателствена сила до нейното оборване с годни доказателствени средства, а ответниците не са правили доказателствени искания по отношение оспорването на датата. Формиран е краен извод, че не е установено антидатиране на договора, че той е достоверен и автентичен и към посочената в него дата Т. Ш. е вписана като управител на двете ответни дружества. Даден е отговор на евентуално заявените възражения на ответниците, че недействителността на договор, съдържащ арбитражна клауза, не засяга действителността на последната и е счетено, че при преценката за действителността на арбитражното споразумение не следва да се обсъждат твърденията и доводите, касаещи правното действие на останалите уговорки в договора извън арбитражната клауза. Независимо от това са изложени и съображения, че не е установено целта на договора е да бъде облагодетелствана една от страните.Счетени са за неоснователни и доводите за договаряне във вреда на представляваното дружество и твърденията за отсъствие на основание за сключването на договора. Основният спорен въпрос в настоящото производство е дали арбитражната клауза в чл.17 от договора обективира валидно волеизявление на ищците за отнасяне на спора пред арбитраж; дали договорът, съдържащ арбитражната клауза е сключен от лице, разполагащо към момента на сключването му със законна представителна власт като органен представител, волеизразяващ орган на „Винарска изба Старосел“ и „Балкантабако“; налице ли е волеизявление на лице с представителна по отношение на тези дружества власт за възлагане разрешаването на спора от недържавен съд и валидно учредена компетентност на АС при ЕЮП. Конкретно спорният въпрос е дали договорът е съставен след прекратяване на представителните правомощия на Т. С. Т., посочена в договора с дата 28.12.2017г. като представляваща тези две дружества в качеството й на техен управител. Тъй като ищците в настоящото производство са страната, която се позовава на съставяне на договора от името на дружествата от управител с прекратени правомощия; на отсъствие на валидно волеизявление за сключване на договора като подписан от мним законен представител, равнозначно на отсъствие на арбитражно споразумение; на твърдения за последващо съставяне на документа на дата, различна от посочената в него и към момент, към който Ш. вече не е разполагала с представителна власт по отношение на „Винарска изба Старосел“ и „Балкантабако“, настоящият състав е указал в определението от подготвителното заседание, че тяхна е доказателствената тежест за установяване на твърденията, че представеният в арбитражното производство договор, съдържащ арбитражната клауза, е съставен на дата, последваща отразената в текста на договора - към момент, към който Т. Т. не разполага с представителна власт по отношение на двете дружества. Твърдението за този факт не е доказано и искът подлежи на отхвърляне. Чрез въведените от ищците фактически и правни доводи не се установи в настоящото производство, че арбитражното споразумение не е валидно сключено: Твърдението за „облагодетелстване“ на „Рила консулт“ от сключването на договора, съдържащ клаузата за арбитраж поради семейната връзка на управителя на това дружеството с Т. Т.-Ш.-управител на ищцовите дружества не е аргумент в подкрепа на тезата на последните. Следва да се посочи, че претендираната в арбитражното производство сума е била изискана за плащане преди завеждане на арбитражното дело - с отговорите на „Рила консулт“ на покани изх.№1 и изх.№2 от 22.01.2019г. като дружествата /вече с вписан друг законен представител/ не твърдят да са се противопоставили на заявеното искане и не са възразили срещу твърдението за съществуване на задължение за „доброволно изпълнение на задълженията им чрез заплащане на дължимата сума за получени счетоводни и финансови консултации в размер на 61 200лв. без ДДС“, съдържащо се в отговорите на пълномощника на „Рила консулт“ Д.Ч.. Несъстоятелен е и доводът, че доказателство за съставяне на документа, съдържащ арбитражната клауза, към момент, към който Т. Т.-Ш. не е разполагала с представителна власт е виден от обстоятелството, че до декември 2018г. „Рила Консулт“ не е имала вписан в предмета й на дейност извършването на счетоводни услуги, поради което тя не е извършвала такива. Освен невъзможността този факт да бъде доказателство за основното твърдение на ищците, следва да се има предвид и обстоятелството, което самите дружества посочват - че през декември 2018г. със ЗСч е въведено изискване, предприятията, които извършват счетоводни услуги да ги заявят в предмета си на дейност. Следователно от факта на невписване в предмета на дейност предоставянето на счетоводни услуги не следва логически и закономерен извод за неизвършването на такава дейност правомерно. Твърдените неправомерни и увреждащи действия на Т. Т.-Ш. по отношение на ищцовите дружества след освобождаването й като управител /прехвърляне на дялове без надлежно упълномощаване и без насрещна престация/ също не могат да послужат като логически и правен аргумент в подкрепа на основната теза на ищците, поддържана в настоящия процес. Настоящият състав изгражда изцяло противоположно на ищцовото становище при тълкуването на съдържанието на поканите, изходящи от „Винарска изба Старосел“ и „Балкантабако“ и на отговорите на „Рила консулт“ на тях. Логическите и правни изводи, които следват от тяхното съдържание са за: наличие на признание към 22 януари 2019г. за поет от „Рила консулт“ към „Балкантабако“ и „Винарска изба Старосел“ ангажимент за цялостно счетоводно обслужване; за достъп от страна на „Рила консулт“ до фирмени документи и до документи на тези дружества, свързани със Закона за счетоводството; за ползване от тях на предоставен от „Рила консулт“ счетоводен програмен продукт „Бизнес Навигатор“; за съвместна работа и предоставени счетоводни и финансови консултации; за организация на работа и обмен на документи между трите дружества; за ползвани от „Балкантабако“ и „Винарска изба Старосел“ услуги и получени счетоводни и финансови консултации, за които „Рила консулт“ претендира възнаграждение, съвпадащо изцяло по размер с претенцията, заявена пред арбитражния съд. Твърдението в писмените бележки на ищците /стр.4/ за причината, поради която „Балкантабако“ и „Винарска изба Старосел“ са изпратили на „Рила консулт“ поканите от 22.01.2019г. е въведено след изтичане на преклузивните срокове за предявяване на иска по чл.47 ЗМТА и не може да бъде възприето и обсъждано като довод в подкрепа на заявената в исковата молба теза. Не съответства на данните по делото твърдението в исковата молба, че въпреки отправеното изрично искане в тази насока с поканите от 22.01.2019г., в отговора на „Рила консулт“ не бил представен „какъвто и да е договор“ - Поканите не съдържат искане за представяне на договор между страните, а на друга документация във връзка със счетоводни и финансови консултации и документи по ЗСч. Обстоятелството, че в отговора на „Рила консулт“ не се цитира „сключен договор за финансови и счетоводни консултации с дата на съставяне“ не опровергава доказателствената стойност на поканите, изходящи от „Балкантабако“ и „Винарска изба Старосел“ като признание за посочените по-горе обстоятелства. Следва да се има предвид и обстоятелството, че въпреки настояването на „Рила консулт“ и уважените му процесуални искания, ищците не установиха от какво произтичат отношенията им с „Рила консулт“, признания за които - като предоставяне на финансови и счетоводни услуги, се съдържат в поканите на ищците от 22.01.2019г. Ищците не представиха доказателства /поискани също от ответника/ и не установиха в процеса и на какво основание са ползвали програмния продукт „Бизнес навигатор“ през 2018г. Защитна теза в процеса остана твърдението в молбата им от 22.01.2020г. /стр.117/ и поддържано в писмената им защита, че счетоводството на „Винарска изба Старосел“ през 2018г. е водено от Т. Т.-Ш. /а не от „Рила консулт“/, а правоотношения по повод на продукт Бизнес Навигатор не е имало, а инсталирането на този продукт е било организирано от нея. Не води до извод, че договорът, съдържащ арбитражната клауза е сключен след датата на прекратяване на представителните правомощия на Т. Т. установените от счетоводната експертиза обстоятелства, че фактура № [ЕГН] за сумата 61 200лв. без ДДС /73 440лв. с ДДС / с посочено основание „абонаментно годишно възнаграждение, съгласно чл.2,ал.1 от Договор за финансови, икономически и счетоводни консултации и обслужване на възложителя, е издадена на 02.01.2019г., а в счетоводната система на дружеството е въведена на 08.01.2019г., която е достоверната дата,; че не е включена в дневника за продажбите от м.февруари 2019г., а е включена в коригирания дневник от м. ноември 2019г. по заявка за корекции на суми по фактура на трето за спора лице. Същественото е, че достоверната дата на фактурата е 08.01.2019г., която дата не може да бъде манипулирана, а се въвежда автоматично от компютърната програма. От значение е също, че фактурата е осчетоводена в счетоводните книги през м.януари 2018г. като задължение, възникнало до 31.12.2018г. Тези релевантни за спора констатации не подкрепят тезата на ищците, че договорът, инкорпориращ арбитражната клауза е сключен не на посочената в него дата, а след прекратяване на представителните правомощия на управителя Т.. Релевантен за изхода на спора е изводът, че ищците не установиха при условията на главно и пълно доказване фактическото основание, от което произтича твърдението им за отсъствие на арбитражно споразумение - сключване на договора, съдържащ клаузата за арбитраж от законен представител с прекратени правомощия. Отсъствието на надлежна представителна власт не се установи в процеса като отново следва да се посочи, че ищците са страна по договора, който твърдят, че е антидатиран. Независимо, че оспорват наличието на представителна власт на представителя, чрез който договорът е сключен от тяхно име, ищцовите дружества са страните по него - чрез това оспорване те не стават трето за договора лице и не отпада качеството им на страна-участник в съставянето на документа. В тази връзка следва да се имат предвид и очертаните в ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС особености на органното представителство на юридическите лица: органите на ЮЛ са средство, чрез което волята на ЮЛ се формира и изразява по отношение на трети лица; органите на ЮЛ съвпадат със самото ЮЛ; волята на органите се обявява за воля на ЮЛ, а действията им - за негови действия. Независимо от основанието за оспорването на датата на документа, договорът за оспорващите дружества, по който те са страна, съставител, има дата, която им е противопоставима, за тях важи датата, посочена в документа. Последният за оспорващите има достоверна, обвързваща дата, която те могат да опровергават, и именно изводът, че се цели опровергаване на достоверна за тях дата, е основанието и източникът за тежащо върху тях доказателствено задължение, установено от правилото на чл.154,ал.1 ГПК. При формирането на този извод настоящият състав има предвид и разрешенията, дадени в акта по чл.290 по т.д.№ 2413/2015г. на 2 т.о. на ВКС /когато изявленията в частни документи обхващат датата на документа, всяко от лицата може да опровергава верността й и носи на основание чл.154,ал.1 ГПК тежестта да установи действителната време на съставянето, при съответните процесуални ограничения относно доказването/ и в решението по т.д.№ 1305/2017г на 1 т.о. на ВКС /когато страната оспорва подписан от нея частен документ, сключен от нея макар и чрез пълномощник, следва да докаже истинността му/. Исковете следва да бъдат отхвърлени като ищецът има право на поисканите и доказани разноски в процеса по представени списък по чл.80 ГПК. Възражение за прекомерност на претендираните разноски от 3 480лв., съставляващи единствено договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита, не е релевирано. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Отхвърля предявените от „Винарска изба Старосел”ЕООД, [населено място], обл.Пловдив и „Балкантабако”ЕООД, [населено място], обл.Пловдив против „Рила консулт”ЕООД, [населено място] искове за отмяна на основание чл.47, ал.1,т.2 ЗМТА на арбитражно решение от 08.07.2019 по арбитражно дело № 3/2019г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, [населено място]. Осъжда „Винарска изба Старосел”ЕООД и „Балкантабако”ЕООД, да заплатят на „Рила консулт”ЕООД сумата 3 480лв. /три хиляди четиристотин и осемдесет лева/ разноски за процесуална защита по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: